РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
14 декември 2023 година(*)
„Обжалване — Институционално право — Членове на Европейския парламент — Правилник за дейността на Европейския парламент — Норми за поведение — Член 10, параграф 3 — Забрана за излагане на показ на плакати и надписи по време на заседанията на Парламента — Устна мярка на председателя на Парламента, забраняваща на членовете на Парламента да поставят национален флаг на пулта си — Жалба за отмяна — Член 263 ДФЕС — Понятие за обжалваем акт“
По дело C‑767/21 P
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 8 декември 2021 г.,
Jérôme Rivière, с местожителство в Ница (Франция),
Dominique Bilde, с местожителство в Лагард (Франция),
Joëlle Mélin, с местожителство в Обан (Франция),
Aurélia Beigneux, с местожителство в Енан-Бомон (Франция),
Thierry Mariani, с местожителство в Париж (Франция),
Jordan Bardella, с местожителство в Монморанси (Франция),
Jean-Paul Garraud, с местожителство в Либурн (Франция),
Jean-François Jalkh, с местожителство в Гретц-Арменвилие (Франция),
Gilbert Collard, с местожителство в Марсилия (Франция),
Gilles Lebreton, с местожителство в Монтивилие (Франция),
Nicolaus Fest, с местожителство в Берлин (Германия),
Gunnar Beck, с местожителство в Нойс (Германия),
Philippe Olivier, с местожителство в Дравей (Франция),
представлявани от F. Wagner, avocat,
жалбоподатели,
като другата страна в производството е:
Европейски парламент, представляван от N. Lorenz и T. Lukácsi,
ответник в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (трети състав),
състоящ се от: K. Jürimäe, председател на състава, N. Piçarra (докладчик), M. Safjan, N. Jääskinen и M. Gavalec, съдии,
генерален адвокат: T. Ćapeta,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 16 февруари 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си г‑н Jérôme Rivière, г‑жа Dominique Bilde, г‑жа Joëlle Mélin, г‑жа Aurélia Beigneux, г‑н Thierry Mariani, г‑н Jordan Bardella, г‑н JeanPaul Garraud, г‑н Jean-François Jalkh, г‑н Gilbert Collard, г‑н Gilles Lebreton, г‑н Nicolaus Fest, г‑н Gunnar Beck и г‑н Philippe Olivier — членове на Европейския парламент, искат отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 6 октомври 2021 г., Rivière и др./Парламент (T‑88/20, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2021:664), с което Общият съд отхвърля като недопустима жалбата им за отмяна на устната мярка на председателя на Парламента от 13 януари 2020 г., с която се забранява на членовете на Парламента да поставят националния флаг на пулта си (наричано по-нататък „спорната мярка“).
Правна уредба
2 Член 10 от Правилника за дейността на Европейския парламент (9-и парламентарен мандат — 2019—2024) (наричан по-нататък „Правилникът за дейността“) е озаглавен „Норми за поведение“ и предвижда:
„1. Поведението на членовете на ЕП се характеризира с взаимно уважение и се основава на ценностите и принципите, определени в Договорите, и по-специално в Хартата на основните права. […]
2. Членовете на ЕП не нарушават нормалното протичане на парламентарната работа и не излагат на риск поддържането на сигурност и ред в помещенията на Парламента или функционирането на неговото оборудване.
3. Членовете на ЕП не нарушават добрия ред в пленарната зала и се въздържат от неуместно поведение. Те не излагат на показ плакати или надписи.
[…]“.
3 Член 171 от този правилник, озаглавен „Разпределение на времето за изказване и списък на ораторите“, предвижда в параграф 4:
„Времето за изказвания през [първата] част на разискването се разпределя в съответствие със следните критерии:
a) една част от времето се разделя поравно между всички политически групи;
б) друга част се разделя между политическите групи пропорционално на общия брой на техните членове;
в) независимите членове на ЕП получават общо време за изказвания въз основа на дяловете на всяка политическа група, определени в букви а) и б);
г) при разпределяне на времето за изказвания по време на пленарно заседание се взема предвид, че членовете на ЕП с увреждания може да се нуждаят от повече време“.
