РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи разширен състав)

10 април 2019 година(*)

„Субсидии — Внос на тръби от пластичен чугун с произход от Индия — Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/387 — Налагане на окончателно изравнително мито — Индийска схема за налагане на данък върху износа на желязна руда и на два вида такси за железопътен превоз на товари, която поставя превоза на желязна руда, предназначена за износ, в неблагоприятно положение — Член 3, точка 1, буква a), подточка iv) от Регламент (ЕО) № 597/2009 (заменен с Регламент (ЕС) 2016/1037) — Финансово участие — Доставка на стоки — Действие, изразяващо се в „упълномощаване“ на частен орган да изпълнява функция, която представлява финансово участие — Член 4, параграф 2, буква a) от Регламент № 597/2009 — Специфичност на субсидия — Член 6, буква г) от Регламент № 597/2009 — Изчисляване на ползата — Вреда за промишлеността на Съюза — Изчисляване на подбиването на цената и на маржа на вредата — Причинно-следствена връзка — Достъп до поверителните данни на антисубсидийното разследване — Право на защита“

По дело T‑300/16

Jindal Saw Ltd, установено в Ню Делхи (Индия),

Jindal Saw Italia SpA, установено в Триест (Италия),

за които се явяват R. Antonini и E. Monard, адвокати,

жалбоподатели,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват J.‑F. Brakeland и G. Luengo, в качеството на представители,

ответник,

подпомагана от

Saint-Gobain Pam, установено в Понт-а-Мусон (Франция), за което се явяват O. Prost, A. Coelho Dias и C. Bouvarel, адвокати,

встъпила страна,

с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/387 на Комисията от 17 март 2016 година за налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) с произход от Индия (ОВ L 73, 2016 г., стр. 1) в частта, в която се отнася до жалбоподателите,

ОБЩИЯТ СЪД (първи разширен състав),

състоящ се от: I. Pelikánová, председател, V. Valančius, P. Nihoul, J. Svenningsen (докладчик) и U. Öberg, съдии,

секретар: S. Bukšek Tomac, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 4 юли 2018 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1        Жалбоподателите, Jindal Saw Ltd — частно дружество, учредено по индийското право, и Jindal Saw Italia SpA — италианско дружество, притежавано от Jindal Saw Ltd., осъществяват дейност в областта на производството и продажбата на тръби от пластичен чугун за индийския пазар и за износ. През разглеждания в случая период три свързани дружества са продавали продукти на Jindal Saw в Европейския съюз, а именно, освен Jindal Saw Italia, също и Jindal Saw España SL и Jindal Saw Pipeline Solutions, UK (наричани по-нататък общо „дружествата за продажба на Jindal Saw“).

2        На 10 ноември 2014 г. Saint-Gobain Pam, Saint-Gobain Pam Deutschland GmbH и Saint-Gobain Pam España S.A. (наричани по-нататък общо „жалбоподателят по административното производство“) подават административна жалба до Европейската комисия на основание член 5 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (ОВ L 343, 2009 г., стр. 51), изменен с Регламент (ЕС) № 37/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2014 г. (ОВ L 18, 2014 г., стр. 1) (заменен с Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (ОВ L 176, 2016 г., стр. 21), в която искат започването на антидъмпингово разследване относно вноса на тръби от пластичен чугун с произход от Индия.

3        С известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 20 декември 2014 г. (ОВ С 461, 2014 г., стр. 35), Комисията започва антидъмпингова процедура по отношение на разглеждания внос (наричана по-нататък „антидъмпинговата процедура“).

4        Едновременно с това на 26 януари 2015 г. жалбоподателят по административното производство подава административна жалба до Европейската комисия на основание член 10 от Регламент (ЕО) № 597/2009 на Съвета от 11 юни 2009 година относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейския съюз (ОВ L 188, 2009 г., стр. 93), изменен с Регламент № 37/2014 (наричан по-нататък „основният регламент“) (заменен с Регламент (ЕС) 2016/1037 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейския съюз (ОВ L 176, 2016 г., стр. 55), с която иска започването на антисубсидийно разследване относно разглеждания внос, като твърди, че индийските производители се ползват от различни субсидии, и по-специално субсидия за закупуването на желязна руда.

5        С известие, публикувано в Официален вестник на 11 март 2015 г. (ОВ C 83, 2015 г., стр. 4, наричано по-нататък „известието за започване“), Комисията започва антисубсидийна процедура по отношение на разглеждания внос (наричана по-нататък „антисубсидийната процедура“).

6        На 24 юни 2015 г. Jindal Saw представя на Комисията становището си по някои аспекти от анализа на дъмпинга, на вредата за промишлеността на Съюза и на интересите на Съюза. Това становище e представено в рамките както на антидъмпинговата процедура, така и на антисубсидийната процедура.

7        На 18 септември 2015 г. Комисията приема Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1559 за налагане на временно антидъмпингово мито по отношение на вноса на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) с произход от Индия (ОВ L 244, 2015 г., стр. 25, наричан по-нататък „временният антидъмпингов регламент“). В този регламент разглежданият продукт е определен като тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) с произход от Индия.

8        На 23 октомври 2015 г. Jindal Saw представя становището си по неокончателната информация в рамките на антидъмпинговата процедура и същевременно иска организирането на изслушване от Комисията.

