ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

14 декември 2007 година

Дело F‑21/07

Luigi Marcuccio

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Иск за обезщетение — Твърдение за неправомерно обработване на медицински данни — Недопустимост — Неспазване на разумен срок за представяне на искане за обезщетение“

Предмет: Иск на основание член 236 ЕО и член 152 АЕ, с който г‑н Marcuccio иска обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпял поради проявилото се в редица действия или бездействия неправомерно поведение на някои служители на Комисията, в частност при обработването на медицинските му данни

Решение: Отхвърля иска като явно недопустим. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

1.      Производство — Допустимост на исковете и жалбите — Преценка с оглед на нормите в сила към момента на подаването на исковата молба

(член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Длъжностни лица — Иск — Срокове — Искане за обезщетение, отправено до институция — Спазване на разумен срок

(член 46 от Статута на Съда; член 90 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Докато нормата на член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, съгласно която този съд може с определение да отхвърли иск, който явно подлежи на отхвърляне, е процесуалноправна норма и като такава се прилага от момента на влизането ѝ в сила към всички висящи пред Съда на публичната служба спорове, това не е вярно за нормите, въз основа на които Съдът на публичната служба може съгласно посочения член да приеме определен иск за явно недопустим и сред които трябва да се приложат онези норми, които са били в сила към момента на предявяването на иска.

(вж. точка 14)

2.      От момента, в който са узнали обстоятелствата, във връзка с които се оплакват, длъжностните лица или служителите следва да сезират в разумен срок институцията с искане за получаване на обезщетение от Общността за вреди, за които тя може да носи отговорност. Разумният характер на срока се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретното дело, и по-специално от значимостта на спора за заинтересованото лице, от сложността на делото, както и от поведението на страните.

В това отношение следва да се вземе предвид и съпоставката с предвидения в член 46 от Статута на Съда петгодишен погасителен давностен срок за иска за установяване на извъндоговорна отговорност. Петгодишният срок обаче не може да се разглежда като строго и императивно ограничение, при чието спазване всяко искане би било допустимо, независимо от обстоятелствата по конкретния случай и от времето, което ищецът е оставил да изтече, преди да сезира администрацията с искането си.

(вж. точки 19—22)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 5 октомври 2004 г., Eagle и др./Комисия, T‑144/02, Recueil, стр. II‑3381, точки 65 и 66; 1 февруари 2007 г., Tsarnavas/Комисия, F‑125/05, Сборник на Съда на публичната служба, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑2‑0000, точки 76 и 77