РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (първи състав)

26 март 2015 година(*)

[Текст, поправен с определение от 3 декември 2015 г.]

„Публична служба — Длъжностни лица — Жалба за отмяна — Член 12а от Правилника — Вътрешни правила за консултативната комисия по проблемите на тормоза на работното място и неговото предотвратяване — Член 24 от Правилника — Молба за съдействие — Явни грешки в преценката — Липса — Роля и правомощия на консултативната комисия по проблемите на тормоза на работното място и неговото предотвратяване — Факултативно сезиране от длъжностното лице — Иск за обезщетение“

По дело F‑124/13

с предмет жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния,

CW, длъжностно лице в Европейския парламент, с местожителство в Брюксел (Белгия), за която се явява C. Bernard-Glanz, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Европейски парламент, за който се явяват E. Танева и M. Dean, в качеството на представители,

ответник,

СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав),

състоящ се от: R. Barents, председател, E. Perillo и J. Svenningsen (докладчик), съдии,

секретар: X. Lopez Bancalari, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 11 декември 2014 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалба, постъпила в секретариата на Съда на публичната служба на 19 декември 2013 г., CW иска по-специално, от една страна, да се отмени решението на Европейския парламент от 8 април 2013 г., с което е отхвърлена молбата ѝ за съдействие, подадена поради психическия тормоз, който същата смята, че ѝ е упражнен от нейните преки ръководители, и от друга страна, да се осъди Парламентът да ѝ плати обезщетение.

 Правна уредба

2        Член 31, озаглавен „Справедливи и равни условия на труд“, от Хартата на основните права на Европейския съюз, предвижда следното в параграф 1:

„Всеки работник има право на условия на труд, които опазват неговото здраве и сигурност и зачитат достойнството му“.

3        Член 12а, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз в редакцията му, приложима към спора (наричан по-нататък „Правилникът“), гласи:

„Психически тормоз“ означава всяко непристойно поведение, осъществявано през определен период от време, многократно или систематично, и изразено чрез физически действия, писмено или устно, с жестове или други действия, извършени умишлено, които могат да уронят личността, достойнството или накърнят физическата или психологическата цялост на друго лице“.

4        Член 24, първа алинея от Правилника гласи:

„Съюзът оказва съдействие на всяко длъжностно лице, по-специално в производства срещу всяко лице, отправящо заплахи, обиди или клеветнически действия или твърдения, или нападение срещу личността или имуществото, на които длъжностното лице или член от неговото семейство е подложено поради длъжността, която заема, или служебните му задължения“.

5        На 21 февруари 2006 г. Парламентът приема нови „[вътрешни правила за консултативната комисия по проблемите на тормоза на работното място и неговото предотвратяване]“ с оглед на прилагането на член 12а от Правилника (наричани по-нататък „вътрешните правила“). От член 9 от вътрешните правила е видно, че всеки член на персонала на тази институция, сблъскващ се с проблем, който може да представлява тормоз, или считащ, че в работната му среда съществува подобен вид проблем, може да отнесе въпроса до консултативната комисия по проблемите на тормоза на работното място и неговото предотвратяване (наричана по-нататък „комисията“ или „консултативната комисия по проблемите на тормоза“). Съгласно предвиденото в член 11 от вътрешните правила член на персонала, който се чувства жертва на тормоз, трябва да бъде приет от комисията в рамките на десет работни дни след отправената от това лице молба. Съгласно членове 12―14 от вътрешните правила, ако прецени, че е желателно, комисията може да отправи препоръки към ръководството с цел решаването на проблема; с цел да проследи развитието на преписката, тя трябва да остане във връзка със засегнатия член на персонала и при необходимост — с неговите преки ръководители; и ако проблемът продължава да е налице, посочената комисия представя поверителен доклад на генералния секретар на Парламента, съдържащ предложения за действието или действията, което или които трябва да бъде/бъдат предприето или предприети, и когато изглежда удачно, може да поиска от него указания за провеждане на подробно разследване.

 Обстоятелства в основата на спора

6        На 6 октомври 2003 г. жалбоподателката е наета на работа като служител със спомагателни функции в Парламента. Първоначално тя е назначена в словашкия отдел за устни преводи към дирекцията по този вид преводи в генералната дирекция (ГД) „Инфраструктура и устен превод“, впоследствие преобразувана в ГД „Устни преводи и организиране на конференции“. От 8 октомври 2004 г. е назначена като срочно нает служител в същия отдел.

7        На 1 октомври 2008 г. жалбоподателката е назначена като длъжностно лице в изпитателен срок в Парламента и става част от чешкия отдел за устни преводи (наричан по-нататък „отделът“). Титуляризирана е на 1 юли 2009 г.

8        От 2008 г. до 2010 г. жалбоподателката и г‑жа Н. са колеги в отдела. Когато се освобождава длъжността на началник на отдел, и двете представят своите кандидатури. След приключване на процедурата за подбор кандидатурата на жалбоподателката е отхвърлена в полза на тази на г‑жа Н. (наричана по-нататък „началникът на отдела“), която е назначена на този пост на 17 май 2010 г.

9        Отношенията между жалбоподателката и началника на отдела се влошават, по-специално след събрание на отдела, проведено на 23 май 2011 г. (наричано по-нататък „събранието от 23 май 2011 г.“).

10      В това отношение през май 2011 г. след изготвянето на списък с въпроси от страна на отдела с оглед на провеждането на събрание с ръководителите, предвидено за 13 май 2011 г., възниква конфликт между жалбоподателката и няколко други служители на отдела, от една страна, и началника на отдела и подкрепящи го служители на отдела, от друга страна. По същество въпросите, подготвени под ръководството на колега на жалбоподателката, CQ, са представени в този им вид на директора на дирекцията за устни преводи (наричан по-нататък „директорът“) чрез посредничеството на началника на отдела. С електронно писмо директорът реагира остро на съдържанието на предвидените въпроси, като поставя под съмнение това, че те представят позицията на всички служители на отдела. В тази връзка на 12 май 2011 г. началникът на отдела изпраща на всички членове на персонала на отдела електронно писмо със следния текст: „[…] Въпросите от името на кабинните устни преводачи [от отдела] са подготвени с оглед на утрешното събрание с ръководството. Запознат ли си с тези въпроси и отразяват ли в пълна степен твоето мнение […]?“.

11      На събранието от 23 май 2011 г. от началника на отдела е поискано да уточни причината, поради която на 12 май 2011 г. е изпратил електронното писмо на служителите на отдела. Следва продължила няколко месеца полемика по отношение на окончателната редакция на протокола от събранието на 23 май 2011 г. В това отношение жалбоподателката и част от колегите ѝ, сред които CQ, многократно оспорват съдържанието на този протокол и посредством изпратено на целия отдел електронно писмо искат от началника на отдела да им посочи основанието, което му позволява да приеме като последна инстанция съдържанието на протокола от спорното събрание. На 13 септември 2011 г. след консултация с директора и като признава, че не съществуват писани правила в тази област, началникът на отдела изпраща на служителите на отдела електронно писмо, в което излага принципите за приемане на протоколите, по-специално това, че в качеството си на началник на отдел тя може да откаже да поправи даден протокол от събрание, когато исканата поправка не отразява казаното по време на събранието. На 6 октомври 2011 г. жалбоподателката отново изпраща електронно писмо на целия отдел, включително на началника на отдела, по повод на протокола от събранието на 23 май 2011 г.

12      На 17 февруари 2012 г. директорът изпраща на жалбоподателката електронно писмо с нареждане да изпълни разпорежданията, които ѝ е дал във връчена ѝ лично записка на 1 февруари с.г., а именно да поднесе в електронно писмо, адресирано до служителите на отдела, в това число до началника на отдела, извинение за това, че е намекнала, че началникът на отдела е нарушил правилата относно критериите за подбор на кандидати за езиковите курсове, организирани през летния сезон.

13      На 19 февруари 2012 г. в електронно писмо, изпратено на председателя на консултативната комисия по проблемите на тормоза (наричан по-нататък „председателят на комисията“), жалбоподателката обяснява, че „[о]т 1 февруари 2012 г. [е] подложена на огромен натиск от страна на двамата [ѝ] ръководители, [че е] в много затруднено положение и жела[е] да помоли за професионална помощ по този повод“. Макар в електронното писмо жалбоподателката да моли председателя на комисията да я уведоми за възможността за провеждане на спешна среща, той не отговаря писмено на посоченото електронно писмо. С електронно писмо от 21 февруари 2012 г. жалбоподателката се обръща към г‑жа W., секретар на комисията, която с електронно писмо на следващия ден отговаря, че председателят на комисията в настоящия момент се пренася в друг кабинет и това може да е причина да не получава електронната си поща, и ѝ предлага да се обърне към г‑жа E.‑H. или г‑жа R., и двете членове на консултативната комисия по проблемите на тормоза, на които също е изпратено копие от електронното писмо на секретариата. Без директно да се е свързала с един от посочените членове на комисията, в отговора си по имейл от 22 февруари 2012 г., копие от който е изпратено и на председателя на комисията, жалбоподателката уведомява г‑жа W., че при първа възможност иска консултация с председателя на комисията. Г‑жа W. потвърждава, че съобщението ѝ ще бъде предадено на председателя на комисията в най-кратък срок. Според жалбоподателката тя не е получила отговор на тези електронни писма от страна на председателя на комисията.

14      На 29 март 2012 г. жалбоподателката получава от директора записка, с която последният я уведомява, че предвид здравословното ѝ състояние в последно време тя е освободена от допълнителните си задължения, свързани с длъжността ѝ на устен преводач. От този момент жалбоподателката продължава да изпълнява само основните си задължения, а именно устен превод в Брюксел (Белгия), както и на другите две работни места на Парламента. Също така тя продължава да посещава по-специално езиков курс по полски език. Освен това след проведено в началото на юни 2013 г. събрание директорът потвърждава със записка от 11 юни 2013 г., изпратена на жалбоподателката с копие до началника на отдела, че занапред на жалбоподателката се разрешава да продължи професионалното си образование в интерес на службата.

15      На 4 юли 2012 г. е назначен нов председател на консултативната комисия по проблемите на тормоза (наричан по-нататък „новият председател на комисията“) и според Парламента впоследствие жалбоподателката неколкократно е приканвана да се обърне към комисията.

16      На 5 февруари 2013 г. жалбоподателката сезира Парламента на основание член 90, параграф 1 от Правилника с молба за съдействие по смисъла на член 24 от Правилника (наричана по-нататък „молбата за съдействие“). В подкрепа на тази молба жалбоподателката предоставя подробно описание на четиринадесет инцидента или събития, които, взети поотделно или заедно, според нея представляват психически тормоз от страна на началника на нейния отдел или нейния директор. Жалбоподателката подчертава също, че този списък с инциденти не е изчерпателен и че „[и]нституцията, пред която е подадена официална молба за съдействие и жалба [от CQ], е напълно запозната с положението и е упълномощила генералния директор [на ГД „Устни преводи и организиране на конференции“] да проучи въпроса“. Освен това тя заявява, че засягащият я твърдян тормоз приема различни форми: „неверни съобщения [„deceptive or misleading communications“], отказ от общуване, унизителни коментари, опити за публично унижение, клевета, натиск, сплашване и заплахи или неоснователно отнемане на професионални задължения“. Всички тези събития я довели до „професионално изтощение“ (burnout), което обосновавало продължителния ѝ отпуск по болест.

17      С молбата за съдействие, в която тя изразява съжаление, че въпреки исканията и напомнянията ѝ нито председателят на комисията, нито друг неин член се е свързал с нея след електронното ѝ писмо от 19 февруари 2012 г., жалбоподателката моли Парламента, от една страна, да преназначи началника на нейния отдел и/или директора ѝ на друга длъжност или да приеме решение с равностоен ефект, за да я защити от техния произвол, и от друга страна, да започне широкомащабно разследване на управленските методи и поведението на ръководителите ѝ.

18      В писмо от 5 март 2013 г. генералният директор на ГД „Персонал“ (наричан по-нататък „генералният директор на персонала“ в качеството си на орган по назначаването (наричан по-нататък „ОН“), като изразява съжаление, че първият контакт, който жалбоподателката напразно се е опитала да установи с консултативната комисия по проблемите на тормоза през февруари 2012 г., „не е довел до широкомащабно разглеждане на [нейните] жалби“, препоръчва на жалбоподателката да сезира консултативната комисия по проблемите на тормоза, която, поради това че разполага с широки правомощия да разглежда задълбочено всички потенциални случаи на тормоз и да отправя препоръки, може най-добре да провери дали описаните от нея обстоятелства могат да се приемат за психически тормоз. За да се улесни сезирането на комисията, в това писмо са посочени координатите на новия ѝ председател. При все това в отговор на това писмо от 11 март с.г. правният съветник на жалбоподателката отбелязва, на първо място, че тя вече е „изчерпала тази възможност“, тъй като се е „опитала да внесе оплакване пред [консултативната комисия по проблемите на тормоза]“, и след това уточнява, че тя е подала молба за съдействие по силата на член 24 от Правилника по-конкретно защото комисията, към която се е обърнала най-напред, не е изпълнила възложената ѝ с вътрешните правила задача. Правният съветник на жалбоподателката уточнява, че в този контекст „намира[…] препоръката [на генералния директор на персонала] за срамна и неприемлива“.

