РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)
12 декември 2019 година(*)(i)
„Преюдициално запитване — Спешно преюдициално производство — Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Европейска заповед за арест — Рамково решение 2002/584/ПВР — Член 6, параграф 1 — Понятие за издаващ съдебен орган — Критерии — Европейска заповед за арест, издадена от прокуратурата на държава членка за целите на наказателното преследване“
По съединени дела C‑566/19 PPU и C‑626/19 PPU
с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС съответно от Cour d’appel (Апелативен съд Люксембург) с акт от 9 юли 2019 г., постъпил в Съда на 25 юли 2019 г., и от Rechtbank Amsterdam (Районен съд Амстердам, Нидерландия), с акт от 22 август 2019 г., постъпил в Съда на 22 август 2019 г., в рамките на производства във връзка с изпълнението на европейски заповеди за арест, издадени срещу
JR (C‑566/19 PPU),
YC (C‑626/19 PPU),
СЪДЪТ (първи състав),
състоящ се от: J.‑C. Bonichot, председател на състава, M. Safjan, L. Bay Larsen, C. Toader (докладчик) и N. Jääskinen, съдии,
генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,
секретар: M. Ferreira, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 24 октомври 2019 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за JR, от P.‑F. Onimus, E. Moyne, G. Goubin и F. Joyeux, адвокати,
– за YC, от T. E. Korff и H. G. Koopman, advocaten,
– за Parquet général du Grand-Duché de Luxembourg, от J. Petry, а за Openbaar Ministerie, от K. van der Schaft и N. Bakkenes,
– за Openbaar Ministerie, от K. van der Schaft и N. Bakkenes,
– за нидерландското правителство, от M. K. Bulterman и J. Langer, в качеството на представители,
– за Ирландия, от G. Hodge и M. Browne, в качеството на представители, подпомагани от R. Kennedy, SC,
– за испанското правителство, от L. Aguilera Ruiz, в качеството на представител,
– за френското правителство, от A. Daniel и A.‑L. Desjonquères, в качеството на представители,
– за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от L. Fiandaca, avvocato dello Stato,
– за финландското правителство, от M. Pere, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от S. Grünheid и R. Troosters, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 26 ноември 2019 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3), изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. (ОВ L 81, 2009 г., стр. 24) (наричано по-нататък „Рамково решение 2002/584“).
2 Запитванията са отправени във връзка с изпълнението, съответно в Люксембург и в Нидерландия, на европейски заповеди за арест, издадени на 24 април 2019 г. от прокурора на Републиката към Tribunal de Grande Instance de Lyon (Окръжен съд Лион, Франция) за целите на наказателното преследване на JR (дело C‑566/19 PPU) и на 27 март 2019 г. — от прокурора на Републиката към Tribunal de grande instance de Tours (Окръжен съд Тур, Франция) за целите на наказателното преследване срещу YC (дело C‑626/19 PPU).
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съображения 5, 6, 10 и 12 от Рамково решение 2002/584 гласят следното:
„(5) Целта за превръщане на Съюза в пространство на свобода, сигурност и правосъдие изисква премахване на екстрадицията между държавите членки и заместването ѝ със система за предаване между съдебните органи. Освен това въвеждането на нова опростена процедура за предаване на осъдени или заподозрени лица за изтърпяване на наказание или за наказателно преследване дава възможност за премахване на сложността и евентуалното забавяне, присъщо на настоящата процедура по екстрадиция. Преобладаващите до момента традиционни отношения на сътрудничество между държавите членки трябва да бъдат заменени от система на свободно движение на съдебни решения по наказателни дела, обхващащи едновременно предварителни и окончателни решения в рамките на пространство на свобода, сигурност и правосъдие.
(6) Европейската заповед за арест съгласно настоящото рамково решение е първата конкретна мярка в областта на наказателното право, която прилага принципа за взаимно признаване, който Европейският съвет определя като „крайъгълния камък“ на съдебното сътрудничество.
[…]
(10) Механизмът на европейската заповед за арест се основава на високо равнище на поверителност между държавите членки. Нейното прилагане може да бъде спряно единствено в случай на съществено и продължаващо нарушаване на един от принципите на държавите членки, посочени в член 6, параграф 1 [ЕС], определени от Съвета съгласно член 7, параграф 1 [ЕС] с посочените в […] параграф 2 [от същия член последици].
[…]
(12) Настоящото рамково решение спазва основните права и се съобразява с принципите, признати в член 6 [ЕС] и отразени в Хартата на основните права на Европейския съюз […], и по-специално глава VI от нея. […]“.
4 Член 1 от това рамково решение е озаглавен „Определение на понятието европейска заповед за арест и задължение за изпълнението ѝ“ и гласи:
„1. Европейската заповед за арест е съдебно решение, което е издадено от държава членка, с оглед задържане и предаване [от] друга държава членка на издирвано лице, с цел наказателно преследване или изпълнение на присъда за лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане.
2. Държавите членки следва да изпълнят всяка европейска заповед за арест въз основа на принципите на взаимното признаване и в съответствие с разпоредбите на настоящото рамково решение.
