Language of document : ECLI:EU:F:2016:160

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)

20 юли 2016 година

Дело F‑123/15

GY

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Конкурс на общо основание — Обявление за конкурс на общо основание EPSO/AD/293/14 — Недостатъчен брой точки от етапа „филтър на квалификациите“ — Недопускане до центъра за оценяване — Отхвърляне на искането за преразглеждане“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която GY иска отмяната на решението от 11 юни 2015 г., с което конкурсната комисия по конкурс на общо основание EPSO/AD/293/14 (наричана по-нататък „конкурсната комисия“) е отказала да допусне жалбоподателя до процедурата по подбор, организирана в центъра за оценяване на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO)

Решение:      Отменя решението от 11 юни 2015 г., с което конкурсната комисия по конкурс на общо основание EPSO/AD/293/14 отказва допускането на GY до процедурата по подбор, организирана в центъра за оценяване. Осъжда Европейската комисия да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати съдебните разноски, направени от GY.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Конкурс — Конкурс по документи и изпит — Преценка на заслугите на кандидатите — Преразглеждане на кандидатурите — Задължения на конкурсната комисия

2.      Длъжностни лица — Конкурс — Конкурс по документи и изпит — Условия за допускане — Определяне с обявлението за конкурса — Включване от конкурсната комисия на условия, които не са посочени в обявлението за конкурса — Недопустимост

(член 5 от приложение III към Правилника за длъжностните лица)

1.      Конкурсната комисия e длъжна да се увери, че кандидатите притежават посочените в обявлението за въпросния конкурс знания и професионален опит, необходими за изпълнението на свободната длъжност. Тя е длъжна и да съпостави знанията и способностите на кандидатите, за да избере най-пригодните за длъжността.

В тази рамка конкурсната комисия е длъжна да гарантира, че оценяването на всички проверявани кандидати се извършва в условията на равнопоставеност и обективност, при което е важно критериите да бъдат еднакви и прилагани последователно към всички кандидати.

Когато конкурсна комисия извършва преразглеждане на кандидатури, тя трябва да изпълни тази задача, полагайки необходимата грижа и с особено внимание.

(вж. т. 35—37)

Позоваване на:

Съд — решение от 28 февруари 1989 г., Basch и др./Комисия, 100/87, 146/87 и 153/87, EU:C:1989:97, т. 16

Първоинстанционен съд — решение от 17 януари 2001 г., Gerochristos/Комисия, T‑189/99, EU:T:2001:12, т. 19

Съд на публичната служба — решение от 24 април 2013 г., BX/Комисия, F‑88/11, EU:F:2013:51, т. 39 и от 22 септември 2015 г., Gioria/Комисия, F‑82/14, EU:F:2015:108, т. 50

2.      Независимо от нейното право на преценка, що се отнася до реда и съдържанието на изпитите на даден конкурс, конкурсната комисия е обвързана от текста, и по-специално от условията за допускане, определени в обявлението за конкурса. Всъщност основната роля на обявлението за конкурс, както то е предвидено в Правилника, се състои в това да информира заинтересованите лица, по възможно най-точен начин, за естеството на условията, необходими за заемането на въпросното работно място, по-конкретно за да могат те да преценят дали да подадат кандидатурата си.

В конкретния случай от обявлението за конкурса следва, че що се отнася до назначаването на администратори в областта на европейското право на конкуренцията, конкурсната комисия трябва, въз основа на посоченото от кандидатите в графа „филтър на квалификациите“, да извърши подбор по квалификации, за да определи тези от тях, чиито квалификации (по-конкретно дипломи и професионален опит) са най-подходящи с оглед на естеството на служебните задължения и критериите за подбор, като тя трябва най-напред да определи коефициент на тежест между 1 и 3 на всеки от тези критерии в зависимост от важността, която му придава, а след това даде на всеки от отговорите на кандидатите оценка от 0 до 4, в зависимост от квалификациите на кандидата.

По този начин, за да определи, в началото посредством „филтър на квалификациите“, най-добрите кандидати за нуждите на службата и приоритетите на Комисията, конкурсната комисия е била длъжна, най-напред, да прецени, като определи коефициент на тежест от 1 до 3, важността на всеки критерий за подбор, посочен във въпросното приложение към обявлението за конкурс, а след това да даде оценка от 0 до 4 на всеки отговор на кандидатите в зависимост от релевантността на техните квалификации с оглед на критериите за подбор, които от своя страна също имат различна тежест в зависимост от тяхното значение.

Като определя максимална оценка, по-ниска от 4, за отговорите, дадени от кандидатите относно четири критерия за подбор от осемте критерия, изброени в обявлението за конкурс, конкурсната комисия е направила повторно определяне на степента на важност на разглежданите критерии, като е намалила тази степен дори под рамката, наложена от посоченото обявление.

При преценката, направена от конкурсната комисия на въпросите в рамките на четирите въпроса от графата „филтър на квалификациите“, е допусната грешка при прилагане на правото, довела конкурсната комисия до объркване на показателя, свързан със значението, отредено на всеки критерий за подбор, с показателя относно квалификациите на кандидатите. Подобна грешка, допусната върху четири от осемте въпроса от графата „филтър на квалификациите“, обаче е от естество да накърни цялостната преценка на конкурсната комисия на квалификациите и опита на отстранения кандидат, което се отразява в получения от него краен резултат на всички въпроси. Следователно е налице нарушение на обявлението за конкурс.

(вж. т. 49, 50, 53, 54, 60 и 61)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — определение от 3 април 2001 г., Zaur-Gora и Dubigh/Комисия, T‑95/00 и T‑96/00, EU:T:2001:114, т. 47 и решение от 25 март 2004 г., Petrich/Комисия, T‑145/02, EU:T:2004:91, точка 34

Съд на публичната служба — решения от 11 юли 2006 г., Tas/Комисия, F‑12/05, EU:F:2006:68, т. 43, от 12 март 2009 г., Hambura/Парламент, F‑4/08, EU:F:2009:25, т. 46, от 24 април 2013 г., Demeneix/Комисия, F‑96/12, EU:F:2013:52, т. 41 и от 26 март 2014 г., CP/Парламент, F‑8/13, EU:F:2014:44, т. 91