19      С решение от 8 април 2013 г., за което жалбоподателката е уведомена на 10 април с.г., след разглеждане на молбата за съдействие и предвид информацията относно положението в отдела, с което се е запознал в рамките на разглеждането на жалба за тормоз, подадена от колега от този отдел, в случая CQ (вж. решение CQ/Парламент, F‑12/13, EU:F:2014:214), ОН, в лицето на генералния директор на персонала, отхвърля молбата за съдействие на жалбоподателката (наричано по-нататък „решението за отказване на съдействие“).

20      В това отношение ОН изразява съжаление за отказа на жалбоподателката да сезира консултативната комисия по проблемите на тормоза, тъй като това поведение е довело до отнемане на възможността на ОН да получи „ценно мнение относно твърденията на [жалбоподателката предвид това, че консултативната комисия по проблемите на тормоза] може най-добре да [проведе] широкомащабното разследване, за което [жалбоподателката] моли“.

21      При това положение, въпреки че консултативната комисия по проблемите на тормоза не е сезирана, след разглеждане на обемната документация, представена от жалбоподателката, и след получаване на информация относно положението в отдела от друго разследване, проведено от комисията в рамките на посочения отдел, ОН решава да отхвърли молбата за съдействие на жалбоподателката. Всъщност след прегледа на всяко от изложените от жалбоподателката спорни събития ОН приема, че те са маловажни или че вече са разглеждани в рамките на оспорването от страна на жалбоподателката на атестационния доклад за 2011 г. (наричан по-нататък „атестационният доклад за 2011 г.“), или още че става въпрос за легитимни решения или поведение на ОН или на преките ръководители по отношение на поведението на самата жалбоподателка.

22      На 9 юли 2013 г. жалбоподателката подава жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника срещу решението за отказване на съдействие. С решение от 23 октомври с.г. ОН, в лицето на генералния секретар на Парламента, отхвърля жалбата, тъй като на този етап я счита за преждевременно подадена (наричано по-нататък „решението за отхвърляне на жалбата по административен ред“). В това отношение ОН по-специално подчертава, че е длъжен да приеме мерки в приложение на член 24 от Правилника само когато фактите в основата на молбата са установени, и че по-точно в рамките на Парламента консултативната комисия по проблемите на тормоза е тази, която трябва да проведе разследвания при наличие на факти, свидетелстващи за предполагаем тормоз. Жалбоподателката обаче се отказала да представи своя случай за разследване от комисията.

23      Като припомня, че съгласно съдебната практика наличието на трудни и дори конфликтни отношения между длъжностно лице и прекия му ръководител само по себе си не представлява доказателство за психически тормоз, ОН уведомява жалбоподателката, че е помолил новия председател на комисията, встъпил в длъжност на 4 юли 2012 г., да се свърже с нея, за да ѝ обясни процедурата пред консултативната комисия по проблемите на тормоза и с оглед на предоставената информация да ѝ позволи да реши дали да продължи процедурата.

24      На 15 януари 2014 г., в случая — след подаването на настоящата жалба, новият председател на комисията се свързва с жалбоподателката. Те се срещат на 20 януари с.г. В електронно писмо от същия ден новият председател на комисията потвърждава възможността жалбоподателката да сезира консултативната комисия по проблемите на тормоза неформално и „във всеки един момент, който [тя] счита за подходящ“.

 Искания на страните и производство

25      Жалбоподателката иска от Съда на публичната служба:

–        да обяви жалбата за допустима,

–        да отмени решението за отказване на съдействие,

–        ако е необходимо, да отмени решението за отхвърляне на жалбата по административен ред;

–        да ѝ предостави, от една страна, сумата от 50 000 EUR за претърпени от нея неимуществени вреди, и от друга страна, да ѝ изплати като обезщетение за претърпени имуществени вреди една четвърт от размера на медицинските разноски, направени поради влошаването на нейното здравословно състояние, като върху общата сума бъде начислена законната лихва до момента на плащането,

–        да осъди Парламента да заплати съдебните разноски.

26      Парламентът иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и жалбоподателката да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

27      В подготвителния доклад за съдебното заседание, връчен на страните на 21 ноември 2014 г., Съдът на публичната служба им поставя въпроси в рамките на процесуално-организационните действия. Страните надлежно изпълняват тези искания и всяка от тях има възможността да представи становище по съответните си отговори в съдебното заседание, проведено на 11 декември 2014 г.

28      В това отношение жалбоподателката потвърждава по-специално че е разполагала с достъп от разстояние до електронната си пощенска кутия в Парламента и че е участвала в четири летни университета, един от които на английски език през 2004 г. Във връзка с липсата на отговор от председателя на комисията на електронното писмо на жалбоподателката от 19 февруари 2012 г. Парламентът от своя страна обяснява по-специално че председателят е заел нова длъжност на 25 януари 2012 г. в рамките на друга генерална дирекция, като същевременно подчертава, че въпреки това последният се е опитал да се свърже с жалбоподателката след електронното ѝ писмо от 19 февруари 2012 г. Колкото до назначаването на жалбоподателката в чешкия отдел, при положение че по-рано е била част от словашкия отдел за устен превод, Парламентът посочва, че не е запазил следи от жалбата за тормоз, подадената по това време от жалбоподателката, и че промяната на длъжността е извършена при назначаването ѝ в качеството на длъжностно лице в изпитателен срок. Що се отнася до консултативната комисия по проблемите на тормоза, Парламентът посочва, че тази комисия по никакъв начин не е оправомощена да се произнася от името на ОН по молба за съдействие на основание член 24 от Правилника, и следователно не може да вземе решение за отхвърляне на подобна молба.

29      Освен това с писмо от 5 декември 2014 г. жалбоподателката, от една страна, представя коментари относно подготвителния доклад за съдебното заседание, придружени от три нови приложения, и от друга страна, на основание член 57 от Процедурния правилник отправя ново доказателствено искане във връзка по-специално с две клетвени декларации, направени от двама от колегите ѝ и приложени към писмената защита. Съдът на публичната служба решава да приложи тези материали към преписката и да не приключва устната фаза на производството след съдебното заседание, за да предостави възможност на Парламента да представи евентуално становище по новите материали, което той прави на 17 декември 2014 г.

30      Освен това в същото писмо от 5 декември 2014 г. жалбоподателката моли Съда на публичната служба, в случай че според него написаните на чешки език електронни писма — точността на чийто превод на английски език, извършен от Парламента, тя оспорва в писмената си реплика — са релевантни с цел произнасянето му по настоящото дело, да разпореди тези електронни писма да бъдат преведени от независим преводач.

31      На 18 декември 2014 г. Съдът на публичната служба приключва устната фаза на производството.

 От правна страна

1.     По предмета на жалбата

32      Исканията за отмяна, които формално са насочени срещу решение за отхвърляне на жалба по административен ред, водят до сезирането на Съда на публичната служба с жалба срещу акта, срещу който е насочена жалбата по административен ред, когато сами по себе си тези искания нямат самостоятелно съдържание (вж. в този смисъл решения Vainker/Парламент, 293/87, EU:C:1989:8, т. 8 и CQ/Парламент, EU:F:2014:214, т. 69).

33      В конкретния случай обаче мотивите, съдържащи се в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, се различават от тези, съдържащи се в решението за отказване на съдействие, така че искането за отмяна на решението за отхвърляне на жалбата по административен ред не е без самостоятелно съдържание и следователно трябва да се вземе решение и относно основателността му. Освен това в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред се уточняват определени аспекти на мотивите на решението за отказване на съдействие. Следователно, предвид обстоятелството, че досъдебното производство търпи развитие, при проверката на законосъобразността на решението за отказване на съдействие следва да се вземат предвид и тези мотиви, тъй като се предполага, че те са в съответствие с посочения акт (вж. решение Mocová/Комисия, F‑41/11, EU:F:2012:82, т. 21).

2.     По искането за отмяна на решението за отказване на съдействие и на решението за отхвърляне на жалбата по административен ред

34      В подкрепа на жалбата си жалбоподателката формално посочва две основания за отмяна на решението за отказване на съдействие и на решението за отхвърляне на жалбата по административен ред. Първото основание се състои от три части: първата е изведена от явни грешки в преценката и свързаното с това нарушение на член 12а, параграф 3 от Правилника, втората — от злоупотреба с власт, и третата — от нарушение на задължението за полагане на грижа и на задължението за съдействие, прогласено в член 24 от Правилника, както и от нарушение на член 31, параграф 1 от Хартата. Второто основание се състои от две части: първата е изведена от нарушение на задължението за съдействие, прогласено в член 24 от Правилника, и втората — от нарушение на принципа на добра администрация, на задължението за полагане на грижа и на член 31, параграф 1 от Хартата.

35      При това положение в точки 112 и 113 от жалбата си жалбоподателката изрично посочва, че първото основание се отнася до законосъобразността по същество на мотивите за отхвърляне на молбата за съдействие, както са изложени в решението за отказване на съдействие, докато второто основание засяга мотива, изведен от твърдения преждевременен характер на жалбата по административен ред, посочен в решението за отхвърляне на тази жалба. Следователно, както жалбоподателката потвърждава в съдебното заседание, трябва да се разбира, че първото основание е изведено от явни грешки в преценката, от злоупотреба с власт и от свързаното с това нарушение на член 12а, параграф 3 от Правилника, както и на член 31, параграф 1 от Хартата, докато второто основание е изведено от нарушение на задължението за полагане на грижа и на задължението за съдействие, прогласено в член 24 от Правилника.

 Предварителни бележки относно обхвата на задължението за съдействие при наличие на твърдения за тормоз

36      В самото начало следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика член 24 от Правилника е предвиден с цел да се осигури защита на длъжностните лица на Европейския съюз срещу тормоз или унизително отношение както от страна на трети лица, така и от страна на техните висшестоящи или колеги (решения V./Комисия, 18/78, EU:C:1979:154, т. 15, Schmit/Комисия, T‑144/03, EU:T:2005:158, т. 96 и Lo Giudice/Комисия, T‑154/05, EU:T:2007:322, т. 135).

37      По силата на задължението за съдействие при наличие на инцидент, несъвместим с реда и спокойствието в службата, администрацията трябва да се намеси с цялата необходима енергичност и да отговори с полагаемата се бързина и грижа предвид обстоятелствата по случая, за да установи фактите, и след като се запознае с тях, да вземе подходящи мерки. За тази цел е достатъчно длъжностното лице, което иска закрила от своята институция, да представи prima facie доказателства за наличие на посегателствата, на които твърди, че е подложено. Когато са налице подобни доказателства, съответната институция трябва да вземе подходящи мерки, и по-специално да започне административно разследване, за да установи със съдействието на жалбоподателя обстоятелствата в основата на жалбата (решения Koutchoumoff/Комисия, 224/87, EU:C:1989:38, т. 15 и 16, Tallarico/Парламент, T‑5/92, EU:T:1993:37, т. 31, Campogrande/Комисия, T‑136/98, EU:T:2000:281, т. 42, Schochaert/Съвет, T‑136/03, EU:T:2004:229, т. 49 и Lo Giudice/Комисия, EU:T:2007:322, т. 136).

38      При наличие на твърдения за тормоз задължението за съдействие съдържа по-специално задължение за администрацията да разгледа сериозно, бързо и напълно поверително жалбата за тормоз и да уведоми жалбоподателя за хода на жалбата му (решение Klug/EMEA, F‑35/07, EU:F:2008:150, т. 74).

39      Що се отнася до мерките, които следва да се вземат в положение, попадащо в приложното поле на член 24 от Правилника, администрацията разполага с широко право на преценка — под контрола на съда на Съюза — при избора на мерките и средствата за прилагане на член 24 от Правилника. Контролът на съда на Съюза се състои единствено в преценката дали действията на съответната институция са предприети в разумни граници и дали тя не е упражнила правото си на преценка по явно неправилен начин (вж. решения Haas и др./Комисия, T‑3/96, EU:T:1998:202, т. 54, Schmit/Комисия, EU:T:2005:158, т. 98 и Lo Giudice/Комисия, EU:T:2007:322, т. 137).

40      В това отношение трябва да се подчертае, че институцията може да наложи дисциплинарни наказания на визираните в оплакване за тормоз длъжностни лица, независимо дали става въпрос за преки ръководители на предполагаемо пострадалото от тормоз лице или не, или да ги преназначи на друго място само ако от разпоредените мерки по събиране на доказателства се установява безспорно, че с поведението си съответните длъжностни лица накърняват доброто функциониране на службата или достойнството и доброто име на друго длъжностно лице (решения Katsoufros/Съд, 55/88, EU:C:1989:409, т. 16, Dimitriadis/Сметна палата, T‑294/94, EU:T:1996:24, т. 39 и Schmit/Комисия, EU:T:2005:158, т. 108).

41      Що се отнася до понятието „психически тормоз“, то се определя като „непристойно поведение“, което се изразява, първо, във физически действия, писмени или устни изказвания, жестове или други действия, които се осъществяват „през определен период от време, многократно или систематично“; това означава, че психическият тормоз трябва да се разглежда като процес, който по необходимост протича във времето и предполага наличието на многократни или непрекъснати действия, които са „извършени умишлено“, а не „случайно“. Второ, тези физически действия, писмени или устни изказвания, жестове или други действия трябва да накърняват личността, достойнството или физическата или психическата цялост на друго лице (вж. решение CQ/Парламент, EU:F:2014:214, т. 76 и 77, както и цитираната съдебна практика).