3. Рамковото решение няма [за последица] изменение на задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, залегнали в член 6 [ЕС]“.
5 Член 2, параграф 1 от това рамково решение, озаглавен „Обхват на европейската заповед за арест“, предвижда следното:
„Европейска заповед за арест се издава за деяния, които са наказуеми съгласно правото на издаващата държава членка с лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, за не по-малко от 12 месеца, или ако наложеното наказание лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане, е не по-малко от 4 месеца“.
6 Член 6 от Рамковото решение е озаглавен „Определяне на компетентните съдебни органи“ и гласи:
„1. Издаващият съдебен орган е съдебният орган на държавата членка, издала европейската заповед за арест, компетентен да я издаде съгласно правото на тази държава.
2. Изпълняващият съдебен орган е съдебният орган на изпълняващата държава членка, който е компетентен да изпълни европейската заповед за арест съгласно правото на тази държава.
3. Всяка държава членка следва да уведоми генералния секретариат на Съвета за компетентните съдебни органи според своето законодателство“.
Френското право
Конституцията
7 Съгласно член 64, първа алинея от Конституцията от 4 октомври 1958 г.:
„Президентът на Френската република е гарант за независимостта на съдебната власт“.
Указ за приемане на устройствен закон за статута на магистратите
8 Съгласно член 5 от Указ № 58-1270 от 22 декември 1958 г. за приемане на устройствен закон за статута на магистратите (JORF от 23 декември 1958 г., стр. 11551):
„Магистратите прокурори се ръководят и контролират от техните висшестоящи началници и са подчинени на пазителя на държавния печат, министърът на правосъдието. Те се изказват свободно в съдебните заседания“.
СРР
9 Книга I от законодателната част на Code de procédure pénale (Наказателно-процесуален кодекс (наричан по-нататък „СРР“) е озаглавена „Провеждане на наказателната политика, упражняване на функциите по повдигане и поддържане на обвинението и действия по разследването“ и се състои от четири дяла.
10 Дял I, книга I от СРР е озаглавен „Органи, натоварени с провеждането на наказателната политика, с повдигането и поддържането на обвинението и с разследването“ и включва по-специално членове 30, 31 и 36. Този член 30 гласи:
„Министърът на правосъдието провежда определената от правителството наказателна политика. Той следи за съгласуваността на нейното прилагане на територията на Републиката.
За тази цел той дава общи указания на магистратите прокурори.
Той не може да им дава никакви указания за действие по конкретни дела.
[…]“.
11 Член 31 от СРР гласи следното:
„Прокуратурата упражнява функциите по повдигане и поддържане на обвинението и отстоява прилагането на закона при спазване на обвързващия я принцип на безпристрастност“.
12 Съгласно член 36 от СРР:
„Главният прокурор може да задължи прокурорите на Републиката чрез писмени разпореждания, приложени към преписката по делото, да предприемат определени действия по наказателно преследване или да разпоредят провеждането на такива процесуални действия, или да сезират писмено компетентната юрисдикция с искания, които главният прокурор е преценил за целесъобразни“.
13 Дял III от книга I от СРР е озаглавен „Правораздавателни органи в производството по разследване“, включва по-специално глава I, която е озаглавена „Съдия-следователят: правораздавателен органи от първа степен в производството по разследване“, и съдържа тринадесет раздела.
14 Член 122 от СРР, който е включен в глава I, раздел 6, е озаглавен „Заповеди и тяхното изпълнение“ и гласи:
„В зависимост от конкретния случай съдия-следователят може да издаде заповед за издирване, за задължително явяване, за принудително довеждане или за задържане. Съдията по мерките за неотклонение може да издаде заповед за задържане под стража.
[…]
Заповедта за задържане е разпореждане до полицейските органи да бъде издирено посоченото в разпореждането лице и то да бъде представено пред [правораздавателния орган в производството по разследване], след като, в зависимост от конкретния случай, това лице е било отведено в посоченото в акта пенитенциарно заведение, където то е било прието и задържано.
[…]“.
15 Съгласно член 131 от СРР, който също е част от този раздел 6:
„Ако лицето се укрива или ако пребивава извън територията на Републиката, след като съобрази становището на прокурора на Републиката, съдия-следователят може да издаде срещу това лице заповед за задържане, когато за извършеното деяние е предвидено наказание лишаване от свобода или по-тежко наказание“.
16 Член 170 от СРР, който е включен в книга I, дял III, глава I, раздел 10 от този кодекс, озаглавен „Отмяна на действия по разследването“, гласи:
„Във всички случаи в хода на производството по разследване съдия-следователят, прокурорът на Републиката, страните или подпомаганият свидетел могат да искат от апелативния съдебния състав, пред който се обжалват действията по разследването, да отмени определен процесуален акт или приложен по делото процесуален документ“.
