Language of document :

Жалба, подадена на 15 февруари 2019 г. от Groupe Canal + срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 12 декември 2018 г. по дело T-873/16, Groupe Canal +/Комисия

(Дело C-132/19 P)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Groupe Canal + (представители: P. Wilhelm, P. Gassenbach, O. de Juvigny, avocats)

Други страни в производството: Европейска комисия, Френска република, Union des producteurs de cinéma (UPC), C More Entertainment AB, European Film Agency Directors – EFAD's, Bureau européen des unions de consommateurs (BEUC)

Искания

да се отмени решението, постановено от Общия съд на 12 декември 2018 г. по дело T-873/16, доколкото с него се отхвърля жалбата на Groupe Canal + за отмяна на решението на Комисията от 26 юли 2016 година относно производство за прилагане на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП (дело AT.40023 — Трансграничен достъп до платена телевизия) и жалбоподателят се осъжда да заплати съдебните разноски,

да се отмени решението на Комисията от 26 юли 2016 г. по посоченото по-горе дело AT.40023,

да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

По първото основание GCP поддържа, че Общият съд не може да отхвърли наличието на злоупотреба с власт, изразяваща се в това, че посредством ангажименти Комисията е издействала края на блокирането на географски принцип, при положение че Регламент (ЕС) № 2018/3021 предвижда изрично, че за аудиовизуалното съдържание може да се прилагат географски ограничения.

По второто основание GCP посочва, че Общият съд е допуснал процесуално нарушение и е нарушил принципа на състезателност, тъй като нито един от доводите относно приложимостта на член 101, параграф 3 ДФЕС не е бил обсъден от страните в производството. Следователно Общият съд не е зачел правото на защита на GCP.

По третото основание GCP твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, свързана с неизпълнението на задължението му за излагане на мотиви, доколкото не се е произнесъл по изтъкнатото като основание неотчитане от страна на Комисията на икономическия и правния контекст във Франция, в който се вписват оспорените клаузи. Съдебното решение се основава на неправилно схващане, не отчита конкретния икономически и правен контекст във филмовия сектор и е в противоречие с практиката на Съда, който изрично е приел, че във филмовия сектор оспорените клаузи могат да бъдат напълно валидни.

По четвъртото основание GCP поддържа, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото във връзка с тълкуването на член 9 от Регламент № 1/20032 и на точка 128 от Известие на Комисията относно най-добрите практики за водене на производства, свързани с членове 101 и 102 от ДФЕС, което е довело до нарушение на принципите на пропорционалност и на зачитане на правата на трети лица. Всъщност опасенията относно конкуренцията, изразени в предварителната оценка на Комисията, се отнасят само до територията на Обединеното кралство и Ирландия и състоянието на конкуренцията във Франция дори не е било разгледано. Освен това Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, от една страна, че решението на Комисията не представлява намеса в договорната свобода на GCP и, от друга, че то не се отразява на възможността на GCP да сезира националния съд с цел да бъде установена съвместимостта на клаузите с член 101, параграф 1 ДФЕС, при положение че от практиката на Съда следва, че националният съд не може да не вземе предвид решението, прието на основание член 9 от Регламент № 1/2003, и приложената към него предварителна оценка.

____________

1     Регламент (ЕС) 2018/302 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2018 година за преодоляване на необоснованото блокиране на географски принцип и на други форми на дискриминация въз основа на националността, местопребиваването или мястото на установяване на клиентите в рамките на вътрешния пазар и за изменение на регламенти (ЕО) № 2006/2004 и (ЕС) 2017/2394 и Директива 2009/22/ЕО (ОВ L 601, стр. 1).

2     Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).