ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА

НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)

23 октомври 2012 година

Дело F‑61/11

Daniele Possanzini

срещу

Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз (FRONTEX)

„Публична служба — Срочно нает служител — Процедура по подновяване на договор на срочно нает служител — Уведомяване на срочно наетия служител за отрицателното становище на оценителя относно подновяването — Увреждащ акт — Липса — Искане за отмяна на съдържащи се в годишните доклади за оценка неблагоприятни бележки относно ефективността — Явно недопустима жалба“

Предмет: Жалба, предявена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от него, с която жалбоподателят иска по същество отмяна, на първо място, на „решението“ от 24 януари 2011 г., за което той е узнал по време на разговор с оценителя, в хода на който последният е посочил, че няма намерение да предложи подновяването на договора му, на второ място, на част от неговия доклад за оценка за периода от 1 август 2006 г. до 31 декември 2008 г., изготвен през 2009 г., на трето място, на част от неговия доклад за оценка за периода от 1 януари 2009 г. до 31 декември 2009 г., изготвен през 2010 г.

Решение: Отхвърля жалбата като явно недопустима. Осъжда жалбоподателя да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на Frontex.

Резюме

1.      Съдебно производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Определяне на предмета на спора — Ясно и точно изложение на изтъкнатите правни основания — Липса на яснота и точност — Недопустимост

(член 19, трета алинея и член 21, първа алинея от Статута на Съда и член 7, параграфи 1 и 3 от приложение І; член 35, параграф 1, буква д) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Искове и жалби на длъжностните лица — Увреждащ акт — Понятие — Подготвителен акт — Писмо, с което служителят се уведомява за отрицателното становище на оценителя относно подновяването на неговия договор — Изключване

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Съгласно член 35, параграф 1, буква д) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба исковата молба или жалбата трябва да съдържа основанията и изложените фактически и правни доводи. Тези елементи трябва да бъдат достатъчно ясни и точни, за да позволяват на ответника да подготви защитата си, а на Съда на публичната служба — да се произнесе по иска или жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни. С оглед гарантиране на правната сигурност и на доброто правораздаване, за да са допустими искът или жалбата, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които те се основават, да следват по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба.

Това се налага в още по-голяма степен, тъй като според член 7, параграф 3 от приложение I към Статута на Съда писмената фаза на производството пред Съда на публичната служба по принцип включва само една размяна на писмени изявления, освен ако този съд реши нещо различно. Тази последна особеност на производството пред Съда на публичната служба обяснява защо, за разлика от предвиденото в член 21, първа алинея от Статута на Съда по отношение на Съда на Европейския съюз или на Общия съд, правните основания и доводите в жалбата или исковата молба не могат да бъдат представени под формата на кратко изложение. На практика подобна гъвкавост до голяма степен би обезсмислила специалното и последващо правило, съдържащо се в приложение I към Статута на Съда.

Член 19, трета алинея от Статута на Съда, който се прилага към производството пред Съда на публичната служба съгласно член 7, параграф 1 от приложение І към този статут, предвижда, че страните, различни от държавите членки, институциите на Съюза, държавите — страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и Надзорния орган на Европейската асоциация за свободна търговия, упоменат в това споразумение, се представляват от адвокат. Основната роля на последния като подпомагащ правораздаването е именно да обоснове съдържащите се в исковата молба или жалбата искания с достатъчно разбираеми и логични правни доводи, като се има предвид обстоятелството, че писменото производство пред Съда на публичната служба по принцип включва само една размяна на писмени изявления.

Тъй като в противоречие с правилото, предвидено в член 35, параграф 1, буква д) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, съдържащите се в жалбата искания са изложени общо и не са подкрепени с каквито и да било доводи, те трябва да се отхвърлят като явно недопустими.

(вж. точки 30—34)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 15 февруари 2011 г., AH/Комисия, F‑76/09, точки 29 и 31

2.      Допустимостта на искания за отмяна, основани на свързващото даден служител с неговата институция служебно правоотношение, следва да се разглежда в светлината на предвидените в членове 90 и 91 от Правилника указания. В това отношение съществуването на акт, който засяга интересите по смисъла на член 90, параграф 2 и член 91, параграф 1 от Правилника, е необходимо условие за допустимостта на всяка жалба за отмяна, подадена от длъжностни лица срещу институцията, в която са назначени. Засягащи интересите по смисъла на член 90, параграф 2 са единствено актовете или мерките, произвеждащи задължителни правни последици, които могат да засегнат интересите на длъжностно лице, като изменят съществено неговото правно положение. Такива актове трябва да произтичат от органа, оправомощен да сключва трудови договори, и да имат характера на решения. Когато става въпрос за актове или решения, чието изготвяне се осъществява в няколко фази, по-конкретно след приключване на вътрешна процедура, по принцип обжалваеми актове са само мерките, с които се определя окончателно позицията на институцията след приключване на тази процедура, като се изключват междинните мерки, чиято цел е да се подготви окончателното решение. В областта на обжалването от длъжностни лица подготвителните актове за приемането на окончателно решение не са увреждащи актове и следователно могат да се оспорват само инцидентно, при обжалване на атакуемите актове. Макар че някои чисто подготвителни мерки могат да породят неблагоприятни последици за длъжностното лице, доколкото е възможно да се отразят на съдържанието на последващия подлежащ на обжалване акт, те не могат да се обжалват самостоятелно и трябва да бъдат оспорени при обжалването на посочения акт.

Следователно нито отрицателното становище на оценителя относно подновяването на договор на служител на Frontex, нито писмото на изпълнителния директор на Frontex, с което се отхвърля подадената по административен ред срещу това отрицателно становище жалба на служителя, представляват увреждащи актове.

(вж. точки 40—43, 50, 60, 62 и 63)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 3 април 1990 г., Pfloeschner/Комисия, T‑135/89, точка 11; 25 октомври 1996 г., Lopes/Съд, T‑26/96, точка 19 и цитираната съдебна практика; 18 декември 2003 г., Gómez-Reino/Комисия, T‑215/02, точка 47; 29 юни 2004 г., Hivonnet/Съвет, T‑188/03, точка 16; 16 март 2009 г., R/Комисия, T‑156/08 P, точка 49