17 Книга IV от СРР разглежда „[н]якои особени производства“, като включва по-специално дял X, озаглавен „Международна правна помощ“, който от своя страна е разделен на седем глави, глава IV от които е озаглавена „Европейска заповед за арест, процедури за предаване между държавите — членки на Европейския съюз, произтичащи от Рамковото решение на Съвета на Европейския съюз от 13 юни 2002 г., и процедури за предаване, произтичащи от споразумения, сключени от Европейския съюз с други държави“. Член 695‑16 от СРР е част от тази глава IV и в първа алинея предвижда следното:
„След като издаде заповед за задържане, прокурорът към съда, упражняващ съдебен контрол в производството по разследване, към съда, провеждащ съдебното производство, или към съда по прилагане на наложеното наказание, пристъпва, по искане на съответния съд или служебно, към изпълнението на тази заповед, следвайки реда за изпълнение на европейска заповед за арест и в съответствие с определените в членове 695‑12—695‑15 правила и условия“.
Споровете в главните производства и преюдициалните въпроси
Дело C‑566/19 PPU
18 На 24 април 2019 г. прокурорът на Републиката към Tribunal de grande instance de Lyon (Окръжен съд Лион, Франция) издава европейска заповед за арест за целите на производството по наказателното преследване срещу JR, заподозрян, че е участвал в извършването на деяния при условията на организирана престъпна дейност.
19 Заповедта е издадена в изпълнение на национална заповед за задържане от същата дата от съдия-следователя към Tribunal de grande instance de Lyon.
20 Въз основа на европейската заповед за арест JR е задържан в Люксембург в същия ден, на 24 април 2019 г. На 25 април 2019 г. обаче съдия-следователят към Tribunal d’arrondissement de Luxembourg (Окръжен съд Люксембург), пред когото е представен JR, го освобождава, защото приема, че описанието на фактите в посочената европейска заповед за арест е твърде оскъдно и това не му позволява да разбере естеството на деянията, в извършването на които е обвинен JR.
21 На 28 май 2019 г. прокурорът на Люксембург (Люксембург) прави искане пред апелативния съдебен състав към Tribunal d’arrondissement de Luxembourg (Окръжен съд Люксембург), пред който се обжалва европейската заповед за арест, да бъде прието, че са налице основания JR да бъде предаден на френските органи.
22 С определение от 19 юни 2019 г. този съдебен състав на Tribunal d’arrondissement de Luxembourg (Окръжен съд Люксембург) приема, че не е компетентен да разгледа подадената от JR молба за отмяна на европейската заповед за арест, и уважава искането за предаване на френските органи.
23 JR обжалва това определение пред Cour d’appel (Апелативен съд Люксембург), като посочва главно че магистратите прокурори във Франция не могат да бъдат квалифицирани като издаващ съдебен орган по смисъла на член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, тъй като могат да получават непреки указания за действие от страна на изпълнителната власт.
24 Запитващата юрисдикция счита, че на пръв поглед може да приеме, че магистратите прокурори отговарят на изискванията за независимост, установени с решение от 27 май 2019 г., OG и PI (Прокуратури на Любек и Цвикау) (C‑508/18 и C‑82/19 PPU, EU:C:2019:456), доколкото съгласно член 30 от СРР министърът на правосъдието не може да им дава указания за действие по конкретни дела. Въпреки това тази юрисдикция отбелязва, че член 36 от СРР упълномощава главния прокурор, когато прецени за целесъобразно, да задължава прокурорите на Републиката с писмени разпореждания да образуват производство по наказателно преследване или да отправят конкретни писмени искания до компетентния съд.
25 Поради това, като се позовава на заключението на генералния адвокат Campos Sánchez-Bordona по дела OG и PI (Прокуратури на Любек и Цвикау) (C‑508/18 и C‑82/19 PPU, EU:C:2019:337), запитващата юрисдикция иска да се установи дали тази йерархична връзка е съвместима с изискванията за независимост, които трябва да са изпълнени, за да може даден национален орган да бъде квалифициран като издаващ съдебен орган по смисъла на член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584.
26 Тази юрисдикция изтъква също, че прокуратурата се характеризира със своята неделимост, в смисъл че актът, издаден от един от нейните членове, е издаден от името на цялата прокуратура. Освен това по дадено конкретно дело прокуратурата би следвало да упражнява контрол за изпълнението на необходимите условия за издаване на европейска заповед за арест, като тя следва да проверява и пропорционалния характер на тези условия, но в същото време прокуратурата е органът, на който са възложени функциите по наказателното преследване в същото дело, поради което нейната безпристрастност би могло да се окаже съмнителна.
27 При тези обстоятелства Cour d’appel (Апелативен съд Люксембург) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Може ли френската прокуратура към съда, правораздаващ в производството по разследване или провеждащ съдебното производство, която съгласно френското законодателство е компетентна да издава европейски заповеди за арест във Франция, да се счита за издаващ съдебен орган съгласно самостоятелното значение на това понятие по член 6 параграф 1 от Рамково решение [2002/584], в хипотеза, в която, при положение че би следвало да упражнява контрол за спазването на условията, необходими за издаване на европейска заповед за арест, и да проверява дали тази заповед има пропорционален характер с оглед на обстоятелствата по наказателната преписка, тази прокуратура в същото време е органът, на който е възложено наказателното преследване по същото дело?“.
