РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)
18 април 2012 година
Дело F‑50/11
Dawn Cheryl Buxton
срещу
Европейски парламент
„Публична служба — Длъжностни лица — Предоставяне на точки за заслуги — Атестационен доклад — Работа при непълно работно време — Равно третиране“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за Евратом по силата на член 106а от него, с която г‑жа Buxton по същество иска отмяна на решението на Парламента от 11 май 2010 г. за предоставянето ѝ на една точка за заслуги в процедурата по атестиране за 2009 г.
Решение: Отхвърля жалбата. Жалбоподателката понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на Парламента.
Резюме
1. Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Способи — Количествено оценяване на заслугите чрез присъждането на точки — Право на преценка на администрацията — Съдебен контрол — Граници
(член 45, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Равно третиране — Понятие — Граници
(член 1г, параграф 5 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Повишаване — Решение за предоставяне на точки за заслуги — Административна жалба — Решение за отхвърляне — Задължение за мотивиране — Обхват
(член 45 и член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Атестиране — Точки за заслуги — Обещания — Незачитане на разпоредби от Правилника — Оправдани правни очаквания — Липса
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
1. При оценката на заслугите, които следва да се вземат предвид в рамките на решение за повишаване на основание член 45 от Правилника за длъжностните лица, а следователно и в рамките на решение за предоставяне на точки за предимство, в система за повишаване, при която има количествено изразяване на тази оценка, администрацията разполага с широко право на преценка. Контролът на съда на Съюза трябва да се ограничи до проверката дали с оглед на различните съображения и основания, които биха могли да доведат до оценката на администрацията, последната е действала в границите на допустимото и не е използвала правомощията си по явно погрешен начин.
При все това установяването дали администрацията не е допуснала явна грешка в преценката на фактите, която може да обоснове отмяна на приетото въз основа на тази преценка решение, предполага доказателствата, които жалбоподателят трябва да представи, да бъдат достатъчни, за да лишат от правдоподобност възприетата от администрацията преценка на фактите. С други думи, основанието, изведено от твърдение за явна грешка, трябва да се отхвърли, ако въпреки представените от съответното длъжностно лице доказателства разглежданата преценка може да се приеме за вярна или валидна.
(вж. точки 37 и 38)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 12 декември 1996 г., AIUFFASS и AKT/Комисия, T‑380/94, точка 59; 3 май 2007 г., Crespinet/Комисия, T‑261/04, точка 58; 12 февруари 2008 г., BUPA и др./Комисия, T‑289/03, точка 221; 1 април 2009 г.,Valero Jordana/Комисия, T‑385/04, точка 131
2. Когато длъжностно лице упражнява признато му от Правилника право на отпуск или на специфичен режим на работа, администрацията не може, без да постави под въпрос ефективността на това право, да приеме, че неговото положение е различно от това на длъжностно лице, което не е упражнило същото право, и поради това да приложи спрямо първото длъжностно лице различно третиране, освен ако разликата в третирането, от една страна, е обективно обоснована, в частност заради това че се ограничава до извличането на последици за разглеждания период от неполагането на труд от заинтересувания служител, и от друга страна, е стриктно пропорционална на направената обосновка. В този смисъл фактът, че дадено длъжностно лице е упражнило предоставеното му от Правилника право на работа на непълно работно време в рамките на отпуск за отглеждане на дете, може да представлява обективно обстоятелство, което не може да не бъде взето предвид при преценката на неговите заслуги, и по-специално на неговата ефикасност.
Ето защо съпоставяне на заслугите на длъжностни лица, което не отчита по-малкото количество работа, поставящо едно от тях в положение, което е обективно различно от това на останалите, би могло да доведе до нарушаване на принципа на равно третиране.
В това отношение член 1г, параграф 5 от Правилника за длъжностните лица предвижда, че когато длъжностно лице, което твърди, че е жертва на дискриминация, установи факти, от които може да се предположи, че е налице дискриминация, тежестта на доказване на липсата на нарушение на принципа на равно третиране е върху администрацията.
(вж. точки 50, 65 и 66)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 15 февруари 2011 г., Barbin/Парламент, F‑68/09, точка 100, предмет на обжалване по висящо дело пред Общия съд на Европейския съюз, T‑228/11 P
3. Компетентният орган не е длъжен да мотивира решение за повишаване, взето на основание член 45 от Правилника, по отношение както на адресата на решението, така и на конкуриращите се с него длъжностни лица. Това се отнася следователно и за решенията за предоставяне на точки за заслуги. Органът по назначаването обаче е задължен да мотивира решението си за отхвърляне на административна жалба, подадена на основание на член 90, параграф 2 от Правилника от длъжностно лице, което счита, че е било ощетено поради предоставените му недостатъчни според него точки, като мотивите на това решение за отхвърляне следва да съвпадат с мотивите на решението, срещу което е подадена административната жалба.
(вж. точка 74)
Позоваване на:
Съд — 7 февруари 1990 г., Culin/Комисия, C‑343/87, точка 13
Първоинстанционен съд — 14 юни 2001 г., McAuley/Съвет, T‑230/99, точка 50; 27 септември 2006 г., Lantzoni/Съд, T‑156/05, точка 77
Съд на публичната служба —11 декември 2008 г., Schell/Комисия, F‑83/06, точка 89
4. Конкретни, безусловни и последователни уверения от администрацията за предоставяне на длъжностно лице на определен брой точки за заслуги след провеждане на процедура по атестиране без извършването — предвид обстоятелството, че точките, които могат да се предоставят, са ограничен брой — на цялостно съпоставяне на заслугите на длъжностните лица от разглежданата генерална дирекция, дирекция или служба, очевидно биха противоречали на принципите за обективност и безпристрастност, от които съгласно член 43 трябва да се ръководи оценката на способностите, ефикасността и поведението в службата на длъжностните лица. При все това обаче принципът на защита на оправданите правни очаквания не може да обоснове практика, противоречаща на разпоредба от Правилника.
(вж. точка 80)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 14 юли 2011 г., Praskevicius/Парламент, F‑81/10, точка 67