РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети разширен състав)
12 февруари 2019 година(*)
„Извъндоговорна отговорност — Конкуренция — Картели — Решение, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС — Глоби — Съдебно решение, което отменя частично решението на Комисията — Възстановяване на главницата по глобата — Мораторни лихви — Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти — Причинно-следствена връзка — Вреда — Член 266 ДФЕС — Член 90, параграф 4, буква а), второ изречение от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012“
По дело T‑201/17
Printeos, SA, установено в Алкала де Енарес (Испания), за което се явяват H. Brokelmann и P. Martínez-Lage Sobredo, адвокати,
ищец,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват F. Dintilhac и F. Jimeno Fernández, в качеството на представители,
ответник,
с предмет, като главно искане, на основание член 268 ДФЕС обезщетение за вредите, претърпени от отказа на Комисията да изплати на ищеца мораторни лихви върху главницата по глоба, възстановена след отмяната на Решение C(2014) 9295 окончателен на Комисията от 10 декември 2014 година относно производство по член 101 [ДФЕС] и член 53 от Споразумението за ЕИП (AT.39780 — Пощенски пликове) с решението на Общия съд от 13 декември 2016 г., Printeos и др./Комисия (T‑95/15, EU:T:2016:722), и при условията на евентуалност, на основание член 263 ДФЕС отмяна на решението на Комисията от 26 януари 2017 г., с което тя отказва въпросното връщане,
ОБЩИЯТ СЪД (трети разширен състав),
състоящ се от: S. Frimodt Nielsen, председател, V. Kreuschitz (докладчик), I. S. Forrester, N. Półtorak и E. Perillo, съдии,
секретар: J. Palacio González, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 3 юли 2018 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелствата по спора
1 С Решение C(2014) 9295 окончателен от 10 декември 2014 година относно производство по член 101 [ДФЕС] и член 53 от Споразумението за ЕИП (AT.39780 — Пощенски пликове) (наричано по-нататък „решението от 2014 г.“) Европейската комисия констатира по-специално, че ищецът, Printeos, SA, е нарушил член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за Европейско икономическо пространство (ЕИП), като в периода от 8 октомври 2003 г. до 22 април 2008 г. е участвал в картел, сключен и осъществен на европейския пазар на стандартните пощенски пликове по каталог и на специално отпечатаните пощенски пликове, включително в Дания, Германия, Франция, Швеция, Обединеното кралство и Норвегия. Това решение е прието в рамките на производство за постигане на споразумение на основание член 10а от Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове [101 и 102 ДФЕС] (ОВ L 123, 2004 г., стр. 18; Специално издание на български език, глава 8, том 1, стр. 242) и на основание Известието на Комисията относно воденето на производства за постигане на споразумение с оглед приемане на решения съгласно членове 7 и 23 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета при дела за картели (ОВ C 167, 2008 г., стр. 1).
2 Предвид констатираното в член 1, параграф 5 от решението от 2014 г. Комисията налага на ищеца съвместно и солидарно с някои от дъщерните му дружества глоба в размер на 4 729 000 EUR (член 2, параграф 1, буква д) от въпросното решение).
3 Съгласно член 2, параграф 2 от това решение глобата трябва да се плати в срок от три месеца, считано от връчването му.
4 Член 2, параграф 3 от решението от 2014 г. предвижда следното:
„След изтичане на този срок автоматично се начисляват лихви въз основа на лихвения процент, прилаган от [Европейската централна банка (ЕЦБ)] за нейните основни операции по рефинансиране към първия ден от месеца, през който е прието настоящото решение, увеличен с 3,5 процентни пункта.
Когато предприятие, посочено в член 1, подаде жалба, въпросното предприятие покрива размера на глобата към крайния срок за плащането ѝ, като предоставя приемлива финансова гаранция, или като плаща условно размера на глобата в съответствие с член 90 от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията [от 29 октомври 2012 година относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (ОВ L 362, 2012 г., стр. 1)]“.
5 Член 2, параграф 3, първа алинея от решението от 2014 г. се основава на член 83 от Делегиран регламент № 1268/2012, озаглавен „Лихва за забава“, който гласи по-специално следното:
„1. […В]ърху всяко вземане, което не е изплатено на крайната дата, посочена в член 80, параграф 3, буква б), се начислява лихва съгласно параграфи 2 и 3 от настоящия член.
2. Лихвата за вземанията, неизплатени на крайната дата, посочена в член 80, параграф 3, буква б), е лихвата, прилагана от Европейската централна банка за нейните основни операции по рефинансиране, публикувана в Официален вестник на Европейския съюз, серия С, в сила на първия календарен ден на месеца, в който попада крайната дата, увеличена със:
[…]
б) три и половина процентни пункта във всички останали случаи.
[…]
4. В случай на глоби, когато длъжникът предостави финансова гаранция, приета от счетоводителя вместо плащане, дължимата лихва, считано от крайния срок, посочен в член 80, параграф 3, буква б), е лихвата по параграф 2 от настоящия член, която е в сила на първия ден на месеца, през който е прието решението за налагане на глоба, увеличена само с един и половина процентни пункта“.
6 Член 83 от Делегиран регламент № 1268/2012 се основава на член 78, параграф 4 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 2012 г., стр. 1, наричан по-нататък „финансовият регламент“), който оправомощава Комисията да приема делегирани актове в съответствие с член 210 от същия регламент относно подробните правила по-специално за лихвите за забава.
7 Член 90 от Делегиран регламент № 1268/2012, посочен в член 2, параграф 3, втора алинея от решението от 2014 г. (вж. т. 4 по-горе), гласи по-специално следното:
„1. Когато пред Съда на Европейския съюз бъде заведено дело срещу решение на Комисията за налагане на глоба или други санкции съгласно Д[оговора за функционирането на] ЕС или Договора за Евратом и докато не бъдат изчерпани всички правни средства за защита, длъжникът или плаща условно съответните суми по банковата сметка, посочена от счетоводителя, или предоставя финансова гаранция, приемлива за счетоводителя. Гаранцията е независима от задължението за плащане на глобата, имуществената санкция или други санкции и е изпълнима при първо поискване. Тя покрива главницата и лихвите, дължими съгласно член 83, параграф 4 [от финансовия регламент].
2. Комисията обезпечава условно платените суми, като ги инвестира във финансови активи и по този начин гарантира сигурността и ликвидността на средствата, като същевременно се стреми да получи и финансов приход.
[…]
4. След изчерпване на всички правни средства за защита и когато глобата или санкцията е отменена или намалена, се предприема която и да е от следните мерки:
а) недължимо събраните суми заедно с начислените лихви се връщат на съответната трета страна. В случаите, в които цялостният генериран приход за съответния период е отрицателен, се възстановява номиналната стойност на недължимо събраните суми;
б) когато е предоставена финансова гаранция, тя съответно се освобождава“.
