РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
13 ноември 2014 година(*)
„Преюдициално запитване — Сближаване на законодателствата във ветеринарно-санитарната област — Регламент (ЕО) № 2073/2005 — Приложение I — Микробиологични критерии за храните — Салмонела в прясно месо от домашни птици — Несъответствие с микробиологичните критерии, установено на етапа на дистрибуцията — Национално законодателство, съгласно което се санкционира стопанският субект в хранителната промишленост, участващ единствено на етапа на търговията на дребно — Съответствие с правото на ЕС — Ефективни, възпиращи и пропорционални санкции“
По дело C‑443/13
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Unabhängiger Verwaltungssenat in Tirol (Австрия) с акт от 1 август 2013 г., постъпил в Съда на 7 август 2013 г., в рамките на производство по дело
Ute Reindl, наказателноотговорно лице като представител на MPREIS Warenvertriebs GmbH,
срещу
Bezirkshauptmannschaft Innsbruck,
СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: L. Bay Larsen (докладчик), председател на състава, J. Malenovský, M. Safjan, A. Prechal и K. Jürimäe, съдии,
генерален адвокат: M. Szpunar,
секретар: M. Aleksejev, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 19 юни 2014 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за U. Reindl, от M. Waldmüller и M. Baldauf, Rechtsanwälte,
– за чешкото правителство, от M. Smolek и J. Vitáková, в качеството на представители,
– за френското правителство, от D. Colas и C. Candat, в качеството на представители,
– за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от D. Bianchi и G. von Rintelen, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Регламент (ЕО) № 2073/2005 на Комисията от 15 ноември 2005 година относно микробиологични критерии за храните (ОВ L 338, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 51, стр. 141), изменен с Регламент (ЕС) № 1086/2011 на Комисията от 27 октомври 2011 г. (ОВ L 281, стр. 7, наричан по-нататък „Регламент № 2073/2005“) във връзка с глава 1, ред 1.28 от приложение I към този регламент.
2 Запитването е отправено в рамките на спор между г‑жа Reindl и Bezirkshauptmannschaft Innsbruck (Регионален първоинстанционен административен орган, Инсбрук) (Австрия) по повод наложената на г‑жа Reindl глоба поради неспазване на границата за Salmonella Thyphimurium, посочена в глава 1, ред 1.28 от приложение I към Регламент № 2073/2005.
Правна уредба
Правото на Съюза
Регламент (ЕО) № 178/2002
3 Член 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 8, стр. 68), е със заглавие „Цел и обхват“ и в параграф 1 предвижда следното:
„Настоящият регламент предвижда основата за гарантиране на висока степен на защита на здравето и интересите на потребителите по отношение на храните, като по-специално се отчита разнообразието в предлагането на храни, включително и на традиционни продукти, като същевременно се гарантира ефективното функциониране на вътрешния пазар. Той определя общи принципи и отговорности, средства за осигуряване на солидна научна основа, ефективни организационни механизми и процедури, които да служат за основа при вземането на решения по въпроси, свързани с безопасността на храните и фуражите.
[…]“.
4 Член 3 от този регламент, озаглавен „Други определения“, предвижда:
„По смисъла на настоящия регламент:
[…]
3. „стопански субект в хранителната промишленост“ означава физическо или юридическо лице, което отговаря за гарантиране на спазването на изискванията на законодателството в областта на храните в рамките на контролираното от него предприятие за производство на храни;
[…]
8. „пускане на пазара“ означава притежаването на храни или фуражи с цел продажба, в това число предлагането за продажба или всяка друга форма на прехвърляне, безплатно или срещу заплащане, продажбата, разпространението и други форми на прехвърляне;
[…]“.
5 Член 14 от Регламент № 178/2002, озаглавен „Изисквания за безопасност на храните“, предвижда:
„1. На пазара не се пускат храни, които не са безопасни.
2. Приема се, че храните не са безопасни, ако се считат за:
а) вредни за здравето;
б) негодни за консумация от човека.
[…]
5. При определяне дали дадена храна е негодна за консумация от човека се взема предвид, дали тя е неприемлива за консумация от човека съобразно употребата, за която е предназначена, поради замърсяване вследствие на наличието на чужди вещества или по други причини, поради разлагане, влошаване или загниване.
[…]“.
