Language of document :

Преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia de Madrid (Испания), постъпило на 1 октомври 2019 г. — Instituto Madrileño de Investigación y Desarrollo Agrario y Alimentario/JN

(Дело C-726/19)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Superior de Justicia de Madrid

Страни в главното производство

Жалбоподател: Instituto Madrileño de Investigación y Desarrollo Agrario y Alimentario

Ответник: JN

Преюдициални въпроси

Може ли да се счита за съвместимо с полезното действие на клаузи 1 и 5 от Директива 1999/701 предвиждането на срочен трудов договор като договора за „interinidad por vacante“ (за временно заместване до заемане на свободна длъжност), чиято продължителност е оставена на преценката на работодателя, който решава дали да попълни свободната длъжност, кога да направи това и колко време да продължи процедурата за подбор?

Следва ли да се счита за транспонирано в испанското право задължението по клауза 5 от Директива 1999/70/ЕО на Съвета за въвеждане на една или повече от предвидените в нея мерки за предотвратяване на злоупотребата при използването на срочни трудови договори, в хипотезата на трудови договори за временно заместване до заемане на свободна длъжност, тъй като в съответствие със съдебната практика не е предвидена максимална продължителност на тези срочни трудови правоотношения, не са посочени обективните причини, които обосновават подновяването им, нито е определен броят на подновяванията на такива трудови договори?

Засягат ли се целта и полезното действие на Рамковото споразумение от липсата в испанското право на ефективна мярка, в съответствие със съдебната практика, за предотвратяване и санкциониране на злоупотребите спрямо работниците на трудови договори за временно заместване до заемане на свободна длъжност, тъй като не е ограничена общата максимална продължителност на тези трудови правоотношения, те никога не се превръщат в такива с неопределена продължителност или в непостоянни трудови правоотношения с неопределена продължителност, въпреки многото изминали години, нито се изплаща обезщетение на работниците при освобождаването им и не се изисква от администрацията да обоснове подновяването на срочното трудово правоотношение за заместване, когато години наред свободната длъжност не се обявява публично или се забавя процедурата за подбор?

Следва ли да се счита за съвместимо с целта на Директива 1999/70/ЕО на Съвета неограничено във времето трудово правоотношение, чиято продължителност съгласно практиката на Съда на ЕС, голям състав (решение от 5 юни 2018 г., C-677/20162 ) е необичайно дълга и е оставена изцяло на преценката на работодателя без ограничение и никакво оправдание, без работникът да може да предвиди кога ще бъде освободен, и което може да продължи до пенсионирането му, или следва да се приеме, че е налице злоупотреба?

Може ли съгласно практиката на Съда на ЕС, десети състав (решение от 25 октомври 2018 г., C-331/20173 ), да се приеме, че икономическата криза от 2008 г. представлява абстрактна причина, оправдаваща липсата на каквато и да е предпазна мярка срещу злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори по смисъла на клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение, която е можела да предотврати или да възпрепятства продължителността на трудовото правоотношение между ищцата и Comunidad de Madrid (Автономна област Мадрид) от 2003 г. до 2008 г., когато е подновено, а след това до 2016 г., като по този начин заместването е продължило 13 години?

____________

1 Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, 1999 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129).

2     Montero Mateos, EU:C:2018:393

3     Sciotto, EU:C:2018:859