Language of document : ECLI:EU:F:2011:153

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав)


27 септември 2011 година


Дело F‑75/07


Colin Brown

и

Alberto Volpato

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Процедура за повишаване за 2006 г. — Нова кариерна структура — Удължаване на кариерното развитие с въвеждането на нови степени, без еквивалент в предишния правилник — Прилагане на член 45 от Правилника, на приложение ХІІІ към Правилника, както и на ОРИ, приложими, считано от 2005 г. — Принцип на равно третиране — Обратно действие на решенията за повишаване на предхождаща 1 май 2004 г. дата — Преходни мерки — Жалба, която очевидно трябва да бъде отхвърлена“

Предмет:      Жалба от г‑н Brown и г‑н Volpato на основание членове 236 EО и 152 AЕ, в която главното искане е да се отмени решението, с което са били повишени в степен A*9, а не в степен A*10 в процедурата за повишаване за 2006 г.

Решение:      Отхвърля жалбата. Жалбоподателите и Комисията понасят съответно собствените си разноски. Съветът като встъпила страна понася собствените си разноски.


Резюме


1.      Производство — Произнасяне с мотивирано определение — Условия — Явно недопустима или явно лишена от всякакво правно основание жалба — Обхват

(член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Длъжностни лица — Повишаване — Приложими норми — Процедура по повишаване за 2004 г.

(член 45 от Правилника за длъжностните лица, член 6, втора алинея от приложение ХІІІ към Правилника, съображение 37 от Регламент № 723/2004 на Съвета)

3.      Длъжностни лица — Повишаване — Приемане на нова система за повишение — Преход от старата към новата система

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

4.      Длъжностни лица — Повишаване — Приложими норми — Принцип на единство на кариерата — Принцип, който не е утвърден в правото на Съюза

5.      Длъжностни лица — Правилник — Разширяване по аналогия на приложното поле на разпоредба от Правилника — Условия

(член 45 от Правилника за длъжностните лица, член 6, втора алинея от приложение ХІІІ към Правилника)

6.      Длъжностни лица — Повишаване — Административна жалба на неповишен кандидат — Решение за отказ — Задължение за мотивиране

(член 25, втора алинея, член 45 и член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)

7.      Длъжностни лица — Жалба — Правен интерес — Правно основание, изведено от нарушение на съществените процесуални правила — Обвързана компетентност на администрацията

(член 91 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Според член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, когато иск изцяло или отчасти е явно недопустим или явно лишен от всякакво правно основание, Съдът на публичната служба може, без да дава ход на делото, да се произнесе с мотивирано определение. Посочената в тази разпоредба хипотеза включва и всяка жалба, която очевидно трябва да бъде отхвърлена по причини, свързани със съществото на спора.

(вж. точки 36 и 37)

2.      Когато законодателна промяна засяга уредените с Правилника въпроси, може да е необходимо законодателят да приеме преходни мерки, тъй като работещият към този момент персонал може да има претенции във връзка с оправдани правни очаквания и придобити права въз основа на действащите преди изменението норми от Правилника.

Когато трябва да се определи структурата на кариерите, в която трябва да се впишат последиците от решение по повишаване на длъжностно лице в процедурата за повишаване след влизането в сила на новия правилник на 1 май 2004 г., член 6, втора алинея от приложение ХIII към Правилника прави разграничение между датата на приемане на това решение и датата, на която то влиза в сила. Според тази разпоредба за повишенията, които влизат в сила преди 1 май 2004 г., по-високата степен, посочена в член 45 от новия правилник, се определя не по силата на структурата на кариерите по новия правилник, а по силата на тази, определена в стария правилник. Следователно това е преходна разпоредба, която дава възможност на засегнатите длъжностни лица да се гарантира, че старата структура на кариерите ще се прилага спрямо повишенията, които влизат в сила преди 1 май 2004 г.

Що се отнася до приложното поле на член 6, втора алинея от приложение ХIII към Правилника, тази разпоредба може да се прилага само по отношение на решенията за повишаване, приети в процедурата по повишаване за 2004 г., и следователно тя не се прилага по отношение на длъжностните лица, които към 30 април 2004 г. не са били повишени в процедурата по повишаване за 2004 г. или във всеки случай не са били повишени с решение, влязло в сила преди 1 май 2004 г.

В това отношение, след като процедурата по повишаване е ежегодна процедура, която винаги има обратно действие, ограничено до съответната годишна процедура, ако институция реши да придаде обратно действие на някои решения за повишаване, за да влязат те в сила на предхождаща 1 май 2004 г. дата, този избор няма да е неправомерен, доколкото неговата правна основа е член 6, втора алинея от приложение ХIII към Правилника.

