ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

9 юли 2010 година

Дело F-91/09

Luigi Marcuccio

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Разумен срок за подаване на искане за обезщетение — Закъснение“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Marcuccio иска по-специално, на първо място, да се обяви за недействителен, а при условията на евентуалност да се отмени, мълчаливия отказ на Комисията да уважи искането му от 9 септември 2008 г. за поправяне на евентуално претърпените от него вреди поради записката на медицинската служба на Комисията от 9 декември 2003 г. във връзка с негов медицински преглед; на второ място, да се отмени и да се обяви за недействително решението на Комисията от 30 юни 2009 г., с което се отхвърля подадената от него на 16 март 2009 г. административна жалба срещу посочения мълчалив отказ, на трето място, Комисията да бъде осъдена в обезщетение на понесените от него вреди да му изплати сумата от 300 000 EUR или друга сума, която Общият съд прецени за справедлива, ведно с лихвите, считано от деня, в който Комисията е получила искането от 9 септември 2008 г., с годишен лихвен процент с годишна капитализация 10 %

Решение: Отхвърля жалбата като отчасти явно недопустима, отчасти явно неоснователна. Осъжда жалбоподателя да заплати всички съдебни разноски.

Резюме

Длъжностни лица — Средство за правна защита  — Срокове — Искане за обезщетение, отправено до институция — Спазване на разумен срок — Критерии за преценка

(член 46 от Статута на Съда; член 90 от Правилника за длъжностните лица)

Длъжностните лица или служителите следва да сезират в разумен срок институцията с всяко искане за получаване на обезщетение от Съюза за причинена от него вреда, считано от момента на узнаване на ситуацията, от която се оплакват. Срокът се определя като разумен според обстоятелствата на случая и преди всичко в зависимост от значението на спора за заинтересованото лице, от сложността на случая и от поведението на страните в него.

В това отношение следва да се вземе предвид и базата за сравнение, предлагана от петгодишния давностен срок, който член 46 от Статута на Съда предвижда по отношение на иск за извъндоговорна отговорност, въпреки че този срок не се прилага към споровете между Съюза и неговите служители. Следователно ако считат, че са били обект на незаконосъобразно дискриминационно третиране, заинтересованите лица трябва в разумен срок, който не може да надхвърля пет години, считано от узнаване на ситуацията, от която се оплакват, да отправят искане до институцията последната да вземе подходящи мерки за поправяне и преустановяване на тази ситуация.

Въпреки това срокът от пет години не би следвало да представлява строго определена и неизменна граница, до настъпването на която всяко искане да бъде допустимо, независимо от момента, в който молителят е сезирал администрацията със своето искане и независимо от обстоятелствата по случая.

(вж. точки 32—35)

Позоваване на:

Съд — 22 октомври 1975 г., Meyer-Burckhardt/Комисия, 9/75, Recueil, стр. 1171, точки 7, 10 и 11

Първоинстанционен съд — 5 октомври 2004 г., Sanders и др./Комисия, T‑45/01, Recueil, стp. II‑3315, точка 62; 5 октомври 2004 г., Eagle и др./Комисия, T‑144/02, Recueil, стp. II‑3381, точки 60, 65 и 66 и цитираната съдебна практика, както и точка 71; 26 юни 2009 г., Marcuccio/Комисия, T‑114/08 P, Сборник СПС, стp. I‑Б‑1‑53 и II‑Б‑1‑313, точка 28

Съд на публичната служба — 1 февруари 2007 г., Tsarnavas/Комисия, F‑125/05, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑43 и II‑A‑1‑231, точки 71, 76 и 77