РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(втори състав)
15 септември 2011 година
Дело F‑6/10
Yannick Munch
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)
„Публична служба — Срочно наети служители — Клауза за прекратяване на договора, в случай че служителят не е вписан в списъка с резерви от даден конкурс — Конкурси на общо основание СХВП/AD/02/07 и СХВП/AST/02/07 — Допустимост — Съответни области на компетентност на EPSO и на конкурсната комисия — Член 8 от УРДС — Подновяване на срочни договори на срочно нает служител“
Предмет: Жалба, подадена от г‑н Munch на основание на член 270 ДФЕС, приложим по отношение на Договора за Евратом съгласно член 106а от последния, с искане по-специално за отмяна на решението на СХВП от 12 март 2009 г. за прекратяване на неговия договор на срочно нает служител, считано от 15 октомври 2009 г., както и за осъждането на СХВП да плати обезщетение за вреди
Решение: Отменя решението, съдържащо се в писмото от 12 март 2009 г. на СХВП, което констатира прекратяването на трудовия договор на жалбоподателя, считано от 15 октомври 2009 г. Осъжда СХВП да заплати на жалбоподателя разликата между размера на възнаграждението, на което той щеше да има право, ако бе останал на работа в СХВП, и възнаграждението, обезщетенията за безработица или всяко друго заместващо обезщетение, което той освен това действително е можел да получи от 15 октомври 2009 г. Осъжда СХВП да заплати на жалбоподателя обезщетение в размер на 2 000 EUR. СХВП понася наред с направените от нея съдебни разноски и тези на жалбоподателя.
Резюме
1. Длъжностни лица — Обжалване — Увреждащ акт — Понятие — Клауза в договор на срочно нает служител, която обуславя запазването на трудовото правоотношение от вписването на служителя в списъка с резерви от конкурс на общо основание — Включване
(член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Обжалване — Увреждащ акт — Понятие — Писмо до срочно нает служител, което му напомня датата на изтичане на неговия договор — Изключване — Промяна в договор — Решение да не се подновява договор — Включване
(член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Обжалване — Увреждащ акт — Понятие — Клауза в договор на срочно нает служител, която обуславя запазването на трудовото правоотношение от вписването на служителя в списъка с резерви от конкурс на общо основание — Решение на администрацията, което констатира, че служителят не е вписан в посочения списък, и прилага клаузата за прекратяване — Включване
(член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица
4. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Договори за неопределено време, придружени с клауза за прекратяване, приложима само в случай че служителят не е вписан в списъка с резерви, съставен в резултат от конкурс на общо основание
5. Производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма
(член 21, първа алинея от Статута на Съда и член 7, параграф 3 от приложение I; член 35, параграф 1, буква д) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
6. Европейска служба за подбор на персонал (EPSO) — Провеждане на конкурсите за назначаване на длъжностни лица — Роля на EPSO — Оказване на съдействие на конкурсната комисия — Допълваща роля спрямо тази на конкурсната комисия
(членове 1, 4 и 5 от приложение III към Правилника за длъжностните лица)
7. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Наемане на работа — Промяна на договор, сключен за определен срок, в договор за неопределено време и включване на клауза за прекратяване, в случай че служителят не бъде вписан в списъка с резерви от конкурс на общо основание — Промяна, която се разглежда като подновяване на договор, сключен за определен срок
(член 2, букви а), б) и г) и член 8, първа и втора алинея от Условията за работа на другите служители; клауза 3, точка 1 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)
8. Длъжностни лица — Обжалване — Неограничена компетентност — Спорове от финансов характер по смисъла на член 91, параграф 1 от Правилника — Понятие
(член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
1. Съгласно член 90, параграф 2 от Правилника както предварителната административна жалба, така и жалбата по съдебен ред трябва да бъдат подадени срещу увреждащ акт, пораждащ обвързващи правни последици, които могат да засегнат пряко и непосредствено интересите на жалбоподателя, като променят съществено неговото правно положение.