8 Член 90 от Делегиран регламент № 1268/2012 се основава на член 83, параграф 4 от финансовия регламент, оправомощаващ Комисията да приема делегирани актове в съответствие с член 210 от същия регламент относно подробните правила за сумите, получени под формата на глоби, санкции и начислени лихви.
9 Решението от 2014 г. е връчено на ищеца на 11 декември 2014 г.
10 С електронно писмо от 16 февруари 2015 г. Комисията припомня на ищеца, че наложената глоба трябва да се плати в срок от три месеца, считано от връчването на въпросното решение, и че ако реши да подаде жалба за отмяна пред Общия съд, е необходимо или да предостави достатъчна банкова гаранция, или да плати условно глобата.
11 Към електронното писмо е приложена „Information Note on Provisionally Paid or Guaranteed Fines“ (Информационна нота за глобите, които са предмет на условно плащане или на гаранция) от 20 юли 2002 г. В нотата се посочва по-специално следното:
„Съгласно член 85а от Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 [на Комисията от 23 декември 2002 година относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 357, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 4, стр. 3)], счетоводителят инкасира временно сумите на глобите, които са предмет на обжалване пред Съда на Европейския съюз, от засегнатото предприятие или изисква от него да предостави финансова гаранция. Когато се изчерпат всички възможности за обжалване, временно инкасираните суми и лихвите по тях се вписват в бюджета или се изплащат изцяло или отчасти на засегнатото предприятие.
[…]
От 2010 г. Комисията ще инвестира, що се отнася до наложените от нея глоби, изплатените условно суми във фонд, съставен от портфолио от активи, чиято рискова експозиция ще бъде ограничена до тази на висококачествените държавни кредити с остатъчен падеж до максимум [две] години, който фонд ще се управлява от службите на Комисията.
Ако Съдът отмени глобата изцяло или частично, Комисията ще възстанови отменения размер на глобата изцяло или частично заедно с гарантирания приход върху него.
Гарантираният приход се основава на резултатите от специфичния базов показател, изчислени според периода на инвестиране. […]“.
12 Съгласно член 85а от Регламент № 2342/2002 по-специално:
„1. Когато се подаде жалба до съдилище на Общността срещу решение на Комисията за налагане на глоба, принудително плащане или друга санкция по силата на Договора за ЕО или на Договора за Евратом и докато не са изчерпани всички възможности за обжалване, счетоводителят инкасира временно съответните суми от длъжника или изисква от него да предостави финансова гаранция. Поисканата гаранция е независима от задължението за плащане [на] глобата, принудителното плащане или санкцията и е изпълнима при първо поискване. Тя покрива главницата и лихвите, посочени в член 86, параграф 5 [от същия регламент].
2. Когато се изчерпат всички възможности за обжалване, временно инкасираните суми и лихвите по тях се вписват в бюджета или изплащат на длъжника. Ако има финансова гаранция, тя се усвоява или освобождава“.
13 Съгласно член 290, първа алинея от Делегиран регламент № 1268/2012, от 1 януари 2013 г. член 85а от Регламент № 2342/2002 е отменен и заменен с член 90 от Делегиран регламент № 1268/2012 (вж. т. 7 по-горе).
14 С жалба на основание член 263 ДФЕС, постъпила в секретариата на Общия съд на 20 февруари 2015 г., ищецът в настоящото производство поставя като главно искане частичната отмяна на решението от 2014 г.
15 На 9 март 2015 г. ищецът плаща условно наложената му с посоченото решение глоба.
16 На 10 март 2015 г. представителите на ищеца информират Комисията за подадена жалба до Общия съд, както и за условното плащане на глобата.
17 Съгласно член 90, параграф 2 от Делегиран регламент № 1268/2012 размерът на условно платената от ищеца глоба се внася във фонд от финансови активи, създаден по силата на Решение C(2009) 4264 окончателен на Комисията от 15 юни 2009 година относно намаляването на рисковете в областта на управлението на условно инкасираните глоби, който фонд се управлява от генерална дирекция (ГД) „Икономически и финансови дела“ (наричан по-нататък „фондът BUFI“). Решението се основава на член 74 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, глава 1, том 3, стр. 198), заменен с член 83 от финансовия регламент.
18 С решение от 13 декември 2016 г., Printeos и др./Комисия (T‑95/15, EU:T:2016:722, наричано по-нататък „решението Printeos“) Общият съд констатира, че Комисията е нарушила задължението си за мотивиране по смисъла на член 296, втора алинея ДФЕС, поради което отменя член 2, параграф 1, буква д) от решението от 2014 г. Това съдебно решение става окончателно.
19 С електронно писмо от 14 декември 2016 г. Комисията информира ищеца за намерението си да му възстанови размера на условно платената глоба, като му изпраща необходимите за целта формуляри.
20 С електронно писмо от 15 декември 2016 г. представителите на ищеца връщат на Комисията попълнените формуляри.
21 С електронно писмо от 26 януари 2017 г. Комисията информира представителите на ищеца, че ще възстанови глобата следващата седмица.
22 Същия ден представителите на ищеца отговарят на Комисията, че смятат и искат възстановяването на глобата да включва начислените върху нея лихви, считано от датата, на която ищецът е платил глобата, а именно 9 март 2015 г., по лихвения процент, прилаган от ЕЦБ за нейните основни операции по рефинансиране (наричан по-нататък „лихвеният процент за рефинансиране на ЕЦБ“), увеличен с 3,5 процентни пункта, т.е. лихвеният процент, предвиден в член 2, параграф 3 от решението от 2014 г. в случай на просрочено плащане (или след изтичането на срока, посочен в член 2, параграф 2 от въпросното решение).
23 С две електронни писма от същия ден (наричани по-нататък заедно „спорните електронни писма“) Комисията отговаря на представителите на ищеца следното:
„Както вече бе обяснено в изпратената ви на 16 февруари 2015 г. [информационна] нота, глобите, предмет на условно инкасиране, се инвестират във фонд. При отмяна на глобата Комисията я възстановява заедно с гарантирания приход от нея въз основа на резултатите от референтния индекс. При отрицателни резултати се изплаща само главницата.
За ваша информация прилагам изчисление на изходящия размер, чийто одит е извършен от [дружеството] D“.
24 Според — неоспорените — твърдения на Комисията натрупаният приход от фонда BUFI е отрицателна за 2015 г. (–0,09 %), а за 2016 г. (–0,265 %). Освен това лихвеният процент по депозитното улеснение на ЕЦБ (ECB deposit facility rate) е отрицателен от 5 юни 2014 г., или –0,10 от юни 2014 г., –0,20 от септември 2014 г., –0,30 от декември 2015 г. и –0,40 от март 2016 г. Всъщност лихвеният процент за рефинансиране на ЕЦБ е 0,05 % от 9 март 2015 г. и 0 % от 16 март 2016 г.
