Language of document : ECLI:EU:F:2012:149

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)

6 ноември 2012 година

Дело F‑41/06 RENV

Luigi Marcuccio

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Връщане на делото на Съда на публичната служба след отмяна на решението му — Инвалидност — Пенсиониране по инвалидност — Състав на комисията по инвалидност — Редовност — Условия“

Предмет: Жалба, първоначално подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, делото по която е върнато за ново разглеждане на Съда на публичната служба с решение на Общия съд на Европейския съюз от 8 юни 2011 г., Комисия/Marcuccio (T‑20/09 P, наричано по-нататък „решението за връщане на делото“), с което частично се отменя решението на Съда на публичната служба от 4 ноември 2008 г. по дело Marcuccio/Комисия (F‑41/06, наричано по-нататък „първоначалното решение“), постановено по жалбата, постъпила в секретариата на Съда на публичната служба на 12 април 2006 г., с която г‑н Marcuccio иска, от една страна, да се отменят решението на Комисията от 30 май 2005 г. да го пенсионира по инвалидност и някои свързани с това актове, и от друга, Комисията да бъде осъдена да му заплати обезщетение за вреди

Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда жалбоподателя да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати съдебните разноски на Комисията по дела F‑41/06, F‑41/06 RENV и T‑20/09 P.

Резюме

1.      Искове и жалби на длъжностните лица — Обжалване на основание липса на компетентност на органа, издал неблагоприятния акт, нарушение на съществени процесуални правила и непълнота на мотивите — Абсолютно основание за отмяна

2.      Длъжностни лица — Индивидуално решение — Вътрешно административно решение — Задължение да се укажат вътрешните правни разпоредби, приложими в областта на временното заместване — Липса

(член 253 ЕО; член 25 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Инвалидност — Комисия по инвалидност — Процесуални права на длъжностното лице

(членове 7 и 9 от приложение II към Правилника за длъжностните лица)

4.      Длъжностни лица — Инвалидност — Комисия по инвалидност — Състав — Съдебен контрол — Обхват

(член 7 от приложение II към Правилника за длъжностните лица)

5.      Длъжностни лица — Инвалидност — Комисия по инвалидност — Състав — Напускане на определения от длъжностното лице лекар — Задължение за останалите членове на комисията или за институцията да се уверят, че длъжностното лице знае за напускането — Липса — Изключения

(член 7 от приложение II към Правилника за длъжностните лица)

6.      Длъжностни лица — Права и задължения — Задължение за лоялност — Понятие — Обхват — Задължение за явяване пред комисията по инвалидност, ако тя поиска това

(член 21 от Правилника за длъжностните лица)

7.      Длъжностни лица — Инвалидност — Сезиране на комисията по инвалидност — Правомощие, строго определено в член 59 от Правилника

(член 59, параграф 4 от Правилника за длъжностните лица)

8.      Длъжностни лица — Инвалидност — Комисия по инвалидност — Състав — Избор на лекари — Промяна на избора — Допустимост

(член 7 от приложение II към Правилника за длъжностните лица)

9.      Длъжностни лица — Отпуск по болест — Медицински преглед — Съдържание — Право на преценка на администрацията — Съдебен контрол — Обхват

(член 59, параграфи 1 и 4 от Правилника за длъжностните лица)

10.    Длъжностни лица — Инвалидност — Комисия по инвалидност — Състав — Заместване на третия лекар, определен служебно от председателя на Съда, с лекар, избран с общо съгласие от останалите двама лекари — Допустимост — Условия

(член 7 от приложение II към Правилника за длъжностните лица)

11.    Длъжностни лица — Социално осигуряване — Пенсия за инвалидност — Възможност за комисията по инвалидност да следи редовно промените в състоянието на длъжностното лице — Обхват

(член 15 от приложение VIIІ към Правилника за длъжностните лица)

12.    Длъжностни лица — Инвалидност — Комисия по инвалидност — Зачитане на тайната на разискванията — Обхват

(член 26а и член 78, пета алинея от Правилника за длъжностните лица и член 9, втора и трета алинея от приложение ІІ към него)

1.      Липсата на компетентност на органа, издал неблагоприятния акт, нарушаването на съществени процесуални правила и липсата или непълнотата на мотивите на обжалваното решение са абсолютни основания за отмяна, по които съдът на Съюза се произнася служебно.

(вж. точка 65)

Позоваване на:

Съд — 8 декември 2011 г., Chalkor/Комисия, C‑386/10 P, точка 64

Общ съд — 8 юли 2010 г., Комисия/Putterie-De-Beukelaer, T‑160/08 P, точка 61 и цитираната съдебна практика

2.      Във вътрешните административни решения, изпращани от службите ѝ на работещо за нея длъжностно лице, институцията не е длъжна да посочва конкретно вътрешните правни разпоредби относно режима на временно заместване, нито, на още по-силно основание, да цитира съдържанието на тези разпоредби.