6 Член 17 от Регламента, озаглавен „Отговорности“, предвижда:
„1. На всички етапи на производство, преработка и разпространение в рамките на контролираните от тях предприятия, стопанските субекти в хранителната и фуражна промишленост гарантират, че съответните храни и фуражи отговарят на изискванията на законодателството в областта на храните, които се отнасят за тяхната дейност и проверяват дали тези изисквания са спазени.
2. […]
Държавите членки определят и правилата за приложимите мерки и санкциите при нарушения на законодателството в областта на храните и фуражите. Предвидените мерки и санкции са ефективни, съразмерни и възпиращи“.
Регламент № 2160/2003
7 Член 1, озаглавен „Предмет и приложно поле“, от Регламент (ЕО) № 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 година относно контрола на салмонела и други специфични агенти, причиняващи зоонози, които присъстват в хранителната верига, (ОВ L 325, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 51, стр. 252), изменен с Регламент № 1086/2011 (наричан по-нататък „Регламент № 2160/2003“), гласи:
„1. Целта на настоящия регламент е да се гарантира, че са взети подходящи и ефективни мерки за откриване и контрол на салмонелата и други агенти, причиняващи зоонози на всички съответни етапи от производството, обработката и разпространението, особено на нивото на първичното производство, включително в храната за животни, за да се намали техният брой, както и рискът, който представляват за общественото здраве.
2. Настоящият регламент обхваща:
а) приемането на цели за намаляване броя на заболяванията от определени зоонози в животинските популации:
i) на нивото на първичното производство; и
ii) когато това е целесъобразно, в зависимост от зоонозите или съответния агент, причиняващ зооноза, на други етапи от хранителната верига, включително в храната за човека и храната за животни;
[…]“.
8 Съгласно член 5 от Регламент № 2160/2003 националните програми за контрол трябва да приложат определените в приложение II изисквания и минимални правила за вземане на проби. Посоченото приложение, озаглавено „Контрол на изброените в приложение I зоонози и агенти, причиняващи зоонози“, съдържа част Д за специфичните изисквания за прясното месо, където в точка 1 е предвидено:
„Считано от 1 декември 2011 г., прясното месо [от домашни птици] от изброените в приложение I животински популации трябва да отговаря на съответния микробиологичен критерий, посочен в ред 1.28 от глава 1 на приложение I към Регламент (ЕО) № 2073/2005 на Комисията“.
9 В приложение I към Регламент № 2160/2003 са посочени няколко вида домашни птици, между които и пуйки.
Регламент № 2073/2005
10 Съображения 1—3 от Регламента гласят следното:
„(1) Една от основните цели на Закона за храните е високо ниво на защита на здравето на хората, както е предвидено в [Регламент № 178/2002]. Микробиологичните опасности в хранителните продукти са основният източник на болести при хората, пренасяни чрез храна.
(2) Хранителните продукти не трябва да съдържат микроорганизми или техните токсини, или метаболити в количества, представляващи неприемлив риск за човешкото здраве.
(3) Регламент (ЕО) № 178/2002 предвижда общите изисквания за безопасност на храните, в съответствие с които дадена храна не трябва да се предлага на пазар, ако не е безопасна. Производителите и търговците на храни имат задължение да оттеглят опасна храна от пазара. За да има принос към защитата здравето на хората и да се избегнат различни тълкувания, уместно е да се установят хармонизирани критерии за безопасност по отношение приемливостта на храните, по-специално що се отнася до наличието на някои патогенни микроорганизми“.
11 Член 1 от Регламента, озаглавен „Предмет и обхват“, гласи:
„Настоящият регламент предвижда микробиологичните критерии за някои микроорганизми и правилата за прилагане, които трябва да се спазват от производителите и търговците на храни, когато осъществяват общите и специфични хигиенни мерки, посочени в член 4 от Регламент (ЕО) № 852/2004. […]“.
