Преюдициално запитване от Supremo Tribunal Administrativo (Португалия), постъпило на 17 февруари 2020 г. (преструктуриране, считано от 16 април 2020 г.) — BPC Lux 2 Sàrl и др./Banco de Portugal и др.
(Дело C-83/20)
Език на производството: португалски
Запитваща юрисдикция
Supremo Tribunal Administrativo
Страни в главното производство
Жалбоподатели: BPC Lux 2 Sàrl, BPC UKI LP, Bennett Offshore Restructuring Fund Inc.,Bennett Restructuring Fund LP, Queen Street Limited, BTG Pactual Global Emerging Markets and Macro Master Fund LP, BTG Pactual Absolute Return II Master Fund LP, CSS LLC, Beltway Strategic Opportunities Fund LP, EJF Debt Opportunities Master Fund LP, TP Lux HoldCo Sàrl, VR Global Partners LP, CenturyLink Inc. Defined Benefit Master Trust, City of New York Group Trust, Dignity Health, GoldenTree Asset Management Lux Sàrl, GoldenTree High Yield Value Fund Offshore 110 Two Ltd, San Bernardino County Employees Retirement Association, EJF DO Fund (Cayman) LP, Massa Insolvente da Espírito Santo Financial Group SA
Ответници: Banco de Portugal, Banco Espírito Santo SA, Novo Banco SA
Преюдициални въпроси
Трябва ли правото на Съюза, и по-специално чл[ен] 17 от [Хартата на основните права на Европейския съюз] и Директива № 2014/59/ЕС1 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета, и по-специално членове 36, 73 и 74, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, приложена във връзка с действия по преструктуриране, изразяващи се в създаване на мостова институция и инструмент за обособяване на активи, с която частично се транспонира посочената директива, преди да е изтекъл срокът за транспонирането ѝ, като:
a) не предвижда осъществяване на справедлива, разумна и реалистична оценка на активите и пасивите на институцията — обект на действия по преструктуриране, преди тяхното приемане?
б) не предвижда заплащане на евентуална компенсация в зависимост от оценката, посочена в предходната буква на институцията — обект на преструктуриране, или според случая на притежателите на акции или други основания за собственост, но вместо това само предвижда, че евентуалният остатък от полученото от продажбата на мостовата банка трябва да бъде върнат на първоначалната кредитна институция или на нейната маса на несъстоятелността?
в) не предвижда, че акционерите на институцията — обект на действия по преструктуриране, имат право да получат сума, не по-малка от тази, която се очаква да получат, ако институцията е била изцяло прекратена съгласно обичайното производство по несъстоятелност, а предвижда единствено този механизъм на защита за кредиторите, чиито кредити не са били прехвърлени?
г) не предвижда оценка, независимо от оценката по буква a), предназначена да установи дали акционерите и кредиторите биха получили по-благоприятно третиране, ако институцията — обект на преструктуриране, беше започнала обичайното производство по несъстоятелност?
С оглед на практиката на Съда, установена в решение от 18 декември 1997 г., Inter-Environnement Wallonie [дело C-129/962 , впоследствие потвърдена от Съда], може ли национална правна уредба като разглежданата в главното производство, с която частично се транспонира Директива 2014/59/ЕС, да компрометира сериозно постигането на целения с посочената директива резултат, по-специално с членове 36, 73 и 74 от нея в контекста на прилагането на действия по преструктуриране?
____________
1 ОВ L 173, 2014 г., стр. 190.
2 EU:C:1997:628