Дело C‑626/19 PPU
28 На 27 март 2019 г. прокурорът на Републиката към Tribunal de grande instance de Tours (Окръжен съд Тур, Франция) издава европейска заповед за арест за целите на наказателното преследване срещу YC, заподозрян, че е участвал във въоръжено нападение във Франция.
29 Заповедта е издадена в изпълнение на национална заповед за задържане от същия ден, издадена от съдия-следователя към Tribunal de grande instance de Tours (Окръжен съд Тур, Франция).
30 На 5 април 2019 г. YC е задържан в Нидерландия въз основа на европейската заповед за арест.
31 В същия ден Openbaar Ministerie (прокуратурата на Нидерландия), на основание на член 23 от Overleveringswet (Закон за предаването на лица) от 29 април 2004 г., в приложимата му по делото в главното производство редакция, сезира Rechtbank Amsterdam (Районен съд Амстердам, Нидерландия) с искане да разгледа посочената европейска заповед за арест.
32 Запитващата юрисдикция счита, че както следва от точки 50, 74 и 75 от решение от 27 май 2019 г., OG и PI (Прокуратури на Любек и Цвикау) (C‑508/18 и C‑82/19 PPU, EU:C:2019:456), прокурорът може да бъде квалифициран като издаващ съдебен орган по смисъла на член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, ако участва в правораздаването в издаващата държава членка, ако той действа независимо и ако решението му за издаване на европейска заповед за арест подлежи на обжалване по съдебен ред.
33 Според тази юрисдикция в настоящия случай са изпълнени първите две изисквания, тъй като магистратите прокурори във Франция участват в правораздаването и не са изложени на риска да могат да бъдат задължавани, пряко или непряко, с разпореждания или указания за конкретни действия от страна на изпълнителната власт.
34 За сметка на това посочената юрисдикция отбелязва, че що се отнася до третото изискване, както е видно от предоставените от френските органи сведения, решението за издаване на европейска заповед за арест и неговият пропорционален характер не подлежат на самостоятелно обжалване по съдебен ред. Въпреки това в практиката при издаването на националната заповед за задържане, която е в основата на европейската заповед за арест, съдия-следователят проверява също така дали са изпълнени съответните условия за издаването на тази заповед и нейната пропорционалност.
35 С оглед на тези съображения запитващата юрисдикция иска да се установи, на първо място, дали правната преценка относно евентуалната пропорционалност на издаването на европейската заповед за арест, която правна преценка се прави при издаването на националната заповед за задържане, тоест преди фактическото постановяване на акта на прокуратурата за издаване на европейската заповед за арест, по същество е в съответствие с изискванията, установени в точка 75 от решение от 27 май 2019 г., OG и PI (Прокуратури на Любек и Цвикау) (C‑508/18 и C‑82/19 PPU, EU:C:2019:456), съгласно която актът на прокуратурата за издаване на европейска заповед за арест трябва да може да подлежи на обжалване по съдебен ред, което да отговаря изцяло на условията, присъщи на ефективната съдебна защита.
36 На второ място, с оглед на обстоятелството, че въз основа на предоставените от френските органи данни съответното лице може да сезира компетентния съд с искане за отмяна на европейската заповед за арест, след като това лице е било фактически предадено на издаващата държава членка, запитващата юрисдикция поставя въпроса дали тази възможност удовлетворява посочените изисквания.
37 При тези условия Rechtbank Amsterdam (Районен съд Амстердам, Нидерландия) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли прокурорът, който участва в правораздаването в издаващата държава членка, действа независимо при изпълнение на задълженията си, непосредствено свързани с издаването на европейска заповед за арест, и е издал такава заповед, да бъде разглеждан като издаващ съдебен орган по смисъла на член 6, параграф 1 от Рамково решение [2002/584], ако преди фактическото му решение за издаване на европейска заповед за арест предпоставките за това издаване, и по-специално неговият пропорционален характер, са били проверени от съдия в издаващата държава членка?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: изпълнено ли е условието по точка 75 от решение от 27 май 2019 г., OG и PI (Прокуратури на Любек и Цвикау) (C‑508/18 и C‑82/19 PPU, EU:C:2019:456), според което актът на прокурора за издаване на европейска заповед за арест, и по-специално пропорционалният характер на това решение, следва да подлежи на обжалване по съдебен ред, което изцяло да отговаря на изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита, в случай че след фактическото му предаване издирваното лице има право да инициира производство, в което да изтъкне недействителността на европейската заповед за арест пред съда в издаващата държава членка, като този съд по-специално проверява пропорционалността на решението за издаване на европейската заповед за арест?“.
38 С решение на председателя на Съда от 17 септември 2019 г. дела C‑566/19 PPU и C‑626/19 PPU са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството и на съдебното решение.
По спешното производство
39 По предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат на 17 септември 2019 г. Съдът (първи състав) реши да разгледа дела C‑566/19 PPU и C‑626/19 PPU по реда на спешното преюдициално производство.