42      Следователно не се изисква да се докаже, че съответните физически действия, писмени или устни изказвания, жестове или други действия са извършени с намерението да се накърни честта, достойнството или физическата или психическата цялост на друго лице. С други думи, психически тормоз може да е налице и без да е доказано, че упражняващото тормоз лице е имало намерение с действията си да накърни доброто име на засегнатото лице или да влоши съзнателно условията му на труд. Достатъчно е тези действия, стига да са умишлени, да са довели обективно до такива последици (вж. решения Cantisani/Комисия, F‑71/10, EU:F:2012:71, т. 89 и CQ/Парламент, EU:F:2014:214, т. 77 и цитираната съдебна практика).

43      Накрая, доколкото по силата на член 12а, параграф 3 от Правилника тези прояви трябва да са непристойни, квалификацията на „тормоза“ е поставена в зависимост от условието той да има достатъчно обективно проявление в действителността, в смисъл че безпристрастен и разумен, нормално чувствителен наблюдател, поставен при същите условия, може да определи въпросното поведение или действие като прекомерно и укоримо (решение Skareby/Комисия, F‑42/10, EU:F:2012:64, т. 65).

44      Именно в светлината на тези съображения трябва да се разгледат изтъкнатите от жалбоподателката основания.

 По първото основание, изведено от явни грешки в преценката и свързаното с това нарушение на член 12а, параграф 3 от Правилника и на член 31, параграф 1 от Хартата

 Доводи на страните

45      С това основание жалбоподателката изтъква, че като е отказал да признае, че посочените от нея факти, по-специално когато се разглеждат в по-широк контекст, представляват психически тормоз от страна на началника на отдела и на директора, ОН е допуснал няколко явни грешки в преценката на настъпилите факти и оттук неправилно е направил заключението, че не е налице психически тормоз по смисъла на член 12а от Правилника, като по този начин е нарушил посочената разпоредба, както и член 31, параграф 1 от Хартата.

46      В подкрепа на това основание жалбоподателката посочва цяла поредица от „специфични инциденти“, които тя определя както съвместно, така и поотделно, като представляващи психически тормоз спрямо нея.

47      Според жалбоподателката тези различни „специфични инциденти“, които следва да се разглеждат като база на посочените в рамките на първото основание твърдения за нарушение, трябва да бъдат поставени и разглеждани в общия контекст, в който се е проявил твърденият тормоз. Жалбоподателката описва по същество този контекст, като се основава на следните факти: на първо място — фактите, свързани с подготовката и представянето на „въпроси до дирекцията“ и с приемането на протокола от събранието от 23 май 2011 г., на второ място — фактите, свързани с прилагането на определените критерии за подбор на кандидатите за летен езиков курс в Ирландия и разпорежданията, дадени ѝ от директора относно поднасянето на извинения, на трето място — записката на директора от 29 март 2012 г. за отнемане на определени задължения; и на четвърто място — общото ѝ здравословно състояние, както е описано в няколко медицински свидетелства, изготвени между 15 февруари 2012 г. и 13 декември 2013 г.

48      Парламентът иска първото основание да се отхвърли като необосновано, като изтъква, че описаните факти изобщо не попадат в обхвата на понятието за тормоз, а единствено в този на понятието за трудни и конфликтни отношения между жалбоподателката и ръководителите ѝ. Така че тези факти не позволявали да се установи наличие на явна грешка в преценката на ОН.

 Преценка на Съда на публичната служба

49      При разглеждането на първото основание Съдът на публичната служба възнамерява първо да извърши хронологичен преглед на всички споменати от жалбоподателката събития с оглед на член 12а от Правилника, преди да ги анализира заедно.

–       По инцидента, свързан със заявлението за участие в опреснителен курс по английски език в университета в Бат (Обединеното кралство) през лятото на 2011 г.

50      Според жалбоподателката в атестационния ѝ доклад за 2010 г. се споменава опреснителен курс по английски език в рамките на планираните обучения за 2011 г. С тази цел на 7 април 2011 г. началникът на отдела ѝ дава препоръчително писмо в подкрепа на искането на жалбоподателката пред компетентния отдел на Парламента. След като обаче прави необходимите постъпки за участие в това обучение, включително разходи за резервации, свързани с транспорт и/или настаняване, на 20 април 2011 г. жалбоподателката научава, че административните правила на Парламента не позволяват да се запише за подобен курс. При тези условия тя упреква своя началник на отдел за пропуска му да я уведоми, че не съществува възможност за участие в индивидуални курсове за усъвършенстване и я е насърчил да кандидатства за подобен курс „с ясното съзнание, че кандидатурата ѝ ще бъде отхвърлена“.

51      В това отношение следва да се посочи, че разглеждането на заявленията за участие в езикови обучения, провеждани отчасти или изцяло през работното време, извън работното място и финансирани от институцията, е възложено — в Парламента и по подобие на други институции — на отговорната за професионалното обучение служба, която разглежда преписките по заявленията, за да подбере — съобразявайки се с бюджетните възможности — лицата, които отговарят на установените от институцията изисквания с оглед на интереса на службата.

52      Действително, има основание да се очаква началникът на отдела като цяло да познава приложимите в съответната област разпоредби, но от него не може да се изисква той да е в състояние да прецени или предскаже дали подаденото от един от подчинените му заявление отговаря на изискванията, за да бъде уважено. В конкретния случай по-специално нищо в преписката не позволява да се приеме, както изтъква жалбоподателката, че началникът на отдела ясно е съзнавал, че приложимите в областта правила на Парламента няма да позволят да се финансира исканият от жалбоподателката вид курс, когато ѝ дава препоръчително писмо.

53      При всички случаи Съдът на публичната служба установява, че както е видно от електронното писмо от 17 май 2011 г., изпратено от жалбоподателката на служител на отдела, отговарящ за професионалното обучение в рамките на ГД „Устни преводи и организиране на конференции“, в момента, в който представя кандидатурата си, тя е уведомена за това, че може да срещне трудности във връзка с приемането на заявлението ѝ.

54      Следователно горепосочените обстоятелства изобщо не могат да се считат за съставляващи психически тормоз.

–       По инцидентите, свързани с командировка в Баку

55      Според жалбоподателката в решението за отказване на съдействие ОН неправилно приема, че описаните от нея събития във връзка с командировка в Баку (Азербайджан), състояла се на 20 и 21 юни 2011 г. (наричана по-нататък „командировката в Баку“), представляват само „незначителни проблеми“. Всъщност, според жалбоподателката, доколкото вследствие на проблемите, възникнали във връзка с тази командировка, тя получава критична бележка от директора, изготвена на 14 септември 2011 г., и отрицателни забележки в атестационния си доклад за 2011 г., ОН непременно е допуснал явна грешка в преценката, като е определил тези проблеми като незначителни.

56      Фактите, на които се позовава жалбоподателката в рамките на това второ твърдение за нарушение, засягат, от една страна, обстоятелството, че в качеството си на ръководител на екип в доклада си не е посочила възникнал на място проблем по отношение на размера на кабините за устен превод, предоставени на екипа по време на командировката му в Баку.

57      От друга страна, когато на 7 юни 2011 г. ѝ е поискано да представи паспорта си на компетентната служба на Парламента, за да може той своевременно да ѝ осигури издаването на виза за тази командировка, жалбоподателката, макар да е установила, че през предишния уикенд — 4 и 5 юни 2011 г., е оставила паспорта си в жилището на родителите си в Чешката република, само уведомява началника на отдела без други уточнения, че е възможно службата по протокол да не е в състояние да ѝ осигури издаването на виза навреме. В електронно писмо от 8 юни 2011 г. началникът на отдела изказва съжаление, че когато на 7 юни 2011 г. жалбоподателката е подала заявление за отпуск от 10 юни с.г., тя не е обявила, че няма да може да предостави паспорта си, за да бъдат извършени съответните процедури за получаване на виза. В друго електронно писмо, също изпратено на 8 юни 2011 г., жалбоподателката отговаря, че възникналият проблем няма нищо общо със заявлението ѝ за отпуск. В този контекст в същото това електронно писмо тя заявява: „[…] макар това да не те засяга, за сведение те уведомявам, че няма да мога да представя паспорта си в петък [10 юни 2011 г.], със или без [заявлението за] годишен отпуск. […]“. В крайна сметка на 10 юни 2011 г. жалбоподателката представя паспорта си на службата по протокол. Така тя успява да участва в командировката в Баку, както е предвидено първоначално. В това отношение според твърденията на жалбоподателката по време на проведен на 4 юли 2011 г. разговор тя и началникът на отдела се споразумели да решат „проблема с паспорта“ по взаимно съгласие.

58      Със записка от 14 септември 2011 г. директорът упреква жалбоподателката, че е създала и поддържала съществуването на неяснота по отношение на възможността да участва в командировката в Баку, по-специално с изпращането на електронно писмо по този повод на делегацията в комитетите за парламентарно сътрудничество Европейски съюз—Армения, Европейски съюз—Азербайджан и Европейски съюз—Грузия. Директорът я упреква също, че не е уведомила по-рано ръководителите си за евентуалната невъзможност да представи паспорта си, което при необходимост би позволило на службата по командировките да ѝ намери заместник. По този начин тя принудила службата по протокол да направи нужното, за да ѝ осигури издаването на виза в рамките на четири дни. За случая с паспорта жалбоподателката получава забележка „[т]рябва да възприеме не толкова безкомпромисно поведение по отношение на ръководителите си (вж. бележка от [14 септември 2011 г.])“ в атестационния ѝ доклад за 2011 г.

59      В това отношение, тъй като жалбоподателката не е представила допълнителни фактически обстоятелства, Съдът на публичната служба потвърждава приетото от него в точка 84 от решение CW/Парламент (F‑48/13, EU:F:2014:186), когато се произнася по жалбата срещу атестационния доклад за 2011 г., а именно че, макар да е уведомила устно своя началник на отдел, при всички случаи в доклада си на ръководител на екип жалбоподателката не е посочила проблема с малкия размер на кабините за устен превод в Баку, въпреки че това представлява нарушение на място на изискванията на член 7, параграф 1 от решението на генералния секретар на Парламента от 3 януари 2006 г., с което се установяват разпоредби за постоянните, временните и помощните устни преводачи на тази институция. Следователно обстоятелството, че е била упрекната за това, включително в атестационния доклад за 2011 г., попада в рамките на упражняване от ОН на широкото му право на преценка на качеството на работата на неговите длъжностни лица, но не предполага каквато и да била форма на тормоз, като освен това се припомня, че оценките и съображенията в атестационния доклад, било то негативни или положителни, не могат сами по себе си да се смятат за индиции, че докладът е бил съставен с цел да се причини психически тормоз (вж. решение Faita/ЕИСК, F‑92/11, EU:F:2013:130, т. 90).

60      От електронната кореспонденция между жалбоподателката и началника на отдела също така е видно, че тя действително не е демонстрирала нито гъвкавост, нито прозорливост, като не е уведомила ръководителите си, че съществува риск да не може да представи паспорта си навреме за участието си в командировката в Баку.

61      Критиките на директора в записката от 14 септември 2011 г. и на ОН в атестационния доклад за 2011 г. не могат да бъдат тълкувани разумно от поставен при същите условия безпристрастен и разумен, нормално чувствителен наблюдател, като прекомерни и укорими. Следователно те не могат да бъдат разумно тълкувани като каквато и да било форма на тормоз.

–       По инцидента, свързан с координирането на желаещите да участват в командировките

62      Жалбоподателката упреква ОН, че не е приел за доказателство за опетняването, на което е била обект от страна на началника на отдела, факта, че без да я предупреди, на събрание на отдела на 15 юни 2011 г. последният внезапно обявява, че тя повече няма да участва в организирането на командировките, по-специално в координацията на желаещите да участват и изготвянето на статистиките, свързани с участието на отдела, въпреки че знае, че тя изпълнява това задължение, възложено ѝ от предишния началник на отдела. В това отношение тя подчертава, че първоначално началникът на отдела не е мотивирал решението си, а след това последователно е посочвал различни мотиви, а именно че желае в качеството си на началник на отдел да се запознае с предпочитанията на служителите на отдела по отношение на командировките, после обстоятелството, че е наличен нов софтуер за изготвяне на статистики, и накрая, на съвместно събрание на постоянните устни преводачи и конферентните устни преводачи („Joint staff — AIC meeting“), че решението му е продиктувано от практически съображения.

63      В това отношение Съдът на публичната служба само може да припомни, че предвид широкото право на преценка, с което се ползват институциите при организирането на своите служби, нито административни решения по въпроси относно организацията на службите, дори и съгласяването с тях да е трудно, нито несъгласия с администрацията по тези въпроси сами по себе си могат да докажат наличие на психически тормоз, още повече когато, какъвто е конкретният случай, възприетата от прекия ръководител позиция е част именно от неговата координираща и ръководна функция в отдела (решение CQ/Парламент, EU:F:2014:214, т. 98 и цитираната съдебна практика).

64      Макар предвид обтегнатите отношения в отдела да е било препоръчително началникът на отдела да обяви на жалбоподателката на четири очи решението си тя да не участва повече в организирането на командировките и че занапред ще урежда директно този въпрос в качеството си на началник на отдел, за да не засилва напрежението у нея във връзка със затруднените им взаимоотношения, Съдът на публичната служба счита, че подобно решение може да бъде обявено на събрание на отдела, без това само по себе си да представлява акт, който е възможно да бъде квалифициран като психически тормоз. Освен това в очите на безпристрастен и разумен наблюдател такава реорганизация на задълженията, още повече от страна на началник на отдел в края на първата му година на тази длъжност, може да изглежда като легитимно упражняване на свързаните с подобна длъжност правомощия.