12 Член 2 от посочения регламент, озаглавен „Дефиниции“, предвижда:
„а) „микроорганизми“ означава бактерии, вируси, дрожди, плесени, водорасли, паразити, протозои, микроскопични паразитни хелминти и техните токсини и метаболити;
б) „микробиологичен критерий“ означава критерий, определящ приемливостта на даден продукт, партида хранителни продукти или процес, основаващи се на отсъствие, присъствие или брой микроорганизми, и/или на количеството на техните токсини/метаболити, на единица(и) маса, обем, площ или партида;
в) „критерий за безопасност на храните“ означава критерий, определящ приемливостта на даден продукт, партида на хранителен продукти, приложим за предлагани на пазара продукти;
г) „критерий за хигиена на процеса“ означава критерий, показващ приемливото функциониране на производствен процес. Подобен критерий не е приложим за предлагани на пазара продукти. Той установява индикативна стойност на замърсяване, над която се изисква предприемането на корективни действия, за да се поддържа хигиената на процеса в съответствие със закона за храните;
[…]
е) „срок на годност“ означава или периодът, съответстващ на периода, предшестващ „използвайте преди“, или минималният срок на годност, както съответно са определени в членове 9 и 10 от Директива 2000/13/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните (ОВ L 109, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 6, стр. 9)];
[…]“.
13 Член 3 от Регламент № 2073/2005, озаглавен „Общи изисквания“, гласи:
„1. Производителите и търговците на храни вземат мерки, за да гарантират, че хранителните продукти отговарят на съответните микробиологични критерии, изложени в приложение I. За тази цел производителите и търговците на храни на всеки етап на производството, преработката и дистрибуцията на храни, включително на дребно, вземат мерки като част от техните процедури, основаващи се на принципите на HACCP [анализ на риска и контрола на критичните точки], заедно с прилагането на добра хигиенна практика, за да се гарантира:
а) доставянето, боравенето и преработката на суровини и хранителни продукти, които са в сферата на контрола им, да се извършват, като се спазват критериите за хигиена на процеса;
б) че критериите за безопасност на храните, валидни за целия срок на годност на продуктите могат да се спазят при разумно предсказуеми условия на дистрибуция, съхранение и употреба.
2. Според необходимостта, производителите и търговците на храни, отговорни за производството на продукта, провеждат проучвания в съответствие с приложение II, за да се изследва спазването на критериите през целия срок на годност. […]
[…]“.
14 Приложение I към Регламент № 2073/2005 съдържа глава 1, озаглавена „Критерии за безопасност на храните“, която в ред 1.28 предвижда:
„1.28 Прясно месо от домашни птици (20) | Salmonella typhimurium (21) Salmonella enteritidis | 5 | 0 | Отсъствие в 25 g | EN/ISO 6579 (за откриване) схема на White- Kaufmann-Le Minor (за определяне на серотипа) | Продукти, пуснати на пазара в рамките на срока им на годност |
(20) Този критерий се прилага за прясно месо от стада за разплод от вида Gallus gallus, кокошки носачки, бройлери и стада от пуйки за разплод и за угояване. (21) По отношение на монофазната Salmonella typhimurium се включва само 1,4,[5],12:i:-“. | (20) Този критерий се прилага за прясно месо от стада за разплод от вида Gallus gallus, кокошки носачки, бройлери и стада от пуйки за разплод и за угояване. (21) По отношение на монофазната Salmonella typhimurium се включва само 1,4,[5],12:i:-“. | |
Австрийското право
15 Член 5, параграфи 1 и 5 от Федералния закон относно изискванията за безопасност и други изисквания по отношение на храни, вещи за потребление и козметични продукти за защита на потребителите (Bundesgesetz über Sicherheitsanforderungen und weitere Anforderungen an Lebensmittel, Gebrauchsgegenstände und kosmetische Mittel zum Schutz der Verbraucherinnen und Verbraucher) (BGBI. I, 13/2006 в редакцията му, публикувана в BGBI. I, 80/2013, наричан по-нататък „LMSVG“) гласи:
„1. Забранява се пускането на пазара на храна, която:
1. не е безопасна по смисъла на член 14 от Регламент (ЕО) № 178/2002, т.е. която е вредна за здравето или е негодна за консумация от човека,
[…]
5. Дадена храна е:
1) вредна за здравето, когато може да увреди или уврежда здравето;
2) негодна за консумация от човека, когато не е гарантирана употребата, за която е предназначена;
[…]“.
16 Член 90, параграф 1 от LMSVG предвижда:
„Който пуска на пазара
1. храна, която е негодна за консумация от човека, […]
[…]
осъществява […] административно нарушение, за което регионалният административен орган [Bezirksverwaltungsbehörde] му налага глоба до 20 000 EUR, при повторно извършване — до 40 000 EUR, а при невъзможност за заплащането ѝ — наказание лишаване от свобода за срок до шест седмици.