40 След като взема предвид, че двете преюдициални запитвания се отнасят до тълкуването на Рамково решение 2002/584, попадащо в обхвата на част трета, дял V от Договора за функционирането на ЕС, посветен на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, и следователно могат да бъдат разгледани по реда на спешното преюдициално производство по член 23а от Статута на Съда на Европейския съюз и по член 107 от Процедурния правилник на Съда, първи състав на Съда отбелязва, що се отнася до дело C‑626/19 PPU, по което Rechtbank Amsterdam (Районен съд Амстердам) иска да се приложи това производство, че лицето YC е лишено от свобода и че отговорът на въпроса дали ще бъде продължен срокът на неговото лишаване от свобода ще зависи от изхода на делото в главното производство. Що се отнася до дело C‑566/19 PPU, първи състав на Съда приема, че макар и JR да не е лишен от свобода, поставеният по това дело въпрос е неразривно свързан с въпросите по дело C‑626/19 PPU, поради което, за да се отговори на изискванията за добро правораздаване, е необходимо посоченото дело да бъде разгледано по реда на спешното преюдициално производство.
По преюдициалните въпроси
41 С въпросите си, които следва да се разгледат заедно, запитващите юрисдикции по същество искат да се установи, от една страна, дали член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 следва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на понятието „издаващ съдебен орган“ по смисъла на тази разпоредба попадат магистратите прокурори на държава членка, на които са възложени функциите по повдигането и поддържането на обвинението, и които са поставени под ръководството и контрола на техните висшестоящи началници, и от друга страна, дали е удовлетворено изискването за контрол на необходимите условия за издаване на европейската заповед за арест за целите на наказателното преследване, и по-специално изискването за контрол на пропорционалния характер на този акт, посочено в точка 75 от решение от 27 май 2019 г., OG и PI (Прокуратури на Любек и Цвикау) (C‑508/18 и C‑82/19 PPU, EU:C:2019:456), когато в издаващата държава членка този контрол се упражнява от съд, който проверява и пропорционалния характер на решението за издаване на европейска заповед за арест, преди то да бъде издадено, а ако това не е направено, какъвто е случаят, когато съдебният контрол може да бъде насочен срещу това решение — и след фактическото предаване на издирваното лице.
Предварителни бележки
42 Както принципът на взаимно доверие между държавите членки, така и принципът на взаимно признаване, който самият се основава на реципрочното доверие между държавите членки, имат основополагащо значение в правото на Съюза, тъй като позволяват създаването и поддържането на пространство без вътрешни граници. По-конкретно, принципът на взаимно доверие изисква, що се отнася по-специално до пространството на свобода, сигурност и правосъдие, от всяка от тези държави да приеме, освен когато са налице изключителни обстоятелства, че всички други държави членки зачитат правото на Съюза, и по-специално признатите от него основни права (решение от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система), C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 36 и цитираната съдебна практика).
43 Необходимо е също да се отбележи, че както следва от съображение 6 от Рамково решение 2002/584, то представлява първата конкретна мярка в областта на наказателното право, която прилага принципа на взаимно признаване на присъдите и съдебните решения, прогласен в член 82, параграф 1 ДФЕС, заменил член 31 ЕС, който е основанието за приемане на това рамково решение. От този момент съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси постепенно се обогатява с други правни актове, чието координирано прилагане има за цел да засили доверието на държавите членки към национални им правни системи, за да се осигури признаването и изпълнението в Съюза на съдебните решения по наказателни дела с цел да се избегне всякаква безнаказаност на извършителите на престъпните деяния.
44 Принципът на взаимно признаване, който е в основата на системата на Рамковото решение, предполага, по силата на член 1, параграф 2 от последното, че държавите членки по принцип са длъжни да изпълнят европейската заповед за арест (решение от 16 ноември 2010 г., Mantello, C‑261/09, EU:C:2010:683, т. 36 и цитираната съдебна практика).
45 Съгласно разпоредбите на Рамково решение 2002/584 държавите членки могат да откажат да изпълнят такава заповед само в предвидените в член 3 от това решение случаи, при които не се допуска изпълнение, както и в изброените в членове 4 и 4а от същото решение случаи, при които може да бъде отказано изпълнение. Освен това изпълняващият съдебен орган може да обвърже изпълнението на европейска заповед за арест само с условията, определени в член 5 от посоченото рамково решение (решение от 29 януари 2013 г., Radu, C‑396/11, EU:C:2013:39, т. 36 и цитираната съдебна практика).
46 Следва също така да се отбележи, че ефективността и доброто функциониране на опростената система за предаване на лица, осъдени или заподозрени в нарушаване на наказателното право, се основават на спазването на някои установени в това рамково решение изисквания, чийто обхват е уточнен в практиката на Съда.
47 В конкретния случай изискванията, по отношение на които запитващите юрисдикции искат разяснения, се отнасят, от една страна, до понятието „издаващ съдебен орган“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, и от друга страна, до обхвата на ефективната съдебна защита, която трябва да бъде гарантирана на лицата, срещу които е издадена европейска заповед за арест.