–       По събранието от 23 май 2011 г. и последващите инциденти, свързани с приемането на протокола от него

65      Макар, както подчертава Парламентът, жалбоподателката да представя спора между себе си, и по-специално заедно с CQ, с началника на отдела относно текста на протокола от събранието от 23 май 2011 г., единствено в частта от жалбата си, свързана с „[изложението на фактите в основата на спора]“, Съдът на публичната служба установява, че в крайна сметка жалбоподателката поддържа, че свързаните с този въпрос факти, разгледани в решението за отказване на съдействие, представляват доказателство за психически тормоз.

66      В това отношение Съдът на публичната служба най-напред припомня, че макар да не е изключено началникът на отдела случайно да е възприел неподходящ тон на събранието от 23 май 2011 г., случайни думи или жестове, дори ако евентуално изглеждат не на място, са изключени от приложното поле на член 12а, параграф 3 от Правилника (вж. решение CQ/Парламент, EU:F:2014:214, т. 95).

67      Що се отнася до общите условия и ред за изменение на проектите на протоколи от събранията, в електронно писмо от 29 юли 2011 г. в отговор на електронно писмо на жалбоподателката от 28 юли 2011 г., изпратено също така на всички служители на отдела и поставящо под въпрос компетентността на началника на отдела в тази област, последният посочва, че решението за окончателния текст на протокола обикновено е част от задълженията на началника на отдела и ще се постарае да намери евентуалните съществуващи писмени разпоредби в тази връзка след завръщането си от летен отпуск.

68      След това, в електронно писмо от 13 септември 2011 г., изпратено на целия отдел, началникът на отдела излага принципите за приемане на протоколите от събранията на отдела. В електронно писмо от 6 октомври 2011 г. жалбоподателката обаче повтаря искането си коментарите, одобрени от няколко участници в събранието от 23 май 2011 г., сред които и тя, да фигурират в приложение към протокола от събранието. В електронно писмо от 7 октомври 2011 г. началникът на отдела ѝ посочва, че вече е обяснил причините за отказа си да включи въпросните коментари, и я моли да уважи решението му и да преустанови всякаква кореспонденция по този въпрос.

69      В това отношение жалбоподателката смята, че поканата, изпратена с електронно писмо от 19 октомври 2011 г., да се яви в кабинета на директора на среща, предвидена за 24 октомври с.г., макар в същия момент тя да превежда по време на нощна парламентарна сесия, е допълнителна проява на тормоз, тъй като вече е била много натоварена психически от предишната си среща с директора по повод на командировката в Баку. Така, като потвърждава в електронно писмо от 19 октомври 2011 г. присъствието си на срещата, жалбоподателката моли директора да ѝ посочи причините за нея, като подчертава, че предишната им среща е било травматично преживяване за нея. На следващия ден директорът посочва, че желае да се срещне с нея по повод на взаимоотношенията ѝ с началника на отдела и колегите ѝ от отдела.

70      На срещата от 24 октомври 2011 г., проведена в присъствието на началника на отдела и отразена в записка, приложена към личното досие на жалбоподателката, директорът я моли да се съобразява с решенията на началника на отдела, да не подхранва вътрешни обсъждания в рамките на отдела по електронната поща, а да дава предпочитание на двустранния диалог със своя началник, както и да престане да засяга въпроса за текста на протокола от събранието от 23 май 2011 г.

71      В това отношение Съдът на публичната служба само може да припомни, че предвид широкото право на преценка, с което се ползват институциите при организирането на своите служби, нито административни решения по въпроси относно организацията на службите, дори и съгласяването с тях да е трудно, нито несъгласия с администрацията по тези въпроси сами по себе си могат да докажат наличие на психически тормоз (решение CQ/Парламент, EU:F:2014:214, т. 98 и цитираната съдебна практика). В конкретния случай Съдът на публичната служба обаче счита, че възприетата от началника на отдела позиция по въпроса за окончателния текст на протокола от събранието от 23 май 2011 г. е част от неговата координираща и ръководна функция в отдела.

72      Колкото до срещата от 24 октомври 2011 г., тя лесно може да бъде възприета от безпристрастния и разумен страничен наблюдател като последен опит на ръководството да преустанови значителния поток от лавинообразно нарастващ брой електронни писма от страна на жалбоподателката — голямата част от които са изпращани по времето, нормално предвидено за работата по устния превод и на подготовката за него — както и различните спорове по въпроса за текста на протокола от събранието от 23 май 2011 г.

73      Колкото до твърдението на жалбоподателката, че директорът ѝ е казал, че началникът на отдела винаги има право и трябва да бъде слушан, Съдът на публичната служба посочва, че жалбоподателката не представя никакви доказателства, с които могат да бъдат потвърдени верността, тонът или съдържанието на това изявление, и че във всеки случай характерен белег на функционирането на администрацията е възможността ръководството да взема решения по въпроси като воденето на протоколи от срещи или методите на комуникация, които служителите в съответния административен отдел е за предпочитане да използват (вж. в този смисъл решение CW/Парламент, EU:F:2014:186, т. 123), особено в случаите на явно преминаване на граници, които завършват с лични конфликти.

74      С оглед на изложеното по-горе Съдът на публичната служба смята, че събитията около приемането на протокола от събранието от 23 май 2011 г. не отговарят на определението за психически тормоз, а в действителност отразяват вътрешна конфликтна ситуация в административен отдел, в която жалбоподателката има своя принос и която ръководството се е опитало да реши, като се съобрази както с изискванията на службата, така и с чувствителността на жалбоподателката.

–       По инцидента, свързан с работната група по въпросите на професионалното обучение

75      След определянето ѝ по нейно искане да представлява чешката кабина в работна група по въпросите на обучението („Training Working Party“) на 30 август 2011 г. жалбоподателката е помолена от своя началник на отдел да му изпраща информация относно заключенията на работната група след всяко събрание. Според жалбоподателката това на практика се изразявало в предварителен контрол от страна на началника на отдела върху обобщението на заключенията на събранията на работната група, преди да е представено от жалбоподателката на другите колеги от отдела.

76      В това отношение жалбоподателката поддържа, че доколкото нито колегата ѝ, която е извършвала преди нея тази дейност, в случая CQ, нито тази, която е поела след нея функциите ѝ, са били задължени да получават предварителното съгласие на началника на отдела, преди да предоставят на останалите служители от отдела получената по време на събранията на работните групи информация, както и заключенията на посочената група, началникът на отдела е злоупотребил с йерархичните си правомощия. Така че това представлявало допълнителна проява на психически тормоз спрямо нея.

77      В това отношение Съдът на публичната служба посочва, че като цяло решението на началника на отдела да се запознае със съдържанието на информацията, събрана от представителя на чешката кабина на срещи на работната група по въпросите на обученията, преди тази информация да бъде разпространена до целия отдел, е част от правомощията му на началник на отдел и в конкретния случай е напълно разбираемо предвид появилата се в миналото опасност разпространението на погрешна информация да затрудни доброто функциониране на отдела (вж. решение CQ/Парламент, EU:F:2014:214, т. 102―104) — опасност, която е още по-голяма в случая на наскоро определено за тази цел лице, за което тази задача е нова, каквото е жалбоподателката.

78      Обстоятелството, че по отношение на лицето, определено след жалбоподателката да участва в работната група по въпросите на обученията, не е осъществяван предварителен контрол на съдържанието на информацията, която то е било упълномощено директно да предава на отдела след края на събранията на работната група, не е релевантно, тъй като, както изтъква Парламентът, работната група е започнала да приема протокол от събранията си, което само по себе си представлява източник на достоверна и недвусмислена информация, независимо от евентуалния доклад на представителя на отдела в рамките на работната група.

79      Оттук следва, че като е изисквал да може предварително да контролира информацията, която жалбоподателката е смятала да предостави на служителите от отдела във връзка с обсъжданията в работната група по въпросите на обучението, началникът на отдела е действал в границите на правото си на преценка. При всички случаи, макар да е възможно подобно решение да не се е харесало на жалбоподателката, то по никакъв начин не представлява психически тормоз.

–       По фактите, свързани с учебния семинар от 24 ноември 2011 г.

80      Призована да участва в учебен семинар в качеството си на ръководител на екип, жалбоподателката пита своя началник на отдел в какво точно се състоят ролята и отговорностите ѝ по време на семинара. С електронно писмо от 23 ноември 2011 г. в отговор на запитването ѝ началникът ѝ я приканва да направи справка в съответния раздел на вътрешния сайт, наречен EPIweb. След като го се запознава с него, жалбоподателката отново пита началника си какви ще бъдат задълженията ѝ в качеството на ръководител на екип по време на семинара, тъй като указанията на вътрешния сайт EPIweb не съдържат информация в тази връзка. От последващата електронна кореспонденция между жалбоподателката и нейния началник на отдел е видно, че по същество няма особени указания по този въпрос на вътрешния сайт EPIweb и че началникът е доволен от факта, че жалбоподателката се е запознала с правилата, свързани със задълженията на ръководителя на екип, докато последната го упреква, че не я е уведомил още в самото начало, че няма правила в тази област, като така напразно я е накарал да търси информация на вътрешния сайт EPIweb.

81      В това отношение Съдът на публичната служба не открива какво в съдържанието на приложените към жалбата горепосочени електронни писма на началника на отдела може да представлява действие или поведение, което да отговаря на определението за психически тормоз в Правилника. Всъщност, освен че възприетият от началника на отдела тон е подходящ, при всички случаи Съдът на публичната служба смята, че началникът на отдела основателно е можел да прикани жалбоподателката да се запознае с раздела относно ръководителите на екип на вътрешния сайт EPIweb, предвид по-специално нарушенията на приложимите правила, които е извършила по-рано и които са отбелязани в атестационния ѝ доклад от 2011 г. За сметка на това не е изключено безпристрастен и разумен наблюдател да открие в отговорите на жалбоподателката на електронните писма на началника на отдела известна склонност у нея да търси конфликт със своя началник.

–       По фактите, свързани с молбата за участие в летния университет през 2012 г.

82      На 16 септември 2011 г. началникът съобщава на служителите на отдела определените от ръководството критерии за подбор на кандидатите за курс по английски език като пасивен език („език С“), организиран в Ирландия през лятото на 2012 г. От тази информация е видно, че курсът е организиран за „новите колеги или колеги, които наскоро [са добавили] [английския език като пасивен]“ към своите езикови комбинации.

83      На 22 септември 2011 г. жалбоподателката уведомява началника на отдела си, че се интересува от този курс по английски език. В отговора си от същия ден началникът на отдела я приканва да прегледа вече съобщените критерии и ѝ напомня, че курсът е предназначен за „новите колеги или [за] колеги, които [наскоро са добавили английския език като пасивен]“ към своите езикови комбинации, докато за жалбоподателката английският език е активен („език B“), а и тя вече не може да се смята за нова колега.

84      След като началникът на отдела изпраща протокола от събрание, проведено на 21 ноември 2011 г., жалбоподателката научава, че две от нейните колеги, за които английският език е също активен, са приети да участват в летния университет. С електронно писмо от 14 декември 2011 г. жалбоподателката иска обяснения от началника на отдела, по-специално по въпроса дали правилата за участие в летните университети са се променили. С електронно писмо от 15 декември 2011 г. началникът на отдела потвърждава на жалбоподателката, че всички допуснати за летните университети кандидати отговарят на приетите от генералния директор на ГД „Устни преводи и организиране на конференции“ (наричан по-нататък „генералният директор“) критерии, които са останали непроменени, и че списъкът на участниците за лятото на 2012 г. е одобрен от генералния директор. В отговора си по електронната поща, изпратен същия ден, жалбоподателката обяснява по-специално че решението ѝ да се насочи към летен университет по френски език като пасивен се дължи на обстоятелството, че началникът на отдела ѝ е отказал да я запише за летния университет по английски език. Освен това тя повтаря молбата си да получи от началника на отдела обяснения относно подбора на участници в летните университети. В електронното си писмо от 16 декември 2012 г. началникът на отдела подчертава по-специално че що се отнася до молбата за участие в летния университет по английски език и като изразява съжаление, че жалбоподателката не е изтълкувала правилно думите му, последната не е отговаряла нито на критерия, свързан със скорошно поемане на функциите, нито на този, свързан със скорошно добавяне на въпросния език. Като посочва, че няма какво повече да добави, началникът на отдела я приканва да се обърне към директора, ако не е удовлетворена от положението. В отговора си от същия ден жалбоподателката уведомява началника си, че „[з]а разлика от [него], [тя] [нямало] да се обърне [към директора] само защото не[била] съгласна с това, което [правел,] и начинът, по който го [правел]“ и че „[о]ще веднъж [искала] да го помоли да ѝ обясни твърдението [си], че [другите две] колеги […] отговаря[ли] на критериите, установени от генералния директор, при все че положението им [било] същото като [нейното]“. Тъй като началникът на отдела не отговаря, жалбоподателката отново иска обяснение относно приложените критерии в електронно писмо от 11 януари 2012 г.

85      На събрание на отдела на 13 януари 2012 г., в което участват по-голямата част от служителите на отдела, включително жалбоподателката, началникът на отдела заявява, че един от служителите поставя под въпрос правилното прилагане от негова страна на критериите за подбор за летните университети. Така началникът на отдела трябвало да се обоснове защо е приел, че двете избрани за курса по английски език колеги от отдела, заели длъжността през 2009 г., отговаряли на критерия, свързан със скорошното назначаване. Жалбоподателката се намесва в този контекст, като посочва, че по въпроса дали заемане на длъжността през 2009 г. трябва да се разглежда като „скорошно“, може да се спори. При все това тя посочва, че може да приеме гледната точка на началника на отдела по този въпрос, но споделя съмненията си относно тълкуването на други критерии.

