РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав)
20 септември 2011 година
Дело F‑45/06 REV
Sandrine De Buggenoms и др.
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Производство — Молба за преразглеждане — Член 119 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба — Акт на Съда на публичната служба — Молба за преразглеждане на определение за заличаване вследствие на отказ от производство — Сила на пресъдено нещо — Липса — Възражение за недопустимост, повдигнато служебно“
Предмет: Молба за преразглеждане на определението за заличаване на делото на председателя на първи състав на Съда на публичната служба от 16 септември 2010 г., Avendano и др./Комисия (F‑45/06)
Решение: Отхвърля молбата за преразглеждане като недопустима. Подалите молбата за преразглеждане лица понасят съдебните разноски на Комисията. Съветът като встъпила страна в производството по преразглеждане понася направените от него съдебни разноски.
Резюме
1. Производство — Преразглеждане на съдебно решение — Молба във връзка с определение за заличаване вследствие на отказ на жалбоподателя от производство — Недопустимост
(член 44 и член 7 от приложение I към Статута на Съда; член 74, член 89, параграф 5 и член 119 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
2. Производство — Представителство на страните — Пълномощно ad litem — Липса на изискване за представяне
(член 35, параграф 5, член 39, параграф 1, трета алинея и член 74 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
3. Право на Съюза — Принципи — Право на ефективна съдебна защита — Обхват
(член 6, параграф 1 ДЕС; член 47 и член 52, параграф 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
1. След като мотивирано определение, с което се обявява липсата на основание за постановяване на съдебно решение или се слага край на производството поради липса на компетентност на съдилищата на Съюза или поради недопустимост или явна неоснователност на жалбата, поражда същите правни последици като съдебно решение, може да бъде подадена молба за преразглеждането му съгласно член 44 от Статута на Съда, приложим за Съда на публичната служба по силата на член 7 от приложение I към посочения статут, макар тази възможност да не е изрично предвидена в член 44. По същия начин в член 119 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба не се съдържа ограничение за подаване на молба за преразглеждане само за решенията на този съд, а се предвижда възможността да се иска преразглеждане на негови актове.
Макар обаче в посочения член 119 да се предвижда възможността молба за преразглеждане да се подава за всякакви актове на Съда на публичната служба, без разлика между решения и определения, все пак в съдебната система на Съюза преразглеждането не е способ за обжалване, а извънреден способ за защита, позволяващ да се оспори силата на пресъдено нещо на окончателно решение или определение.
В това отношение, доколкото с определението за заличаване по член 74 от Процедурния правилник Съдът на публичната служба не се произнася нито по допустимостта, нито по съществото на делото, то няма сила на пресъдено нещо и поради това не може да бъде приравнено на мотивирано определение, пораждащо същите правни последици като съдебно решение. Всъщност, когато съгласно посочения член 74 председателят на Съда на публичната служба реши с определение да заличи дадено дело от регистъра, той само отразява волята на жалбоподателя да оттегли жалбата си. Единствената част от такова определение, която може да засегне страните по спора, е тази, в която председателят на Съда на публичната служба се произнася по съдебните разноски в съответствие с разпоредбите на член 89, параграф 5 от Процедурния правилник.
(вж. точки 31—33, 35, 36, 38, 39 и 41)
Позоваване на:
Съд — 7 март 1995 г., ISAE/VP и Interdata/Комисия, C‑130/91 REV, точка 6; 5 март 1998 г., Inpesca/Комисия, C‑199/94 P и C‑200/94 P‑REV, точка 16; 29 ноември 2007 г., Meister/СХВП, C‑12/05 P‑REV, точка 16; 2 април 2009 г., Yedaş Tarim ve Otomotiv Sanayi ve Ticaret/Съвет и Комисия, C‑255/06 P‑REV, точки 15—17
2. Съгласно член 35, параграф 5 и член 39, параграф 1, трета алинея от Процедурния правилник на Съда на публичната служба адвокатът, който подпомага или представлява дадена страна, е длъжен единствено да докаже пред Съда на публичната служба качеството си на адвокат и не е длъжен да представя надлежно пълномощно, освен за да докаже, че е бил упълномощен, когато това обстоятелство е оспорено. Следователно, доколкото адвокатът по принцип не трябва да представя надлежно пълномощно от клиента си нито при подаване на жалбата, нито когато уведомява Съда на публичната служба за решението на клиента да оттегли жалбата си, тъй като съгласно член 74 от посочения правилник решението на последния може да бъде съобщено на съда дори устно в хода на съдебното заседание, въпросите относно наличието, обхвата и дори оттеглянето на пълномощно ad litem между адвокат и неговия клиент не подлежат на проверка от Съда на публичната служба, освен в случаите на оспорване.
(вж. точки 45 и 46)
Позоваване на:
Съд — 16 февруари 1965 г., Barge/Върховен орган, 14/64
Първоинстанционен съд — 26 септември 1990 г., Virgili-Schettini/Парламент, T‑139/89
3. Що се отнася до правото на ефективни правни средства за защита, видно от разясненията относно член 47 от Хартата на основните права, които съгласно член 6, параграф 1, трета алинея ДЕС и член 52, параграф 7 от посочената харта трябва да се вземат предвид при тълкуването ѝ, втората алинея от този член съответства на член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека, макар в правото на Съюза правото на съдебна защита да не е ограничено до жалби, свързани с гражданските права и задължения. От своя страна член 47, първа алинея от Хартата на основните права се основава на член 13 от Европейската конвенция за правата на човека, като обаче защитата е с по-широк обхват в правото на Съюза, тъй като се гарантира право на ефективни правни средства за защита пред съд, а не само право на ефективни правни средства за защита пред национална институция. Правото на ефективни правни средства за защита по смисъла на член 47, първа алинея от Хартата на основните права не се ограничава до защита на основните права, а включва и защитата на всички права и свободи, гарантирани от правото на Съюза.
(вж. точка 53)