РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (трети състав)
10 юли 2008 година
Дело F-61/06
Cathy Sapara
срещу
Eurojust
„Публична служба — Срочно наети служители — Наемане на работа — Изпитателен срок — Удължаване на изпитателния срок — Уволнение в края на изпитателния срок — Задължение за мотивиране — Право на защита — Явна грешка в преценката — Психически тормоз“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑жа Sapara иска да се отмени решението на Eurojust от 6 юли 2005 г. за нейното уволнение в края на изпитателния срок, да се нареди нейното реинтегриране в Eurojust, считано от 6 юли 2005 г., и да се осъди Eurojust да ѝ плати, като обезщетение за материалните вреди, възнаграждението, което тя е трябвало да получи между 6 юли 2005 г. и 15 октомври 2009 г., както и, като обезщетение за неимуществените вреди, сумата, изчислена съгласно принципа на справедливостта върху неокончателна основа на 200 000 EUR
Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Наемане на работа — Изпитателен срок — Решение за удължаване
(член 14, трета алинея от Условията за работа на другите служители)
2. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Наемане на работа — Изпитателен срок — Оценка в края на изпитателния срок
(член 14,трета алинея от Условията за работа на другите служители)
3. Длъжностни лица — Психически тормоз — Понятие
(член 12а, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица; член 11, първа алинея от Условията за работа на другите служители)
4. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Наемане на работа — Изпитателен срок — Оценка на резултатите
(член 14, трета алинея от Условията за работа на другите служители)
5. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Наемане на работа — Изпитателен срок — Негативна оценка на способностите на заинтересованото лице
(член 14, трета алинея от Условията за работа на другите служители)
1. От член 14, трета алинея от Условията за работа на другите служители може да се направи изводът, че ако органът, оправомощен да сключва договори, реши да удължи изпитателния срок на срочно нает служител, той е длъжен да основе своето решение на доклада, изготвен в края на този срок. Фактът, че прекият ръководител на този служител вече е предложил това удължаване в първия доклад, изготвен по средата на изпитателния срок, не представлява нарушение на тази разпоредба, тъй като подобно предложение, макар и преждевременно, не може да породи последици за положението на заинтересованото лице.
(вж. точки 54, 56 и 57)
2. Макар разпоредбите на член 14, трета алинея от Условията за работа на другите служители да не предвиждат изрично в хипотезата на удължаване на изпитателния срок на срочно нает служител изготвянето на нов доклад след изтичане на този удължен период, те не могат да се тълкуват като поставящи пречки за администрацията да изготви втори доклад в края на този удължен срок. Действително щом като на заинтересованото лице е предоставено удължаване на изпитателния срок, компетентният орган може да изготви втори доклад.
(вж. точка 60)
Позоваване на:
Съд — 8 октомври 1981 г., Tither/Комисия, 175/80, Recueil, стр. 2345, точка 12
3. Макар да е вярно, че основните ценности, залегнали в основата на общностния правен ред, не допускат длъжностно лице да се шегува с цвета на кожата на свой колега, независимо дали тези действия са били повторени или не, подобно укоримо и недопустимо поведение при все това не може да бъде квалифицирано като психически тормоз по смисъла на член 12а, параграф 3 от Правилника, когато е доказано, че шегите не са били подновени и че са престанали, когато въпросният колега е поискал това.
(вж. точки 105—107)
4. Като се има предвид, че администрацията разполага с голяма свобода при преценката на способностите и работата на длъжностното лице в изпитателен срок с оглед на интересите на службата, Първоинстанционният съд не следва да измества институциите при оценяването на резултата от изпитателния срок, освен в случаите на явна грешка в преценката и злоупотреба с власт.
(вж. точка 120)
Позоваване на:
Съд — 13 декември 1989 г., Patrinos/ИСК, C‑17/88, Recueil, стр. 4249, публикувано резюме, точка 33
Първоинстанционен съд — 27 юни 2002 г., Tralli/ЕЦБ, T‑373/00, T‑27/01, T‑56/01 и T‑69/01, Recueil FP, стр. I‑A‑97 и II‑453, точка 76
5. Зачитането на правото на защита във всяка започнала срещу дадено лице процедура, която може да завърши с увреждащ акт, представлява основен принцип на общностното право. Този принцип, който отговаря на изискванията за добра администрация, налага посоченото лице да бъде в състояние да изложи по полезен за него начин своето становище относно фактите, изтъкнати срещу него в мотивите на подобен акт.
При уволнение на срочно нает служител в края на изпитателния срок принципът на зачитане на правото на защита, въведен с член 14, трета алинея от Условията за работа на другите служители, предвижда, че докладът, който се изготвя за срочно наетия служител един месец преди изтичане на неговия изпитателен срок относно неговите способности да изпълнява присъщите на неговата длъжност задължения, както и на ефективността и поведението му в службата, „се съобщава на лицето, което има право да представи писмено забележките си“. За сметка на това този принцип не налага на администрацията да отправя през изпитателния срок предупреждение до срочно наетия служител в случай на професионална некомпетентност. Впрочем дори да се предположи, че администрацията не информира заинтересованото лице през изпитателния срок за неговата твърдяна професионална некомпетентност, подобно обстоятелство не може да се квалифицира като нарушение на принципа на зачитане на правото на защита, след като докладът в края на изпитателния срок, на който администрацията се основава в предложението си за уволнение, е бил надлежно съобщен на заинтересованото лице.
(вж. точки 148—150)
Позоваване на:
Съд — 15 май 1985 г., Patrinos/ИСК, 3/84, Recueil, стр. 1421, точка 19; 9 ноември 2006 г., Комисия/De Bry, C‑344/05 P, Recueil, стр. I‑10915, точки 37 и 38
Първоинстанционен съд — 5 март 1997 г., Rozand-Lambiotte/Комисия, T‑96/95, Recueil FP, стр. I‑A‑35 и II‑97, точка 102; 8 март 2005 г., Vlachaki/Комисия, T‑277/03, Recueil FP, стр. I‑A‑57 и II‑243, точка 64; 10 октомври 2006 г., Van der Spree/Комисия, T‑182/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑205 и II‑A‑2‑1049, точка 70