Language of document : ECLI:EU:F:2011:147

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав)


20 септември 2011 година


Дело F‑103/06 REV


Antoine Saintraint

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Производство — Молба за преразглеждане — Член 119 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба — Съдебен акт на Съда на публичната служба — Молба за преразглеждане на определение за заличаване от регистъра вследствие на оттегляне на жалбата — Сила на пресъдено нещо — Липса — Недопустимост, разгледана служебно“

Предмет:      Молба за преразглеждане на определението на председателя на първи състав на Съда на публичната служба от 16 септември 2010 г. по дело Blank и др./Комисия (F‑103/06) за заличаване от регистъра

Решение:      Отхвърля молбата за преразглеждане като недопустима. Молителят в производството за преразглеждане понася съдебните разноски, направени от Комисията. Съветът, встъпила страна в производството за преразглеждане, понася направените от него съдебни разноски.


Резюме


1.      Производство — Преразглеждане на съдебно решение — Молба за преразглеждане на определение за заличаване от регистъра вследствие на оттегляне на жалбата от жалбоподателя — Недопустимост

(член 44 от Статута на Съда и член 7 от приложение I към него; член 74, член 89, параграф 5 и член 119 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Производство — Представителство на страните — Пълномощно ad litem — Представяне, което не се изисква

(член 35, параграф 5, член 39, параграф 1, трета алинея и член 74 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

3.      Право на Съюза — Принципи — Право на ефективна съдебна защита — Обхват

(член 6, параграф 1 ДЕС; член 47 и член 52, параграф 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

1.      След като действието на мотивираното определение, с което се постановява, че липсва основание за произнасяне по същество, или което слага край на производството, тъй като съдът на Съюза няма компетентност или жалбата е недопустима или явно неоснователна, е аналогично на съдебно решение, молба за преразглеждане на основание член 44 от Статута на Съда, приложим за Съда на публичната служба по силата на член 7 от приложение І към този статут, може да бъде подадена и срещу такова определение, при това въпреки че текстът на посочения член 44 не го предвижда изрично. В същия смисъл текстът на член 119 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба не ограничава молбите за преразглеждане само до съдебните решения на Съда на публичната служба, а предвижда, че може да се поиска преразглеждане и на съдебен акт на Съда на публичната служба.

Макар обаче текстът на посочения член 119 да предвижда, че срещу всеки съдебен акт на Съда на публичната служба, без се да прави разграничение между съдебни решения и определения, може да се подаде молба за преразглеждане, вярно е също, че в правораздавателната система на Съюза преразглеждането представлява не правно средство за обжалване, а извънредно средство за отмяна, позволяващо да се оспори силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение или определение.

В това отношение, доколкото с определението за заличаване от регистъра, постановено на основание член 74 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, не се решава нито въпросът за допустимостта, нито спорът по същество, това определение няма сила на пресъдено нещо и поради това не може да се приравнява на мотивирано определение, което има действие, аналогично на съдебно решение. Всъщност, когато по силата на посочения член 74 председателят на Съда на публичната служба реши с определение да заличи делото от регистъра на този съд, той само взема предвид волята на жалбоподателя да оттегли жалбата си. В подобно определение единствените разпореждания, които засягат страните по спора, са тези, с които председателят на Съда на публичната служба се произнася по съдебните разноски съгласно разпоредбите на член 89, параграф 5 от Процедурния правилник.

(вж. точки 31—33, 35, 36, 38, 39 и 41)


Позоваване на:

Съд — 7 март 1995 г., ISAE/VP и Interdata/Комисия, C‑130/91 REV, точка 6; 29 ноември 2007 г., Meister/СХВП, C‑12/05 P‑REV, точка 16; 5 март 1998 г., Inpesca/Комисия, C‑199/94 P и C‑200/94 P‑REV, точка 16; 2 април 2009 г., Yedaş Tarim ve Otomotiv Sanayi ve Ticaret/Съвет и Комисия, C‑255/06 P‑REV, точки 15—17

2.      Съгласно член 35, параграф 5 и член 39, параграф 1, трета алинея от Процедурния правилник на Съда на публичната служба адвокатът, който подпомага или представлява страна, трябва да удостовери пред Съда на публичната служба само качеството си на адвокат и не е длъжен да представи надлежно пълномощно, освен ако е необходимо да обоснове представителната си власт в случай на оспорване. При това положение, доколкото адвокатът не е длъжен по принцип да представи надлежно пълномощно от своя клиент нито при подаването на жалбата, нито когато уведомява Съда на публичната служба за намерението на клиента му да оттегли жалбата си, това намерение може да бъде съобщено на Съда на публичната служба, съгласно член 74 от посочения правилник, дори устно в съдебното заседание, тъй като наличието, обхватът и дори оттеглянето на пълномощното ad litem между адвокат и неговия клиент са въпроси, които не подлежат на проверка от Съда на публичната служба, освен в случай на оспорване.

(вж. точки 45 и 46)


Позоваване на:

Съд — 16 февруари 1965 г., Barge/Върховен орган, 14/64

Първоинстанционен съд — 26 септември 1990 г., Virgili-Schettini/Парламент, T‑139/89

3.      Що се отнася до правото на ефективни правни средства за защита, от разясненията, съдържащи се в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, които съгласно 6, параграф 1, трета алинея ДЕС и член 52, параграф 7 от посочената харта трябва да се вземат предвид при тълкуването ѝ, следва, че втора алинея на този член съответства на член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека, въпреки че в правото на Съюза правото на съдебен процес не се прилага само при спорове, свързани с граждански права и задължения. Относно първа алинея на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тя се основава на член 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека, като защитата в правото на Съюза обаче е по-широка, тъй като тя гарантира право на ефективни правни средства за защита не само пред национална инстанция, но и пред съд. Правото на ефективни правни средства за защита по смисъла на член 47, първа алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз не е ограничено само до защитата на основните права, а обхваща и защитата на всички права и свободи, гарантирани от правото на Съюза.

(вж. точка 53)