[…]“.
Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси
17 Г‑жа Reindl е управител на клон на дружество MPREIS Warenvertriebs GmbH (наричано по-нататък „MPREIS“), което извършва търговия на дребно с хранителни стоки. Поради това тя е отговорното лице за спазването в клона на всички приложими спрямо него разпоредби в областта на храните.
18 На 29 март 2012 г. при извършен в клона оперативен контрол от орган, компетентен в областта на контрола върху храните, е взета проба от прясно филе от гърди на пуйка, вакуумирано, произведено и опаковано от трето предприятие. Що се отнася до взетата проба, участието на MPREIS е само на етапа на дистрибуцията.
19 Направено е микробиологично изследване на пробата в австрийска агенция за безопасност на храните в Инсбрук. В експертното си заключение агенцията стига до извода, че е установено замърсяване със Salmonella Typhimurium и поради това пробата е както „негодна за консумация от човека“ по смисъла на член 5, параграф 5, точка 2 от LMSVG, така и не е безопасна по смисъла на член 14, параграф 2, буква б) от Регламент № 178/2002. В експертното си заключение агенцията използва критерия за безопасност на храните, посочен в глава 1, ред 1.28 от приложение I към Регламент № 2073/2005.
20 Въз основа на тази експертиза Bezirkshauptmannschaft Innsbruck започва производство срещу г‑жа Reindl за нарушение на член 5, параграф 5, точка 2 от LMSVG. Bezirkshauptmannschaft Innsbruck установява неправомерно поведение на г‑жа Reindl, състоящо се в неспазване на границата за Salmonella Typhimurium, посочена в глава 1, ред 1.28 от приложение I към Регламент № 2073/2005, и ѝ налага глоба съгласно член 90, параграф 1, точка 1 от LMSVG.
21 Unabhängiger Verwaltungssenat in Tirol [Независим административен съд на провинция Тирол] е сезиран с подадена от г‑жа Reindl жалба срещу решението на Bezirkshauptmannschaft Innsbruck и с оглед режима на Регламент № 2073/2005 си задава въпроса за обхвата на отговорността на стопанските субекти в хранителната промишленост, които осъществяват дейност само на етапа на дистрибуцията.
22 При тези обстоятелства Unabhängiger Verwaltungssenat in Tirol решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Следва ли член 1 от Регламент […] № 2073/2005 да се тълкува в смисъл, че прясното месо от домашни птици трябва да отговаря на микробиологичния критерий, посочен в глава 1, ред 1.28 от приложение I към Регламент № 2073/2005, във всички фази на дистрибуцията?
2) Прилага ли се режимът на Регламент (ЕО) № 2073/2005 изцяло и за стопанските субекти в хранителната промишленост, извършващи дейност на етапа на дистрибуцията на храни?
3) Трябва ли микробиологичният критерий, посочен в глава 1, ред 1.28 от приложение I към Регламент № 2073/2005, да се спазва и на всички етапи на дистрибуцията от предприятията за храни, които не участват в производството (а извършват дейност само на етапа на дистрибуция)?“.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
23 С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали част Д, точка 1 от приложение II към Регламент № 2160/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че прясното месо от домашни птици от животински популации, изброени в приложение I към Регламента, трябва да отговаря на микробиологичния критерий, посочен в глава 1, ред 1.28 от приложение I към Регламент (ЕО) № 2073/2005 във всички фази на дистрибуцията, включително на дребно.
24 Следва да се припомни, че съгласно част Д, точка 1 от приложение II към Регламент № 2160/2003, считано от 1 декември 2011 г., прясното месо от домашни птици от изброените в приложение I животински популации трябва да отговаря на съответния микробиологичен критерий, посочен в глава 1, ред 1.28 от приложение I към Регламент (ЕО) № 2073/2005.
25 В това отношение следва да се отбележи, че глава 1, ред 1.28 от приложение I към Регламент (ЕО) № 2073/2005 изрично предвижда, че този критерий се прилага към „продукти, пуснати на пазара в рамките на срока им на годност“.