48 В това отношение, както отбелязва и генералният адвокат в точка 70 от представеното заключение, следва да се подчертае, че наличието на възможност за обжалване по съдебен ред на решението за издаване на европейска заповед за арест, взето от орган, който не е юрисдикция, не означава, че е налице условие, което да позволи този орган да бъде квалифициран като „издаващ съдебен орган“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584. Подобно изискване не попада в обхвата на устройствените и организационни правила за дейността на посочения орган, а се отнася до производството по издаване на такава заповед.
49 Това тълкуване се потвърждава от решение от 27 май 2019 г., PF (Главен прокурор на Литва) (C‑509/18, EU:C:2019:457), в което Съдът приема, че главният прокурор на държава членка, който е компетентен да провежда наказателни преследвания, като същевременно в структурно отношение е независим от съдебната власт, и чийто статут в тази държава членка му предоставя гаранция за независимост по отношение на изпълнителната власт при издаването на европейска заповед за арест, следва да бъде квалифициран като издаващ съдебен орган по смисъла на Рамково решение 2002/584, като Съдът оставя на запитващата юрисдикция да провери дали освен това актовете на посочения прокурор подлежат на обжалване, което изцяло отговаря на изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита.
По понятието „издаващ съдебен орган“
50 Член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 определя издаващия съдебен орган като съдебният орган на издаващата държава членка, компетентен да издаде европейска заповед за арест съгласно правото на тази държава.
51 Съгласно практиката на Съда, макар че в съответствие с принципа на процесуална автономия държавите членки могат да определят съгласно националното си право „съдебния орган“, компетентен да издава европейска заповед за арест, смисълът и обхватът на това понятие не може да бъдат оставени на преценката на всяка държава членка, тъй като посоченото понятие следва да има навсякъде в Съюза самостоятелно и еднакво тълкуване, което трябва да бъде дадено едновременно, като се отчитат едновременно текстът на член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, контекстът, в който се вписва то, и преследваната от това рамково решение цел (вж. в този смисъл решение от 27 май 2019 г., OG и PI (Прокуратури на Любек и Цвикау), C‑508/18 и C‑82/19 PPU, EU:C:2019:456, т. 48 и 49 и цитираната съдебна практика).
52 Съдът приема, че от това следва, че понятието „издаващ съдебен орган“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 може да включва органите на дадена държава членка, които, без да е задължително да бъдат съдилища или юрисдикции, участват в наказателното правораздаване на тази държава членка и действат независимо при упражняване на функциите, присъщи на издаването на европейска заповед за арест, като тази независимост изисква да съществуват подходящи устройствени и организационни правила, които да гарантират, че при приемането на решение за издаване на такава заповед за арест издаващият съдебен орган не е изложен на какъвто и да било риск, по-специално да му бъдат давани конкретни указания за действия от страна на изпълнителната власт (вж. в този смисъл решение от 27 май 2019 г., OG и PI (Прокуратури на Любек и Цвикау), C‑508/18 и C‑82/19 PPU, EU:C:2019:456, т. 51 и 74).
53 В настоящия случай не се оспорва участието в наказателното правораздаване на членовете на прокуратурата, които имат качеството на магистратите във Франция.
54 Що се отнася до въпроса дали тези магистрати действат независимо при изпълнението на функциите, присъщи на издаването на европейска заповед за арест, от писмените и устните становища, представени от френското правителство в съдебното заседание пред Съда, е видно, че член 64 от Конституцията гарантира независимостта на съдебната власт, която се състои от магистратите съдии и магистратите прокурори, и че по силата на член 30 от СРР прокуратурата упражнява функциите си обективно, като е защитена от каквито и да било конкретни указания за действие от страна на изпълнителната власт, тъй като министърът на правосъдието може да дава на магистратите прокурори само общи указания относно изпълнението на наказателната политика с цел да гарантира съгласуваността на тази политика на цялата територия. Според това правителство вследствие на тези общи указания не може в никакъв случай магистрат прокурор да бъде възпрепятстван да упражни правото си на преценка по отношение на пропорционалния характер на издаването на европейска заповед за арест. Освен това в съответствие с член 31 от СРР прокуратурата упражнява функциите по повдигане и поддържане на обвинението и отстоява прилагането на закона при спазване на принципа на безпристрастност.
55 Тези обстоятелства са достатъчни, за да докажат, че във Франция магистратите прокурори разполагат с правомощието да преценяват самостоятелно, по-специално по отношение на изпълнителната власт, необходимостта и пропорционалния характер на издаването на европейска заповед за арест и упражняват това правомощие по обективен начин, като вземат предвид всички уличаващи и оневиняващи доказателства.
56 Макар да е вярно, че магистратите прокурори са длъжни да се съобразяват с указанията на своите висшестоящи ръководители, от практиката на Съда, по-специално от решения от 27 май 2019 г., OG и PI (Прокуратури на Любек и Цвикау) (C‑508/18 и C‑82/19 PPU, EU:C:2019:456), и от 27 май 2019 г., PF (главен прокурор на Литва) (C‑509/18, EU:C:2019:457), следва, че изискването за независимост, което изключва възможността правомощието на прокурорите да вземат решения да бъде предмет на указания извън съдебната власт, по-специално от изпълнителната власт, не забранява вътрешните указания, които могат да бъдат давани на магистратите прокурори от техните висшестоящи ръководители въз основа на отношението на власт и подчинение, с което се регулира функционирането на прокуратурата.
