Language of document : ECLI:EU:F:2009:162

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

30 ноември 2009 година

Дело F-3/09

Roberto Ridolfi

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Длъжностни лица, назначени в трета страна — Увеличена надбавка за образование — Повторно назначаване в седалището — Преквалифициране — Обичаен период на назначаване — Членове 3 и 15 от приложение X към Правилника“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Ridolfi иска отмяната по-конкретно, от една страна, на решението на Комисията от 5 март 2008 г., с което му се отказва, считано от 24 октомври 2007 г. — дата, на която той е повторно назначен в седалището след период на служба в трета страна, — да се ползва от преквалифицирането, предвидено в член 3 от приложение X към Правилника за длъжностните лица на Европейските общности, и от друга страна, на нотата на Комисията от 12 декември 2008 г., с която се пристъпва към събиране на увеличението на надбавката за образование, предоставено на жалбоподателя в приложение на член 15 от приложение X към Правилника, за периода от 24 октомври 2007 г. до 31 декември 2007 г.

Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Назначаване — Преместване

(член 7, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Равно третиране — Предимства, предоставяни при повторно назначаване в седалището на Комисията след изтичане на обичаен период на назначаване в трета страна

(членове 3 и 15 от приложение Х към Правилника за длъжностните лица)

1.      При преместване в интерес на службата компетентните органи могат да вземат предвид личните желания на заинтересованите лица, по-специално за да им позволят да преодолеят личните си затруднения. Доколкото ефикасността на всяко длъжностно лице зависи от неговото лично развитие и по силата на задължението за полагане на грижа на Европейските общности спрямо техните длъжностни лица интересът на службата задължително предполага отчитане на личните проблеми, изтъкнати от длъжностните лица. Да се позволи на длъжностно лице, което се е ползвало от повторно назначаване по негова изрична молба и поради лични причини, да пренебрегне този факт и да твърди, че неговото повторно назначаване е извършено единствено с оглед на нуждите на службата, означава да се направи погрешно разграничаване между интереса на службата и личното положение на длъжностното лице, тъй като тези два елемента са неразривно свързани.

(вж. точка 47)

Позоваване на:

Съд — 9 ноември 1978 г., Verhaaf/Комисия, 140/77, Recueil, стр. 2117, точки 11 и 12

2.      Принципът на равно третиране забранява по-специално сходни положения да бъдат третирани по различен начин или различни положения да бъдат третирани еднакво, освен ако подобно третиране, различно или еднакво според случая, е обективно обосновано. Същото се отнася до принципа на недопускане на дискриминация, който е само специфичен израз на общия принцип на равенство и представлява, заедно с него, едно от основните права на общностното право, чието спазване се гарантира от Съда. От своя страна, принципът на пропорционалност изисква актовете на общностните институции да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на преследваната цел.

При все това, ако в рамките на дискреционната си власт общностният законодател е решил да въведе правото на преквалифициране, тоест на временно повторно назначаване на длъжностно лице, назначено в трета страна, на неговата длъжност в седалището на Комисията или на всяко друго място на назначаване в Общността, по аргумент за по-силното основание той разполага с широка свобода на преценка, за да определи условията и начините на ползване от подобно право. Вследствие на това горепосочените принципи трябва се тълкуват в светлината на тази широка свобода на преценката, като едновременно с това се отчита необходимостта от прилагане на законодателните решения в областта на политиката на персонала.

В подобна област общностният съд се ограничава да провери, що се отнася до принципа на равенство, както и до принципа на недопускане на дискриминация, че съответната институция не е извършила произволно или явно неподходящо спрямо преследваната цел разграничаване, а що се отнася до принципа на пропорционалност, дали приетата мярка няма явно неподходящ характер спрямо преследваната цел.

