Преюдициално запитване от Sąd Apelacyjny w Krakowie (Полша), постъпило на 18 октомври 2019 г. — M.Ś., I.Ś./R.B.P. Spółka Akcyjna

(Дело C-765/19)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Apelacyjny w Krakowie (Апелативен съд Краков)

Страни в главното производство

Жалбоподатели: M.Ś., I.Ś.

Ответник: R.B.P. Spółka Akcyjna

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея, член 2, член 4, параграф 3 и член 6, параграф 3 от Договора за Европейския съюз във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не е независим съдия по смисъла на правото на Съюза лице, назначено на съдийска длъжност в грубо нарушение на нормите от правото на държавата членка за назначаване на съдии — което се изразява по-специално в назначаване на това лице на съдийска длъжност вследствие на предложение от орган, който не дава гаранции нито за независимост от изпълнителната и законодателната власт, нито за безпристрастност, при системно изключване на съдебния контрол за законосъобразност на процедурата по назначаване и което също така се изразява в назначаване на това лице на съдийска длъжност въпреки обжалването преди това пред компетентния национален съд (Naczelny Sąd Administracyjny — Върховен административен съд) на решението на националния орган (Krajowa Rada Sądownictwa — Национален съдебен съвет), съдържащо предложение за назначаването на лицето на съдийска длъжност, въпреки че изпълнението на това решение е спряно в съответствие с националното право и въпреки че производството пред компетентния национален съд (Върховен административен съд) не е приключило преди връчването на акта за назначаване — и с оглед на това съд, в чийто състав заседават назначени при посочените по-горе условия лица, не е „независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон“ по смисъла на правото на Европейския съюз?

При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея, член 2, член 4, параграф 3 и член 6, параграф 3 от Договора за Европейския съюз във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че акт, постановен от съдия и действащ като последна инстанция съд, формиран по описания в точка 1 начин, не е акт от правна гледна точка (той е несъществуващ акт) по смисъла на разпоредбите от правото на Европейския съюз, и преценка в това отношение може да извърши общ съд, отговарящ на поставените изисквания за съд по смисъла на разпоредбите от правото на Съюза?

____________