86      С електронно писмо от 17 януари 2012 г., изпратено на всички служители на отдела, началникът иска да внесе пояснение по няколко въпроса след събранието от 13 януари. В този контекст той по-специално подчертава, че противно на намеците на жалбоподателката, а именно че е нарушил приложимите критерии за участие в летните университети, той напълно правилно е приложил посочените критерии, като е приел кандидатурите на двете колеги от отдела, пристигнали през 2009 г. Началникът на отдела подчертава, че при всички случаи съгласно посочените критерии жалбоподателката не може да участва в летния университет по английски език. Жалбоподателката отговаря на началника на отдела на 18 януари 2012 г. също с електронно писмо, изпратено на всички служители на отдела.

87      На 19 януари 2012 г. с електронно писмо, изпратено на жалбоподателката с копие до директора, началникът на отдела оспорва тълкуването на събитията от страна на жалбоподателката, и по-специално ѝ напомня задължението ѝ съгласно Правилника да спазва решенията, приети от нейното ръководство, още повече предвид положението ѝ на старше длъжностно лице. С електронно писмо от 20 януари 2012 г., изпратено на началника на отдела с копие до директора, жалбоподателката признава, че е „допусна[ла] грешка“, тъй като „действително [е] помисли[ла], че що се отнася[ло] до кандидатурите за летните университети в Ирландия, тя [била] в същото положение като другите две колеги с [активен] английски език“. Жалбоподателката посочва на началника на отдела, че „иска[ла] да се извини за това“.

88      Със записка от 1 февруари 2012 г., спомената в точка 12 от настоящото решение и връчена лично на жалбоподателката, директорът изразява недоволството си от нейното поведение. Той по-специално подчертава, че тя не се е съобразила с неговите разпореждания, посочени и припомнени в електронно писмо от 24 октомври 2011 г., а именно да се обръща към него при различия в мненията с нейния началник на отдел и да избягва да изпраща електронни писма на целия отдел. Позовавайки се на членове 12, 12а и 21 от Правилника, в тази записка директорът приема, че поведението на жалбоподателката представлява сериозно доказателство за липсата ѝ на лоялност спрямо нейното ръководство. В това отношение той официално ѝ разпорежда да изпрати електронно писмо на отдела, за да поднесе извиненията си на началника на отдела първо за това, че е изпратила електронното писмо от 18 януари 2012 г., второ, че неправилно е твърдяла, че началникът на отдела не е приложил правилно критериите за подбор за участие в летните университети, и трето, че е твърдяла, че началникът на отдела не е отговорил на електронните ѝ писма. Директорът припомня също така, че очевидно жалбоподателката трябва да се въздържа, от една страна, отново да въвлича колегите си в споровете си с началника на отдела, и от друга страна, да изпраща имейли на целия отдел.

89      В отговора си по електронната поща на 4 февруари 2012 г. в рамките на четири страници жалбоподателката излага становището си по записката от 1 февруари с.г. В него тя упреква началника на отдела, че не е успял да избегне потока от електронни писма, по-специално като се изразява двусмислено и елиптично, което я накарало да поиска повече обяснения, дори това да можело да бъде възприето като признак на упорство от нейна страна. Жалбоподателката започва становището си, като „повтаря[…] още веднъж колко съжалява[…] за цялата тази ситуация […], която [стигнала] до крайности“, като подчертава, че „не [е] обвинила [началника на отдела], че е нарушил или не е приложил правилно критериите за летните университети [по английски език] ([език] C)“. В записка от шест страници от 10 февруари 2012 г. директорът отговаря на становището на жалбоподателката, по-специално в частта му, свързана с точността на преводите на английски език на електронните писма на чешки език, разменени между нея и началника на отдела. След това между жалбоподателката и директора е разменена кореспонденция по-специално относно молбата на жалбоподателката да предостави собствен превод на английски език на посочените електронни писма — молба, която директорът в крайна сметка приема. При все това с електронно писмо от 15 февруари 2012 г. директорът посочва на жалбоподателката, че не намира обясненията ѝ за убедителни, и изказва съжаление за толкова обемната електронна кореспонденция, струвала много работно време както на жалбоподателката, така и на нейния началник на отдел, а вече и на самия него като директор. Поради това той отново повтаря разпорежданията си, съдържащи се в записката му от 1 февруари 2012 г.

90      След завръщането си от отпуск по болест жалбоподателката отговаря на директора по електронната поща на 16 февруари 2012 г. Тя отново се връща на въпроса за точността на преводите на електронните писма на чешки език, разменени с началника на отдела, и оспорва разпореждането на директора да поднесе извинения. С електронно писмо на следващия ден директорът повтаря разпорежданията си жалбоподателката да поднесе извиненията си с електронно писмо, адресирано до всички служители на отдела, на началника на отдела и на самия него, и посочва, че при неизпълнение незабавно ще започне дисциплинарно производство. На 20 февруари с.г. лекуващият лекар на жалбоподателката ѝ издава болничен лист до 2 март 2012 г. На 29 февруари 2012 г. директорът изпраща на жалбоподателката електронно писмо, в което със заплашителен тон повтаря разпорежданията си и подчертава, че макар да е в отпуск по болест на тези дати, тя е била забелязана в Парламента на 20 и 22 февруари 2012 г., така че е в състояние да се съобрази с неговите разпореждания относно изпращането на електронно писмо с извинения в рамките на три реда. Директорът посочва, че ако не получи исканото електронно писмо в рамките на същия ден, ще започне дисциплинарно производство.

91      Най-напред Съдът на публичната служба установява, че по-специално в електронното си писмо от 20 януари 2012 г. жалбоподателката признава, че не е разбрала, че не е в същото положение като двете колеги, избрани за участие в летния университет в Ирландия, и по същество е представила извиненията си по този въпрос. На следващо място, от преписката е видно, че на събранието от 13 януари 2012 г. жалбоподателката неоснователно и публично е поставила под въпрос авторитета на прекия си ръководител — началника на отдела — и доверието в него, и че в електронното си писмо до него от 18 януари 2012 г., изпратено с копие до всички служители на отдела, отправя нови упреци към него. Предвид тези обстоятелства, при които жалбоподателката ясно не е изпълнила разпорежданията на директора да спре да води електронна кореспонденция с много получатели и да се обръща към него при различия със своя началник на отдел, Съдът на публичната служба приема, че по принцип разпореждането на директора жалбоподателката да се извини на същия кръг адресати не е надхвърлило пределите на дискреционната му власт при управлението на поверените му служби. По-специално с оглед на тези безпочвени обвинения към началника на отдела, отправени в рамките на този отдел и пред прекия ръководител на началника, директора, последният е можел съответно да поиска извинението, което жалбоподателката вече е поднесла на началника на отдела, да бъде изпратено и до целия отдел (вж. в този смисъл решение Nanopoulos/Комисия, F‑30/08, EU:F:2010:43, т. 247).

92      Що се отнася до факта, че директорът повтаря разпореждането си относно изпращането на електронно писмо с извинения на целия отдел по време на периода, в който жалбоподателката е в отпуск по болест, и че в този контекст я заплашва да започне дисциплинарно производство, ако не изпълни това незабавно, Съдът на публичната служба установява следното: спорното електронно писмо от 29 февруари 2012 г., 08,03 ч., е изпратено на служебния електронен адрес на жалбоподателката; тя е можела да го проверява от дома си; жалбоподателката е отишла на работното си място по време на посочения отпуск по болест; подходът на директора напълно се вписва в схващането, че жалбоподателката е щяла да отвори електронната си поща или от работното си място, или от дома си, ако сметне за необходимо да провери електронните си съобщения, за да ѝ даде възможност да изпрати кратко електронно писмо с извинения относно инцидентите, свързани с подбора за летните университети, и да приключи този инцидент в рамките на отдела, независимо от факта, че е в отпуск по болест. При всички случаи, независимо от липсата на отговор от жалбоподателката, директорът не изпълнява заканата си да започне дисциплинарно производство, което следователно изглежда като пореден опит за приключване на обстоятелствените електронни писма с обяснения на жалбоподателката, които вредят на правилното функциониране на отдела.

93      С оглед също така на факта, че в електронното си писмо от 17 февруари 2012 г. директорът действително е направил предложение за текста на електронното писмо с извинение, но същевременно е оставил на жалбоподателката да формулира извинението си, Съдът на публичната служба счита, че предвид упорството на жалбоподателката и склонността да поставя под въпрос решенията на своя началник на отдел, безпристрастният и разумен наблюдател с нормална чувствителност, поставен при същите условия, не би сметнал подобен подход на директора за несъразмерен и укорим, и би видял в това не действие, попадащо в обхвата на понятието за психически тормоз, а по-скоро опит за връщане в установените рамки на служител, чието поведение може да затрудни доброто функциониране на службата. Впрочем обстоятелството, че жалбоподателката оспорва основателността на участието в летните университети на двете нейни колеги, наскоро постъпили в отдел с неголеми размери, не свидетелства за силен „отборен дух“.

94      Накрая, дори да е възможно тонът на някои от електронните писма да изглежда доста рязък, във всеки случай евентуалната гневна реакция на преките ръководители на жалбоподателката следва да се приеме за извинима с оглед на нейното поведение (вж. решения Fonzi/Комисия, 27/64 и 30/64, EU:C:1965:73, т. 640).

–       По фактите, свързани с приемането на протокола от събранието от 13 януари 2012 г.

95      След събранието на отдела от 13 януари 2012 г., отразено в точка 85 от настоящото решение, на 13 февруари 2012 г. на служителите на отдела е представен проект на протокол. С електронно писмо от 20 февруари с.г. жалбоподателката пита дали е определен срок за представяне на становище. С електронно писмо от същия ден началникът на отдела ѝ указва, че вече е разполагала със седмица за изпращане на коментари, като същевременно ѝ предоставя срок до 24 февруари с.г., за да му изпрати евентуално становище.

96      Жалбоподателката изразява съжаление от факта, че началникът на отдела не просто ѝ е определил срок за представяне на становище по проекта на протокол, но е използвал възможността и да я „смъмри“, докато съгласно принципите, ръководещи приемането на протоколите от събранията на отдела, съобщени от началника на отдела, те се одобряват на следващото събрание, ако не са повдигнати възражения.

97      В това отношение Съдът на публичната служба не открива нищо в горепосоченото електронно писмо на началника на отдела, което да отговаря на определението за психически тормоз в Правилника. Още повече, макар началникът на отдела да е използвал формулировка, която жалбоподателката е възприела като саркастична, Съдът на публичната служба смята, че при това той не е преминал границите на несъразмерната критика, предвид по-конкретно проявената от жалбоподателката агресивност и склонност към спор по повод на приемането на друг протокол — този от събранието от 23 май 2011 г.

–       По фактите, свързани с отнемането на допълнителни задължения, свързани с длъжността на устен преводач

98      Със записка от 29 март 2012 г., посочена в точка 14 от настоящото решение, директорът уведомява жалбоподателката, че предвид настоящото ѝ здравословно състояние, би било по-добре занапред да се съсредоточи върху задълженията си по предоставяне на устен превод в Брюксел и Страсбург (Франция), тоест върху работата в кабина, подготовката на заседанията и продължаване на езиковите курсове. За сметка на това, що се отнася до другите задължения, по-специално тези, включващи командировки извън трите работни места на Парламента и участието в обучение за обучители („Training the Trainers“), директорът решава, че за момента трябва да ги преустанови.

99      С електронно писмо от 13 април 2012 г. жалбоподателката изразява изненадата си и приканва директора да преразгледа позицията си по-специално предвид становището на лекуващия ѝ лекар, който посочва, че се е възстановила напълно и може да изпълнява служебните си задължения, считано от 29 март 2012 г. Директорът ѝ отговаря с електронно писмо от 20 април с.г., че е взел решението си в интерес на жалбоподателката, след консултация с медицинската служба на Парламента и с нейното съгласие. В това отношение той ѝ посочва, че положението ще бъде преразгледано след изтичането на шестмесечен период.

100    След като иска обяснения по този повод от страна на медицинската служба на Парламента, последната по същество я уведомява, че не предоставя на ръководителите информация или съвети във връзка със здравословното състояние на длъжностните лица. В електронно писмо от 23 октомври 2012 г. жалбоподателката отново моли директора да преразгледа решението си относно допълнителните ѝ задължения, свързани с длъжността на устен преводач. От преписката е видно по същество, че след среща с жалбоподателката на 27 ноември 2012 г. директорът ѝ поставя условието да се извини на началника на отдела с електронно писмо, адресирано до целия отдел, както се изисква в записката от 1 февруари с.г., за да получи отново допълнителните си задължения. В електронно писмо от 25 януари 2013 г. жалбоподателката уведомява директора, че не е в състояние да се подчини на разпореждането му поради същите причини, които вече многократно е излагала както пред него, така и пред началника на отдела. В отговора си по електронната поща от 31 януари 2013 г. директорът обяснява на жалбоподателката, че е достатъчно да поднесе извиненията си, за да сложи край на положението, описано от нея като унизително и непоносимо. Освен това упреква жалбоподателката, че е поискала от делегацията на щатните устни преводачи (DELINT — Staff Interpreters’ Delegation) да „изрази тревогата [си] относно използваните от [началника на отдела] критерии за подбор на кандидати за летните университети“ на събрание на тази делегация, проведено през март 2012 г. След събрание, проведено на 10 юни 2013 г., директорът решава да ѝ върне допълнителните задължения, при условие все пак че спазва приложимите правила, тъй като пътуванията в рамките на разрешените от Парламента командировки включват взаимно доверие и следователно спазване на действащите в тази институция правила. По искане на жалбоподателката това решение е оформено в записка на директора от 11 юни 2013 г., в която се споменава, че жалбоподателката „е упълномощена да участва в дейности за професионално обучение в интерес на работата, както всички останали колеги от дирекцията“.