25 С електронно писмо от 27 януари 2017 г. представителите на ищеца отговарят, че съгласно член 266 ДФЕС Комисията е длъжна да предприеме необходимите мерки за изпълнение на решението Printeos. По същество те припомнят решението от 10 октомври 2001 г., Corus UK/Комисия (T‑171/99, EU:T:2001:249, т. 50—53, наричано по-нататък „решението Corus“) в подкрепа на това, че в случай на акт, който вече е бил изпълнен, това задължение може да означава ищецът да се постави в положението, в което се е намирал преди този акт (принцип restitutio in integrum). В случай на съдебно решение, което отменя или намалява глобата, наложена на предприятие за нарушаване на правилата за конкуренция, Комисията има според представителите на ищеца задължението да възстанови недължимо платената от това предприятие глоба, което включва не само главницата по въпросната глоба, но и начислените върху тази сума лихви.
26 На 1 февруари 2017 г. ищецът е получил по банковата си сметка превод от Комисията на сума от 4 729 000 EUR, съответстваща на условно платената глоба на 9 март 2015 г.
27 С електронно писмо от 3 февруари 2017 г. Комисията отхвърля доводите на ищеца, като се позовава по-специално на член 90, параграф 4 от Делегиран регламент № 1268/2012. Освен това тя уточнява следното:
„На първо място, клиентът ви е взел решението да плати условно размера на глобата, отколкото да предоставите финансова гаранция. Освен това вашият клиент напълно си дава сметка, че условно платеният размер на глобата ще бъде инвестиран във фонд. Функционирането на този фонд и понятието за гарантиран приход са подробно обяснени в „информационната нота“, която ви е изпратена на 16 февруари 2015 г.
Тъй като общият генериран приход за периода от 10 март 2015 г. до 25 януари 2017 г. е отрицателен, гарантираният приход възлиза но 0 EUR, поради което на клиента ви е възстановена единствено главницата“.
Производството и исканията на страните
28 На 31 март 2017 г. ищецът подава в секретариата на Общия съд настоящия иск.
29 По предложение на съдията докладчик Общият съд (трети състав) решава да започне устната фаза на производството, като в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник на Общия съд, поставя на страните писмени въпроси относно последиците във връзка с разрешаването на спора по-специално на решението от 12 февруари 2015 г., Комисия/IPK International (C‑336/13 P, EU:C:2015:83, наричано по-нататък „решението IPK“), приканвайки ги да отговорят отчасти писмено, отчасти в хода на съдебното заседание. Страните са представили отговорите си на писмените въпроси на Общия съд в предписаните срокове.
30 По предложение на трети състав Общият съд решава да препрати делото на разширен съдебен състав съгласно член 28 от Процедурния правилник.
31 По време на проведеното на 3 юли 2018 г. съдебно заседание са изслушани устните състезания на страните и техните отговори на въпросите, поставени устно и писмено от Общия съд (трети разширен състав).
32 В отговор на устните въпроси на Общия съд, от една страна, ищецът посочва, че не желае повече да запази член 266, първа алинея ДФЕС като главно правно основание, в смисъл на самостоятелен способ за обжалване, на първото искане в иска му, а от друга страна, потвърждава, че терминът „компенсаторни лихви“, който се съдържа в това искане, трябва да се разбира като имащ предвид „мораторни лихви“ по смисъла на точка 30 от решението IPK, което е отразено в протокола от съдебното заседание.
33 Ищецът иска от Общия съд:
– да осъди Комисията да заплати обезщетение в размер на 184 592,95 EUR, съответстващо на мораторните лихви, начислени върху сумата от 4 729 000 EUR по лихвения процент за рефинансиране на ЕЦБ, увеличен с 2 процентни пункта за периода от 9 март 2015 г. до 1 февруари 2017 г. (наричан по-нататък „референтният период“), или ако не — по лихвения процент, който Общият съд приеме за подходящ,
– да осъди Комисията да заплати мораторни лихви по искания в предходното тире размер за периода от 1 февруари 2017 г. до датата, на която Комисията действително ще изплати посочения размер в изпълнение на съдебно решение, с което се уважава настоящият иск, по лихвения процент, прилаган от ЕЦБ за нейните основни операции по рефинансиране, увеличен с 3,5 процентни пункта, или ако не — по лихвения процент, който Общият съд приеме за подходящ,
– при условията на евентуалност, да отмени спорните електронни писма,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
34 В хода на съдебното заседание ищецът иска увеличението на лихвения процент за рефинансиране на ЕЦБ, както е посочен в точка 33, първо тире по-горе, да бъде с 3,5 процентни пункта.
35 Комисията иска от Общия съд:
– да отхвърли иска за обезщетение като неоснователен,
– да обяви искането за отмяна на спорните електронни писма за недопустимо или, при условията на евентуалност, да го отхвърли като неоснователно,
– да обяви за недопустимо възражението за незаконосъобразност на член 90, параграф 4, буква а) от Делегиране регламент № 1268/2012 (наричана по-нататък „спорната разпоредба“) или, при условията на евентуалност, да го отхвърли като неоснователно,
– в случай че се приеме за уместно да се предостави обезщетение или лихви на ищеца, изчислението да се направи въз основа на критериите, посочени в точки 65—78 от писмената защита,
– във всеки случай, да се осъди ищецът да заплати съдебните разноски или, при условията на евентуалност, в случай че на ищеца бъде присъдено обезщетение, да се постанови всяка от страните да понесе направените от нея съдебни разноски.
От правна страна
По предмета на спора
36 Като главно искане, след като се отказва от първото искане в иска си, доколкото то се основава на член 266, първа алинея ДФЕС като самостоятелен способ за обжалване (вж. т. 32 по-горе), ищецът иска по силата на член 266, втора алинея ДФЕС във връзка с член 340, втора алинея ДФЕС и член 41, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) да му бъде присъдено обезщетение, равно на размера на мораторните лихви, които Комисията трябвало да му изплати в изпълнение на съдебното решение Printeos при възстановяването на главницата по глобата, която той е платил, без да я дължи, съгласно член 2, параграф 1, буква д) от решението от 2014 г., отменено с въпросното съдебно решение.
37 Ищецът уточнява по-специално, че спорната разпоредба не се прилага по отношение на поправянето на вредите съгласно член 266, втора алинея ДФЕС и член 340, втора алинея ДФЕС. Дори да се приеме обаче, че се прилага, според ищеца тя нарушава членове 266 и 340 ДФЕС, както и член 41, параграф 3 и член 47 от Хартата — нарушение, което ищецът изтъква във връзка с възражението за незаконосъобразност по смисъла на член 277 ДФЕС.