(вж. точка 74)

3.      Работата на комисията по инвалидност не представлява състезателно административно производство, водено срещу длъжностното лице, нито пък цели разрешаването на спор между администрацията и служителя. Целта на работата на комисията по инвалидност е да се изготвят медицински заключения, които да позволят на администрацията да прецени дали и в каква степен съответното длъжностно лице е неработоспособно. Поради това тази комисия не е длъжна по силата на принципите за правото на защита да изслушва длъжностното лице.

За сметка на това в специалните административни процедури като процедурата по признаване на инвалидност съответното длъжностно лице разполага с процесуални права, които са характерни за тези процедури и които следователно са различни от правото на защита.

Например в процедурата пред комисията по инвалидност, първо, интересите на длъжностното лице са представени и защитени чрез присъствието в комисията на определения от него лекар съгласно член 7 от приложение ІІ към Правилника. Второ, назначаването на третия лекар с общо съгласие от другите двама членове, определени от всяка от страните, или — ако не бъде постигнато съгласие — от председателя на Съда, съставлява гаранция за безпристрастност в работата на комисията по инвалидност. Трето, съгласно член 9 от приложение ІІ към Правилника съответното длъжностно лице може да представя на комисията по инвалидност всички протоколи и удостоверения, издадени от лекари, с които се е консултирало.

(вж. точки 79—81)

Позоваване на:

Съд — 19 януари 1988 г., Biedermann/Сметна палата, 2/87, точки 10 и 16

Съд на публичната служба — 16 май 2012 г., Skareby/Комисия, F‑42/10, точка 48

4.      Поради значението на задачите и правомощията, възложени на комисията по инвалидност с приложимите разпоредби на Правилника, съдът на Съюза е длъжен да упражнява строг контрол във връзка с правилата за съставянето и за правилното ѝ функциониране. На първо място сред тях е правилото по член 7 от приложение II към Правилника, което гарантира на длъжностното лице, че правата и интересите му ще бъдат защитени чрез присъствието в комисията на лекар, който се ползва с доверието му. Затова трябва внимателно да се проверява наличието на условията, при които този лекар може да бъде определен служебно, като се взема предвид не само поведението на съответното длъжностно лице, но и всяка друга полезна информация, с която разполага съдът на Съюза.

(вж. точка 85)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 21 март 1996 г., Otten/Комисия, T‑376/94, точка 47

5.      Евентуалният обмен на информация в процедурата по инвалидност между длъжностното лице и посочения от него лекар в комисията по инвалидност по повод конкретно на наличието или продължаването на пълномощията на така посочения лекар или начините за изпълнение на тези пълномощия е част от договорните отношения и отношенията на доверие, които съществуват между лекаря и представляваното от него длъжностно лице. При това положение, освен ако не са налице тежки съмнения и сигурни данни относно произхода на съобщенията, които членовете на комисията по инвалидност или компетентните служби на институцията получават пряко от посочения от жалбоподателя лекар, решението на този лекар да уведоми останалите членове на комисията, че се оттегля от комисията, в която е упълномощен да участва от длъжностното лице, не поражда задължение за членовете на комисията или за службите на институцията да се уверят, че това решение действително е отнесено до знанието на длъжностното лице, което лекарят е трябвало да представлява. Всъщност в рамките на посочените договорни отношения и отношения на доверие между лекаря и представляваното от него длъжностно лице по принцип знанието на длъжностното лице за подобно решение се предполага.

(вж. точка 91)

6.      Когато комисията по инвалидност намира за необходимо да прегледа длъжностното лице, последното е длъжно — като част от задълженията на всяко длъжностно лице за лоялност и сътрудничество по член 21 от Правилника — да положи цялата необходима грижа, за да се отзове на поканата да се яви пред комисията по инвалидност.

(вж. точка 98)

7.      Когато съвкупната продължителност на отпуските по болест на длъжностното лице надвишава дванадесет месеца в рамките на три години, сезирането на комисията по инвалидност не спада към дискреционните правомощия на органа по назначаването. Напротив, това правомощие е строго определено и изрично ограничено от условията по член 59, параграф 4 от Правилника.

(вж. точка 104)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 16 юни 2000 г., C/Съвет, T‑84/98, точка 66

8.      Нито буквата, нито духът на член 7 от приложение ІІ към Правилника са пречка за институцията или за длъжностното лице да променят при необходимост избора си на лекар, който да ги представлява в комисията по инвалидност, особено когато избраният лекар вече не е на разположение.

Ето защо, когато това е абсолютно необходимо, индивидуалните решения на органа по назначаването относно личния състав на комисията по инвалидност могат да се изменят през цялото време на работата ѝ.

В този смисъл постепенното заместване на един или няколко от членовете на комисията по инвалидност, дори да доведе до пълна смяна на състава ѝ, не прекратява автоматично съществуването на тази комисия, нито правомощията ѝ, и не означава непременно, че органът по назначаването е сезирал последователно две различни комисии по инвалидност.