4 Член 175 от посочения правилник, озаглавен „Незабавни мерки“, предвижда в параграфи 1—3:
„1. Председателят призовава към спазване на реда всеки член на ЕП, който нарушава нормите за поведение, определени в член 10, параграф 3 или 4.
2. При повторно нарушение председателят за втори път призовава члена на ЕП към спазване на реда и това се отразява в протокола от заседанието.
3. При продължаващо нарушение или последващо нарушение председателят може да отнеме на члена на ЕП правото да се изказва и може да го отстрани от залата до края на заседанието. […]“.
Обстоятелствата по спора
5 Обстоятелствата по спора, както са изложени в точки 1—3 от обжалваното съдебно решение, могат да бъдат обобщени както следва.
6 В пленарното заседание на 13 януари 2020 г. председателят на Парламента приема на основание член 10, параграф 3 от Правилника за дейността устни мерки, които имат за цел да осигурят спазването на реда в пленарната зала, включително спорната мярка.
7 В пленарните заседания на 29 и 30 януари 2020 г. заместник-председателите, председателстващи тези заседания, приемат отново спорната мярка.
Жалбата пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
8 С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 13 февруари 2020 г., жалбоподателите искат отмяна на спорната мярка.
9 В подкрепа на жалбата си те излагат четири основания. Първото е съставено от две части, като с първата се твърди нарушение и изопачаване на член 10 от Процедурния правилник, а с втората — нарушение на член 4, параграф 2 ДЕС. Второто основание е свързано с нарушение на принципа на правна сигурност, третото — със злоупотреба с власт, а четвъртото — с нарушение на принципите на равно третиране, на законност, на добра администрация, на fumus persecutionis и с нарушение на свободата на изразяване на членовете на Парламента.
10 Парламентът основно повдига възражение за недопустимост на жалбата, основано на липсата, първо, на обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС, второ, на процесуална легитимация на жалбоподателите, и трето, на правен интерес на същите. При условията на евентуалност Парламентът твърди, че жалбата е неоснователна.
11 Общият съд уважава възражението за недопустимост, основано на липсата на обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС.
12 В точка 38 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че от писмените изявления на страните е видно, че спорната мярка представлява забрана, основаваща се на член 10, параграф 3 от Правилника за дейността, към членовете на Парламента да поставят национални флагове на своя пулт. В това отношение той уточнява, че макар жалбоподателите да изтъкват и забрана на правото на изказване, приложена по отношение на членовете на Парламента, които не спазват посочената мярка, нищо не позволява да се установи, че последната надхвърля пределите на забраната за поставяне на национални флагове.
13 В точки 42—44 от това решение Общият съд отбелязва, че по силата на Правилника за дейността, вдъхновен от общите за държавите членки парламентарни традиции, членовете на Парламента „изразяват мнението си чрез изказвания“. Той уточнява, че освен предоставената им с този правилник възможност да представят веднъж на сесия писмена декларация от 200 думи, посоченият правилник „не предвижда никакви други средства за изразяване, с които да разполагат участниците в разискванията“. Според Общия съд така установеното ограничение относно средствата за изразяване на членовете на Парламента цели да гарантира равенството им и следователно нормалното протичане на парламентарната работа. Според него тази двойна цел е набелязана и от член 171, параграф 4 от посочения правилник за дейността, който предвижда точни критерии за разпределяне на времето за изказвания между членовете на Парламента.
14 В точки 45 и 48 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че „изображение или предмет несъмнено може да служи като средство за изразяване чрез символа, който изобразява, или посланието, което предава, като по този начин дава на членовете на Парламента, които го използват, възможност да заявяват и защитават политическите си убеждения извън времето за изказвания“ в пленарните заседания на Парламента. Той приема, че в случая флагът, поставен от жалбоподателите на техните пултове, се е превърнал „в своеобразен знак на една политическа група и символ на позицията, която тя защитава“. Освен това в точка 49 от това решение той приема, че „излагането на показ на флага на държава членка по-специално на пулта на избран член на Парламента е в несъответствие с представителната функция [на този] член на Парламента“, както е определена по-конкретно в член 14, параграф 2 ДЕС и в член 22, параграф 2 ДФЕС.