57 Независимостта на прокуратурата не се поставя под съмнение и от факта, че тя е натоварена с упражняването на функциите по повдигане и поддържане на обвинението. Всъщност, както посочва Генералната прокуратура на Великото херцогство Люксембург в съдебното заседание пред Съда, понятието „издаващ съдебен орган“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 не се отнася само до съдиите или правораздавателните органи на дадена държава членка. В това отношение Съдът е постановил, че това понятие се прилага и за главния прокурор на държава членка, който е компетентен да провежда наказателни преследвания, при условие че при издаването на европейската заповед за арест неговият статут му предоставя гаранция за независимост по отношение на изпълнителната власт (вж. в този смисъл решение от 27 май 2019 г., PF (Главен прокурор на Литва), C‑509/18, EU:C:2019:457, т. 57).
58 С оглед на всички изложени съображения член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 следва да се тълкува в смисъл, че понятието „издаващ съдебен орган“ по смисъла на тази разпоредба обхваща магистратите прокурори от дадена държава членка, на които са възложени функциите по повдигане и поддържане на обвинението и които се намират под ръководството и контрола на своите висшестоящи ръководители, доколкото при издаването на европейската заповед за арест техният статут им предоставя гаранция за независимост, по-специално по отношение на изпълнителната власт.
По правото на ефективна съдебна защита
59 Системата на европейската заповед за арест съдържа защита на две равнища на процесуалните и основните права, от които трябва да се ползва издирваното лице, доколкото към съдебната защита, предвидена на първото равнище, при приемането на националното решение, каквато е националната заповед за арест, се добавя тази, която трябва да се осигури на второто равнище, при издаването на европейската заповед за арест, до което евентуално може да се стигне в кратък срок след приемането на посоченото национално съдебно решение (решение от 27 май 2019 г., OG и PI (Прокуратури на Любек и Цвикау), C‑508/18 и C‑82/19 PPU, EU:C:2019:456, т. 67 и цитираната съдебна практика).
60 Следователно, що се отнася до мярка като европейската заповед за арест, която е от естество да засегне правото на свобода на съответното лице, тази защита предполага приемането на решение, което отговаря на изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита, поне на едно от двете равнища на посочената защита (решение от 27 май 2019 г., OG и PI (Прокуратури на Любек и Цвикау), C‑508/18 и C‑82/19 PPU, EU:C:2019:456, т. 68).
61 По-специално второто ниво на защита на правата на съответното лице предполага, че издаващият съдебен орган следи за спазването на необходимите условия за издаването на европейската заповед за арест и преценява по обективен начин дали това издаване е с пропорционален характер, отчитайки всички уличаващи и оневиняващи доказателства и без да е изложен на риска да бъде обвързан от изпълнението на външни указания, по-специално от страна на изпълнителната власт (вж. в този смисъл решение от 27 май 2019 г., OG и PI (Прокуратури на Любек и Цвикау), C‑508/18 и C‑82/19 PPU, EU:C:2019:456, т. 71 и 73).
62 Освен това, когато с правото на издаващата държава членка се предоставя компетентност за издаване на европейска заповед за арест на орган, който, въпреки че участва в правораздаването на тази държава членка, сам по себе си не е юрисдикция, решението за издаване на такава заповед за арест, и по-специално пропорционалният характер на такова решение, трябва да може да подлежи в посочената държава членка на обжалване по съдебен ред, което изцяло отговаря на изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита (вж. в този смисъл решение от 27 май 2019 г., OG и PI (Прокуратури на Любек и Цвикау), C‑508/18 и C‑82/19 PPU, EU:C:2019:456, т. 75).
63 С такава жалба срещу решението за издаване на европейска заповед за арест, прието от орган, който, макар да участва в правораздаването и да се ползва от необходимата независимост по отношение на изпълнителната власт, не е юрисдикция, следва да се гарантира, че контролът за спазване на необходимите условия за издаването на европейска заповед за арест за целите на наказателното преследване, и по-специално контролът на нейния пропорционален характер, се упражнява в рамките на производство, в което се съблюдават изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита.
64 Следователно държавите членки имат задължение да следят дали техните правни системи действително гарантират изискваното от Рамково решение 2002/584 равнище на съдебна защита, както то е тълкувано в практиката на Съда, посредством предвиждането на прилагани от държавите членки процесуални разпоредби, които могат да се различават в правопорядъците на една или друга държава.
65 Във връзка с това установяването на право на самостоятелно обжалване на решението за издаване на европейска заповед за арест, взето от правораздавателен орган, който не е юрисдикция, представлява само една от наличните възможности.
66 В действителност Рамково решение 2002/584 не е пречка държава членка да прилага своите процесуални правила по отношение на издаването на европейска заповед за арест, доколкото не се препятства постигането на преследваната с това рамково решение цел и изпълнението на произтичащите от него изисквания (вж. в този смисъл решение от 30 май 2013 г., F, C‑168/13 PPU, EU:C:2013:358, т. 53).