(вж. точки 56, 59, 60 и 113)

3.      Длъжностните лица, които са отговаряли на условията за повишаване в по-горна степен към 30 април 2004 г. преди влизането в сила на новия правилник, но реално са повишени в процедурата по повишаване за 2006 г., не са в еднакво правно и фактическо положение с длъжностните лица, класирани в същата степен, които са отговаряли на условията за повишаване в по-горна степен към 30 април 2004 г. и са реално повишени в процедурата по повишаване за 2004 г.

Наистина в съответствие с правните норми, които регламентират повишаването на длъжностните лица, от преценката на заслугите, която органът по назначаването трябва да направи за всяка годишна процедура по повишаване, следва, че след тази преценка се повишават само най-заслужилите в дългосрочен план длъжностни лица, които отговарят на условията за повишаване. В това отношение между правното и фактическото положение на длъжностните лица, които посоченият орган смята по-малко заслужили в дългосрочен план, и това на действително повишените им колеги има съществени различия. Първите следователно не попадат в една и съща група лица с повишените им колеги и не могат да претендират за равно третиране.

Освен това, след като в Правилника на институциите не се делегира правото да приемат преходни мерки, с които да изключат по отношение на процедурата по повишаване за 2006 г. незабавното прилагане на новата структура на кариерите, пропускът на институция да приеме такива мерки не нарушава нито принципите на равно третиране и на кариерно развитие, нито защитата на оправданите правни очаквания.

(вж. точки 72—74, 93 и 94)

4.      Правото на Съюза не утвърждава изрично нито принципа на единство на кариерата, нито принципа на кариерата. Съдебната практика обаче прогласява принципа на кариерно развитие като специална форма на принципа на равно третиране, приложим спрямо длъжностните лица.

(вж. точки 77, 78 и 117)


Позоваване на:

Съд на публичната служба — 5 март 2008 г., Toronjo Benitez/Комисия, F‑33/07, точки 87 и 88

5.      Едно от условията за прилагането на разпоредба по аналогия е в правния режим, който регламентира положението на заинтересованите лица, да има празнота, която е несъвместима с общ принцип на правото на Съюза и която би могла да се отстрани чрез предвиденото прилагане по аналогия.

Поради това, след като не се установява в член 45 от Правилника и в приложение XIII към него да има несъвместима с общ принцип на правото на Съюза празнота, прилагането по аналогия на член 6, втора алинея от приложение XIII към Правилника по отношение на решенията за повишаване, приети в процедури по повишаване след процедурата по повишаване за 2004 г., трябва да се изключи.

Освен това не трябва да се забравя, че правната връзка между длъжностните лица и администрацията се урежда от Правилника и няма договорен характер и че правата и задълженията на длъжностните лица могат при спазване на произтичащите от правото на Съюза изисквания да бъдат променяни във всеки момент от законодателя.

(вж. точки 95—97)


Позоваване на:

Съд — 4 март 2010 г., Angé Serrano, C‑496/08 P, точка 82

Съд на публичната служба — 15 февруари 2011 г., Marcuccio/Комисия, F‑81/09, точка 55, висящо въз основа на подадена жалба до Общия съд на Европейския съюз, дело T‑238/11 P

6.      Органът по назначаването не е длъжен да мотивира решенията за повишаване по отношение на длъжностните лица, които не са повишени, но той трябва да мотивира решението си, с което отхвърля жалбата по административен ред на длъжностно лице, което не е повишено. В това отношение администрацията спазва изискванията за мотивиране на административните решения, когато длъжностното лице може да прецени обосноваността на акта, който го уврежда, и дали е целесъобразно да подаде жалба до Общия съд, а на този съд е дадена възможност да упражни своя контрол за законосъобразност по отношение на акта.

(вж. точки 124 и 125)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 2 юни 2005 г., Strohm/Комисия, T‑177/03, точка 53

Съд на публичната служба — 10 септември 2009 г., Behmer/Парламент, F‑124/07, точка 58 и цитираната съдебна практика

7.      Длъжностно лице няма никакъв законен интерес да иска отмяна на решение поради нарушаване на изискванията за форма, и по-конкретно на задължението за мотивиране, когато администрацията няма никакво право на преценка и е длъжна да постъпи по начина, по който е постъпила, тъй като отмяната на оспорваното решение може да доведе единствено до приемане на същото решение, което по същество е еднакво с отмененото решение.

(вж. точка 132)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 23 април 2002 г., Campolargo/Комисия, T‑372/00, точка 62