38 При условията на евентуалност, ищецът иска на основание член 263 ДФЕС да се отменят спорните електронни писма, доколкото правното им основание е отменено и неприложимо и във всеки случай нарушава членове 266 и 340 ДФЕС, както и член 41, параграф 3 и член 47 от Хартата.
По главното искане за обезщетение съгласно първото искане
Припомняне на доводите на страните
39 Според ищеца Комисията незаконосъобразно не му е изплатила мораторните лихви, свързани с условно платената главница по глобата. Плащането на въпросните лихви според ищеца е неразделна част от възстановяването му в положението, в което би се намирал, ако решението от 2014 г. не беше прието (решение Corus, т. 54). Неизползването на недължимо платената главница по глобата е причинило вреда на ищеца, доколкото той е трябвало да прибегне до други източници на финансиране и да понесе разходите по три банкови кредита, сключени през референтния период, а освен това се основава на достатъчно съществено нарушение на правните норми, предоставящи права на частноправните субекти, дължащо се по-специално на съображение 92 от решението от 2014 г. Недостатъчните мотиви, които опорочават това съображение, дори противоречащият на истината му характер, която недостатъчност е установена в точка 54 от решението Printeos, доказват според ищеца преднамерения, явен, сериозен и неизвиним характер на нарушението на правото на Европейския съюз от Комисията, което е равностойно на злоупотреба с власт. Според ищеца това се потвърждава по-специално от съображение 16 от Решение C(2017) 4112 окончателен на Комисията от 16 юни 2017 г., с което се изменя решението от 2014 г., в което се приема, че „всички предприятия, с изключение на Hamelin, имат много високи отделни съотношения между продукт/оборот“. Всъщност според ищеца задължението за мотивиране по смисъла на член 296, втора алинея ДФЕС и член 41, параграф 2, буква в) от Хартата е основно право, осигуряващо ефективното упражняване на друго основно право, а именно това на ефективно правно средство за защита по смисъла на член 47 от Хартата. Освен това пропускът да се изплатят лихвите върху недължимо платената главница по глобата, според ищеца е достатъчно съществено нарушение на член 266, първа алинея ДФЕС (определение от 21 март 2006 г., Holcim (Франция)/Комисия, T‑86/03, непубликувано, EU:T:2006:90, т. 32, наричано по-нататък „определението Holcim“), предоставящ субективно право за това решенията на Общия съд да бъдат правилно изпълнени, при това в тяхната цялост, без Комисията да разполага с право на преценка в това отношение. Тази незаконосъобразност не може да се поправи според ищеца с правните норми, посочени в спорните електронни писма.
40 В това отношение, от една страна, ищецът уточнява, че от 1 януари 2013 г. — датата, на която влиза в сила Делегиран регламент № 1268/2012, член 85а от Регламент № 2342/2002 е отменен. Следователно Регламент № 2342/2002 не е в сила нито към 16 февруари 2015 г., когато Комисията изпраща информацията относно условното плащане на глобата, нито към 1 февруари 2017 г., когато е възстановила главницата по глобата, нито към 26 януари 2017 г., когато е изпратила спорните електронни писма. Комисията обаче не може да узакони впоследствие липсата на правно основание, нито пропуска си да изплати дължимите лихви, като се позове за първи път в електронното си писмо от 3 февруари 2017 г. на член 90 от Делегиран регламент № 1268/2012. От друга страна, в случай че се приеме, че този член все пак е релевантно правно основание, ищецът изтъква на основание член 277 ДФЕС незаконосъобразността на спорната разпоредба във връзка с членове 266 и 340 ДФЕС, както и с член 41, параграф 3 и член 47 от Хартата, доколкото тази разпоредба предвижда възможността да не се изплащат лихви.
41 Първо, по същество ищецът посочва, че спорната разпоредба нарушава член 266, първа алинея ДФЕС, и по-специално принципа restitutio in integrum, както е признат в решенията IPK и Corus (т. 54 и 57), според който Комисията е длъжна да възстанови не само недължимо платената главница по глобата, но и свързаните с нея лихви за периода, през който ищецът е бил лишен от възможността да използва въпросната сума. Това изискване на първичното право има според ищеца предимство пред всяко правило на вторичното право, евентуално и пред това, което му противоречи. Второ, според ищеца спорната разпоредба нарушава член 47 от Хартата, тъй като съдебната защита по член 263 ДФЕС не е ефективна, ако, след като съдът на Съюза отмени решение, с което се налага глоба за нарушение на правилата за конкуренция на Съюза, засегнатото предприятие не е в състояние да получи съответните лихви по недължимо платената глоба. Обжалването на решенията, с които се налага санкция, според ищеца е разколебано. Трето, спорната разпоредба противоречи на член 41, параграф 3 от Хартата и на член 340, втора алинея ДФЕС, тъй като в решението си от 13 юли 2006 г., Manfredi (C‑295/04—C‑298/04, EU:C:2006:461, т. 95) Съдът е постановил, че по силата на правото на всяко лице да иска да му бъдат поправени причинените вреди, лицата, които са претърпели вреда, трябва да могат да искат не само поправянето на действителните вреди (damnum emergens) и на пропуснатите ползи (lucrum cessans), но също и плащането на лихви. Следователно според ищеца въпросната разпоредба не е нито приложима в конкретния случай, нито може да узакони липсата на правно основание, оправомощаващо Комисията да откаже да изплати лихви.
42 Комисията отвръща, че в решението Printeos Общият съд е констатирал единствено недостатъчни мотиви, опорочили съображение 92 от решението от 2014 г., без обаче да се произнесе по същество, т.е. относно участието на ищеца в нарушение на член 101 ДФЕС. Следователно доводът, че въпросните мотиви противоречат на истината, е ирелевантен и Комисията е била оправомощена да приеме Решение C(2017) 4112 окончателен, с което му налага същата глоба като наложената в решението от 2014 г. Във всеки случай според Комисията недостатъчните мотиви не са достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза. Освен това начините за възстановяване на глобата са определени в решението от 2014 г. чрез препратка към спорната разпоредба, без това да е оспорено от страна на ищеца.
43 При условията на евентуалност, Комисията припомня, че съгласно член 278 ДФЕС подадените до съда на Сюза искове нямат суспензивно действие. Тъй като ищецът не е поискал спиране на изпълненито на решението от 2014 г., то е изпълнително основание, обосноваващо условното плащане на глобата въпреки подадената срещу него жалба за отмяна. В случая според Комисията не му е причинена никаква вреда, тъй като главницата по глобата му е възстановена, при това въпреки че приходите от фонда са отрицателни. Освен това Комисията не се намира в неплатежоспособност именно защото надлежно е възстановила въпросната главница, още преди решението Printeos да стане окончателно.