15 В точка 50 от посоченото решение Общият съд постановява, че поради функцията, която жалбоподателите му придават, така поставеният на техния пулт национален флаг е „сведен до обикновено средство за изразяване или съобщаване на мнения“, който не се различава от предметите, обозначени с термините „надписи“ и „плакати“, използвани в член 10, параграф 3 от Правилника за дейността, или техните съответствия в текстовете на различните езици на тази разпоредба.
16 С оглед на всички тези съображения в точки 51 и 52 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че тъй като поведението на жалбоподателите може да наруши нормалната дейност на Парламента, то попада в приложното поле на член 10, параграф 3 от Правилника за дейността и че спорната мярка се вписва „в рамките на вътрешната организация на парламентарната работа“ и не поражда правни последици, които могат да засегнат условията на упражняване на парламентарния мандат на жалбоподателите, като изменят съществено правното им положение. Следователно тази мярка не представлява обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС.
17 Така Общият съд отхвърля жалбата като недопустима.
Искания на страните
18 Жалбоподателите молят Съда:
– да отмени обжалваното съдебно решение,
– да обяви жалбата за допустима,
– да отмени спорната мярка и
– да осъди Парламента да заплати съдебните разноски.
19 Парламентът иска жалбата да бъде отхвърлена, а жалбоподателите да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски.
По жалбата
По допустимостта на жалбата
20 Парламентът изтъква, че жалбата не отговаря на условията за допустимост, посочени в член 168 от Процедурния правилник на Съда, тъй като не посочва точно правните доводи в подкрепа на изложените основания, които не са подкрепени с никакви правни доводи.
21 В това отношение от член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 168, параграф 1, буква г) и член 169, параграф 2 от Процедурния правилник следва, че жалбата трябва точно да посочва критикуваните точки от съдебното решение, чиято отмяна се иска, както и конкретните правни доводи, с които се подкрепя това искане, тъй като в противен случай жалбата или съответното основание ще бъдат недопустими (решение от 23 ноември 2021 г., Съвет/Hamas, C‑833/19 P, EU:C:2021:950, т. 50 и цитираната съдебна практика).
22 Жалбата обаче позволява да се установят по недвусмислен начин две основания, с които жалбоподателите упрекват Общия съд, от една страна, в изопачаване на фактите и в грешка в правната им квалификация в точка 38 от обжалваното съдебно решение, и от друга страна, в грешки при прилагане на правото, които опорочили точки 41—50 от това решение, що се отнася до тълкуването на член 10, параграф 3 от Правилника за дейността. Освен това от писмения отговор на Парламента е видно, че той е бил в състояние да разбере съдържанието на тези основания и да им отговори по същество.
23 При това положение се налага изводът, че жалбата посочва достатъчно точно във всяко от нейните основания оспорваните точки от обжалваното съдебно решение и излага доводите, поради които според жалбоподателите тези точки са опорочени от грешки при прилагане на правото, което следователно позволява на Съда да упражни своя контрол за законосъобразност.
24 Поради това настоящата жалба следва да се обяви за допустима.
По съществото на жалбата
По първото основание
– Доводи на страните
25 С първото си основание жалбоподателите поддържат, че в точка 38 от обжалваното съдебно решение Общият съд е изопачил фактите и е допуснал грешка в правната квалификация на тези факти, като не е приел, че спорната мярка на практика е лишила от право на изказване членовете на Парламента и следователно е изменила съществено условията за упражняване на мандата на тези, които са отказали да махнат националните флагове от пултовете си в пленарните заседания на 29 и 30 януари 2020 г.
26 Парламентът счита, че първото основание е явно необосновано.
– Съображения на Съда
27 От член 256, параграф 1 ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз следва, че обжалването пред Съда се ограничава само до правни въпроси и поради това само Общият съд е компетентен да установява и преценява фактите и доказателствата. Тази преценка, освен при изопачаване, не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване (решение от 10 юли 2019 г., VG/Комисия, C‑19/18 P, EU:C:2019:578, т. 47 и цитираната съдебна практика).
