Жалба, подадена на 27 март 2020 г. от Република Литва срещу решението, постановено от Общия съд (втори състав) на 22 януари 2020 г. по дело T-19/18, Литва/Комисия
(Дело C-153/20 P)
Език на производството: литовски
Страни
Жалбоподател: Република Литва (представители: R. Dzikovič, K. Dieninis)
Други страни в производството: Европейска комисия, Чешка република
Искания на жалбоподателя
да се отмени решение на Общия съд от 22 януари 2020 г. по дело T-19/18, Литва/Комисия, EU:T:2020:4, с което Общият съд отхвърля жалбата на Република Литва от 19 януари 2018 г. за отмяна на Решение за изпълнение (ЕС) 2017/2014 на Комисията от 8 ноември 2017 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР),
да се върне делото на Общия съд за ново разглеждане или Съдът да разреши спора, като се произнесе по изложените в жалбата основания, и да постанови окончателно решение по отмяната на Решение за изпълнение (ЕС) 2017/2014 на Комисията от 8 ноември 2017 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР),
да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
Република Литва моли Съда да отмени решение на Общия съд по дело T-19/18 (наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“) и излага следните основания:
(1) неправилно тълкуване на член 24, параграф 1 от Регламент № 65/20111 и неизпълнение на задължението за мотивиране на съдебните решения, тъй като, когато в точки 61—80 от обжалваното съдебно решение се произнася по критериите, приложени, за да се определи дали заявителите имат статута на МСП, Общият съд не излага ясно и недвусмислено мотивите за решението си;
(2) нарушение на член 256, параграф 2 ДФЕС и на принципа на правната сигурност, тъй като в точки 81—90 от обжалваното съдебно решение Общият съд се произнася по ефективността на контрола върху проекти, за които се приема, че са свързани с големи рискове, по начин, който е в разрез с постановеното от Съда по предходни сходни дела, и неправилна преценка на доказателствата, тъй като в точки 88—92 от обжалваното съдебно решение не е установил правилно фактите;
(3) неправилно тълкуване на член 26 от Регламент № 65/2011 и изопачаване на доказателствата, тъй като, когато в точки 178—188 от обжалваното съдебно решение се произнася по качествените критерии за проверките на място, Общият съд излага противоречиви мотиви, като по този начин неоправдано разширява обхвата на член 26 от Регламент № 65/2011, и в точки 181 и 191 от обжалваното съдебно решение извършва неправилна преценка на доказателствата;
(4) нарушение на членове 263 ДФЕС и 256 ДФЕС и неправилна преценка на доказателствата, тъй като в точки 195—212 от обжалваното съдебно решение Общият съд не проверява дали сведенията на Комисията относно недостатъците на проверките на разходите за проектите са точни, достоверни и непротиворечиви, а поради това е опорочен контролът за законосъобразност на решението на Комисията.
____________
1 Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони (ОВ L 25, 2011 г., стр. 8).