РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(трети състав)

28 септември 2011 година

Дело F‑26/10

AZ

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Повишаване — Процедура по повишаване за 2009 г. — Умения за работа с трети език — Наличие на дисциплинарно производство — Изключване от процедурата по повишаване“

Предмет:      Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим по отношение на Договора за Евратом съгласно член 106а от последния, с която AZ иска отмяната на решението на Комисията за изключването му от процедурата по повишаване за 2009 г.

Решение:      Отхвърля жалбата. Жалбоподателят понася всички съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Жалба — Предварителна административна жалба — Решение за отказ — Заместване на мотивите на оспорвания акт

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Принципи — Право на защита

3.      Длъжностни лица — Повишаване — Условия — Показване на умения за работа с трети език

(член 45, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)

4.      Длъжностни лица — Жалба — Иск за обезщетение — Правни основания — Незаконосъобразност на административно решение, което не е било обжалвано в срок — Недопустимост

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

1.      В рамките на системата от правни средства за защита, предвидена в членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица, и с оглед на развиващият се характер на въведеното с тези членове досъдебно производство администрацията може да бъде принудена да допълни или измени при отхвърлянето на административна жалба основанията, на които е приела оспорвания акт.

(вж. точка 38)

Позоваване на:

Общ съд на Европейския съюз — 9 декември 2009 г., Комисия/Birkhoff, T‑377/08 P, точки 55—60

2.      Правното основание, изведено от нарушението на правото на защита, не може да се изтъкне срещу всеки увреждащ акт, тоест всеки акт, който поражда задължителни правни последици, от естество да засегне пряко и лично интересите на длъжностното лице, като измени съществено правното му положение. В това отношение да се наложи на администрацията да изслушва всеки служител преди приемането на всеки увреждащ го акт би представлявало за нея неразумна тежест.

Всъщност фактът, че от процесуална гледна точка решение представлява увреждащ акт, не позволява да се заключи автоматично и без да се държи сметка за естеството на започналата спрямо засегнатото длъжностно лице процедура, че органът по назначаването е длъжен надлежно да изслуша заинтересованото лице, преди да приеме подобно решение.

Следователно изглежда, че правното основание, изведено от нарушението на правото на защита, може да се изтъкне надлежно само доколкото, от една страна, оспорваното решение е прието в резултат на започнато срещу заинтересованото лице производство, и от друга страна, тежестта на последиците, които това решение може да внесе в положението на това лице, е доказана.

(вж. точки 49—51)

Позоваване на:

Съд — 29 април 2004 г. Парламент/Reynolds, C‑111/02 P, точка 57

3.      Условието, свързано с показването на умения за работа с трети език, е обективно условие, което длъжностното лице трябва задължително да изпълни, за да бъде повишено. Вследствие на това само по себе си обстоятелството, че същият не е бил в състояние, противно на волята му, да премине успешно езиков тест, не би могло да доведе до неприлагане спрямо него на условието за показване на умения за работа с трети език.

(вж. точка 68)

4.      Длъжностно лице, което не е подало в срока, предвиден в членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица, жалба за отмяната на увреждащ го акт, не би могло с иск за обезщетение на причинената с този акт вреда да поправи този пропуск и така да си осигури нов срок за обжалване.

(вж. точка 85)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 29 февруари 1996 г. Lopes/Съд, T‑547/93, точка 174