28 Подобно изопачаване е налице, когато, без да се основава на нови доказателства, преценката на наличните доказателства е явно неправилна. Изопачаването трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактическите обстоятелства и на доказателствата. Когато жалбоподателят твърди изопачаване на доказателствата от Общия съд, той трябва точно да посочи доказателствата, за които се твърди, че са били изопачени от него, и да покаже грешките в преценката, които според него са навели Общия съд на това изопачаване (решение от 3 декември 2015 г., Италия/Комисия, C‑280/14 P, EU:C:2015:792, т. 52 и цитираната съдебна практика).
29 От жалбата в първоинстанционното производство обаче недвусмислено следва, че жалбоподателите са поискали пред Общия съд отмяната само на спорната мярка, която се състои изключително в устната забрана за поставяне на националните флагове на техните пултове. Те не оспорват пред Общия съд последващите мерки за лишаване от право на изказване в пленарните заседания на 29 и 30 януари 2020 г. При тези условия те не могат да упрекват Общия съд, че е опорочил обжалваното съдебно решение с изопачаване и с грешка в правната квалификация на фактите.
30 Във всеки случай следва да се добави, че в точка 38 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно е констатирал, че макар жалбоподателите да са изтъкнали и забрана за изказване, приложена спрямо членовете на Парламента, които не спазват спорната мярка, нищо не позволява да се установи, че тази мярка надхвърля „пределите на забрана към членовете на Парламента на основание член 10, параграф 3 от Правилника за дейността да поставят национални флагове на своя пулт“.
31 Поради това Общият съд не е допуснал изопачаване, нито грешка в правната квалификация на фактите, като е приел, че спорната мярка има за цел само да прекрати поставянето на национални флагове на пулта на членовете на Парламента, без тази мярка конкретно да е довела до забрана за съответните членовете на Парламента да се изказват по време на пленарните заседания на 29 и 30 януари 2020 г.
32 Поради това първото основание е необосновано и следователно трябва да се отхвърли.
По второто основание
– Доводи на страните
33 С второто си основание жалбоподателите изтъкват, че в точки 41—50 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал „нарушение и изопачаване от правна и фактическа страна“ на член 10, параграф 3 от Правилника за дейността, както и „явна грешка в преценката“, които са го накарали да приеме в точка 52 от това решение, че спорната мярка се вписва в рамките на вътрешната организация на работата на Парламента, не поражда правни последици, които могат да засегнат условията за упражняване на парламентарния мандат на жалбоподателите, и следователно не представлява обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС.
34 В това отношение жалбоподателите поддържат, първо, че националните „флагове“ не попадат в приложното поле на член 10, параграф 3 от Правилника за дейността, в който се посочват само „надписи“ и „плакати“. Общият съд трябвало да установи, че националният флаг е „плакат“ или „надпис“ по смисъла на тази разпоредба, преди да определи дали използването на такъв флаг от членовете на Парламента нарушава добрия ред в пленарната зала или представлява неуместно поведение на същите, което може да наруши нормалното протичане на парламентарната работа.
35 В този контекст жалбоподателите поддържат, че термините „плакати“ и „надписи“ трябва да бъдат определени съгласно общоприетия смисъл на тези понятия на френски език, пояснен в становището, възприето от службата на речника на Френската академия, с писмо от 20 февруари 2020 г. в отговор на искане, отправено до нея от двама от жалбоподателите.
36 Те твърдят също, че в точка 50 от обжалваното съдебно решение Общият съд не е трябвало да взема предвид текстовете на член 10, параграф 3 от Правилника за дейността на различни езици, за да определи дали разглежданите „национални флагове“ „могат да бъдат квалифицирани като „плакати“ или като „надписи“ по смисъла на тази разпоредба. Като се произнесъл по този начин, Общият съд нарушил член 1 от Регламент № 1 на Съвета от 15 април 1958 година за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност (ОВ 17, 1958 г., стр. 385; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 3), изменен с Регламент (ЕС) № 517/2013 на Съвета от 13 май 2013 г. (ОВ L 158, 2013 г., стр. 1), който гласи, че френският език е официален и работен език на институциите на Европейския съюз. Следователно разглежданите термини трябвало да се тълкуват по отношение на френските депутати само съгласно значението, което им придава френският език.
