Language of document : ECLI:EU:F:2009:45

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (трети състав)

6 май 2009 година

Дело F‑39/07

Manuel Campos Valls

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Публична служба — Длъжностни лица — Наемане на работа — Назначаване — Длъжност началник на отдел — Отхвърляне на кандидатурата на жалбоподателя — Изисквания, предвидени в обявление за свободна длъжност — Явна грешка в преценката“

Предмет: Жалба на основание членове 236 ЕО и 152 AE, с която г‑н Campos Valls иска, от една страна, отмяна на решението на органа по назначаването във връзка с назначаването на г‑н G. на длъжността началник на испанския езиков отдел в дирекция ІІІ „Превод и изготвяне на документи“ в рамките на генерална дирекция А „Персонал и администрация“ на Съвета, и от друга страна, отмяна на решението за отхвърляне на кандидатурата му за спорната длъжност

Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Свободна длъжност — Назначаване чрез повишаване или преместване — Съпоставяне на заслугите на кандидатите — Право на преценка на администрацията — Граници

(член 4, член 7 параграф 1, член 29, параграф 1 и член 45, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Обявяване на свободна длъжност — Длъжност на началник на отдел в дирекция за превод — Изисквани квалификации

(член 29, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Упражняването на широкото право на преценка, с което органът по назначаването разполага в областта на назначаването, предполага грижливо и безпристрастно разглеждане на кандидатурите и добросъвестно съблюдаване на посочените в обявлението за свободна длъжност изисквания, вследствие на което той е длъжен да отхвърли всеки кандидат, който не отговаря на тези изисквания. Обявлението за свободна длъжност всъщност представлява правна рамка, която органът по назначаването сам си налага и трябва стриктно да спазва.

За да се провери дали органът по назначаването не е надхвърлил тази правна рамка, при упражняване на съдебния контрол общностният съд трябва най-напред да разгледа какви изисквания се поставят с обявлението за свободна длъжност, след което да провери дали избраният от посочения орган кандидат за заемане на длъжността действително отговаря на тези изисквания. Накрая, той трябва да разгледа дали посоченият орган не е допуснал явна грешка в преценката на способностите на жалбоподателя, като вместо него е предпочел друг кандидат.

Това разглеждане обаче трябва да се ограничи до въпроса дали предвид съображенията, които са могли да доведат администрацията до нейната преценка, тя се е придържала в разумни граници и не е упражнила по явно неправилен начин правото си на преценка. Следователно общностният съд не би могъл да замести преценката на органа по назначаването относно квалификацията на кандидатите със своя преценка.

(вж. точки 41—43)

Позоваване на:

Съд — 28 февруари 1989 г., Van der Stijl и Cullington/Комисия, 341/85, 251/86, 258/86, 259/86, 262/86, 266/86, 222/87 и 232/87, Recueil, стр. 511, точка 51; 18 март 1993 г., Парламент/Frederiksen, C‑35/92 P, Recueil, стр. I‑991, точки 15 и 16

Първоинстанционен съд — 19 март 1997 г., Giannini/Комисия, T‑21/96, Recueil FP, стр. I‑A‑69 и II‑211 точка 20, 12 май 1998 г., Wenk/Комисия, T‑159/96, Recueil FP, p. I‑A‑193 и II‑593, точки 63, 64 и 72; 19 септември 2001 г., E/Комисия, T‑152/00, Recueil FP, стр. I‑A‑179 и II‑813, точка 29; 14 октомври 2003 г., Wieme/Комисия, T‑174/02, Recueil FP, стр. I‑A‑241 и II‑1165, точка 38; 11 ноември 2003 г., Faita/CES, T‑248/02, Recueil FP, стр. I‑A‑281 и II‑1365, точка 71; 3 февруари 2005 г., Mancini/Комисия, T‑137/03, Recueil FP, стр. I‑A‑7 и II‑27, точки 85 и 92; 4 май 2005 г., Sena/AESA, T‑30/04, Recueil FP, стр. I‑A‑113 и II‑519, точка 80; 5 юли 2005 г., Wunenburger/Комисия, T‑370/03, Recueil FP, стр. I‑A‑189 и II‑853, точка 51; 4 юли 2006 г., Tzirani/Комисия, T‑45/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑145 и II‑A‑2‑681, точки 46, 48 и 49

2.      В обявление за конкурс за длъжност на началник на отдел в дирекция за превод изискванията за квалификация не могат да се тълкуват отделно от длъжностната характеристика на свободната длъжност. В този смисъл когато последната не съдържа пряко служебни задължения за писмен превод или за контрол на качеството на писмения превод, а основно управленски и организационни служебни задължения, условието за познаване на техническите способи за писмен превод не би могло да се разглежда като изискване за същата квалификация, каквато е необходима за заемане на длъжност писмен преводач или отговорник за контрола на писмения превод.

(вж. точки 50 и 51)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — Tzirani/Комисия, посочено по-горе, точка 53