В това отношение включването в договор на срочно нает служител на клауза за прекратяване, която обуславя запазването на трудовото правоотношение от вписването на името на съответния служител в списъка с резерви от конкурс на общо основание, организиран от Европейската служба за подбор на персонал, само по себе си е от естество да засегне пряко и непосредствено интересите на този служител, като промени съществено неговото правно положение, като се има предвид поне тежащата върху този служител по-голяма или по-малка несигурност дали ще фигурира в списъка с резерви, съставен в резултат от посочения конкурс.
(вж. точки 32 и 33)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 13 юли 2000 г., Hendrickx/Cedefop, T‑87/99, точка 37
Съд на публичната служба — 2 юли 2009 г., Bennett и др./СХВП, F‑19/08, точки 65 и цитираната съдебна практика
2. Акт, който не съдържа никакъв нов елемент спрямо предходен акт, представлява акт, който просто го потвърждава, и поради това не би могъл да започне да тече нов срок за обжалване. В частност писмо, което само напомня на служител уговореното в неговия договор относно датата на изтичането му и което по този начин не съдържа никакъв нов елемент спрямо уговореното, не представлява увреждащ акт.
Представлява обаче увреждащ акт всяко изменение на договор, но само що се отнася до изменените уговорки, освен ако посочените изменения не водят до цялостна промяна на общата структура на договора. Също така, в случай че договорът може да бъде подновяван, взетото от администрацията решение да не го подновява, представлява увреждащ акт, отделен от въпросния договор, който увреждащ акт може да бъде обжалван по административен и съдебен ред в определените в Правилника срокове. Всъщност такова решение, което се взема след преразглеждане на интересите на службата и на положението на заинтересованото лице, съдържа нов елемент спрямо първоначалния договор и не може да се разглежда единствено като акт, който потвърждава този договор.
(вж. точки 50—53)
Позоваване на:
Съд — 10 декември 1980 г., Grasselli/Комисия, 23/80, точка 18; 9 юли 1987 г., Castagnoli/Комисия, 329/85, точки 10 и 11; 14 септември 2006 г., Комисия/Fernández Gómez, C‑417/05 P, точки 45—47
Първоинстанционен съд — 2 февруари 2001 г., Vakalopoulou/Комисия, T‑97/00, точка 14; 1 април 2003 г., Mascetti/Комисия, T‑11/01, точка 41
Съд на публичната служба — 15 април 2011 г., Daake/СХВП, F‑72/09 и F‑17/10, точка 36
3. Писмо, с което администрацията констатира наличието на събитие или ново положение и извежда от тях последиците, предвидени в норма или договорна разпоредба по отношение на засегнатите лица, представлява увреждащ акт, тъй като изменя правното положение на своите адресати.
Такъв е случаят с решение на администрацията, с което се констатира, че срочно нает служител не е вписан в списъка с резерви от даден конкурс на общо основание, и което прилага клаузата за прекратяване, съдържаща се в неговия договор, която води до прекратяването на този договор, в случай че възникне определено събитие, а именно съставянето на списък с резерви от посочения в тази клауза конкурс, чиято дата по необходимост е несигурна към момента на сключването на този договор. Тъй като това решение променя правното положение на служителя, то представлява увреждащ акт, който може да бъде обжалван по административен, а евентуално и по съдебен ред.
Тъй като включването на клауза за прекратяване е част от сложна поредица свързани действия, служителят трябва да може да оспори инцидентно законосъобразността на посочената клауза, дори тя да е с индивидуално действие, когато администрацията приеме прилагащото я решение на последния етап на тази поредица от действия.
(вж. точки 58, 59 и 95)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — Daake/СХВП, посочено по-горе, точка 34 и сл.
4. Като предлага на голям брой служители, успешно преминали вътрешни процедури по подбор, договор за срочно наети служители за неопределено време, в който има предвидена клауза за прекратяване, приложима единствено в случай че заинтересованите лица не бъдат включени в списъка с резерви, съставен след провеждане на конкурс на общо основание, ясно ангажирайки се по този начин да задържи заинтересованите лица постоянно на работа, при условие че фигурират в такъв списък с резерви, след което ограничава броя на успешните кандидатури, вписани в списъците с подходящите кандидати, изготвени след провеждането на два конкурса, които при това са на общо основание, до точния брой места за заемане, институцията радикално и обективно намалява шансовете на всички заинтересувани лица да избегнат прилагането на клаузата за прекратяване и следователно изпразва частично от съдържание поетите от нея по отношение на срочно наетия ѝ персонал договорни задължения.