26 Понятията „пускане на пазара“ и „срок на годност“ са определени съответно в Регламенти № 178/2002 и № 2073/2005. Така член 3, точка 8 от Регламент № 178/2002 определя, че понятието „пускане на пазара“ означава притежаването на храни или фуражи с цел продажба, в това число предлагането за продажба или всяка друга форма на прехвърляне, безплатно или срещу заплащане, продажбата, разпространението и други форми на прехвърляне. Член 2, буква е) от Регламент № 2073/2005 от своя страна определя понятието „срок на годност“, което означава или периода, съответстващ на периода, предшестващ „използвайте преди“, или минималния срок на годност, както съответно са определени в членове 9 и 10 от Директива 2000/13.
27 От прочита на тези определения е видно, че понятието „продукти, пуснати на пазара в рамките на срока им на годност“ се отнася до храни, като разглеждания в главното производство продукт от прясно месо от домашни птици, които се притежават с цел продажба, разпространение и други форми на прехвърляне през периода, предшестващ „използвайте преди“, или минималния срок на годност.
28 Освен това, ако не се изисква прясното месо от домашни птици, като разглежданото в главното производство, да отговаря на микробиологичния критерий, посочен в глава 1, ред 1.28 от приложение I към Регламент № 2073/2005 във всички фази на дистрибуцията, включително на дребно, една от основните цели на законодателството в областта на храните, а именно достигането на високо равнище на защита на здравето на хората, на която се позовава съображение 1 от Регламент № 2073/2005, би се осуетила, ако на пазара се пускат храни, съдържащи микроорганизми в количества, представляващи неприемлив риск за човешкото здраве.
29 Поради това, както от текста на глава 1, ред 1.28 от приложение I към Регламент № 2073/2005, така и от целта на законодателството в областта на храните следва, че микробиологичният критерий се прилага към продукт от прясно месо на домашни птици, като разглеждания в главното производство, във фазата на неговата дистрибуция.
30 Следователно на първия въпрос следва да се отговори, че част Д, точка 1 от приложение II към Регламент № 2160/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че прясното месо от домашни птици от животински популации, изброени в приложение I към този регламент, трябва да отговаря на микробиологичния критерий, посочен в глава 1, ред 1.28 от приложение I към Регламент № 2073/2005 във всички фази на дистрибуцията, включително на дребно.
По втория и третия въпрос
31 С втория и третия въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали правото на Съюза, и по-специално Регламенти № 178/2002 и № 2073/2005, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото в главното производство, съгласно което стопанският субект в хранителната промишленост, осъществяващ дейност само на етапа на дистрибуцията за пускането на храни на пазара, се наказва поради неспазване на микробиологичния критерий, посочен в глава 1, ред 1.28 от приложение I към Регламент № 2073/2005.
32 Следва да се отбележи, че член 3, параграф 1 от Регламент № 2073/2005 уточнява, че производителите и търговците на храни вземат мерки, за да гарантират, че хранителните продукти отговарят на микробиологичните критерии, определени в приложение I, на всеки етап на дистрибуцията на храни, включително на дребно.
33 Въпреки това, ако Регламент № 2073/2005 установява микробиологичните критерии, на които трябва да отговарят храните във всички етапи на хранителната верига, този регламент не съдържа разпоредби за режима на отговорността на стопанските субекти в хранителната промишленост.
34 В това отношение следва да се направи позоваване на Регламент № 178/2002. Член 17, параграф 1 от този регламент предвижда, че на всички етапи на производство, преработка и разпространение в рамките на контролираните от тях предприятия стопанските субекти в хранителната промишленост гарантират, че съответните храни отговарят на изискванията на законодателството в областта на храните, които се отнасят за тяхната дейност.
35 Що се отнася до член 17, параграф 2 от Регламент № 178/2002, той предвижда, че държавите членки определят правилата за приложимите санкции при нарушения на законодателството в областта на храните и че тези санкции трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.
36 От това следва, че правото на Съюза, и по-специално Регламенти № 178/2002 и № 2073/2005, трябва да се тълкува в смисъл, че по принцип допуска национално законодателство като разглежданото в главното производство, съгласно което стопанският субект в хранителната промишленост, осъществяващ дейност само на етапа на дистрибуцията за пускането на храни на пазара, се наказва поради неспазване на микробиологичния критерий, посочен в глава 1, ред 1.28 от приложение I към Регламент № 2073/2005.