101    Жалбоподателката се оплаква от обстоятелството, че с фалшиви основания, изведени от здравословното ѝ състояние, са ѝ отнети допълнителните задължения като мерки за санкциониране и сплашване. Така отнемането на тези допълнителни дейности представлявало злоупотреба с власт и сила и оттук — тормоз.

102    На първо място, Съдът на публичната служба припомня, че макар наистина да е изцяло в интерес на администрацията да назначава длъжностните лица или служителите според уменията и личните им предпочитания, все пак на тях не може да се признае правото да упражняват или да запазват конкретни функции (решения Campoli/Комисия, T‑100/00, EU:T:2001:75, т. 71 и DH/Парламент, F‑4/14, EU:F:2014:241, т. 68). Следователно компетентният орган на институцията може да реши да отнеме някои задачи на своите длъжностни лица.

103    Колкото до задачите, които са отнети на жалбоподателката, става въпрос за допълнителни задължения, извън основните ѝ такива, а именно устният превод. Те също така са ограничени, тъй като най-вече става въпрос за участие в командировки извън трите работни места на Парламента, като такива възможности не се предоставят често на устните преводачи с чешки език, за участие в работната група по въпросите на обучението и в обучението за обучители.

104    Съдът на публичната служба изтъква, че макар жалбоподателката да е привързана към тези допълнителни задължения, които могат да имат развлекателен характер, тя все пак не е освободена от задълженията си, свързани с работата на устен преводач. Освен това отнемането на допълнителните задължения е само временно. Колкото до обстоятелството, че директорът подчинява възстановяването на допълнителните задължения на жалбоподателката на изискването да възприеме по-подходящо поведение в интерес на работата, което означава да представи поисканите извинения, Съдът на публичната служба смята, че предвид трудностите във взаимоотношенията, отчасти предизвикани от жалбоподателката, това решение не превишава границите на правото на преценка на директора.

105    Оттук следва, че решението на директора да лиши временно жалбоподателката от някои нейни второстепенни професионални функции, в основната им част дейности, свързани с командировки и обучения, не може само по себе си да бъде доказателство за психически тормоз (вж. решение K/Парламент, F‑15/07, EU:F:2008:158, т. 38) и изобщо няма как да бъде квалифицирано като злоупотреба с власт. Обстоятелството, че в това отношение директорът е пожелал да се консултира с медицинската служба на Парламента, за да засили легитимността на решението си, не е релевантно по този въпрос.

–       По фактите, свързани с актуализирането на терминологичен речник

106    Що се отнася до обстоятелството, че началникът на отдела е счел, че жалбоподателката е изпълнила със закъснение възложената ѝ от него неголяма задача да актуализира терминологичен речник относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък, Съдът на публичната служба повтаря, че противно на твърденията на жалбоподателката и както вече е установено в точки 114―117 от решение CW/Парламент (EU:F:2014:186), забележките на началника на отдела по този повод не съдържат никаква явна грешка в преценката. Освен това Съдът на публичната служба не може да разбере с какво забележката от страна на ръководител относно слабости в работата на дадено длъжностно лице представлява поведение, изразяващо се в психически тормоз, по-специално когато разглежданите слабости са очевидни.

–       По фактите, свързани с пътуването на жалбоподателката до Чешката република по време на отпуск по болест

107    Жалбоподателката напуска Брюксел, за да посети семейството си в Прага (Чешката република) от 2 до 5 март 2012 г., докато е в отпуск по болест. На 4 юни 2012 г. генералният директор пита жалбоподателката дали е пътувала от Брюксел до Прага на 2 март 2012 г. (петък) и обратно — на 5 март (понеделник). Тъй като жалбоподателката потвърждава тази информация, генералният директор ѝ задава въпроса дали е получила предварително разрешение за това пътуване. На 6 юни 2012 г. жалбоподателката заявява следното „Отговорът на Вашия въпрос е не, не съм получила предварителното разрешение, предвидено в [член] 60 от Правилника, тъй като не смятах, че съм длъжна да поискам такова“. След това, в електронно писмо от 7 юни 2012 г. генералният директор уведомява жалбоподателката, че не е спазила разпоредбите на Правилника по отношение на пътуване извън мястото на работа по време на отпуск по болест, макар те да са предвидени именно за защита на длъжностното лице по отношение на застрахователното покритие, и че ако е подала молба за предварително разрешение, жалбоподателката е могла да получи разрешение за по-дълго пребиваване при близките си.

108    В това отношение жалбоподателката изтъква, че доколкото администрацията е била подробно запозната с полетите, които тя е взела до Прага и обратно до Брюксел, ставало ясно, че по това време администрацията я е наблюдавала отблизо, което допринасяло за увеличаване на стреса, напрежението и сплашването, на които е подложена.

109    Съдът на публичната служба установява, че използвайки тормоза като претекст, със своите доводи жалбоподателката се опитва да минимализира обхвата на допуснатото от нея явно нарушение на текста на член 60 на Правилника.

110    Колкото до факта, че администрацията е била уведомена от един от колегите на жалбоподателката, че е летяла с полетите на 2 и 5 март 2012 г., жалбоподателката по никакъв начин не доказва, че този колега е получил указания да я следва при пътуванията ѝ по време на отпуска ѝ по болест. Освен това трябва да се отбележи, че не може да се изключи, че някои нейни колеги използват същите полети, за да се връщат в страната си по произход, особено през уикендите.

–       По фактите, свързани с плащането на направените разходи по време на командировка

111    Жалбоподателката посочва, че при преместването си в нов кабинет началникът на отдела не я е уведомил, че формулярът за възстановяване на разноските, направени по време на командировка, може бъде представен в предишния му кабинет. Освен това, когато жалбоподателката пита кой е номерът на новия му кабинет, в електронно писмо от 2 май 2012 г. той ѝ отговаря, че тази информация е налична на вътрешния сайт на Парламента, но за да я улесни, ѝ посочва, че може да открие този номер в електронния подпис на същото писмо.

112    В това отношение трябва да се установи, че по никакъв начин поведението на началника на отдела в този случай не може да се определи като психически тормоз нито по отношение на формата, нито по същество. Обстоятелството, че жалбоподателката го разглежда по този начин, очевидно е резултат от субективното ѝ възприятие.

–       По фактите, свързани с изпита по полски език

113    След като се запознава с писмените обяснения на четирима от колегите си, сред които на г‑н G., представени от Парламента за целите на защитата му в рамките на производството, приключило с решение CW/Парламент (EU:F:2014:186), на 15 ноември 2013 г. жалбоподателката моли по-специално г‑н G. да не е част от комисията за разглеждане на уменията ѝ по полски език — език, който тя иска да добави към компетентностите си на устен преводач. Всъщност, предвид особено отрицателната оценка спрямо нея, според жалбоподателката г‑н G. не разполагал с необходимата степен на неутралност.

114    В това отношение трябва да се установи, че обстоятелството, че г‑н G. е направил негативна оценка на поведението на жалбоподателката, не може само по себе си да го лиши от възможността обективно да прецени нейните езикови способности. Всъщност, ако трябва да се приемат разсъжденията на жалбоподателката, само въз основа на субективната оценка и усещане относно професионалната среда повече от половината отдел, както и началникът на отдела и директорът трябваше да бъдат лишени от възможността да оценяват уменията и поведението на жалбоподателката при извършване на професионалната ѝ дейност.

115    Впрочем Съдът на публичната служба изтъква, че жалбоподателката е издържала успешно изпита по полски език, което лишава от всякаква правдоподобност и достоверност доводите ѝ по този въпрос.

116    С оглед на изложените по-горе съображения Съдът на публичната служба смята, че разгледани отделно, фактите и поредиците от факти, изброени във връзка с посочените от жалбоподателката инциденти, не могат да се считат за прояви на психически тормоз по смисъла на член 12а от Правилника.

–       По общия преглед на спорните събития

117    Съдът на публичната служба счита, че взети като цяло, споменатите от жалбоподателката събития, които бяха разгледани поотделно по-горе (наричани по-нататък „спорните събития“), действително разкриват съществуването на конфликтно отношение в сложна административна среда, но не са свидетелство за неправомерни или умишлени действия, тъй като документираните изявления и действия са доказателство най-много за неумело управление от ръководителите на конфликтната ситуация, а не за съзнателно намерение за неправомерни действия спрямо жалбоподателката (вж. в този смисъл решение CQ/Парламент, EU:F:2014:214, т. 128).

118    По-специално с оглед на поведението на жалбоподателката, характеризиращо се с упорство, непримиримост и понякога граничещо с неподчинение, последната няма как да претендира, че не разбира причините за решенията, взети от преките ѝ ръководители. В това отношение Съдът на публичната служба подчертава, че обхватът на понятията за психически тормоз и за задължение за съдействие, визирани в членове 12а и 24 от Правилника, не може да бъде разширен дотолкова, че да позволи на предполагаемо пострадалото от тормоз лице системно да поставя под въпрос всяка служебна власт или дори да се смята за освободено от изрично предвидени от Правилника задължения, като тези относно режима на отпуск или относно задължението за лоялно сътрудничество с преките си ръководители.

119    В това отношение Съдът на публичната служба припомня, че критиката на пряк ръководител във връзка с извършената работа или с изпълнението на задължение от подчинено лице сама по себе си не представлява неуместно поведение, тъй като в противен случай управлението на службите би станало практически невъзможно (решения Tzirani/Комисия, F‑46/11, EU:F:2013:115, т. 97 и CQ/Парламент, EU:F:2014:214, т. 87). По същия начин е прието, че отправени към служител отрицателни бележки не уронват непременно личността или достойнството му и не накърняват непременно неговата цялост, ако, както е в настоящия случай, са използвани умерени изрази и тези бележки не се основават на неправомерни и лишени от всякаква връзка с обективни факти обвинения (вж. решения Menghi/ENISA, F‑2/09, EU:F:2010:12, т. 110 и CQ/Парламент, EU:F:2014:214, т. 87).

120    Макар да е безспорно, че фактите, свързани съответно с „въпросите относно управлението“ и със събранието от 23 май 2011 г., допринасят за влошаване на служебните отношения в отдела, от една страна, фактът, че дадено длъжностно лице има трудни и дори конфликтни отношения с колегите или преките си ръководители, сам по себе си не доказва наличието на психически тормоз (вж. в този смисъл решение CQ/Парламент, EU:F:2014:214, точки 86, 87 и 98, както и цитираната съдебна практика), дори когато тези трудности водят до поредица от призиви на преките ръководители за спазването на реда. От друга страна, с непрекъснатия поток от електронни писма жалбоподателката изобщо не се е стремяла, нито е допринасяла за успокояване на работната атмосфера в рамките на отдела.

121    Освен това, що се отнася до полемиката, породена от прилагането на критериите за подбор за курсовете по английски език в рамките на летни университети, предвидени за 2012 г., без да допуска явна грешка в преценката, директорът решава да изиска от жалбоподателката да поднесе извиненията си за това, че е намекнала, че началникът на отдела е приложил неправилно критериите за участие в тези курсове, в електронно писмо, адресирано до същите лица, на които тя обичайно е изпращала изобилната кореспонденция относно началника на отдела, а именно всички служители на отдела (вж. също решение CW/Парламент, EU:F:2014:186, т. 71, 72 и 74). Впрочем Съдът на публичната служба изтъква, че жалбоподателката вече е поднесла извиненията си, но само с едно електронно писмо от 20 януари 2012 г., изпратено на началника на отдела с копие до директора. Ако някой от ръководителите ѝ обаче беше препратил това електронно писмо на служителите на отдела, вероятно жалбоподателката е щяла да приеме това действие като допълнителна форма на тормоз, така че е още по-основателно с цел възстановяване на доверието в началника на отдела, уронено от поведението на жалбоподателката, ръководителите ѝ да изискат последната да поднесе извиненията, които е възнамерявала да представи на началника на отдела, на същите лица, които са били адресати на критичните съобщения за него.

122    В това отношение Съдът на публичната служба счита, че също както изпращането от страна на преките ѝ ръководители на съобщения, съдържащи клеветнически или злонамерени изрази, още повече когато са изпратени без специална обосновка на лица, различни от заинтересованото лице, може да се разглежда като проява на тормоз по смисъла на член 12а от Правилника (вж. a contrario решения Lo Giudice/Комисия, EU:T:2007:322, т. 104 и 105 и Tzirani/Комисия, EU:F:2013:115, т. 97), от задължението за лоялност по член 11 от Правилника, както впрочем и предвиденото в член 12 от Правилника задължение на длъжностните лица да се въздържат от всяко действие или поведение, което би се отразило отрицателно на тяхното положение, следва, че подчинените имат задължението да не оспорват безпочвено властта на ръководителите си и че при всички случаи са длъжни да проявяват умереност и предпазливост, когато изпращат критични електронни писма и избират адресатите им.

