Дело C‑582/14

Patrick Breyer

срещу

Bundesrepublik Deutschland

(Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof)

„Преюдициално запитване — Обработване на лични данни — Директива 95/46/ЕО — Член 2, буква а) — Член 7, буква е) — Понятие за лични данни — Адреси по интернет протокол — Съхраняване от доставчик на онлайн медийни услуги — Национално законодателство, което не допуска отчитане на законния интерес, преследван от администратора на лични данни“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 19 октомври 2016 г.

1.        Сближаване на законодателствата — Защита на физическите лица при обработването на лични данни — Директива 95/46 — Приложно поле — Лични данни — Понятие — Динамичен адрес по интернет протокол, запазен от доставчик на онлайн медийни услуги при ползването на интернет сайт от дадено лице — Включване — Условие — Наличие на законни средства, позволяващи на доставчика на онлайн медии да идентифицира съответното лице благодарение на допълнителната информация, притежавана от доставчика на интернет услуги

(член 2, буква а) от Директива 95/46 на Европейския парламент и на Съвета)

2.        Сближаване на законодателствата — Защита на физическите лица при обработването на лични данни — Директива 95/46 — Условия за законност на обработване на лични данни — Цели на законните интереси, преследвани от администратора на лични данни или от адресата на данните — Национално законодателство, което не допуска отчитане на законния интерес, преследван от доставчик на онлайн медийни услуги, за да се осигури общата функционална способност на тези услуги — Недопустимост

(член 7, буква е) от Директива 95/46 на Европейския парламент и на Съвета)

1.      Член 2, буква а) от Директива 95/46 за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни трябва да се тълкува в смисъл, че динамичен адрес по интернет протокол (IP адрес), запазен от доставчик на онлайн медийни услуги по повод на ползването от дадено лице на интернет сайт, до който този доставчик предоставя достъп, представлява по отношение на въпросния доставчик лични данни по смисъла на тази разпоредба, когато същият разполага със законни средства, позволяващи му да идентифицира съответното лице благодарение на допълнителната информация, с която разполага доставчикът на интернет услуги на това лице.

Всъщност фактът, че допълнителната информация, необходима за идентифицирането на ползвател на интернет сайт, се притежава не от доставчика на онлайн медийни услуги, а от доставчика на интернет услуги на този ползвател, не изглежда да е от естество да изключи възможността динамичните IP адреси, запазени от доставчик на онлайн медийни услуги, да представляват за него лични данни по смисъла на член 2, буква а) от Директива 95/46.

(вж. т. 44 и 49; т. 1 от диспозитива)

2.      Член 7, буква е) от Директива 95/46 за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, по силата на която доставчик на онлайн медийни услуги може да събира и използва лични данни на ползвател на тези услуги при липса на съгласие от негова страна само доколкото събирането и използването са необходими, за да се даде възможност и да се отчете конкретното ползване на посочените услуги от ползвателя, без целта за осигуряване на общата функционална способност на тези услуги да може да оправдае използването на данните след действие на ползването им.

Всъщност член 7, буква е) от посочената директива не допуска държава членка да изключи категорично и безусловно възможността за обработване на някои категории лични данни, без да позволи претегляне във всеки конкретен случай на съответните противоположни права и интереси. Така държава членка не може да определи за тези категории окончателно резултата от претеглянето на противоположните права и интереси, без да допуска различен резултат в зависимост от обстоятелствата на конкретния случай.

(вж. т. 62 и 64; т. 2 от диспозитива)