Поради това клаузата за прекратяване не би могла да се прилага след приключването на конкурс на общо основание, открит за всички граждани на държавите членки, при наличие на списък с подходящи кандидати, сведен до едно или няколко имена, чийто брой е толкова ограничен, че шансовете на засегнатите служители да избегнат нейното прилагане, са неразумно малки предвид поетия от институцията ангажимент по отношение на срочно наетия ѝ персонал. С други думи, освен ако се изопачи договорният ангажимент на администрацията, подобен списък с подходящите кандидати не попада в обхвата на предвижданията на клаузата за прекратяване.
(вж. точки 78 и 79)
5. Съгласно член 35, параграф 1, буква д) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба исковата молба или жалбата трябва да съдържа основанията и изложените фактически и правни доводи. Тези елементи трябва да бъдат достатъчно ясни и точни, за да позволят на ответника да подготви защитата си, а на Съда на публичната служба — да се произнесе по иска или жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни. За да е допустима една искова молба или жалба, не е необходимо тя да е дълга и подробна. Достатъчно е съществените обстоятелства на правното основание да следват поне накратко, но по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба. Това се потвърждава допълнително от обстоятелството, че съгласно член 7, параграф 3 от приложение I към Статута на Съда в писмената фаза на производството пред Съда на публичната служба по принцип има една-единствена размяна на писмени становища, освен ако Съдът на публичната служба не реши друго, като с тази особеност на производството пред Съда на публичната служба се обяснява фактът, че за разлика от това, което в съответствие с член 21, първа алинея от Статута на Съда се предвижда за производството пред Общия съд на Европейския съюз или пред Съда, изложението на правните основания и на доводите в жалбата или исковата молба не може да бъде кратко.
(вж. точки 91 и 92)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 12 март 2009 г., Hambura/Парламент, F‑4/08, точки 49 и 50 цитираната съдебна практика
6. От приложение ІІІ към Правилника е видно, че правната уредба на процедурата за провеждане на конкурс се основава на принципа на разделение на правомощията между органа по назначаването и конкурсната комисия. Макар и да представлява проява на самоограничаване на административна власт, това нормативно установено двувластие разкрива волята на законодателя — продиктувана от съображения за запазване на прозрачността на процедурата за подбор на персонал на Съюза — да не възлага само на администрацията деликатната задача за подбор на въпросните длъжностни лица, а да включи в изпълнението ѝ посредством участие в конкурсната комисия (в която има представители и на администрацията) и лица извън административната йерархия, и по-специално представители на персонала. В рамките на това разделение на правомощията, видно по-специално от член 1, първа алинея от приложение ІІІ към Правилника и от член 4 от посоченото приложение, органът по назначаването е компетентен, от една страна, след консултации със съвместната комисия да изготви обявлението за конкурса и от друга страна, да състави списъка с кандидатите, които отговарят на първите три от изброените в член 28 от Правилника условия за назначаване като длъжностни лица. От момента на предаването на този списък от органа по назначаване на председателя на конкурсната комисия самата конкурсна комисия е оправомощена съгласно член 5 от приложение ІІІ към Правилника, първо, да определи списъка на кандидатите, които отговарят на изискванията, предвидени в обявлението за конкурса, второ, да проведе изпитите и трето, да състави списък с подходящите кандидати и да го изпрати на този орган.
Освен това, независимо че естеството на поверените на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) задачи я превръща във важен фактор при определянето и прилагането на политиката на Съюза в областта на подбора на персонал, нейната роля при провеждането на конкурси за назначаване на длъжностни лица — макар и значителна, доколкото оказва съдействие на конкурсната комисия — остава при всяко положение второстепенна в сравнение с ролята на последната, като EPSO не би могла да я замести. Всъщност както множеството поверени на EPSO задачи (основно за консултиране и за оказване на съдействие на институциите), така и нейната структура (управителен съвет, съставен изключително от членове, определени от институциите, като представителите на персонала, които са трима на брой, имат статут само на наблюдатели) не допускат каквито и да било опити за приравняване на EPSO към конкурсна комисия, чийто състав е подчинен на правилото за равно представителство и се определя за всеки отделен конкурс, като има точно определената задача за провеждането му.