37 Второ, жалбоподателите твърдят, че Общият съд е тълкувал неправилно член 10, параграф 3, второ изречение от Правилника за дейността, който забранявал единствено излагането на показ на „плакати“ и „надписи“, но не и на „флагове“. Вследствие на това Общият съд неправилно приравнил „малък флаг, поставен“ на пулта на членовете на Парламента, на излагането на показ на „плакати“ и „надписи“, макар че жалбоподателите във всеки случай не излагали на показ националните флагове „във всеки момент“.
38 Трето, в рамките на контекстуалния анализ на член 10, параграфи 2 и 3 от Правилника за дейността Общият съд не проверил дали спорната мярка има за цел да отстрани евентуално смущение, причинено от поставянето на тези флагове, при протичането на парламентарната работа или в реда и сигурността на заседанията. Ето защо той не изтъкнал причините, поради които излагането на показ на национален флаг на пулта на член на Парламента представлявало неуместно поведение.
39 Четвърто, жалбоподателите поддържат, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 43—45 от обжалваното съдебно решение е приел, че спорната мярка цели да гарантира равенството на членовете на Парламента и може да се основе на член 10 от Правилника за дейността, докато подобна цел била преследвана от член 171 от този правилник.
40 Пето, според жалбоподателите „членовете на [Парламента] се избират първо от гражданите на тяхната страна въз основа на национални списъци в определена от всяка държава [членка] уредба“. Обстоятелството, че граждани на други държави членки могат да се включат в тези списъци и да гласуват в тази държава членка, не лишавало „гласуването от този национален характер“. Впрочем твърдението за „национална принадлежност“ произтичало от член 4, параграф 2 ДЕС. Следователно, противно на постановеното от Общия съд в точка 49 от обжалваното съдебно решение, присъствието на националния флаг на пулта на член на Парламента не било нито в несъответствие с представителната функция на този член на Парламента, както е определена от Договорите, нито можело да наруши нормалното протичане на парламентарната работа.
41 Парламентът счита, че второто основание е явно необосновано.
– Съображения на Съда
42 С второто си основание жалбоподателите по същество упрекват Общия съд, че в точки 41—50 от обжалваното съдебно решение е тълкувал неправилно член 10, параграф 3 от Правилника за дейността. Според тях тази разпоредба не може да бъде основание за спорната мярка, тъй като националните флагове не попадат в нейното приложно поле. При тези условия подобна мярка можела да засегне условията за упражняване на парламентарния им мандат, като измени съществено правното им положение, и следователно представлявала обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС.
43 Следва да се припомни, че за „подлежащи на обжалване актове“ по смисъла на член 263 ДФЕС се считат всички разпоредби, приети от институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, без оглед на тяхната форма, които имат за цел да породят задължителни правни последици (решения от 20 февруари 2018 г., Белгия/Комисия, C‑16/16 P, EU:C:2018:79, т. 31, и от 9 юли 2020 г., Чешка република/Комисия, C‑575/18 P, EU:C:2020:530, т. 46 и цитираната съдебна практика).
44 За да се определи дали спорната мярка поражда задължителни правни последици, следва да се съобрази същността на акта и тези последици да се преценят с оглед на обективни критерии като съдържанието на посочения акт, като евентуално се държи сметка и за контекста на приемането му и правомощията на издалата го институция (вж. в този смисъл решения от 20 февруари 2018 г., Белгия/Комисия, C‑16/16 P, EU:C:2018:79, т. 32, и от 9 юли 2020 г., Чешка република/Комисия, C‑575/18 P, EU:C:2020:530, т. 47).
45 Важно е да се припомни, че спорната мярка се състои в устна забрана за излагане на показ на националните флагове на пултовете на членовете на Парламента и че тя е приета на основание член 10, параграф 3, второ изречение от Правилника за дейността, който предвижда, че „[членовете на ЕП] не излагат на показ плакати или надписи“ в парламентарните заседания. Както отбелязва генералният адвокат в точка 71 от заключението си, тази разпоредба е пряко приложима, без да са необходими мерки за изпълнение.