123    Що се отнася до краткотрайното отнемане на определени задачи и дейности на жалбоподателката, независимо от въпроса за консултирането с медицинската служба на Парламента и условията, при които е извършено това консултиране, това може да се обоснове с причини от медицинско естество, щом като жалбоподателката многократно е отсъствала по болест и е изтъкнала наличието на „професионално изтощение“. Още повече, от преписката е видно, че жалбоподателката е лишена от допълнителните задължения, свързани с основните ѝ задачи, преди всичко за да се избегнат постоянните спорове, свързани с участието ѝ във външни за отдела дейности. Доколкото по никакъв начин жалбоподателката не е била лишена от основните си задължения, които са най-важни с оглед на интереса за службата, а именно работата на устен преводач, от която институцията изглежда удовлетворена, в общия контекст на описаните събития Съдът на публичната служба не вижда с какво отнемането на някои допълнителни задачи, разбира се, желани от страна на жалбоподателката, обективно води до засягане на личността, достойнството, физическа или психическа ѝ цялост.

124    Що се отнася до различните медицински свидетелства и доклади, приложени от жалбоподателката към жалбата, за да удостовери, че спорното поведение на нейния началник на отдел и на нейния директор е довело до уронване на личността или достойнството ѝ и накърняване на нейната физическа или психическа цялост, Съдът на публичната служба установява, че макар наистина тези медицински свидетелства и доклади да показват наличието на психични смущения у жалбоподателката, те не позволяват да се докаже, че посочените смущения са резултат от психически тормоз, тъй като, за да установят наличието на такъв тормоз, издалите тези свидетелства лица неизбежно са се основавали изключително на описанието на условията ѝ на труд в Парламента, извършено от жалбоподателката (вж. решения K/Парламент, EU:F:2008:158, т. 41 и CQ/Парламент, EU:F:2014:214, т. 127). При всички случаи, въпреки че се основават на елементи, различни от направеното от съответното длъжностно лице описание на условията на труд, становищата на медицинските експерти не могат сами по себе си да докажат от правна страна наличието на тормоз или друго неизпълнение на институцията на задължението ѝ за съдействие (решение BQ/Сметна палата, T‑7/14 P, EU:T:2015:79, т. 49).

125    Накрая, що се отнася до упрека на жалбоподателката относно твърдения навик на директора да я извиква на среща, без да ѝ посочва мотивите за това, Съдът на публичната служба припомня, че жалбоподателката има задължение да бъде на разположение да се срещне с прекия си ръководител, когато той я извиква на среща (решение CW/Парламент, EU:F:2014:186, т. 123). Освен това от преписката е видно, че всеки път, когато тя е поискала това, директорът ѝ е посочвал предмета на спорните срещи или събрания. Съдът на публичната служба посочва също така, че в крайна сметка тези срещи изглеждат като опит от страна на ръководителите да се преодолеят трудностите във взаимоотношенията между началника на отдела и жалбоподателката, които се обясняват основно с поведението на последната, с което поставя под въпрос авторитета на началника на отдела, в полза на чиято кандидатура навремето тази на жалбоподателката е била отхвърлена.

126    С оглед на всички изложени по-горе съображения Съдът на публичната служба счита, че без да допуска явна грешка в преценката, нито злоупотреба с власт в решението си за отказване на съдействие, Парламентът е приел, че предвид представените му по-специално от жалбоподателката доказателства и тези, свързани с атестационния ѝ доклад за 2011 г., разглежданите действия не могат да се считат за прояви на психически тормоз по смисъла на член 12а от Правилника. По същия начин, представените от жалбоподателката доказателства не позволяват да се установи, че условията ѝ на труд са увредили здравето ѝ и накърнили достойнството ѝ по смисъла на член 31, параграф 1 от Хартата.

127    От това следва, че първото основание трябва да бъде отхвърлено като необосновано.

 По второто основание, изведено от нарушение на задължението за полагане на грижа и на задължението за съдействие, прогласено в член 24 от Правилника

 Доводи на страните

128    В подкрепа на второто си основание жалбоподателката поддържа, че макар да е предоставила на ОН prima facie доказателства за наличието на нападки, на които е подложена от страна на началника на отдела и директора, той не е предприел исканите от нея мерки, което представлявало нарушение както на задължението му за съдействие, така и на задължението за полагане на грижа.

129    Що се отнася до решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, жалбоподателката изтъква, че ОН неправилно я упреква, че не е сезирала консултативната комисия по проблемите на тормоза, с мотива, че в рамките на секретариата на Парламента разследванията по делата за предполагаем тормоз се предоставят на тази комисия. Следователно посоченият в подкрепа на отхвърлянето на жалбата ѝ по административен ред мотив, а именно преждевременният ѝ характер при липса на сезиране на комисията, бил погрешен. В това отношение тя подчертава, че е поела инициативата да сезира комисията, но нейният председател не се е свързал с нея по въпроса. Според нея пасивността и въздържането на посочената комисия, както и мълчанието ѝ въпреки уверенията на ОН пораждали у нея тревоги в общ план, които обосновавали съмненията ѝ относно възможността с пълно доверие на тази комисия да се възложи разглеждането на случаите на психически тормоз в рамките на Парламента.

130    При всички случаи жалбоподателката изтъква, че противно на твърденията на Парламента, ОН не е предоставил на консултативната комисия по проблемите на тормоза правомощията, които притежава по силата на член 24 от Правилника. Във всеки случай, ако това е така, било необяснимо защо тогава в конкретния случай ОН не е препратил делото по служебен път на тази комисия. Жалбоподателката твърди също така, че ОН е можел да повери провеждането на разследването на независимо ad hoc лице или инстанция.

131    Освен това, предвид значението и сериозността на твърдените факти, преди да извърши разследване с оглед установяване на фактите, Парламентът трябвало да преназначи началника на отдела и/или директора на друга позиция или, при условията на евентуалност, да промени мястото на работа на жалбоподателката, което тя е поискала в молбата си за съдействие. Тя също така упреква ОН, че е отхвърлил молбата ѝ за съдействие въз основа на обща информация за положението в отдела, събрана в рамките на разследване, проведено след жалбата за тормоз на колегата ѝ CQ, докато, от една страна, жалбоподателката моли за широкомащабно разследване, и от друга страна, исканията ѝ нямат връзка с констатациите, направени след проведеното по искане на CQ разследване.

132    Парламентът иска второто основание да бъде отхвърлено като необосновано, като посочва, че към момента на сезирането на ОН с молбата за съдействие на жалбоподателката, тоест на 5 февруари 2013 г., той вече е бил запознат с твърденията ѝ, по-специално в резултат на жалбата по административен ред, подадена срещу атестационния ѝ доклад за 2011 г., съдържаща подробно изложение на фактите, но също така и поради производството, започнато от колегата ѝ CQ, приключило със становище на консултативната комисия по проблемите на тормоза, с провеждане на разследване от генералния директор и приемането на решения от ОН, които в последствие са предмет на жалба, заведена под номер F‑12/13. Следователно молбата за съдействие била отхвърлена при пълно познаване на фактите и въз основа на предоставените от жалбоподателката доказателства, както и на вече проведеното разследване и на изготвените доклади. За сметка на това, както се уточнява в съдебното заседание, призивът на генералния секретар на Парламента, жалбоподателката отново да сезира консултативната комисия по проблемите на тормоза, било направено само в дух на откритост и полагане на грижа. Що се отнася до липсата на служебно сезиране на посочената комисия от ОН, Парламентът изтъква, че тези действия трябва да бъдат предприети от жалбоподателката по силата на задължението ѝ за лоялно сътрудничество по отношение на нейната институция.

 Преценка на Съда на публичната служба

–       Предварителни съображения

133    В самото начало е важно да се направи разграничение между молбата на жалбоподателката, подадена до председателя на консултативната комисия по проблемите на тормоза, и молбата за съдействие, подадена до ОН по силата на член 24 от Правилника.

134    Всъщност, що се отнася до консултативната комисия по проблемите на тормоза, Съдът на публичната служба изтъква, че както е видно от вътрешните правила, тя е създадена с цел прилагане на член 12а от Правилника и основните ѝ задължения се състоят в това да подпомага установяването на спокойна и продуктивна работна среда и да предотвратява и/или прекратява какъвто и да било тормоз, упражняван върху служителите, както и да изпълнява помирителна, медиаторска, образователна и информационна роля. Съгласно членове 6 и 7 от вътрешните правила консултативната комисия по проблемите на тормоза „е на разположение на всички лица, които се смятат за жертви на тормоз, и им предоставя цялото необходимо време и внимание, като се стреми да запази неутралния си и обективен дух, със съзнанието, че оперира в мултикултурна среда[; тя] работи напълно автономно, независимо и при пълна поверителност“.

135    Що се отнася до сезирането на комисията, съгласно членове 9 и 11 от вътрешните правила всяко длъжностно лице или служител, изправен пред проблем, който може да представлява тормоз, или считащ, че в работната му среда е налице подобен проблем, може да се обърне към консултативната комисия по проблемите на тормоза, която трябва да го приеме в рамките на десет работни дни, считано от сезирането му. След изслушването на предполагаемата жертва, както и на лицето, за което се твърди, че упражнява тормоз, евентуално и на други техни колеги в рамките на месец след изслушването на предполагаемата жертва, извършила сезирането, комисията може по силата на член 12 от вътрешните правила да отправи препоръки на ръководния персонал на жалбоподателя с цел разрешаване на проблема. Ако проблемът продължава да е налице, член 14 от вътрешните правила оправомощава консултативната комисия по проблемите на тормоза да предаде на генералния секретар на Парламента поверителен доклад с предложения за последващите действия, като при необходимост го помоли да извърши подробно разследване, след което да изготви и предостави заключение и евентуални препоръки към генералния секретар на Парламента. В такъв случай съгласно член 16 от вътрешните правила последният трябва да съобщи на комисията мерките, които смята да предприеме.

136    Освен това от членове 10 и 11 от вътрешните правила следва, че за сезирането на консултативната комисия по проблемите на тормоза от всяко длъжностно лице или служител на институцията не се изискват никакви prima facie доказателства за тормоз, но че след като бъде сезирана, комисията е длъжна да изпълни задълженията си, изброени по-нагоре, без упражняването на тези функции да бъде подчинено на каквото и да е предварително решение на ОН, освен ако самата комисия не сезира ОН по силата по-специално на член 14 от вътрешните правила.

137    Освен това, дори да е желателно в някои случаи, по-специално за провеждане на медиация, сезирането на консултативната комисия не е и предварително условие, необходимо за да може всяко длъжностно лице да представи молба за съдействие по смисъла на член 24 от Правилника при условията, предвидени в членове 90 и 91 от него (вж. в този смисъл решение Faita/ЕИСК, EU:F:2013:130, т. 91). Всъщност, за разлика от текста и целта на член 12а от Правилника, както и на вътрешните правила, приети от Парламента за прилагане на посочения член, член 24 от Правилника не посочва изрично целта за предотвратяване или противодействие на тормоза, а по-общо дава възможност на всички визирани от Правилника лица да искат от ОН да се намеси, като приеме всички необходими мерки, за да окаже „съдействие на длъжностното лице, по-специално в производствата срещу лица, образувани поради отправени от тях заплахи, обиди, клевети или посегателства срещу личността или имуществото на длъжностното лице, на които същото е […] подложено поради длъжността или служебните му задължения“.

138    Оттук следва, че подаването на молба за съдействие съгласно член 24 от Правилника не налага, дори когато тази молба се отнася до случай на тормоз, засегнатото лице предварително да сезира консултативната комисия по проблемите на тормоза, създадена от Парламента въз основа на член 12а от Правилника, независимо от обстоятелството, че по силата на член 14 от вътрешните правила в някои случаи ОН може да реши да натовари консултативната комисия по проблемите на тормоза с разследване на обстоятелствата около твърдения тормоз, представени на ОН.

–       По нарушението на задължението за съдействие и на задължението за полагане на грижа

139    В конкретния случай Съдът на публичната служба установява, че жалбоподателката е поискала помощта на председателя на консултативната комисия по проблемите на тормоза с мотива, че „от 1 февруари 2012 г. [е] подложена на изключителен натиск от страна на двамата [ѝ] преки ръководители“. Макар тази молба да не се позовава изрично на понятието за психически тормоз и да не е придружена от prima facie доказателства за посочения от жалбоподателката „изключителен натиск“, в приложение на вътрешните правила комисията е била длъжна да я приеме в срок от десет работни дни, което очевидно е пропуснала да направи. В това отношение посочената от Парламента причина за обосноваване на нарушението на вътрешните правила от страна на комисията, а именно че председателят е бил в процес на преместване в нов кабинет след преназначението му на нова ръководна длъжност в друга генерална дирекция, не е релевантна, тъй като, въпреки че от електронните писма на жалбоподателката, изпратени на секретариата на комисията или на нейния председател, е видно, че тя е искала да се срещне лично с председателя на комисията, комисията е длъжна, в качеството на консултативен орган, сезиран в лицето на председателя, да предприеме необходимите мерки, за да може друг неин член, двама от които впрочем са получили копие от част от кореспонденцията, да се заеме с молбата на жалбоподателката, което очевидно не е направено.

140    Независимо от въпроса за сезирането на консултативната комисия, както бе установено по-горе, при всички случаи жалбоподателката е имала правото да подаде молба за съдействие по смисъла на член 24 от Правилника пред ОН, без да е обвързана от задължение да сезира предварително тази комисия или от задължение да изчака евентуален отговор от нея.

141    В това отношение, както бе напомнено в точка 37 от настоящото решение, жалбоподателката е трябвало да представи в подкрепа на молбата си за съдействие prima facie доказателства за наличие на посегателствата, на които твърди, че е подложена от страна на началника на отдела и директора.