67 В настоящия случай, както следва от материалите от преписката по делото, с които разполага Съдът, във френската правна система издаването на европейска заповед за арест за целите на наказателното преследване по необходимост е свързано с национална заповед за задържане, издадена от правораздавателен орган, обикновено съдия-следователят. Съгласно член 131 от СРР, ако лицето се укрива или ако пребивава извън територия на Франция, след като съобрази становището на прокурора на Републиката, съдия-следователят може да издаде срещу това лице заповед за задържане, когато за извършеното деянието е предвидено наказание лишаване от свобода или по-тежко наказание.
68 От преюдициалното запитване по дело C‑626/19 PPU следва, че когато европейска заповед за арест за целите на наказателното преследване е издадена от прокуратурата, правораздавателният орган, издал националната заповед за задържане, въз основа на която е издадена европейската заповед за арест, изисква едновременно с това от прокуратурата да издаде европейска заповед за арест и този правораздавателен орган подлага на преценка наличието на условията, необходими за издаването на такава европейска заповед за арест, и по-специално нейния пропорционален характер.
69 Освен това според френското правителство на основание на член 170 от CPP съгласно френското право може да бъде искана отмяна на решението за издаване на европейска заповед за арест, тъй като това решение е процесуален акт. Подобно искане може да бъде направено във всеки един момент в хода на производството по разследване и то позволява на страните в производството да претендират спазването на техните права. Когато европейската заповед за арест е издадена срещу лице, което все още не е конституирано като страна в производството, то ще може да иска отмяната на европейската заповед за арест след фактическото му предаване и след явяването си пред съдия-следователя.
70 Наличието на подобни процесуални разпоредби във френската правна система свидетелства за обстоятелството, че пропорционалният характер на актът на прокуратурата да издаде европейска заповед за арест може да бъде обект на съдебен контрол преди и дори почти едновременно с неговото постановяване, а във всички случаи и след издаването на европейската заповед за арест, така че тази проверка може да бъде извършена, в зависимост от конкретния случай, преди или след фактическото предаване на издирваното лице.
71 Следователно тази правна система отговаря на изискването за ефективна съдебна защита.
72 В допълнение, както бе припомнено в точка 43 от настоящото съдебно решение, Рамково решение 2002/584 се вписва в общата система на гаранциите за ефективната съдебна защита, предвидени в други разпоредби на Съюза и приети в областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, които спомагат да се улесни издирваното на основание на европейска заповед лице при упражняване на неговите права дори и преди то да бъде предадено на издаващата държава членка.
73 По-специално член 10 от Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството за установяване на европейска заповед за арест, правото на информация на трето лице от момента на лишаването от свобода и от правото на частните лица на свобода да общуват с трети лица и консулски органи (ОВ L 294, 2013 г., стр. 1) задължава компетентния орган на изпълняващата държава членка да уведоми без неоправдано забавяне след задържането им лицата, чието предаване се иска, че имат право да им бъде назначен адвокат в издаващата държава членка.
74 С оглед на всички изложени съображения на поставените въпроси трябва да се отговори, че член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 следва да се тълкува в смисъл, че понятието „издаващ съдебен орган“ по смисъла на тази разпоредба обхваща магистратите прокурори от дадена държава членка, на които са възложени функциите по повдигане и поддържане на обвинението и които се намират под ръководството и контрола на своите висшестоящи ръководители, доколкото при издаването на европейската заповед за арест техният статут им предоставя гаранция за независимост, по-специално по отношение на изпълнителната власт. Рамково решение 2002/584 следва да се тълкува в смисъл, че са изпълнени изискванията, присъщи на ефективна съдебна защита, от която трябва да се ползва лице, по отношение на което е издадена европейска заповед за арест за целите на наказателното преследване, когато съгласно законодателството на издаващата държава членка условията за издаване на тази заповед, и по-специално нейният пропорционален характер, подлежат на съдебен контрол в тази държава членка.
По съдебните разноски
75 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:
Член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г., следва да се тълкува в смисъл, че понятието „издаващ съдебен орган“ по смисъла на тази разпоредба обхваща магистратите прокурори от дадена държава членка, на които са възложени функциите по повдигане и поддържане на обвинението и които се намират под ръководството и контрола на своите висшестоящи ръководители, доколкото при издаването на европейската заповед за арест техният статут им предоставя гаранция за независимост, по-специално по отношение на изпълнителната власт.
Рамково решение 2002/584, изменено с Рамково решение 2009/299, трябва да се тълкува в смисъл, че са изпълнени изискванията, присъщи на ефективна съдебна защита, от която трябва да се ползва лице, по отношение на което е издадена европейска заповед за арест за целите на наказателното преследване, когато съгласно законодателството на издаващата държава членка условията за издаване на тази заповед, и по-специално нейният пропорционален характер, подлежат на съдебен контрол в тази държава членка.
Подписи
i След първоначалната електронна публикация на този текст е направено изменение в точки 7 и 71 и в горния колонтитул.