46 За да се определи дали, както изтъкват жалбоподателите, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 10, параграф 3, второ изречение от Правилника за дейността, следва да се вземат предвид, както бе припомнено в точка 40 от обжалваното съдебно решение, не само текстът на тази разпоредба, но и контекстът ѝ, както и целите, преследвани от правната уредба, от която тя е част (решение от 28 септември 2023 г., Gargždų geležinkelis, C‑671/21, EU:C:2023:709, т. 50 и цитираната съдебна практика).
47 Формулировката на разпоредба от правото на Съюза, използвана в текста ѝ на един от езиците, не може да служи като единствена основа за тълкуването на тази разпоредба или да ѝ се отдава предимство пред текстовете на останалите езици. Необходимостта от еднакво тълкуване и прилагане на всяка разпоредба от правото на Съюза изключва възможността последната да се разглежда отделно според текста на един от езиците, а напротив, изисква тя да се тълкува в зависимост от общия разум и целите на правната уредба, от която е част (вж. в този смисъл решения от 27 октомври 1977 г., Bouchereau, 30/77, EU:C:1977:172, т. 14, и от 15 септември 2022 г., Minister for Justice and Equality (Гражданин на трета страна, братовчед на гражданин на Съюза), C‑22/21, EU:C:2022:683, т. 20).
48 Следователно Общият съд правилно е взел предвид в точка 50 от обжалваното съдебно решение текстовете на други езици, различни от текста на френски език на член 10, параграф 3, второ изречение от Правилника за дейността, за да определи дали националните флагове представляват „надписи“ или „плакати“ по смисъла на тази разпоредба. Впрочем, противно на твърденията на жалбоподателите, при това Общият съд изобщо не е нарушил член 1 от Регламент № 1 на Съвета, изменен с Регламент № 517/2013, който само изброява официалните и работните езици на институциите на Съюза.
49 Що се отнася до въпроса дали забраната за излагане на показ на „надписи“ и „плакати“, установена в член 10, параграф 3, второ изречение от Правилника за дейността, се отнася и за националните флагове, в точка 50 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че термините, използвани в текста на тази разпоредба на други езици, съответстващи на френските термини „плакати“ и „надписи“, обикновено означават предмети, често изработени от тъкан, понякога закрепени върху дървени пръчки, и върху които са изписани по-специално политически лозунги, девиз или заявяване на призив или политическа цел. Следователно в същата точка 50 той правилно е приел, че поради функцията, която в случая жалбоподателите придават на националния флаг, той може да се счита за средство за изразяване или за комуникация, идентично на плакатите или надписите.
50 Това тълкуване се потвърждава от контекстуалните и телеологичните аспекти на член 10, параграф 3, второ изречение от Правилника за дейността.
51 Всъщност, както отбелязва Общият съд в точки 42—44 от обжалваното съдебно решение, традицията на устните разисквания, характерна за парламентарната дейност, е отразена в Правилника за дейността. От общата му структура е видно, че членовете на Парламента изразяват мнението си чрез изказвания и по принцип не разполагат с никакви други средства за изразяване. В този контекст член 10, параграф 3, второ изречение от Правилника за дейността във връзка с член 175 от него ограничава средствата за изразяване на членовете на Парламента извън времето им за изказване, за да гарантира както равенството им, така и добрия ред в пленарната зала.
52 Следователно, противно на поддържаното от жалбоподателите, Общият съд правилно е приел, че те са изложили на показ плакат или надпис по смисъла на член 10, параграф 3, второ изречение от Правилника за дейността, когато са поставили национален флаг на своите пултове. Всъщност именно с оглед на така отредената на такъв флаг политическа функция действието на съответните членове на Парламента трябва да се разбира като изразяване на политическо мнение по същия начин като излагането на показ на посочените в член 10, параграф 3, второ изречение от Правилника за дейността „плакати“ и „надписи“.