142    В конкретния случай, макар представените в молбата ѝ за съдействие елементи да не доказват наличието на твърдян тормоз, в дух на откритост въз основа на задължението му за полагане на грижа ОН е могъл да приеме, че в известна степен тези елементи могат да представляват prima facie доказателства за подобен тормоз. Така че по принцип Парламентът следва да предприеме подходящи мерки, по-специално като проведе разследване в сътрудничество с подалото жалба лице, за да установи обстоятелствата, във връзка с които е подадена жалбата. При упражняването на възложените ѝ правомощия с тази цел и като предостави подходящите логистични средства и персонал, администрацията може да реши да повери разследването на ръководителите на институцията, например на генералния директор, на разследваща комисия ad hoc, на консултативната комисия по проблемите на тормоза или на външни за тази институция лица или органи.

143    При все това, що се отнася до законосъобразността на решението за отхвърляне на такава молба за съдействие, подадена на основание на член 24 от Правилника, без да е започнато административно разследване, съдът на Съюза трябва да провери обосноваността на това решение с оглед на данните, които са били представени на администрацията, по-конкретно от съответното длъжностно лице в неговата молба за съдействие, към момента на вземането на решение от същата (решение Faita/ЕИСК, EU:F:2013:130, т. 98).

144    В това отношение Съдът на публичната служба обаче изтъква, че на първо място, в молбата си за съдействие жалбоподателката е представила обемна документация, съдържаща електронна кореспонденция в подкрепа на твърдените факти. На второ място, в молбата си за съдействие жалбоподателката посочва, че „[ОН], на който е [била] представена официална молба за съдействие и жалба по административен ред [от CQ], [е бил] напълно запознат с положението и [е] дал мандат на генералния директор да проведе разследване по случая“.

145    Следователно и противно на твърденията на жалбоподателката, ОН е имал право да отчете доказателствените данни, които вече са му били известни и на които жалбоподателката се е позовала пряко и/или косвено в тази молба, а именно становището на консултативната комисия по проблемите на тормоза и проведеното разследване от страна на генералния директор след жалбата за тормоз на CQ, като освен това се има предвид, че молбата за съдействие на последната визира същите действащи лица, които, в това число и жалбоподателката, са били изслушвани, понякога и по няколко пъти, от комисията и ОН. Към това се прибавя и фактът, че спорните събития отчасти са разгледани от жалбоподателката и в оспорването на атестационните ѝ доклади за 2011 г. и 2012 г.

146    С оглед на представените от жалбоподателката доказателства и на вече известните на Парламента доказателства във връзка с атестационния доклад за 2011 г. и жалбата за тормоз на CQ, Съдът на публичната служба счита, че в конкретния случай в решението си за отказване на съдействие ОН е могъл да приеме, че на този етап разполага с достатъчно информация за ситуацията и обхвата на твърдените от жалбоподателката факти, за да заключи, че те не представляват психически тормоз, което Съдът на публичната служба потвърждава в рамките на разглеждането на първото основание.

147    Така че при обстоятелствата в случая, при които провеждането на ново разследване би означавало да се зададат въпроси на същите лица, които вече са били изслушвани в рамките на проведеното разследване след жалбата за тормоз на CQ, и по факти, идентични с разгледаните от CQ, и без непременно да се внесе допълнителна яснота по отношение на достатъчно изчерпателните доказателства, представени от самата жалбоподателка на ОН, Съдът на публичната служба приема, че като не е разпоредил започване на „широкомащабно разследване на управленските методи на [началника на отдела] и на [директора], както и на поведението им по отношение на [жалбоподателката]“, Парламентът не е допуснал явна грешка в преценката при избора на мерките и средствата за прилагане на член 24 от Правилника, за което разполага с широко право на преценка, и следователно не е нарушил тази разпоредба.

148    Към това се прибавя и фактът, че при определянето на мерките, които смята за подходящи, за да установи наличието и обхвата на твърдените обстоятелства, ОН също трябва да следи за закрилата на правата на лицата, които могат да бъдат обект на разследване, така че при обстоятелствата в настоящото дело, преди отново да подложи действащите лица на ново разследване, което може да създаде ненужно напрежение за ръководителите, а и за служителите на отдела, ОН е трябвало да се увери, че разполага с улики, които могат да са в подкрепа на реални подозрения за тормоз (вж. в този смисъл решение Комисия/Nanopoulos, T‑308/10 P, EU:T:2012:370, т. 152), включително по отношение на предишните констатации на ОН и на консултативната комисия по проблемите на тормоза в рамките на жалбата за тормоз на CQ. В конкретния случай обаче такива елементи липсват.

149    Що се отнася до молбата на жалбоподателката началникът на отдела и/или директорът да бъдат преназначени на друга длъжност, за да бъде защитена от евентуалните им действия, Съдът на публичната служба счита, че предвид съдебната практика, припомнена в точка 40 от настоящото решение, щом като твърдените от жалбоподателката обстоятелства не разкриват нарушение на задълженията на преките ръководители по силата на член 12а от Правилника, ОН е отхвърлил тази молба, без на нарушава член 24 от Правилника, нито задължението за полагане на грижа. Същото е валидно и за молбата на жалбоподателката за „приемане на мярка с равностоен ефект“ като нейното преназначаване на друга длъжност, още повече че жалбоподателката, която по това време е срочно нает служител в друг отдел за устен превод, в края на 2007 г. е назначена в настоящия отдел, и че промяната на отдела се вписва в контекста на друга подадена от жалбоподателката жалба за психически тормоз през 2005 г., която е отхвърлена от ОН.

150    Що се отнася до факта, че ОН не е сезирал директно консултативната комисия по проблемите на тормоза, за да разгледа, в рамките на съответните си правомощия, определени във вътрешните правила, жалбата на жалбоподателката, която е пропуснал да разгледа своевременно, Съдът на публичната служба счита, че с оглед на доводите на жалбоподателката в молбата ѝ за съдействие, доводи, които впрочем използва в жалбата си по административен ред и в своята жалба, ОН в крайна сметка е щял да действа против волята на жалбоподателката, ако беше сезирал комисията, в която жалбоподателката посочва, че е загубила всякакво доверие. Доколкото с доводите си жалбоподателката упреква ОН, че по-специално по силата на член 14 от вътрешните правила не е поверил на комисията отговорността за извършване на подробно разследване, Съдът на публичната служба установява, от една страна, че прилагането на тази разпоредба предполага комисията да изпрати на генералния секретар на Парламента молба, за да даде той разпореждания на посочената комисия за провеждане на подробно разследване, като такава молба липсва в конкретния случай, и че, от друга страна, както бе установено по-горе, ОН основателно е могъл да заключи, че е достатъчно запознат с обстоятелствата, които му позволяват да отхвърли като необоснована молбата за съдействие, без да се смята за задължен да възлага на консултативната комисия по проблемите на тормоза или на който и да е друг орган извършването на допълнителни проверки.

151    При тези обстоятелства Съдът на публичната служба изтъква, че макар молбата за съдействие да е била отхвърлена по същество в решението за отказване на съдействие, и то след обстоятелствен преглед на посочените от жалбоподателката спорни събития, то жалбата по административен ред е отхвърлена с основния мотив, че е била преждевременна, доколкото с оглед на желанието на жалбоподателката да постигне провеждане на широкомащабно разследване, първо е трябвало да се обърне към консултативната комисия по проблемите на тормоза, която може да проведе подобно разследване.

152    Както бе припомнено в точки 134―138 от настоящото решение обаче, сезирането на консултативната комисия по проблемите на тормоза не е предварително условие за подаване на молба за съдействие пред ОН на основание на член 24 от Правилника и при необходимост на жалба по административен ред в случай на отхвърлянето ѝ. Обстоятелството, че в решението си за отказване на съдействие ОН приканва жалбоподателката да сезира комисията в лицето на новия ѝ председател, не е релевантно в това отношение. Съдът на публичната служба освен това изтъква, че от времева гледна точка в молбата си за съдействие жалбоподателката се позовава на събития, настъпили след април 2011 г., по-специално тези, свързани с изготвянето на протокола от събранието от 23 май 2011 г. и неучастието ѝ в летен университет, докато в електронното ѝ писмо до консултативната комисия по проблемите на тормоза се посочва накратко по-скоро само професионален натиск след 1 февруари 2012 г.

153    Накрая, молба по смисъла на член 90, параграф 1 от Правилника наистина може да бъде отхвърлена с мотив, изведен от преждевременния ѝ характер. Това не е така обаче за жалбите по административен ред, при които при всички случаи започва да тече преклузивен срок от три месеца, предвиден в член 90, параграф 2 от Правилника, независимо от евентуалното сезиране на консултативна комисия като тази в рамките на Парламента по проблемите на тормоза.

154    Следователно, като отхвърля жалбата по административен ред с мотив, че тази жалба е била твърде рано подадена, тъй като жалбоподателката е трябвало да се обърне първо към консултативната комисия по проблемите на тормоза, ОН се е основавал на погрешен мотив, който може да е в състояние да заблуди длъжностните лица и служителите относно съответните правомощия и отговорности на консултативната комисия по проблемите на тормоза и на ОН в областта на психическия тормоз, както са изложени в точки 134―138 от настоящото решение.

155    [Поправено с определение от 3 декември 2015 г.] Подобен мотив обаче не може да засегне законосъобразността на решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, нито впрочем тази на решението за отказване на съдействие. Всъщност, като в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред припомня на жалбоподателката, че съгласно съдебната практика наличието на трудни и дори конфликтни взаимоотношения между длъжностно лице и прекия му ръководител само по себе си не представлява доказателство за психически тормоз, ОН е възнамерявал по същество да потвърди, макар и при условията на евентуалност, извършения обстоятелствен преглед в решението за отказване на съдействие или поне не е искал да го оспори. Това впрочем изтъква и Парламентът в съдебното заседание. Освен това, независимо от изхода на настоящата жалба, Съдът на публичната служба установява, че консултативната комисия по проблемите на тормоза е натоварена със задачата за помирение и медиация, която може да реши срещнатите от жалбоподателката затруднения, дори да не представляват тормоз по смисъла на член 12а от Правилника, с цел да се установи „спокойна и продуктивна работна атмосфера“ по смисъла на член 5 от вътрешните правила.

156    С оглед на всички изложени по-горе съображения и без да е необходимо да се разпорежда извършването на превод на английски език от независим преводач на някои от написаните на чешки език електронни писма, второто основание следва да бъде отхвърлено, а поради това и всички искания за отмяна на решението за отказване на съдействие и на решението за отхвърляне на жалбата по административен ред.

3.     По исканията за обезщетение

157    В исканията си жалбоподателката моли Съда на публичната служба да осъди Парламента да ѝ заплати сумата от 50 000 EUR като обезщетение за неимуществените вреди, които счита, че е претърпяла, както и за имуществени вреди — една четвърт от сумата на медицинските разноски, направени поради влошаването на нейното здравословно състояние, като върху общата сума трябва да бъде начислена законната лихва до момента на плащането.

158    Главното искане на Парламента е исканията за обезщетения да бъдат отхвърлени като недопустими, а при условията на евентуалност — като неоснователни.

159    Независимо от въпроса дали предвид правилото за съответствие, като иска „поправяне на вредите, които обжалваното решение вече ѝ е причинило или все още може да ѝ причини“, с жалбата си по административен ред жалбоподателката иска да получи обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди, трябва да се припомни, че исканията за поправяне на имуществени или неимуществени вреди следва да бъдат отхвърлени, когато са в пряка връзка с исканията за отмяна, както в разглеждания случай, а те от своя страна са били отхвърлени като неоснователни (решение López Cejudo/Комисия, F‑28/13, EU:F:2014:55, т. 105 и цитираната съдебна практика).

160    Предвид отхвърлянето на исканията за отмяна и следователно липсата на грешка от страна на администрацията, която да ангажира отговорността ѝ, исканията за обезщетение следва да се отхвърлят.

 По съдебните разноски

161    Съгласно член 101 от Процедурния правилник, без да се засяга действието на другите разпоредби на дял II, осма глава от посочения правилник, загубилата делото страна понася направените от нея съдебни разноски и се осъжда да заплати съдебните разноски, направени от другата страна, ако е направено такова искане. Съгласно член 102, параграф 2 от същия правилник спечелила делото страна може да бъде осъдена да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати част от или всички съдебни разноски на другата страна, ако това изглежда оправдано от поведението на спечелилата страна, включително преди образуване на съдебното производство, особено ако се прецени, че тя необосновано или злонамерено е причинила разходи на другата страна.

162    От изложените в настоящото решение мотиви следва, че жалбоподателката е загубила делото. Освен това в исканията си Парламентът изрично е поискал тя да бъде осъдена да заплати съдебните разноски. Предвид обаче, от една страна, неправилното функциониране на комисията, довело — в нарушение на вътрешни правила — до неразглеждане на молбата на жалбоподателката, изпратена на предишния председател на комисията, и от друга страна, неподходящите основни мотиви в подкрепа на решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, Съдът на публичната служба смята за обосновано прилагането на разпоредбите на член 102, параграф 2 от Процедурния правилник и поради това решава, че Парламентът трябва да понесе направените от него съдебни разноски и да бъде осъден да заплати половината от направените от жалбоподателката съдебни разноски.

По изложените съображения

СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Европейският парламент понася направените от него съдебни разноски и се осъжда да заплати половината от съдебните разноски на CW.

3)      CW понася половината от направените от нея съдебни разноски.

Barents Perillo Svenningsen

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 26 март 2015 година.

Секретар       Председател

W. Hakenberg       R. Barents

* Език на производството: английски.