Language of document :

Преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Wiesbaden (Германия), постъпило на 3 юли 2019 г. — WS/Bundesrepublik Deutschland

(Дело C-505/19)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgericht Wiesbaden

Страни в главното производство

Жалбоподател: WS

Ответник: Bundesrepublik Deutschland

Преюдициални въпроси

Следва ли член 54 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген (наричана по-нататък „КПСШ“)1 във връзка с член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) да се тълкува в смисъл, че се забранява въобще образуването на наказателно производство за същото деяние във всички договарящи страни по цитираната конвенция, когато германската прокуратура е прекратила образувано от нея наказателно производство, след като обвиняемият е изпълнил определени наложени му задължения, и по-специално е превел определена от прокуратурата парична сума?

Произтича ли от член 21, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-нататък „ДФЕС“) забрана за държавите членки да изпълняват искания за задържане, отправени от трети държави в рамките на международна организация като Международната организация на криминалната полиция Интерпол, когато искането е за задържане на лице — гражданин на Съюза и държавата членка, чийто гражданин е то, е изразила съмнение пред международната организация, а с това и пред останалите държави членки, дали искането за задържане е съвместимо със забраната за повторно наказване за същото престъпление?

Допуска ли член 21, параграф 1 ДФЕС въобще образуване на наказателно производство и временно задържане на засегнатото лице в държавите членки, на които то не е гражданин, когато тези действия противоречат на забраната за повторно наказване за същото престъпление?

Следва ли член 4, параграф 1, буква a) и член 8, параграф 1 от Директива (ЕС) 2016/6802 във връзка с член 54 от КПСШ и член 50 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че държавите членки са длъжни да приемат разпоредби, които гарантират, че когато наказателно производство в една от договарящите страни е довело до погасяване на възможността за наказателно преследване, то във всички договарящи страни по Споразумението се забранява по-нататъшно обработване на червени бюлетини на Международната организация на криминалната полиция Интерпол, които биха могли да доведат до последващо наказателно производство?

Има ли международна организация като Интерпол адекватно ниво на защита на данните в случаите, когато липсва решение по оценяване на това ниво по член 36 от Директива (ЕС) 2016/680 и/или не са налице подходящи гаранции по член 37 от Директива (ЕС) 2016/680?

Могат ли държавите членки, които са посочени в циркулярно съобщение за издирване („червена бюлетина“) от трети държави пред Интерпол, да предприемат по-нататъшно обработване на данни само когато със съобщението за издирване трета държава отправя искане за задържане и екстрадиция и иска задържане, което не е в нарушение на правото на Европейския съюз, и по-специално на забраната за повторно наказване за същото престъпление?

____________

1 Конвенция за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 година между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници (OB L 239, 2000 г., стр. 13; Специално издание на български език 2007 г., глава 19, том 1, стр. 183).

2     Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (ОВ L 119, 2016 г., стр. 89).