44 Комисията поддържа, че в рамките на исковото производство за обезщетение предметът на компенсаторните лихви по принцип е да се поправи вредата, причинена от паричната ерозия в резултат на вредоносното събитие до плащането на обезщетението, и да се възстанови, доколкото е възможно, имуществото на жертвата (принцип restitutio in integrum). Така, според Комисията начисляването на компенсаторни лихви се подчинява на наличието на условията за извъндоговорната отговорност, които в случая не са налице. Във всеки случай лихвите трябва да се изчислят в зависимост от действително претърпяната вреда, определена най-общо като се вземе предвид установеният от Евростат размер на инфлацията за съответния период в държавата членка, в която е установен ищецът. В случая обаче размерът на инфлацията в Испания през референтния период от 13 март 2015 г. до 1 февруари 2017 г. е 0 %. Дори изчисляването на компенсаторните лихви да трябва да се извърши въз основа на лихвения процент за рефинансиране на ЕЦБ (вж. т. 24 по-горе), а не на размера на инфлацията, приложимият лихвен процент за рефинансиране не е 0,05 %, който е бил в сила към 9 март 2015 г., а валидният по време на референтния период лихвен процент, чийто размер е 0 % от 16 март 2016 г. Увеличение с 2 процентни пункта според Комисията е изключено, доколкото компенсаторните лихви нямат за цел да натоварят с още повече тежести длъжника, за да се избегне или ограничи закъснението в изпълнението на задължението му за плащане, какъвто е предметът на мораторните лихви. Комисията оспорва, че ищецът е претърпял вреда поради условното плащане на глобата и поради прибягването до източници за финансиране, които генерират разходи. По отношение на мораторните лихви, наложени в резултат на забавянето в изпълнението на задължението за плащане на определена сума, Комисията по същество уточнява, че тези лихви трябва да се начисляват от датата на съдебното решение, с което това задължение е обявено, до датата на пълното им плащане. За разлика от компенсаторните лихви, лихвеният процент, приложим към въпросните мораторни лихви, е лихвеният процент за рефинансиране на ЕЦБ, увеличена с 2 процентни пункта. Така, увеличението от 3,5 процентни пункта, поискано по аналогия с лихвения процент, който се прилага при неплащане на глобата в решението от 2014 г., според Комисията не може да се приеме.
45 Според Комисията възражението за незаконосъобразността на спорната разпоредба е недопустимо и във всеки случай неоснователно. Допустимостта на подобно възражение според Комисията зависи от тази на жалбата в главното производство. В случая обаче спорните електронни писма не са обжалваем акт. Според Комисията става въпрос за акт, изцяло потвърждаващ член 2, параграф 3, втора алинея от решението от 2014 г., който предвижда прилагането на спорната разпоредба, в случай че ищецът избере условното плащане на глобата. След като е пропуснал да оспори този член в жалбата си срещу въпросното решение, ищецът според Комисията е приел окончателния му характер, което прави искането му за отмяна недопустимо, а следователно и възражението за незаконосъобразност.
46 По същество, първо, Комисита припомня, че спорната разпоредба замества член 85а от Регламент № 2342/2002, като уточнява условията за възстановяване на условно плащане при отрицателни лихви. Според тази разпоредба, когато адресатът на глобата избере, както в случая, да плати условно глобата, вместо да предостави гаранция, платените суми се инвестират във финансови активи, като по този начин се цели да се получи възвръщаемост върху положителна инвестиция, за която ищецът се информира „във всеки момент“. В случай че съдът на Съюза отмени решението, с което са налага глобата, тя предвижда в съответствие със съдебната практика възстановяването на главницата и на свързаните с нея лихви. Лихвите според Комисията имат компенсаторен характер с цел справяне с положение, при което не може да се ползва условно платеният размер, считано от датата на плащането до тази на възстановяването на главницата, както и с цел да се поправи вредата, която би могло да се причини. В интерес на адресата спорната разпоредба гарантира според Комисията, че при отрицателна лихва той ще получи поне главницата, така че разходите от отрицателен приход през референтния период ще бъдат понесени от Комисията.
47 Второ, Комисията смята, че спорната разпоредба съответства на член 266 ДФЕС и на принципа restitutio in integrum. Този принцип не налага изкуственото възстановяване на лихви във всички случаи, а единствено при особени обстоятелства, които не са налице в случая, предвид макроикономическото положение, в което разглежданата инвестиция е генерирала отрицателна лихва. Към момента на обявяването на решението Corus и на определението Holcim според Комисията липсват особени правила, подобни на спорната разпоредба, и Общият съд не е могъл да вземе предвид актуалната икономическа конюнктура, характеризираща се с ниски лихвени проценти, дори отрицателни, тъй като преди икономическата криза от 2008 г. е било трудно да се предвидят отрицателни лихвени проценти в икономическия контекст на държавите от Съюза. Правото да се получат положителни лихви, обаче според Комисията противоречи на икономическата действителност, ако лихвените проценти са отрицателни, и може да доведе до неоснователно обогатяване. В случая спорната разпоредба е дори в полза на ищеца, тъй като без подобно особено правило отрицателният приход, посочен в точка 24 по-горе, трябва да се приспадне от главницата към моменат на възстановяването ѝ.
48 Трето, Комисията оспорва, че спорната разпоредба нарушава член 340, втора алинея ДФЕС, член 41, параграф 3 и член 47 от Хартата, тъй като ищецът не обяснява причините, поради които смята, че въпросната разпоредба възпрепятства упражняването на правото му да бъде обезщетен или на правото му да получи лихви, както и причините, поради които не е в състояние да упражни правото си на ефективна съдебна защита. Според Комисията той няма също основание да твърди, че неплащането на лихви разколебава адресатите на решение в областта на конкуренцията да сезират Общия съд, за да искат то да бъде отменено, тъй като плащането на лихви (отрицателни или положителни) е второстепенно спрямо жалбата за отмяна на главницата по глобата и не може да се предвиди към момента на подаване на жалбата за отмяна.
По условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза
49 Според установената съдебна практика Съюзът носи извъндоговорна отговорност по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС при наличието на съвкупност от условия, а именно противоправно поведение на институция на Съюза, наличие на вреда и причинно-следствена връзка между поведението на институцията и твърдяната вреда (вж. решение от 20 септември 2016 г., Ledra Advertising и др./Комисия и ЕЦБ, C‑8/15 P—C‑10/15 P, EU:C:2016:701, т. 64 и посочената съдебна практика).