37 Чрез определянето на правила за приложимите санкции при неспазване на посочения микробиологичен критерии обаче държавите членки трябва да спазват условията и границите, поставени от правото на Съюза, в случая в член 17, параграф 2 от Регламент № 178/2002, който изисква санкциите да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.
38 Съгласно постоянната съдебна практика, запазвайки избора на санкциите, държавите членки трябва да следят нарушенията на правото на Съюза да бъдат санкционирани при материалноправни и процесуалноправни условия, аналогични на приложимите по отношение на нарушения на националното право от сходно естество и значение и които придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер (вж. в този смисъл решения Lidl Italia, C‑315/05, EU:C:2006:736, т. 58, и Berlusconi и др., C‑387/02, C‑391/02 и C‑403/02, EU:C:2005:270, т. 65 и цитираната съдебна практика).
39 В конкретния случай санкционните мерки, предвидени в разглежданото по главното производство национално законодателство, не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели (вж. решение Urbán, C‑210/10, EU:C:2012:64, т. 24 и цитираната съдебна практика).
40 За да се прецени дали определена санкция е съобразена с принципа на пропорционалност, запитващата юрисдикция следва в частност да вземе предвид вида и тежестта на нарушението, на което се противодейства с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер (вж. решение Equoland, C‑272/13, EU:C:2014:2091, т. 35).
41 Законодателство като разглежданото в главното производство, което предвижда глоба при пускането на пазара на храни, негодни за консумация от човека, може обаче да допринесе за постигането на основната цел на законодателството в областта на храните, а именно високо равнище на защита на здравето на хората, припомнена в точка 28 от настоящото решение.
42 Дори да се предположи, че системата за санкции в главното производство е режим на обективна отговорност, следва да се припомни, че съгласно практиката на Съда този режим сам по себе си не е непропорционален по отношение на преследваните цели, когато може да подтикне съответните лица към спазване на разпоредбите на даден регламент и когато преследваните цели са от общ интерес, който може да обоснове въвеждането на подобен режим (вж. решение Urbán, EU:C:2012:64, т. 48 и цитираната практика).
43 Националният съд следва да прецени с оглед на тези обстоятелства дали разглежданата в главното производство санкция отговаря на принципа на пропорционалност, посочен в член 17, параграф 2 от Регламент № 178/2002.
44 Предвид гореизложеното на втория и третия въпрос следва да се отговори, че правото на Съюза, и по-специално Регламенти № 178/2002 и № 2073/2005, трябва да се тълкува в смисъл, че по принцип допуска национално законодателство като разглежданото в главното производство, съгласно което стопанският субект в хранителната промишленост, осъществяващ дейност само на етапа на дистрибуцията за пускането на храни на пазара, се наказва за неспазване на микробиологичния критерий, посочен в глава 1, ред 1.28 от приложение I към Регламент № 2073/2005. Националният съд следва да прецени дали разглежданата в главното производство санкция отговаря на принципа на пропорционалност, посочен в член 17, параграф 2 от Регламент № 178/2002.
По съдебните разноски
45 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
1) Част Д, точка 1 от приложение II към Регламент (ЕО) № 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 година относно контрола на салмонела и други специфични агенти, причиняващи зоонози, които присъстват в хранителната верига, изменен с Регламент (ЕС) № 1086/2011 на Комисията от 27 октомври 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че прясното месо от домашни птици от животински популации, изброени в приложение I към този регламент, трябва да отговаря на микробиологичния критерий, посочен в глава 1, ред 1.28 от приложение I към Регламент (ЕО) № 2073/2005 на Комисията от 15 ноември 2005 година относно микробиологични критерии за храните, изменен с Регламент № 1086/2011, във всички фази на дистрибуцията, включително на дребно.
2) Правото на Съюза, и по-специално Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните и Регламент № 2073/2005, изменен с Регламент № 1086/2011, трябва да се тълкува в смисъл, че по принцип допуска национално законодателство като разглежданото в главното производство, съгласно което стопанският субект в хранителната промишленост, осъществяващ дейност само на етапа на дистрибуцията за пускането на храни на пазара, се наказва за неспазване на микробиологичния критерий, посочен в глава 1, ред 1.28 от приложение I към Регламент № 2073/2005. Националният съд следва да прецени дали разглежданата в главното производство санкция отговаря на принципа на пропорционалност, посочен в член 17, параграф 2 от Регламент № 178/2002.
Подписи