ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

20 юни 2007 година

Дело F‑51/06

Sabrina Tesoka

срещу

Европейска фондация за подобряване условията на живот и труд (FEACVT)

„Публична служба — Срочно наети служители — Европейска фондация за подобряване условията на живот и труд — Оставка — Жалба за отмяна и искане за обезщетение — Липса на решение с неблагоприятни последици — Явна недопустимост“

Предмет: Жалба, подадена на основание член 236 ЕО и член 152 АЕ, с която г‑жа Tesoka иска, от една страна, отмяна на решението на FEACVT от 14 октомври 2005 г., с което се отхвърлят исканията ѝ да получи обезщетенията, на които твърди, че има право поради прекратяването на служебното ѝ правоотношение с Фондацията, както и документите, които са ѝ необходими, за да се ползва от социалната закрила в страната си по местопребиваване, и от друга страна, присъждане на обезщетение за вреди

Решение: Отхвърля жалбата като явно недопустима. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Понятие

(член 91 от Правилника за длъжностните лица; член 17, параграф 2 от Регламент № 1365/75 на Съвета; Регламент № 91/88 на Комисията)

2.      Производство — Жалба в първоинстанционното производство — Изисквания за форма

(член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)

1.      Само актовете, които пораждат задължително правно действие, което може да засегне пряко и лично заинтересованите лица, като измени съществено правното им положение, могат да се считат за увреждащи. Освен това, макар да не засягат имуществените интереси или степента на съответното длъжностно лице, някои актове могат да се считат, предвид естеството на съответната длъжност и обстоятелствата, за увреждащи, ако засягат неимуществените интереси или бъдещото развитие на заинтересованото лице.

Не е такъв случаят с писмото на директора на Европейската фондация за подобряване условията на живот и труд, в което същият посочва, че не може да уважи искането на бивш срочно нает служител да оттегли оставката си. Всъщност такова писмо не засяга положението на заинтересованото лице съгласно Правилника за длъжностните лица, доколкото това положение в действителност е резултат от решението му за оставка, което незабавно е породило действие.

Не променя правното положение на заинтересованото лице и обстоятелството, че в същото това писмо Фондацията обяснява, че то не се нуждае от документи, издадени от администрацията, за да се запише в националното бюро по труда. Нещо повече, това обяснение не може да бъде тълкувано като отказ на администрацията да издаде тези документи.

(вж. точки 39—43)

Позоваване на:

Съд — 27 юни 1973 г., Kley/Комисия, 35/72, Recueil, стр. 679, точки 4 и 5, 29 октомври 1981 г., Arning/Комисия, 125/80, Recueil, стр. 2539, точка 17, 3 декември 1992 г., Moat/Комисия, C‑32/92 P, Recueil, стр. I‑6379, точка 9, 10 януари 2006 г., Комисия/Alvarez Moreno, C‑373/04 P, Recueil, стр. I‑1*, точка 42

2.      Исканията за отмяна, съдържащи се в подадена от бивш срочно нает служител жалба, с които се цели получаването на всички обезщетения и предимства — без същите да бъдат точно определени — тоест на финансовите обезщетения, които заинтересованото лице може да претендира поради оставката си, не отговарят на предвидените в член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд условия.

(вж. точки 49 и 50)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 24 март 1993 г., Benzler/Комисия, T‑72/92, Recueil, стр. II‑347, точки 16, 18 и 19