ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)

25 април 2007 година

Дело F-59/06

Petrus Kerstens

срещу

Комисия на Европейските общности

„Длъжностни лица — Оценка — Доклад за развитие на кариерата — Срок за обжалване — Закъснение — Явна недопустимост“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 EA, с която г‑н Kerstens иска да се отмени докладът за развитието на кариерата му за 2004 г., обявен на 11 юли 2005 г. за окончателен от оценяващия, който се произнася при обжалване, както и решението от 6 февруари 2006 г. на органа по назначаването, с което се отхвърля жалбата му срещу доклада за развитието на кариерата му за 2004 г.

Решение: Отхвърля жалбата като явно недопустима. Всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Жалба — Предварителна жалба по административен ред — Срокове

(членове 25 и 43 и член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Жалба — Предварителна жалба по административен ред — Дата на подаване

(член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)

1.      За надлежното уведомяване за решение по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника е необходимо не само решението да е било съобщено на неговия адресат, но и последният да е могъл действително да се запознае със съдържанието му. От това следва, че когато длъжностно лице получи изпратена по електронен път информация, че решението, по силата на което неговият атестационен доклад става окончателен, е прието и достъпно във вътрешната информационна система на институцията, сроковете за обжалване по административен и по съдебен ред текат от момента, в който заинтересованото лице влезе в системата, отвори електронното досие, съдържащо неговия доклад, и така може действително да се запознае със съдържанието му.

В това отношение надеждността на датите и часовете на справките, които се установяват от историята на влизанията във вътрешната информационна система, не може да бъде поставена под съмнение от обикновени твърдения за наличието на опасност от манипулиране на данните, ако тези сериозни обвинения не почиват на достатъчно конкретни, непротиворечиви и относими улики, свързани с обстоятелствата по настоящия случай.

(вж. точки 34—36)

Позоваване на:

Съд — 15 юни 1976 г., Jänsch/Комисия, 5/76, Recueil, стр. 1027, точка 10

Първоинстанционен съд — 23 ноември 2005 г., Bravo-Villasante/Комисия, T‑507/04, Recueil FP, стр. I‑A‑361 и II‑1609, точка 29; 19 октомври 2006 г., Buendía Sierra/Комисия, T‑311/04, Recueil, стр. II‑4137, точка 121

2.      Член 90, параграф 2 от Правилника трябва да се тълкува в смисъл, че жалбата е „подадена“ не когато бъде изпратена на институцията, а когато стигне до нея.

(вж. точка 39)

Позоваване на:

Съд — 26 ноември 1981 г., Michel/Парламент, 195/80, Recueil, стр. 2861, точки 8 и 13

Първоинстанционен съд — 25 септември 1991 г., Lacroix/Комисия, T‑54/90, Recueil, стр. II‑749, точки 28 и 29

Съд на публичната служба — 15 май 2006 г., Schmit/Комисия, F‑3/05, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑9 и II‑A‑1‑33, точка 28