При това положение трябва да се счита за незаконосъобразно решението на EPSO, орган, който няма компетентност, да отстрани кандидат на втория етап от поредицата от действия в конкурс на общо основание. Решението на администрацията за прилагане на клаузата за прекратяване, включена в договора на срочно нает служител на последния, обаче е прието въз основа на невписването на кандидата в списъка с резерви от посочения конкурс и следователно, по необходимост, въз основа на решението за отстраняване на кандидата на втория етап на този конкурс. Ето защо първото решение също трябва да се счита за незаконосъобразно.
(вж. точки 99—104)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 15 юни 2010 г., Pachtitis/Комисия, F‑35/08, точки 50 — 52 и 58
7. Целта на член 8, първа и втора алинея от Условията за работа на другите служители е именно да ограничи използването на последователни договори на срочно нает служител. От една страна, договорът на срочно нает служител по смисъла на член 2, буква a) от посочените условия може да бъде подновяван не повече от веднъж за определен срок, а всяко последващо подновяване е за неопределено време. От друга страна, договорът на срочно нает служител по смисъла на член 2, букви б) или г) от тези условия, чийто срок не може да надвишава четири години, може да бъде подновяван само веднъж за максимален срок от две години, ако възможността за подновяване е била предвидена в първоначалния договор, а след изтичането на договора му съответният служител може да остане на работа само ако е бил назначен като длъжностна лице.
Обстоятелството, че договорът на служителя съдържа клауза за прекратяване, която дава възможност на администрацията да го прекрати, в случай че заинтересованото лице не успее да издържи конкурс, чието организиране е било обявено в определен срок, независимо от условията на договора, не позволява той да бъде квалифициран като договор за неопределено време, за който е характерна стабилност при заемането на позицията. Всъщност продължителността на даден договор, както следва от клауза 3, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, което е приложено към Директива 1999/70 относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), може да бъде определена не само с „достигане на определена дата“, но и със „завършване на специфична задача или настъпване на определен случай“, каквото е съставянето на списък с резерви от определен конкурс, с който са свързани редица възможни последици в съответствие с условията на договора на служителя. Така, в случай че името му не бъде вписано в списъка с резерви, от условията на договора следва, че той ще бъде прекратен; обикновено това би било така и в случай че той успее, тъй като тогава на съответния служител ще бъде предложено да бъде назначен за длъжностно лице, като, разбира се, ако откаже предложението, договорът също ще бъде прекратен съгласно предвиденото в него.
При това положение трябва да бъде отменено решение на администрацията, което прилага включената в трудовия договор на срочно наетия служител клауза за прекратяване в нарушение на разпоредбите на член 8, първа алинея от Условията за работа на другите служители. Всъщност след първото подновяване договорът на срочно нает служител по смисъла на член 2, буква a) от посочените условия между администрацията и служителя отново е бил подновен за неопределен срок, в нарушение на разпоредбите на член 8, първа алинея от тези условия.
(вж. точки 110 и 113—116)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 26 октомври 2006 г., Landgren/ETF, F‑1/05, точка 66
8. Искане, целящо институция да изплати на един от нейните служители сума, която той счита, че му се дължи по силата на Условията за работа на другите служители, се включва в понятието „спорове от финансов характер“ по смисъла на член 91, параграф 1 от Правилника. Съгласно тази разпоредба по тези спорове съдът на Съюза разполага с неограничена компетентност, по силата на която той има за задача да решава изцяло отнесените пред него спорове, с други думи, да се произнася по всички права и задължения на служителя, освен ако не възложи на въпросната институция изпълнението на такава част от съдебното решение при определени от него точни условия и под негов контрол.
(вж. точка 125)
Позоваване на:
Съд — 18 декември 2007 г., Weißenfels/Парламент, C‑135/06 P, точки 65, 67 и 68
Съд на публичната служба — 2 юли 2009 г., Giannini/Комисия, F‑49/08, точки 39—42