50 Що се отнася до първото условие, постоянната съдебна практика налага да се установи достатъчно съществено нарушение на правна норма, която цели да предостави права на частноправните субекти (вж. решения от 20 септември 2016 г., Ledra Advertising и др./Комисия и ЕЦБ, C‑8/15 P—C‑10/15 P, EU:C:2016:701, т. 65 и посочената съдебна практика и от 30 май 2017 г., Safa Nicu Sepahan/Съвет, C‑45/15 P, EU:C:2017:402, т. 29 и посочената съдебна практика).
51 Уточнено е също, че такова нарушение се констатира, когато е налице явно и значително неспазване от страна на съответната институция на ограниченията, които са наложени на нейното право на преценка, като факторите, които трябва да се вземат под внимание в това отношение, са по-конкретно степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, както и обхватът на свободата на преценка, която нарушената норма предоставя на органа на Съюза (вж. решение от 30 май 2017 г., Safa Nicu Sepahan/Съвет, C‑45/15 P, EU:C:2017:402, т. 30 и посочената съдебна практика). Единствено когато институцията разполага само със значително ограничена свобода на преценка или дори не разполага с такава, самото неспазване на правото на Съюза може да бъде достатъчно, за да се установи наличието на достатъчно съществено нарушение (вж. в този смисъл решения от 10 юли 2003 г., Комисия/Fresh Marine, C‑472/00 P, EU:C:2003:399, т. 26 и посочената съдебна практика и от 4 април 2017 г., Омбудсман/Staelen, C‑337/15 P, EU:C:2017:256, т. 39).
52 В случая страните спорят по въпроса дали пропускът да се изплатят лихви върху главницата по глобата, която главница е възстановена на ищеца, е достатъчно съществено нарушение на правна норма, която цели да предостави права на частноправните субекти.
53 В подкрепа на искането си за обезщетение ищецът изтъква, от една страна, нарушение на задължението за мотивиране по смисъла на член 296, втора алинея ДФЕС и на член 41, параграф 2, буква в) от Хартата, с което нарушение е опорочено по-специално съображение 92 от решението от 2014 г. и поради което с решението Printeos Общият съд е отменил въпросното решение на Комисията в частта му, която се отнася до него, а от друга страна, нарушение на член 266, първа алинея ДФЕС, установяващ субективно право за пълно и правилно изпълнение на въпросното съдебно решение, без Комисията да разполага с право на преценка в това отношение, включително по отношение на начисляването на мораторни лихви.
54 Общият съд смята за уместно да разгледа, на първо място, дали е налице достатъчно съществено нарушение на член 266, първа алинея ДФЕС.
По наличието на достатъчно съществено нарушение на член 266, първа алинея ДФЕС
55 Съгласно член 266, първа алинея ДФЕС институцията, чийто акт е бил отменен, трябва да предприеме необходимите мерки за изпълнение на съдебното решение, обявило този акт за недействителен. Налага се констатацията, че този член представлява правна норма, която цели да предостави права на частноправните субекти по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 50 по-горе. Всъщност тя предвижда абсолютно и безусловно задължение на институцията, чийто акт е бил отменен, да предприеме в интерес на ищеца, в полза на когото съдът е постановил отмяната на акта, необходимите мерки за изпълнение на съдебното решение за отмяна, на което съответства право на ищеца това задължение да бъде изцяло изпълнено.
56 Така, в хипотезата на отмяна на решение, с което се налага глоба, както в случая, или на решение, с което се разпорежда връщане на недължимо платеното, съдебната практика признава на основание на тази правна норма правото на ищеца да бъде възстановен в положението, в което се е намирал преди това решение, което означава по-специално възстановяването на недължимо платената главница поради отмяната на решението, както и плащането на мораторни лихви (вж. в този смисъл решения IPK, т. 29 и Corus, т. 50, 52 и 53; определение Holcim, т. 30 и 31 и заключението на генерален адвокат Bot по дело Комисия/IPK International, C‑336/13 P, EU:C:2014:2170, т. 78 и 79). В това отношение Съдът е подчертал, че плащането на мораторни лихви представлява мярка за изпълнение на съдебното решение за отмяна по смисъла на член 266, първа алинея ДФЕС, тъй като цели да обезщети в предварително фиксиран размер този, който е бил лишен от възможността да разполага с вземането, и да подтикне длъжника да изпълни във възможно най-кратки срокове съдебното решение за отмяна (решение IPK, т. 29 и 30).
57 В случая при изпълнението на решението Printeos и за да обоснове решението си да не начисли лихви на ищеца, Комисията се позовава именно на спорната разпоредба.
58 В този смисъл изтъкнатото от ищеца твърдение, че Комисията е приложила неправилно член 85а от Регламент № 2341/2002 вместо спорната разпоредба, която го е заместила (вж. т. 40 по-горе), не може да се приеме. Както посочва Комисията, в член 2, параграф 3, втора алинея от решението от 2014 г., който не е оспорен от ищеца в рамките на дело T‑95/15, поради което е станал окончателен, изрично се прави позоваване на член 90 от Делегиран регламент № 1268/2012 във връзка с възможността засегнатото предприятие да плати условно размера на глобата. Тази преценка не е поставена под въпрос, поради факта че информационната нота, изпратена на ищеца с електронно писмо от 16 февруари 2015 г., все още се позовава по погрешка, както самата Комисия признава, на член 85а от Регламент № 2341/2002. От друга страна, ищецът не оспорва, че в конкретния случай през референтния период приходите от влагането на главницата по глобата във фонда BUFI не са олихвени, а са отрицателни и че следователно Комисията е спазила критериите за прилагане на спорната разпоредба.
59 Като се има предвид цитираната по-горе в точка 56 съдебна практика, следва да се разгледа дали в случая неплащането от Комисията на мораторни лихви и прилагането на спорната разпоредба представляват съответстващо на изискванията по член 266, първа алинея ДФЕС изпълнение на решението Printeos.
По прилагането на спорната разпоредба и по задължението да се платят мораторни лихви с оглед на член 266, първа алинея ДФЕС
60 Както Комисията призна в хода на съдебното заседание, предвид правния ѝ контекст и ясния ѝ текст, изрично позоваваща се на средствата за защита, и по-специално на положение, в което наложената с решение глоба е отменена, спорната разпоредба е предназначена да приложи предвидените в член 266, първа алинея ДФЕС изисквания. Освен това в писменото си становище Комисията потвърждава, че спорната разпоредба е съставена с цел да направи правната уредба съвместима с признатите от съдебната практика изисквания, а именно тези по решение Corus и по определение Holcim.