53 Що се отнася до доводите на жалбоподателите, че Общият съд неправилно е пропуснал да изложи мотивите, поради които е приел, че излагането на показ на тези национални флагове нарушава добрия ред в пленарната зала и представлява неуместно поведение на членовете на Парламента, достатъчно е да се отбележи, че забраната, установена в член 10, параграф 3, второ изречение от Правилника за дейността, не зависи от конкретното доказване, че подобно излагане на показ нарушава нормалното протичане на парламентарната работа.
54 Що се отнася до довода на жалбоподателите, че Общият съд е тълкувал неправилно член 10, параграф 3, второ изречение от Правилника за дейността, в смисъл че целта на тази разпоредба е да се запази равенството на членовете на Парламента по отношение на времето им за изказвания, достатъчно е да се отбележи, че Общият съд правилно е приел в точка 44 от обжалваното съдебно решение, че целта на тази разпоредба, разглеждана във връзка с член 175 от този правилник, се състои в това да се гарантира равенството на членовете на Парламента, що се отнася до техните средства за изразяване, и следователно до тяхното време за изказвания, предвид това че членовете на Парламента изразяват мнението си по принцип устно.
55 Накрая, що се отнася до довода на жалбоподателите, че те имат право да поставят малък национален флаг на своя пулт въз основа на гарантираното от член 4, параграф 2 ДЕС право на зачитане на националната идентичност, в началото следва да се припомни, че тази разпоредба, противно на твърденията на жалбоподателите, не посочва „национална принадлежност“. Напротив, споменатата разпоредба задължава Съюза да зачита равенството на държавите членки пред Договорите, както и националната им идентичност, присъща на техните основни политически и конституционни структури, и съществените функции на държавата.
56 Освен това членовете на Парламента представляват гражданите на Съюза, както изрично следва от член 10, параграф 2 и от член 14, параграф 2 ДЕС, и също от член 22, параграф 2 ДФЕС, въпреки че са избрани по листи, съставени на равнището на държавите членки. В съответствие с принципа на представителната демокрация, на който съгласно член 10, параграф 1 ДЕС се основава функционирането на Съюза, съставът на Парламента отразява точно и пълно свободния избор, който чрез всеобщото пряко избирателно право гражданите на Съюза са направили, що се отнася до лицата, които искат да ги представляват по време на даден мандат (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2019 г., Junqueras Vies, C‑502/19, EU:C:2019:1115, т. 83).
57 От това следва, както правилно приема Общият съд в точка 49 от обжалваното съдебно решение, че излагането на показ на флагове на държавите членки на пултовете на избраните членове на Парламента е в несъответствие с представителната функция на тези членове, така както е определена от Договорите, към които изрично препраща член 10, параграф 1 от Правилника за дейността.
58 При тези условия следва да се приеме, че спорната мярка не поражда правни последици, които могат да засегнат условията за упражняване на парламентарния мандат на жалбоподателите, като изменят съществено правното им положение, тъй като последиците ѝ не надхвърлят последиците, породени от предвидената в член 10, параграф 3, второ изречение от Правилника за дейността забрана.
59 Следователно Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точка 52 от обжалваното съдебно решение, че спорната мярка не представлява обжалваем акт.
60 Ето защо второто основание трябва да се отхвърли по същество.
61 С оглед на всички гореизложени съображения жалбата следва да се отхвърли в нейната цялост.
По съдебните разноски
62 Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
63 Тъй като Парламентът е поискал жалбоподателите да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски и последните са загубили делото, те следва да бъдат осъдени да понесат, освен направените от тях съдебни разноски, и тези на Парламента.
По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда г‑н M. Jérôme Rivière, г‑жа Dominique Bilde, г‑жа Joëlle Mélin, г‑жа Aurélia Beigneux, г‑н Thierry Mariani, г‑н Jordan Bardella, г‑н Jean-Paul Garraud, г‑н Jean-François Jalkh, г‑н Gilbert Collard, г‑н Gilles Lebreton, г‑н Nicolaus Fest, г‑н Gunnar Beck и г‑н Philippe Olivier да понесат, наред с направените от тях съдебни разноски, и тези на Европейския парламент.
Подписи