(вж. точки 119, 120 и 134)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 23 ноември 2004 г., O/Комисия, T‑376/02, точка 42

9.      Член 59, параграф 1 от Правилника позволява на институцията по всяко време да подложи длъжностното лице в отпуск по болест на медицински преглед, независимо дали е учредена комисията по инвалидност по параграф 4 от същия член, или не. Що се отнася до съдържанието на този преглед, медицинската служба на институцията, в която работи длъжностното лице, е компетентна да прецени в зависимост от здравословното му състояние какъв вид прегледи са подходящи или необходими. Поради самото си естество подобно решение не подлежи на контрол от страна на Съда на публичната служба, освен в случай на явна грешка.

(вж. точка 124)

10.    Служебното посочване от председателя на Съда на лекар, който да представлява длъжностното лице в състава на комисията по инвалидност, не означава, че така посоченият лекар не действа за и в интерес на длъжностното лице, което е натоварен да представлява. Напротив, при изпълнението на функциите си по Правилника този лекар действа в интерес на длъжностното лице, което представлява, и следователно в рамките на тези функции има пълното право да участва в определянето на третия лекар по общо съгласие с посочения от институцията лекар на основание член 7, първа алинея от приложение ІІ към Правилника.

Ето защо, считано от момента, в който в състава на комисията по инвалидност са поели съответните си функции първият и вторият лекар, единият в интерес на институцията, а другият в интерес на длъжностното лице, следва да се приеме, че тези двама лекари разполагат с пълния обем правомощия, които са им предоставени от Правилника. При това положение, от момента, в който започнат да изпълняват функциите на членове на комисията по инвалидност, тези двама лекари трябва да могат да посочват третия лекар, именно в интерес на правилното протичане на работата на комисията по инвалидност, като те могат или да продължат да работят с вече определения трети лекар, или — например защото предпочитат лекар с друга специализация — да посочат с общо съгласие друг трети лекар, който се ползва с тяхното доверие.

Освен това служебното определяне на третия лекар от председателя на Съда не е правораздавателен акт, а акт от административно естество, който именно поради това си естество не бива задължително да изключва възможността на съответните лекари да вземат решение по общо съгласие. Както личи от член 7 от приложение ІІ към Правилника, посочването на третия лекар с общо съгласие от двамата лекари е хипотеза, която предхожда служебното му определяне от страна на председателя на Съда, което следователно е релевантен и приложим вариант само при липсата на съгласие между въпросните двама лекари.

Всъщност, тъй като целта на член 7 от приложение II към Правилника е да гарантира, доколкото е възможно, че третият лекар ще се ползва с доверието както на лекаря на институцията, така и на лекаря на заинтересованото длъжностно лице, двамата членове на комисията по инвалидност, натоварени съответно с представляването на институцията и на заинтересованото длъжностно лице, не бива — поради това, че по-рано третият лекар е бил определен служебно от председателя на Съда — да бъдат лишавани от правомощието им по параграф 1 от този член, а именно да посочват по общо съгласие третия лекар.

За сметка на това издаденото с единодушие становище на комисията по инвалидност не може впоследствие да санира евентуалните пороци, засягащи законосъобразното формиране на състава на тази комисия.

(вж. точки 135, 136 и 138—141)

Позоваване на:

Съд — Biedermann/Сметна палата, посочено по-горе, точка 10

Първоинстанционен съд — 3 юни 1997 г., H/Комисия, T‑196/95, точка 80

Съд на публичната служба — 14 септември 2011 г., Hecq/Комисия, F‑47/10, точка 52

11.    Дейността на длъжностното лице, за което е установено, че е в състояние на пълна и трайна инвалидност, само се спира, като развитието на положението му в рамките на институциите зависи от това дали продължават да са налице условията, обосновали констатацията за инвалидност. Съответно това положение подлежи на контрол на редовни интервали от време.

Ето защо комисията по инвалидност може да препоръча на съответната институция, без обаче предложението ѝ да обвързва органа по назначаването, да извършва периодично нови прегледи на длъжностното лице, първо след период от две години, а след това — ежегодно.

(вж. точки 145 и 146)

Позоваване на:

Съд — 22 декември 2008 г., Gordon/Комисия, C‑198/07 P, точка 47

12.    Член 9 от приложение II към Правилника прокарва ясно разграничение между посочените във втора алинея „заключения на комисията по инвалидност“, които се съобщават на органа по назначаването и на съответното длъжностно лице, и посочените в трета алинея „разисквания“ на комисията, които, обратно, са и трябва да останат „тайни“.

Тайната на разискванията на комисията по инвалидност се обяснява с естеството, съдържанието и последиците им, които по своята същност са медицински. Именно по тези причини разискванията на комисията по инвалидност не бива да се съобщават нито на органа по назначаването, нито на съответното длъжностно лице. Обратно, няма причина изискването за медицинска тайна да се прилага за актовете на тази комисия — административни или по движението на преписката, — които остават извън медицинската част от дейността ѝ, например крайното разпределение на гласовете в комисията или заключенията ѝ в резултат от разискванията, и затова те могат да бъдат съобщавани на органа по назначаването и на съответното длъжностно лице.

(вж. точки 150 и 151)