61 Следователно спорната разпоредба трябва да се тълкува в светлината на изискванията по член 266, първа алинея ДФЕС, доколкото текстът ѝ го позволява. Всъщност от постоянната съдебна практика става ясно, че текст от вторичното право на Съюза трябва да се тълкува, доколкото е възможно, съответно на разпоредбите на Договора и на общите принципа на правото на Съюза. Подобен подход обаче не може да доведе до недопустимо тълкуване contra legem на посочения текст, когато смисълът му е ясен, непротиворечив и не се поддава на подобно тълкуване (вж. в този смисъл решение от 28 февруари 2017 г., Yingli Energy (Китай) и др./Съвет, T‑160/14, непубликувано, EU:T:2017:125, т. 151 и 152 и посочената съдебна практика; вж. също в този смисъл по аналогия решение от 29 юни 2017 г., Popławski, C‑579/15, EU:C:2017:503, т. 33 и посочената съдебна практика). Така, при разпоредба, чийто смисъл е ясен и недвусмислен, единствено Общият съд, който е сезиран с възражение за незаконосъобразност по смисъла на член 277 ДФЕС, трябва да упражни контрол върху това дали тя съответства на разпоредбите на Договора и на общите принципи на правото на Съюза.
62 Делегираният регламент № 1268/2012 не уточнява смисъла на думите „заедно с начислените лихви“, употребени от спорната разпоредба. По-специално той не квалифицира тези лихви като „мораторни“ или „за забава“, подобно на посочените в член 83 от него. Освен това член 83, параграф 4 от финансовия регламент, или правното основание на спорната разпоредба, се ограничава да посочи и двусмислените термини „начислени лихви“. За разлика от това член 78, параграф 4 от същия финансов регламент, който се отнася до установяването на вземанията на Съюза спрямо длъжник, изрично посочва понятието „лихви за забава“. Освен това в отговор на писмените и устните въпроси на Общия съд във връзка с това, по същество Комисията поддържа, че „начислените лихви“ в този смисъл не представляват нито мораторни, нито компенсаторни лихви, а лихви sui generis, отнасящи се изключително до приходите или доходоносността, които било възможно да се получат, като се депозира по банкова сметка главницата или като се инвестира във финансови активи.
63 В това отношение по същество Комисията приема, че спорната разпоредба, както и другите разпоредби на Делегиран регламент № 1268/2012 представляват пълна правна уредба в областта на лихвите, които трябва да се начислят при възстановяването на дълг в резултат на отмяната на решение, с което се налага глоба, която правна уредба по принцип възпрепятства начисляването на лихви, когато, както в случая, не са налице условията на спорната разпоредба. За разлика от това, независимо от прилагането на въпросната разпоредба, Комисията не изключва нито възможността да изплати компенсаторни лихви, за да обезщети дадена вреда, нито тази да изплати мораторни лихви в случай на забавено възстановяване на главницата по глобата. Според Комисията обаче в случая тя не се намира в хипотезата на забавено плащане, което може да обоснове начисляването на подобни мораторни лихви, а настоява, че е възстановила на ищеца своевременно и надлежно главницата по глобата дори още преди съдебното решение Printeos да стане окончателно, изключвайки по този начин забава в плащането.
64 Както обаче се посочва в съдебната практика в точка 56 по-горе, задължението, което следва пряко от член 266, първа алинея ДФЕС, да се изплатят мораторни лихви след постановяването на съдебно решение, което отменя със задна дата решение, разпореждащо връщането на недължимо платено или налагащо глоба, има по-специално за цел да обезщети в предварително фиксиран размер този, който е бил лишен от възможността да разполага с разглежданото вземане. В това отношение съдебната практика взема предвид факта, че благодарение на отмяната ex tunc на въпросното решение вземането съществува, откакто адресатът му е изплатил изискуемата сума, без да я дължи, така че от този момент авторът на решението в качеството му на длъжник задължително се намира в хипотезата на забавено плащане (вж. в този смисъл решения IPK, т. 30 и 76 и Corus, т. 50—54). Следва да се уточни, че тази съдебна практика не прави разлика между това дали става въпрос за положение след отмяната на решение, разпореждащо връщането на недължимо платено, или на решение, налагащо глоба, а се прилага за всяко вземане, възникнало в резултат на отмяната с обратна сила на приета от институция мярка, независимо от обхвата на спорната разпоредба и от приложението ѝ в конкретния случай.
65 Ето защо неправилно Комисията твърди, че от 9 март 2015 г. — дата, на която ищецът е платил условно главницата по наложената глоба, без да я дължи — не се намира в хипотезата на забавено плащане, поради което не дължи мораторни лихви. След като решението от 2014 г. е отменено с обратна сила, Комисията обезателно изпада в забава по отношение на възстановяването на главницата от момента на въпросното условно плащане. По този начин тя е била длъжна да изплати мораторни лихви в съответствие с член 266, първа алинея ДФЕС, за да изпълни принципа restitutio in integrum и да обезщети в предварително фиксиран размер ищеца, който е бил лишен от възможността да разполага с въпросната сума.
66 От това следва също, че Комисията неправилно е приела, че спорната разпоредба я възпрепятства да изпълни абсолютното си и безусловно задължение да изплати мораторни лихви по силата на член 266, първа алинея ДФЕС. Във всеки случай тази разпоредба не може нито да засегне това задължение, нито да изключи подобно плащане, тъй като посочените в нея термини „начислени лихви“ не могат да бъдат квалифицирани като „мораторни лихви“ или като обезщетение в предварително фиксиран размер по смисъла на съдебната практика, посочена в точка 64 по-горе, а обозначават изключително реални положителни приходи от инвестирането на разглежданата сума.
67 Следователно ищецът правилно твърди, че в резултат на решението Printeos и независимо от спорната разпоредба Комисията е длъжна в приложение на член 266, първа алинея ДФЕС, както той е разтълкуван от съдебната практика, не само да възстанови главницата по глобата като мерки по изпълнение на въпросното съдебно решение, но и да изплати мораторни лихви, за да обезщети в предварително фиксиран размер този, който е бил лишен от възможността да разполага с въпросната сума през референтния период, при това без да разполага с право на преценка в това отношение.
68 Във връзка с това трябва да се отхвърлят доводите на Комисията за евентуално обогатяване без основание на ищеца поради отрицателните приходи от главницата по глобата през референтния период, дори за свръхкомпенсиране поради възстановяването на номиналната стойност на въпросната сума, тъй като подобно разбиране е в пряко противоречие с логиката за обезщетяване в предварително фиксиран размер чрез начисляването на мораторни лихви, която логика се потвърждава от съдебната практика.
69 При тези обстоятелства с оглед на абсолютното и безусловно задължение на Комисията, възложено ѝ с член 266, първа алинея ДФЕС, да изплати подобни лихви, без да разполага с право на преценка в това отношение, следва да се констатира, че е налице достатъчно съществено нарушение на тази правна норма, което може да ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза по смисъла на член 266, втора алинея ДФЕС във връзка с член 340, втора алинея ДФЕС. При тези условия не е необходимо нито да се разглеждат другите твърдения за нарушения, повдигнати от ищеца в това отношение, нито възражението му за незаконосъобразност на спорната разпоредба.
