РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)

24 април 2013 година

Дело F‑88/11

BX

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Конкурс на общо основание — Конкурс EPSO/AD/148/09 — Невключване в списъка с резерви“

Предмет:      Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която BX иска, на първо място, да бъде отменено решението на конкурсната комисия по конкурс на общо основание EPSO/AD/148/09 (наричана по-нататък „конкурсната комисия“) да не го включи в списъка с резерви от конкурс EPSO/AD/148/09, на второ място, да бъде отменено решението, с което се отхвърля жалбата, подадена от него по административен ред, на трето място, да бъде променен списъкът с резерви, и на последно място, Европейската комисия да бъде осъдена да изплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, определено предварително по справедливост на 7000 EUR, както и да заплати съдебните разноски

Решение:      Отхвърля жалбата. BX понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Комисията.

Резюме

Длъжностни лица — Конкурс — Оценка на способностите на кандидатите — Поставени на устния изпит въпроси — Право на преценка на конкурсната комисия — Съдебен контрол — Граници

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица; приложение III към него)

Преценките, които конкурсната комисия извършва, когато проверява знанията и способностите на кандидатите, както и решенията, че кандидатът не е издържал изпита, представляват ценностна оценка. Те се вписват в широкото право на преценка, с което разполага конкурсната комисия, и подлежат на контрол от страна на съда на Съюза само при очевидно нарушаване на правилата, които уреждат дейността на конкурсната комисия. Освен това конкурсната комисия e длъжна да се увери, че кандидатите притежават посочените в обявлението за конкурса знания и професионален опит, необходими за изпълнението на свободната длъжност. Тя е длъжна и да съпостави знанията и способностите на кандидатите, за да избере най-пригодните за длъжността. Що се отнася в частност до устните конкурсни изпити, правото на преценка на конкурсната комисия е още по-широко предвид елемента на свобода и несигурност, типичен за този вид изпит, чийто формат, поради самото естество на този изпит, не е така уеднаквен както при писмения изпит и чието съдържание може да е различно според опита и личността на отделните кандидати и отговорите, които те дават на конкурсната комисия. Следователно предвид краткото време на устния изпит конкурсната комисия не надхвърля пределите на правото си на преценка, когато ограничава времето на жалбоподателя да подготви отговора си и когато иска от него да отговори спонтанно.

(вж. точки 38, 39, 60 и 61)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 23 март 2000 г., Gogos/Комисия, T‑95/98, точка 36; 14 юли 2000 г., Texeira Neves/Съд, T‑146/99, точка 42; 7 февруари 2002 г., Felix/Комисия, T‑193/00, точка 36; 5 април 2005 г., Christensen/Комисия, T‑336/02, точка 25; 14 юли 2005 г., Le Voci/Съвет, T‑371/03, точка 102