ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав)

30 юни 2011 година

Дело F-88/10

Marc Van Asbroeck

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Решение за класиране във временна степен — Искане за преразглеждане — Съществено ново обстоятелство — Липса — Явно недопустима жалба“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим в областта на Договора за ЕОАЕ съгласно член 106а от него, с която г‑н Van Asbroeck иска, от една страна, да се отмени отказът на Комисията да го прекласира във временната степен D*4, стъпка 8 със задна дата, считано от 1 май 2004 г., и да адаптира съответно развитието на кариерата му, и от друга страна, Комисията да бъде осъдена да му заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди

Решение:      Отхвърля жалбата като явно недопустима. Жалбоподателят понася всички съдебни разноски.

Резюме

Длъжностни лица — Иск/Жалба — Предварителна административна жалба — Срокове — Преклудиране — Възобновяване — Условие — Съществено ново обстоятелство

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

Решението, което не е обжалвано от адресата му в предвидените срокове, става окончателно по отношение на този адресат. Наличието на съществени нови обстоятелства обаче може да е основание за подаване на искане за преразглеждане на предходно решение, което е станало окончателно. Жалбата срещу отказа да се преразгледа окончателно решение ще бъде обявена за допустима, ако видимо искането за преразглеждане наистина се е основавало на съществени нови обстоятелства. Обратно, ако искането видимо не се е основавало на такива обстоятелства, жалбата срещу отказа да се проведе поисканото преразглеждане трябва да бъде отхвърлена като недопустима.

Длъжностно лице, което не е обжалвало в предвидените в Правилника срокове решението за класирането му във временна степен, няма основание да иска преразглеждане само защото с получаването на фиша за заплатата си за първи път е установило последиците за възнаграждението му от незаконосъобразното решение на Комисията за въвеждането на компенсаторно обезщетение в полза на длъжностните лица, преминали в друга категория преди 1 май 2004 г. Все пак, дори да се допусне, че е посоченото решение е незаконосъобразно, това обстоятелство не може да се разглежда като съществено ново обстоятелство, което съставлява основание за преразглеждане на решението за класирането му във временна степен, тъй като с въпросното решение само се определят правилата за изчисляване на обезщетението за преминаване в категория. Съществено ново обстоятелство не може да представлява и решението на друга институция, а не тази, в която работи длъжностното лице, да прекласира някои длъжностни лица, доколкото това решение не засяга пряко въпросното длъжностно лице.

(вж. точки 43—47)

Позоваване на:

Съд — 26 септември 1985 г., Valentini/Комисия, 231/84, точка 14

Първоинстанционен съд — 7 февруари 2001 г., Inpesca/Комисия, T‑186/98, точки 47 и 49 и цитираната съдебна практика; 16 септември 2009 г., Boudova и др./Комисия, T‑271/08 P, точка 48