РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(едноличен състав)
15 октомври 2014 година
Дело F‑15/14
Evert Anton De Bruin
срещу
Европейски парламент
„Публична служба — Длъжностно лице в изпитателен срок — Член 34 от Правилника — Оценка от срока за изпитване, съгласно която лицето в срок на изпитване е непригодно — Удължаване на срока за изпитване — Уволнение в края на срока за изпитване — Мотиви за уволнение — Ефикасност — Бързина при изпълнението на задълженията — Явни грешки в преценката — Нарушения на процедурни правила — Срок, определен на комитета по атестирането за представяне на становището му“
Предмет: Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н De Bruin главно иска отмяна на решението на органа по назначаването на Европейския парламент (наричан по-нататък „ОН“) от 12 април 2013 г., с което последният го уволнява след стажа му за титуляризиране, и съответно иска да бъде възстановен на работа в Парламента, а при условията на евентуалност, ако възстановяването му на работа е невъзможно, институцията ответник да бъде осъдена да заплати сумата от 45 000 EUR, ведно с лихвите за забава, като обезщетение за вредата, която счита, че му е била нанесена поради твърдяното незаконосъобразно уволнение
Решение: Отхвърля жалбата. Г‑н De Bruin понася направените от него съдебни разноски, както и направените от Европейския парламент съдебни разноски.
Резюме
1. Жалби на длъжностните лица — Предварителна административна жалба — Решение за отхвърляне — Вземане предвид на съдържащите се в него мотиви
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Назначаване — Срок за изпитване — Решение да не бъде титуляризирано длъжностното лице в изпитателен срок — Решение за освобождаване на длъжностно лице титуляр — Разлика от правно естество — Съответно приложими съображения за преценка
(член 34 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Назначаване — Срок за изпитване — Оценка на резултатите — Оценка на способностите на длъжностното лице в изпитателен срок — Успешно издържане на конкурса, което не може да обвързва администрацията при извършването на оценката ѝ
(член 34 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Назначаване — Срок за изпитване — Оценка на резултатите — Оценка на способностите на длъжностното лице в изпитателен срок — Право на преценка на администрацията — Длъжностно лице в изпитателен срок в областта на писмения превод
(член 34 от Правилника за длъжностните лица)
5. Длъжностни лица — Длъжност — Длъжност писмен преводач — Изисквани способности във връзка със спазването на крайните срокове за писмен превод
6. Длъжностни лица — Назначаване — Срок за изпитване — Условия за протичане — Предупреждение
(член 34 от Правилника за длъжностните лица)
7. Длъжностни лица — Назначаване — Срок за изпитване — Оценка в края на срока за изпитване — Изготвяне на втора оценка — Оценка, обхващаща тримесечен период — Допустимост
(член 34 от Правилника за длъжностните лица)
1. Досъдебното производство търпи развитие, поради което при разглеждане на законосъобразността на първоначалния акт с неблагоприятни последици следва да се вземат предвид и мотивите на решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, тъй като се предполага, че тези мотиви са в съответствие с посочения акт.
(вж. точка 35)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — решение Mocová/Комисия, F‑41/11, EU:F:2012:82, т. 21
2. Успешно издържало конкурс лице, наето като длъжностно лице в срок за изпитване, може да бъде назначено като длъжностно лице титуляр само ако премине успешно предвидения в член 34 от Правилника срок за изпитване и в това отношение органът по назначаването е длъжен да осигури на лицето подходящи материални условия и съдействие при изпълнението на неговите функции.
Ако в края на срока за изпитване длъжностното лице в срок за изпитване се окаже очевидно непригодно по смисъла на член 34, параграф 2 от Правилника или не е демонстрирало достатъчно професионални качества, за да бъде титуляризирано по смисъла на член 34, параграф 3, трета алинея от Правилника, то бива уволнено. Решението за нетитуляризиране се различава по естество си от същинското решение за уволнение на назначено като титулярен служител длъжностно лице. Докато в последния случай се налага обстоен анализ на мотивите, обосноваващи прекратяването на установеното служебно правоотношение, в решенията относно титуляризирането на длъжностните лица в срок за изпитване анализът трябва да бъде общ и да засяга наличието или отсъствието на съвкупност от положителни и/или отрицателни фактори, установени в срока за изпитване и сочещи, че титуляризирането или нетитуляризирането на длъжностното лице в срок за изпитване е в интерес на службата.
(вж. точки 42 и 45)
Позоваване на:
Съд — решение Tréfois/Съд, 290/82, EU:C:1983:334, т. 24 и 25
Съд на публичната служба — решение BW/Комисия, F-2/11, EU:F:2012:194, т. 78
3. Нито решението на конкурсна комисия да включи определено лице в списъка с резерви или в конкретна група по успех от този списък, нито публикуването на този списък в Официален вестник на Европейския съюз са действия, които дават право на това лице да бъде назначено като длъжностно лице. Всъщност решението на конкурсната комисия, с което се определя списъкът с резерви, не предоставя на успешно издържалите конкурса лица право да бъдат назначени, а само възможност за назначаване.
