ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав)
5 юли 2011 година
Дело F-73/10
Angel Coedo Suárez
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Публична служба — Длъжностни лица — Иск за обезщетение — Мълчалив отказ по искането за обезщетение, последван от изричен отказ по същото искане — Късно подаване на жалба по административен ред срещу мълчаливия отказ — Недопустимост“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ на основание член 106а от него, с която г‑н Coedo Suárez иска, първо, да се отмени решението на Съвета от 26 октомври 2009 г., с което се постановява отказ по искането му от 3 юни 2009 г. за обезщетение за причинените му от тази институция вреди, второ, да се отмени решението на Съвета от 26 май 2010 г., с което се отхвърля подадената по административен ред жалба срещу този отказ, трето, да се осъди Съветът да му заплати обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които счита, че е претърпял
Решение: Отхвърля жалбата като недопустима. Съветът понася всички съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Иск/Жалба — Предварителна административна жалба — Mълчалив отказ, който не е оспорен в предвидения срок — Последващо изрично решение — Потвърждаващ акт
(членове 90 и 91 от Правилника на длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Иск/Жалба — Предварителна административна жалба — Срокове — Характер на абсолютна процесуална предпоставка —Преклудиране — Извинима грешка — Понятие
(член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; членове 90 и 91 от Правилника на длъжностните лица)
3. Производство — Съдебни разноски — Възлагане — Съобразяване на изискванията за справедливост — Осъждане на спечелилата страна на заплащане на съдебните разноски
(член 87, параграф 2 и член 88 от Правилника на Съда на публичната служба; член 90, параграф 1 от Правилника на длъжностните лица)
1. Изричният отказ, който е постановен след мълчалив отказ по същото искане и представлява чисто потвърждаващ акт, не може да позволи на заинтересованото длъжностно лице да продължи досъдебното производство, като му предостави нов срок за обжалване по административен ред. Освен това, макар член 91, параграф 3, второ тире от Правилника да предвижда, че „ако жалбата е била отхвърлена с изрично решение, след като веднъж вече е била отхвърлена с мълчалив отказ, но преди изтичането на срока за подаване на жалба, за обжалването започва да тече нов срок“, тази разпоредба се отнася само за срока за обжалване на решение за отхвърляне на подадена по административен ред жалба и не е приложима по отношение на срока за обжалване по административен ред на изричен или мълчалив отказ по искане на длъжностно лице. Всъщност член 91, параграф 3, второ тире от Правилника е специфична разпоредба, която се отнася до начина на изчисляване на сроковете за обжалване и трябва да се тълкува буквално и стриктно.
(вж. точки 37 и 38)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 17 ноември 2000 г., Martinelli/Комисия, T‑200/99, точка 11 и цитираната съдебна практика
Общ съд на Европейския съюз — 8 юли 2010 г., Sevenier/Комисия, T-368/09 P, точки 28—30
Съд на публичната служба — 8 юли 2009 г., Sevenier/Комисия, F‑62/08, точки 33—40, 10 май 2011 г., Barthel и др./Съд, F‑59/10, точки 25—27
2. Спазването на сроковете за обжалване по член 90 от Правилника, установени за да се гарантират яснотата и сигурността на правоотношенията и да се избегне всякаква дискриминация или произволно третиране при правораздаването, е абсолютна процесуална предпоставка и не зависи от преценката на страните и на съда, който трябва да проверява, дори служебно, дали са спазени.
Макар да се приема, че неспазването на правилата относно сроковете за обжалване може да не доведе до отхвърляне на жалбата като недопустима, ако се дължи на извинима грешка на длъжностното лице, понятието за извинима грешка може да обхваща само изключителни обстоятелства, по-специално такива, при които поведението на институцията само по себе си или в решаваща степен може да породи допустимо объркване в съзнанието на добросъвестен правен субект, положил цялата дължима грижа, която се изисква от лице с нормални познания.
В това отношение съобщението, че подаденото на основание член 90, параграф 1 от Правилника искане се разглежда и службите на съответната институция още не са достигнали до окончателно заключение, не произвежда никакво правно действие и в частност не може да продължи предвидените в членове 90 и 91 от Правилника срокове. Страните не могат да продължават по свое усмотрение установените в Правилника срокове, тъй като стриктното им спазване е абсолютна процесуална предпоставка и осигурява яснота и сигурност на правните положения.
Освен това стриктното прилагане на правната уредба на Съюза относно процесуалните срокове, което отговаря на изискването за правна сигурност и на необходимостта да се избегне всякаква дискриминация или произволно третиране при правораздаването, по никакъв начин не засяга правото на ефективна съдебна защита. Всъщност правото на справедлив съдебен процес, признато в правния ред на Съюза с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, не е пречка за предвиждането на срок за подаване на жалба пред съд.
(вж. точки 34, 40, 41 и 43)
Позоваване на:
Съд — 17 юни 1965 г., Müller/Съвети, 43/64; 17 февруари 1972 г., Richez‑Parise/Комисия, 40/71, точки 8 и 9; 1 април 1987 г., Dufay/Парламент, 257/85, точка 10; 29 юни 2000 г., Politi/Европейска фондация за обучение, C‑154/99 P, точка 15; 17 май 2002 г., Германия/Парламент и Съвет, C‑406/01, точка 20 и цитираната съдебна практика; 18 януари 2007 г., PKK и KNK/Съвет, C‑229/05 P, точка 101
Първоинстанционен съд — 10 април 2003 г., Robert/Парламент, T‑186/01, точка 54; 2 март 2004 г., Di Marzio/Комисия, T‑14/03, точка 40; 15 януари 2009 г., Braun-Neumann/Парламент, T‑306/08 P, точка 36
Съд на публичната служба — 11 юни 2009 г., Ketselidis/Комисия, F‑72/08, точка 52; 12 май 2010 г., Peláez Jimeno/Парламент, F‑13/09, точка 18
3. Съгласно член 87, параграф 2 от неговия Процедурен правилник Съдът на публичната служба може, когато справедливостта изисква това, да реши дадена страна, макар и загубила делото, да бъде осъдена да заплати само частично съдебните разноски и дори да не бъде осъдена за тях. Освен това съгласно член 88 от същия правилник спечелила делото страна може да бъде осъдена да заплати съдебните разноски частично и дори изцяло, ако това изглежда оправдано от нейното поведение, включително преди образуване на съдебното производство.
В частност възлагането на съдебните разноски в тежест на институцията, дори когато печели делото, може да бъде обосновано от неполагането на дължимата от нея грижа в досъдебното производство, когато, от една страна, е постановила изричен отказ по искането на засегнатото длъжностно лице след изтичане на четиримесечния срок, предвиден в член 90, параграф 1 от Правилника, и от друга страна, в това решение не е обърнала внимание на заинтересованото лице, че вече е налице мълчалив отказ и тримесечният срок за подаване на жалба по административен ред тече от датата на мълчаливия отказ.
(вж. точки 45, 47 и 48)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 28 юни 2006 г., Le Maire/Комисия, F‑27/05, точка 53; Barthel и др./Съд, посочено по-горе, точки 33 и 34