Language of document :

Жалба, подадена на 29 януари 2019 г. от Кралство Испания срещу решението, постановено от Общия съд (девети разширен състав) на 15 ноември 2019 г. по дело T-399/11, Banco Santander и Santusa/Комисия

(Дело C-65/19 P)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Кралство Испания (представител: M. A. Sampol Pucurull)

Друга страна в производството: Banco Santander, S.A. и Santusa Holding, S.L. и Европейска комисия

Встъпили страни в подкрепа на жалбоподателя в първа инстанция: Федерална република Германия и Ирландия

Искания на жалбоподателя

да се уважи настоящата касационна жалба и да се отмени решението на Общия съд от 15 ноември 2018 г. по дело T-399/11 RENV Banco Santander, S.A. и Santusa Holding, S.L. срещу Европейската комисия1 ;

да се отмени член 1, параграф 1 от обжалваното решение, доколкото в Решение 2011/282/ЕС на Комисията от 12 януари 2011 година относно данъчната амортизация на финансовата репутация за придобиване на дялови участия в чуждестранни дружества № C 45/07 (ex NN 51/07, ex CP 9/07), приведено в действие от Испания2 , се приема, че въпросната данъчна мярка представлява държавна помощ и

да се осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Касационната жалба се основава на едно-единствено основание за обжалване, което би следвало да доведе до отмяната на обжалваното решение. Испания поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото на Съюза по смисъла на член 58 от Статута на Съда, като е дал погрешно тълкуване на член 107, параграф 1 от Договора и по-специално на понятието за селективност на държавните помощи, съдържащо се в този член. Това единствено касационно основание може да се раздели на четири части:

на първо място, Испания счита, че Общият съд определил погрешно референтната рамка на данъчната мярка, която не съвпада с посочената в обжалваното решение;

на второ място, Испания счита, че в обжалваното решение е допусната грешка при прилагане на правото, като не е прието, че данъчното третиране на финансовата репутация представлява мярка с общ характер или самостоятелна и специфична референтна рамка;

на трето място, Испания защитава тезата, че в съдебното решение е допусната грешка при прилагане на правото и като не е определена правилно целта на референтната рамка, а даденият сравнителен анализ, който изисква касационното решение по дело World Duty Free3 (C-20/15 P и C-21/15 P), е неправилен;

на четвърто място, грешката в идентифицирането на съставен елемент от референтната марка води до грешка при прилагане на правото при възлагането на доказателствената тежест.

____________

1 Решение от 15 ноември 2018 г., Banco Santander и Santusa/Комисия (T-399/11 RENV, EU:T:2018:787).

2 ОВ L 135, 2011 г., стр. 1.

3 Решение от 21 декември 2016 г., Комисия/World Duty Free Group и др. (C-20/15 P и C-21/15 P, EU:C:2016:981).