С оглед обаче на неудобствата и усложненията от личен или семеен характер, които могат да възникнат за длъжностното лице при назначаването му в трета страна, не може да се твърди, че положението на длъжностни лица, които завършват обичаен период на назначаване в трета страна, е сходно с това на длъжностни лица, които напускат третата страна преди края на такъв период, по-специално ако те я напускат по свое желание. Същото важи и ако при преценката на положението на длъжностните лица се вземат предвид нуждите на общностната публична служба, по-специално необходимостта от продължителност и приемственост на службата, както и бюджетните ограничения; следва да се съгласим, че подобни нужди са удовлетворени в най-голяма степен при изтичане на обичаен период на назначаване в трета страна, а не при преждевременно напускане.

По този начин, тъй като положението на длъжностните лица, които завършват обичаен период на назначаване в трета страна, не е сходно с това на длъжностни лица, които не завършват подобен период, следва, че разграничаването между тези две категории длъжностни лица е не само обосновано, но и дори задължително, освен ако не съществуват обективни съображения в полза на противното.

В този контекст общностният законодател може да запази известни предимства на длъжностните лица, които завършват обичаен период на назначаване в трета страна, и също така той може, при спазване на принципа на пропорционалност, да определи тези предимства, както е направил с въвеждането на стажовете за преквалифициране и на продълженото плащане на увеличената надбавка за образование. С оглед на това, че повторно назначеното в седалището длъжностно лице без право да се ползва от преквалифициране губи единствено увеличението на надбавката за образование, предоставена на повторно назначените длъжностни лица с право на преквалифициране, а не и правото на надбавка за образование, това разграничаване по никакъв начин не е непропорционално спрямо неговата цел.

(вж. точки 50, 51 и 53—57)

Позоваване на:

Съд — 20 февруари 1979 г., Buitoni, 122/78, Recueil, стр. 677, точки 16 и 20; 23 февруари 1983 г., Fromançais, 66/82, Recueil, стр. 395, точка 8; 17 май 1984 г., Denkavit Nederland, 15/83, Recueil, стр. 2171, точка 25; 11 март 1987 г., Rau Lebensmittelwerke и др./Комисия, 279/84, 280/84, 285/84 и 286/84, Recueil, стр. 1069, точка 34; 11 юли 1989 г., Schräder HS Kraftfutter, 265/87, Recueil, стр. 2237, точка 22; 26 юни 1990 г., Zardi, C‑8/89, Recueil, стр. I‑2515, точка 10; 5 май 1998 г., National Farmers’ Union и др., C‑157/96, Recueil, стр. I‑2211, точка 60

Общ съд — 30 септември 1998 г., Losch/Съд, T‑13/97, Recueil FP, стр. I‑A‑543 и II‑1633, точки 113, 121 и 122; 30 септември 1998 г., Busacca и др./Сметна палата, T‑164/97, Recueil FP, стр. I‑A‑565 и II‑1699, точки 49, 58 и 59; 6 юли 1999 г., Séché/Комисия, T‑112/96 и T‑115/96, Recueil FP, стр. I‑A‑115 и II‑623, точки 127 и 132; 27 септември 2002 г., Tideland Signal/Комисия, T‑211/02, Recueil, стр. II‑3781, точка 39; 8 януари 2003 г., Hirsch и др./ЕЦБ, T‑94/01, T‑152/01 и T‑286/01, Recueil FP, стр. I‑A‑1 и II‑27, точка 51; 13 април 2005 г., Verein für Konsumenteninformation/Комисия, T‑2/03, Recueil, стр. II‑1121, точка 99; 13 септември 2006 г., Sinaga/Комисия, T‑217/99, T‑321/00 и T‑222/01, непубликувано в Recueil, точка 144

Съд на публичната служба — 23 януари 2007 г., Chassagne/Комисия, F‑43/05, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 55, точка 59 и цитираната съдебна практика, точка 61; 28 април 2009 г., Balieu-Steinmetz и Noworyta/Парламент, F‑115/07, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 26 и цитираната съдебна практика