В това отношение, ако успешно издържало конкурс лице бъде назначено като длъжностно лице в срок за изпитване, съответното лице не може да се позове на успешното си преминаване на конкурсните изпити, за да се противопостави на неблагоприятна оценка от срока за изпитване с цел да докаже евентуалната непоследователност или неправдоподобност на преценките, извършени от органа по назначаването по отношение на извършената от това лице работа в нормални работни условия в институцията. Всъщност в края на срока за изпитване посоченият орган взема решение относно титуляризирането на длъжностното лице в срок за изпитване, без да е обвързан с преценките, извършени в хода на наемането, или с групата по успех от списъка с резерви, в която е включено съответното лице, а взема решението, единствено въз основа на обща преценка на качествата и поведението на длъжностното лице в срок за изпитване, за това дали длъжностното лице в срок за изпитване заслужава да бъде титуляризирано, като заеме желаната от него длъжност.
(вж. точки 53 и 54)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — решение Luxem/Комисия, T-306/04, EU:T:2005:326, т. 22 и цитираната съдебна практика
Съд на публичната служба — решение Da Silva Pinto Branco/Съд, F-52/09, EU:F:2010:98, т. 59
4. Широкото право на преценка на органа по назначаването при преценката на способностите и работата на длъжностно лице в срок за изпитване съобразно интереса на службата означава по-специално че всяка институция трябва да определи равнището на качество и на бързина на извършване на работата от своите длъжностни лица, особено в област като писмения превод, без с това да се засягат съответните разпоредби на Правилника. Така на трето евентуално независимо лице не може да се повери задачата да замести институцията при определянето на стандарта за качество, който може да се очаква от длъжностно лице в срок за изпитване.
В това отношение, що се отнася до преценката на резултатите на длъжностно лице в срок за изпитване, назначено на длъжност писмен преводач, органът по назначаването не може да бъде обвързан от съображенията, формулирани от частно дружество, макар и специализирано в областта на писмения превод. Всъщност такъв субект, на който впрочем по принцип е чуждо понятието за интерес на европейската публична служба, не може да замести преценката на институцията със своята за това какви трябва да бъдат изискванията за качество на институция на Съюза. От друга страна обаче, институцията надлежно може да се позове на искания от комитета по атестирането анализ на писмените преводи на съответното лице, тъй като този анализ е свързан с упражняването на правомощията по оценяване на посочения орган в тази област.
Освен това, дори да се приеме, че съществуват няколко допустими начина за превод на един и същ текст, някои повтарящи се грешки — като например пунктуационни или граматически грешки и някои пропуски в него — поради естеството си не е възможно да се считат за свързани със свободата в начина на превеждане, присъща за всяка преводаческа работа.
Накрая, що се отнася до системната намеса от страна на редактори в процеса на превод, тяхното наличие не може да има значение за очакваното равнище на качество на първоначалните преводи, които са им възложени за редакция. Всъщност подобен довод, от една страна, означава приемане на възможността длъжностните лица в срок за изпитване, въпреки лошо извършената от тях работа, да бъдат титуляризирани като писмени преводачи, тъй като редакторите биха могли да прикриват негодността им, и от друга страна, не отчита факта, че по принцип от всеки писмен преводач се очаква, по-специално след срока за изпитване с цел титуляризиране, в средносрочен план също да бъде способен да превежда текстове, по не всички от които ще има системна намеса от страна на редактори.
(вж. точки 57 и 59—61)
5. В качеството си на администратор съответният писмен преводач трябва да може да съобразява предстоящото изтичане на срок за превод във връзка с документ, който му е възложен за превод, и съответно не може да се прикрива зад евентуалната грешка на лице от асистентския състав, извършващо действия преди работата на преводача.
(вж. точка 72)
6. Правото на длъжностно лице в срок за изпитване да му бъдат осигурени нормални условия по време на срока за изпитване е гарантирано именно чрез отправянето на устно или писмено предупреждение, което да му даде възможност своевременно да приспособи своята работа към изискванията на службата и да я подобри.
В това отношение подобно предупреждение би загубило смисъла си, ако бъде отправено в твърде напреднал етап от периода на срока за изпитване, тъй като вече не би могло да позволи на съответното лице да приспособи качеството и бързината на работата си, за да докаже в края на срока за изпитване, че притежава професионални качества, които могат да обосноват титуляризирането му.
Следователно действията, с които органът по назначаването отправя предупреждение до длъжностно лице в срок за изпитване два месеца след встъпването на последното в длъжност, в пълна степен се вписват в задълженията на органа, произтичащи от принципа на добра администрация и задължението за полагане на грижа.
(вж. точки 77—79)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — решение Rozand-Lambiotte/Комисия, T-96/95, EU:T:1997:25, т. 100 и 102
Съд на публичната служба — решения Doktor/Съвет, F-73/07, EU:F:2008:42, т. 36 и Giannini/Комисия, F-49/08, EU:F:2009:76, т. 84
7. Тъй като втората оценка от срока за изпитване обхваща изпълнението на служебните задължения на длъжностно лице в срок за изпитване в почти тримесечния период между датата на приемане на решението на органа по назначаването да удължи срока му за изпитване и датата на посочената оценка, такава продължителност е достатъчна, за да се провери дали въпросното длъжностно лице в срок за изпитване е подобрило начина на изпълнение на служебните си задължения, за да може да поиска да бъде титуляризирано.
Освен това, ако комитетът по атестирането счита, че този срок възпрепятства изготвянето на становище в съответствие с изискванията на Правилника, комитетът може да поиска допълнителни разяснения или допълнителен срок.
(вж. точки 96 и 98)