По причинно-следствената връзка и вредата, която трябва да се поправи
70 Следва да се припомни, че условието за причинно-следствена връзка, поставено в член 340, втора алинея ДФЕС, се отнася до наличието на достатъчно пряка причинно-следствена връзка между противоправното поведение на институциите и посочената вреда (вж. решения от 18 март 2010 г., Trubowest Handel и Makarov/Съвет и Комисия, C‑419/08 P, EU:C:2010:147, т. 53 и посочената съдебна практика и от 30 май 2017 г., Safa Nicu Sepahan/Съвет, C‑45/15 P, EU:C:2017:402, т. 61 и посочената съдебна практика).
71 В случая неспазването от страна на Комисията на задължението ѝ да начисли мораторни лихви на основание член 266, първа алинея ДФЕС, представлява достатъчно пряка причинно-следствена връзка с претърпяната от ищеца вреда. Тази вреда е равностойна на загубата на посочените мораторни лихви през референтния период, които представляват обезщетението в предварително фиксиран размер за невъзможността да се използва главницата по глобата през същия този период и съответстват на приложимия лихвен процент за рефинансиране на ЕЦБ, увеличен, както е поискано в случая, с 2 процентни пункта (вж. т. 74 по-долу).
72 В това отношение Комисията не може да упрекне ищеца, че свободно е избрал да плати условно глобата, вместо да предостави банкова гаранция, която освен това също би генерирала финансови разходи, при условие че тя познава или трябва да познава условията за възстановяване, предвидени в спорната разпоредба в резултат на евентуално съдебно решение за отмяна. Както това се признава от самата Комисия, съгласно член 278 ДФЕС при липсата на суспензивно действие на жалба срещу решение, налагащо глоба, което е изпълнително основание, условното плащане на глобата представлява принципното и първично задължение на съответното предприятие, което освен това в случая се налага от член 2, параграф 2 от решението от 2014 г. От това следва, че изборът на ищеца да плати условно глобата, е логическата последица от това решение, което не може да прекъсне причинно-следствената връзка между констатираната неправомерност и претърпяната вреда.
73 По отношение на размера на вредата, която трябва да се поправи, се налага констатацията, че в случая Комисията не е оспорила подлежащата на обезщетение главница със сумата от 184 592,95 EUR като такава, която ищецът иска като компенсация за мораторните лихви, възникнали и неизплатени от 9 март 2015 г., а единствено увеличението ѝ с 3,5 вместо 2 процентни пункта спрямо лихвения процент за рефинансиране на ЕЦБ (вж. т. 44 по-горе). При тези обстоятелства следва да се приеме, че в случая поисканата главница подлежи на обезщетение.
74 Предвид обаче тази констатация и обстоятелството, че ищецът се е ограничил да поиска в първото искане от иска си обезщетение, чийто размер включва мораторни лихви по лихвения процент за рефинансиране на ЕЦБ, увеличен със само 2 процентни пункта, принципът ne ultra petita не допуска Общият съд да отиде отвъд тази претенция (вж. по аналогия решение от 19 май 1992 г., Mulder и др./Съвет и Комисия, C‑104/89 и C‑37/90, EU:C:1992:217, т. 35). В това отношение искането на ищеца, направено в хода на съдебното заседание, да се разшири увеличението до 3,5 процентни пункта — подобно на искането му, направено в електронното му писмо от 26 януари 2017 г. (вж. т. 22 по-горе) — е просрочено и противоречи на принципа за неизменяемост на исканията на страните (вж. в този смисъл решение от 9 ноември 2017 г., HX/Съвет, C‑423/16 P, EU:C:2017:848, т. 18). Накрая, единствено при условията на евентуалност, т.е. в случай че бъде отхвърлено главното искане, ищецът е поискал да му се присъди лихвен процент, какъвто Общият съд намери за подходящ.
75 Ето защо искането за увеличение следва да се отхвърли, а размерът, подлежащ на обезщетение, да се определи на 184 592,95 EUR.
По искането за начисляване на мораторни лихви съгласно второто искане
76 Тъй като с второто си искане ищецът е поискал да му се начислят мораторни лихви върху подлежащия на обезщетение размер, както е посочен в точка 75 по-горе, следва да се присъдят мораторни лихви, считано от обявяването на настоящото съдебно решение до пълното плащане от Комисията, както е поискано, по лихвения процент за рефинансиране на ЕЦБ, увеличен с 3,5 процентни пункта по аналогия с член 83, параграф 2, буква б) от Делегиран регламент № 1268/2012 (вж. в този смисъл решение от 10 януари 2017 г., Gascogne Sack Deutschland и Gascogne/Европейски съюз, T‑577/14, EU:T:2017:1, т. 178 и 179).
77 За разлика от това искането трябва да се отхвърли, доколкото има за цел да се присъдят мораторни лихви от 1 февруари 2017 г.
78 С оглед на всички изложени по-горе съображения искането за обезщетение следва да се уважи, както е посочено в първото искане, без да е необходимо да се разглежда исканата при условията на евентуалност отмяна на спорните електронни писма.
По съдебните разноски
79 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията е загубила делото по същество, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на ищеца.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (трети разширен състав)
реши:
1) Европейският съюз, представляван от Европейската комисия, трябва да поправи претърпяната от Printeos, SA вреда поради неплащането на това дружество на сума в размер на 184 592,95 EUR, която му се дължи на основание на мораторни лихви, започнали да текат в периода от 9 март 2015 г. до 1 февруари 2017 г., по силата на член 266, първа алинея ДФЕС в изпълнение на съдебното решение от 13 декември 2016 г., Printeos и др./Комисия (T‑95/15).
2) Обезщетението, посочено в точка 1, се увеличава с мораторни лихви, считано от обявяването на настоящото решение до плащане в пълен размер, по лихвен процент, фиксиран от Европейската централна банка (ЕЦБ) за нейните основни операции по рефинансиране, увеличен с 3,5 процентни пункта.
3) Отхвърля иска в останалата му част.
4) Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски.
Frimodt Nielsen | Kreuschitz | Forrester |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 12 февруари 2019 година.
Подписи
Съдържание
Обстоятелствата по спора
Производството и исканията на страните
От правна страна
По предмета на спора
По главното искане за обезщетение съгласно първото искане
Припомняне на доводите на страните
По условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза
По наличието на достатъчно съществено нарушение на член 266, първа алинея ДФЕС
По прилагането на спорната разпоредба и по задължението да се платят мораторни лихви с оглед на член 266, първа алинея ДФЕС
По причинно-следствената връзка и вредата, която трябва да се поправи
По искането за начисляване на мораторни лихви съгласно второто искане
По съдебните разноски