Преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Halle (Германия), постъпило на 10 декември 2018 г. — VM/Land Sachsen-Anhalt
(Дело C-775/18)
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Verwaltungsgericht Halle
Страни в главното производство
Ищец: VM
Ответник: Land Sachsen-Anhalt
Преюдициални въпроси
Представлява ли последващото процентно увеличение в рамките на система на заплащане, дискриминираща на основание възраст, нова дискриминация, ако процентът на увеличение е еднакъв за всички степени от дадено ниво на заплащане, в резултат от което варира абсолютната, но не и относителната разлика между дискриминираните и недискриминираните лица?
Ако отговорът на въпрос 1 е утвърдителен, оправдано ли е подобно процентно увеличение за всички възрастови степени, ако увеличението се дължи на това, че първоначалният размер на плащането е под минималния, предвиден от конституцията на държавата членка?
Допуска ли правото на Съюза, и по-специално член 9 от Директива 2000/78/ЕО1 , правна уредба, която след изтичането на два месеца изключва вземането за обезщетение поради плащане, дискриминиращо на основание възраст, ако
– срокът започва с обявяването на решение от 8 септември 2011 г., C-297/10 и C-298/10, ECLI:EU:C:2011:560 (Hennigs и Mai), въпреки че спрямо съответното лице не се прилага Bundesangestelltentarifvertrag (федерален колективен договор за договорно наетите лица в публичната администрация), а личното положение на посоченото лице съответства на това от решение от 19 юни 2014 г., C-501/12—C-506/12, C-540/12 и C-541/12, ECLI:EU:C:2014:2005 (Specht),
– съответните държавни служители и съдии (работници) могат да узнаят за горепосоченото съдебно решение само от общи публични източници,
– публичните работодатели са изключили възможността за пренасяне към държавните служители след обявяването на горепосоченото съдебно решение и с това са отрекли наличието на дискриминация, основана на възраст, като това правно становище е поне отчасти оповестено и навън,
– в рамките на упоменатия срок, а и след това, до обявяването на решение Specht, практиката на първоинстанционните административни съдилища преобладаващо отрича наличието на дискриминация, основана на възраст,
– не е имало практика на висшите съдилища в рамките на срока, а първото решение на върховен съд е постановено едва след обявяването на решение Specht,
– в правоотношението на държавния служител или на съдията (работно правоотношение) има преклузивни срокове само за възстановяването на специални разходи и тези срокове не са по-къси от шест месеца,
– за вземанията за заплата (трудово възнаграждение) се прилага тригодишен давностен срок, който започва да тече от края на годината, през която вземането е станало изискуемо, и ползващото се лице знае или е било длъжно да знае за това вземане; в противен случай тече десетгодишен давностен срок,
– националните вземания за заплата (трудово възнаграждение), които не са законово установени, трябва да бъдат навременно предявени, т.е. в рамките на финансовата година, за която се претендират?
Има ли значение за отговора на въпрос 3, ако правното положение е неясно или объркано?
Достатъчно ли е, за да започне да тече преклузивен срок, ако поставеният в по-неблагоприятно положение кръг лица знае за различното тълкуване, или трябва да е известен и признакът за неравното третиране, т.е. критерият за диференциация?
____________
1 Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).