ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)
21 октомври 2014 година
Дело F‑107/11 DEP
Ioannis Ntouvas
срещу
Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC)
„Публична служба — Производство — Определяне на съдебните разноски — Адвокатски възнаграждения — Представителство на институция от адвокат — Разходи за транспорт и за настаняване и дневни надбавки на служителя — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски“
Предмет: Искане за определяне на съдебните разноски, подадено от г‑н Ntouvas на основание член 92, параграф 1 от Процедурния правилник, по делото, по което е постановено решение Ntouvas/ECDC (F‑107/11, EU:F:2012:182, обжалвано във висящо производство пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑94/13 P).
Решение: Определя съдебните разноски, които г‑н Ntouvas трябва да върне на Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията като подлежащи на възстановяване съдебни разноски по дело F‑107/11, Ntouvas/ECDC, в общ размер на 9 472,19 EUR.
Резюме
1. Съдебно производство — Съдебни разноски — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Представяне на доказателства, които да установят, че разходите, чието възстановяване е поискано, действително са направени — Критерии
(член 91, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
2. Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Направени от страните необходими разходи — Възнаграждения, изплатени от институция на нейния адвокат — Включване — Обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определянето
(член 19, първа алинея от Статута на Съда и член 7, параграф 1 от приложение І към Статута на Съда; член 91, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
3. Привилегии и имунитети на Европейския съюз — Освобождаване на Съюза от всички преки данъци и мита по отношение на предмети, предназначени за негово официално ползване — Признати на Съюза предимства в областта на преките данъци — Преценка на държавите членки — Условия
(членове 3 и 4 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз)
1. Само обстоятелството, че на страната са изпратени единствено копия от оригиналите на фактурите, не позволява, предвид липсата на доводи, опровергаващи автентичността на тези фактури и съответствието им с оригиналите, да се заключи, че разходите, чието плащане е поискано като подлежащи на възстановяване съдебни разноски, в действителност не са реално извършени.
(вж. точка 24)
2. Както следва от член 19, първа алинея от Статута на Съда — приложим за Съда на публичната служба на основание член 7, параграф 1 от приложение І към същия статут — институциите на Съюза могат свободно да потърсят помощ от адвокат. Следователно неговото възнаграждение попада в обхвата на понятието за необходими за производството разходи, без институцията да е длъжна да доказва, че такава помощ е била обективно обоснована.
Що се отнася до определянето на размера, до който адвокатските възнаграждения могат да бъдат възстановени, съдът на Съюза не е оправомощен да определя дължимите от страните възнаграждения на собствените им адвокати, а да определя размера, до който тези средства могат да бъдат възстановени от осъдената да заплати съдебните разноски страна. Като се произнася по искането за определяне на съдебните разноски, съдът на Съюза не следва да взема под внимание национална тарифа, определяща адвокатските възнаграждения, нито евентуално споразумение по този въпрос, сключено между заинтересованата страна и нейните представители или юридически съветници.
В същия смисъл обстоятелството, че възнаграждението е предварително твърдо определено, няма значение за преценката на Съда на публичната служба относно сумата, която трябва да се възстанови като съдебни разноски, тъй като съдът се основава на ясно установени в съдебната практика критерии и на конкретната информация, която страните трябва да му предоставят. Въпреки че липсата на такава информация не е пречка за това Съдът на публичната служба да определи по справедливост размера на подлежащите на възстановяване съдебни разноски, тя го задължава да извърши стриктна преценка на исканията на молителя.
Освен това, когато не съществуват разпоредби в правото на Съюза от тарифно естество, съдът трябва да прецени по свое усмотрение данните по делото, като вземе предвид предмета и естеството на спора, неговата значимост от гледна точка на правото на Съюза, както и сложността на делото, вероятния наложен от съдебното производство обем на работата на представителите или юридическите съветници, които са се явявали, и материалния интерес на спора за страните.
Накрая, размерът на подлежащите на възстановяване на съответната институция разходи за адвокатски възнаграждения не може да се оценява, без да се отчита работата, извършена от нейните служби преди самото сезиране на Съда на публичната служба. Всъщност, след като допустимостта на жалба е обусловена от подаването на жалба по административен ред и нейното отхвърляне от органа по назначаването, службите на институцията по принцип участват в разглеждането на споровете още преди те да са отнесени пред Съда на публичната служба.
Що се отнася до обема на работа, свързана с производството пред Съда на публичната служба, съдът следва да вземе предвид общия брой на часовете положен труд, които обективно могат да се разглеждат като абсолютно необходими за целите на това производство.
(вж. точки 25—30 и 34)
Позоваване на:
Общ съд на Европейския съюз — определение Marcuccio/Комисия, T‑515/09 P‑DEP, EU:T:2013:269, т. 20
Съд на публичната служба — определения Schönberger/Парламент, F‑7/08 DEP, EU:F:2010:32, т. 29 и Chatzidoukakis/Комисия, F‑84/10 DEP, EU:F:2014:41, т. 20 и 22—24 и цитираната съдебна практика
3. Членове 3 и 4 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз го освобождават от всички преки данъци, и по-специално от мита по отношение на предмети, предназначени за негово официално ползване, а евентуалните признати на Съюза предимства в областта на косвените данъци, като например данъка върху добавената стойност, са оставени на преценката на държавите членки и зависят от условията, наложени с този протокол. Във всички случаи закупуването на услуги от длъжностните лица и служителите, когато заминават в командировка, не е освободено от данък върху добавената стойност.
(вж.точка 47)