Жалба, подадена на 28 април 2020 г. от Унгария срещу решението, постановено от Общия съд (девети състав) на 12 февруари 2020 г. по дело T-505/18, Унгария/Комисия
(Дело C-185/20 P)
Език на производството: унгарски
Страни
Жалбоподател: Унгария (представители: M. Z. Fehér и G. Koós)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания
Жалбоподателят иска от Съда:
да отмени решението, постановено от Общия съд на 12 февруари 2020 г. по дело T-505/18;
да отмени Решение за изпълнение (ЕС) 2018/873 на Комисията от 13 юни 2018 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), в частта отнасяща се до Унгария, в която от финансиране от страна на Съюза се изключват помощите, отпуснати на организации на производители, които разполагат с „квалифицирано признаване“;
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
Унгарското правителство основава жалбата си по-специално на две основания в съответствие с критериите, установени в практиката на Съда.
На първо място, що се отнася до първото основание, според унгарското правителство Общият съд не е отчел надлежно изложените от Унгария доводи и не е изтълкувал правилно твърденията, изложени в жалбата и развити в съдебното заседания. Общият съд в известна степен опростява и не отговаря на твърдението на Унгария, че преобразуването в квалифицирана организация на производители предполага дълбоко преобразуване на организацията на производители и евентуално промяна в състава ѝ. Когато помощта се отпуска на организация, която е приела формата на квалифицирана организация на производители, тази помощ не се отпуска на първоначалната организация, а на нов субект, който отговаря също на целите, установени в Регламента (улесняване на учредяването и административната работа на организации на производители). Общият съд не отговаря на този довод по същество и не разглежда връзката между квалифицираните организации на производители и организациите на производители.
На второ място, що се отнася до изтъкнатото в жалбата второ основание, според унгарското правителство Общият съд допуска и грешка при прилагане на правото, която води до сериозно нарушаване на процесуалните му права. Мотивите в обжалваното решение са явно недостатъчни, що се отнася до въпроса за правната сигурност, който спада към второто основание, и до твърдението, което според Общия съд е изтъкнато едва a posteriori в съдебното заседание, като по същество Общият съд излага своята позиция само в декларативна форма без каквито и да било мотиви.
Общият съд е трябвало да разгледа периода, обхванат от изключението, и да изтълкува за тази цел член 52, параграф 4, букви в) и/или б) от Регламент (ЕС) № 1306/20131 , ако е считал, че унгарското правителство не е удостоверило надлежно връзката между този въпрос и второто основание, включително връзката с принципа на правна сигурност. В това отношение Общият съд обаче тълкува неправилно правото на Съюза, и по-специално член 52, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, тъй като не счита тази разпоредба за въпрос, който трябва да се разгледа служебно.
Накрая, унгарското правителство завършва изложението на доводите си по второто основание с някои допълните бележки относно нарушението на принципа на пропорционалност.
____________
1 Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ 2013, L 347, стр. 549).