9        На 20 ноември 2015 г. се провежда среща. На 24 ноември 2015 г. Jindal Saw изпраща електронно писмо до Комисията, в което потвърждава някои данни, разгледани по време на тази среща, по-специално относно разглеждания продукт, така както е определен във временния антидъмпингов регламент, и относно изчисляването на подбиването на цената, а на 27 ноември 2015 г. изпраща на Комисията становището си след тази среща в рамките на антидъмпинговата процедура. На 9 декември 2015 г. в рамките на антидъмпинговата процедура и на антисубсидийната процедура Jindal Saw изпраща на Комисията няколко становища по-специално относно, първо, естеството на субсидия на данъка върху износа на желязна руда, второ, вредата за промишлеността на Съюза, трето, отговорите на потребителите на разглеждания продукт, така както е определен във временния антидъмпингов регламент, на предоставените им въпросници, и четвърто, изключването на тръбите, които нямат нито вътрешно, нито външно покритие, от определението за разглеждания продукт.

10      На 22 декември 2015 г. Комисията информира Jindal Saw за основните факти и съображения, въз основа на които възнамерява да наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса на посочения продукт, както и за основните факти и съображения, въз основа на които възнамерява да наложи окончателно изравнително мито върху същия внос (наричана по-нататък „окончателната информация“). Преди да представи коментарите си, с електронно писмо от 12 януари 2016 г. Jindal Saw иска допълнителна информация по четири конкретни въпроса. В рамките на антисубсидийната процедура, с електронно писмо от 13 януари 2016 г., то иска от Комисията да го информира за изчисленията на транспортните разходи в „закръглена средна стойност“. Комисията отговаря на това искане с електронно писмо от 19 януари 2016 г.

11      На 20 януари 2016 г. Jindal Saw представя коментарите си по окончателната информация в рамките на антидъмпинговата процедура и на антисубсидийната процедура.

12      На 27 януари 2016 г. Комисията изпраща на Jindal Saw допълнително писмо с окончателна информация относно направените в рамките на антисубсидийната процедура корекции в изчисленията на субсидиите. Срокът за представяне на становище изтича на 29 януари 2016 г.

13      На 28 януари 2016 г. Jindal Saw участва в среща, организирана от Комисията. На тази среща се обсъждат по-специално изводите относно субсидията, каквато според Комисията представлявали данъкът върху износа на желязна руда и схемата за два вида такси за железопътен превоз на желязна руда (Dual Freight Policy, наричана по-нататък „DFP“), както и изчисленията във връзка с всички твърдени субсидийни мерки, вредата за промишлеността на Съюза и дъмпинга. Същия ден Комисията изпраща писмо до Jindal Saw, в което го информира за някои корекции в рамките на антидъмпинговата процедура и на антисубсидийната процедура в изчисленията на показателите за вредата, причинена на промишлеността на Съюза. Срокът за представяне на становище изтича на 1 февруари 2016 г.

14      На 1 февруари 2016 г. Jindal Saw изпраща две електронни писма до Комисията, в които излага становището си по корекциите на някои от показателите за вредата, причинена на промишлеността на Съюза, от една страна, и срещата от 28 януари 2016 г., от друга страна. Тези писма съдържат и редица искания за информация.

15      В края на антидъмпинговата процедура и на антисубсидийната процедура Комисията приема Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/387 от 17 март 2016 година за налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) с произход от Индия (ОВ L 73, 2016 г., стр. 1, наричан по-нататък „обжалваният регламент“), както и Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/388 от 17 март 2016 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) с произход от Индия (ОВ L 73, 2016 г., стр. 53), срещу който също е подадена жалба за отмяна по дело Jindal Saw и Jindal Saw Italia/Комисия (T‑301/16).

16      В обжалвания регламент разглежданият продукт е определен окончателно като „тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун), с изключение на тръбите от пластичен чугун без вътрешно и външно покритие […], с произход от Индия, понастоящем класирани в кодове по КН ex 7303 00 10 и ex 7303 00 90“ (наричан по-нататък „разглежданият продукт“).

 Производство и искания на страните

17      На 13 юни 2016 г. жалбоподателите подават настоящата жалба в секретариата на Общия съд. Писмената защита, репликата и дупликата са представени съответно на 27 септември и 21 ноември 2016 г. и на 26 януари 2017 г.

18      Вследствие на извършените промени в съставите на Общия съд делото е преразпределено на друг съдия докладчик, включен в първи състав.

19      На 11 и 21 ноември 2016 г. и на 14 февруари 2017 г. жалбоподателите подават искания за поверително третиране на някои данни, които се съдържат в жалбата, репликата и дупликата. На 24 октомври 2016 г. Комисията подава искане за поверително третиране на едно от приложенията към писмената защита.

20      С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 18 октомври 2016 г., Saint-Gobain Pam иска да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Комисията. С определение от 19 януари 2017 г. председателят на първи състав на Общия съд допуска встъпването.

21      На 6 март 2017 г. встъпилата страна представя в секретариата на Общия съд писмено становище при встъпване. Комисията и жалбоподателите представят становищата си по писменото становище при встъпване съответно на 24 март и 19 април 2017 г.

22      На 20 юли 2017 г. Общият съд разпорежда на Комисията, на основание член 91, буква б) от Процедурния правилник на Общия съд и при спазване на член 103, параграф 1 от този правилник, да предостави данните, необходими за проверка на истинността на някои обяснения, дадени в писмената защита, относно последиците от техническата грешка, посочена в съображение 284 от обжалвания регламент (наричана по-нататък „техническата грешка“).

23      На 10 август 2017 г. Комисията представя в цифров формат данните, поискани от Общия съд чрез разпоредената от него мярка за събиране на доказателства.

24      С решение, връчено на страните на 14 септември 2017 г., адвокатите на жалбоподателите са поканени — в рамките на процесуално-организационно действие — да се запознаят с тези данни при определени условия в помещенията на секретариата на Общия съд. Преглеждането на данните се извършва на 26 и 27 септември 2017 г.

25      На 18 октомври 2017 г. жалбоподателите представят становището си след преглеждане на посочените данни от техните адвокати (наричано по-нататък „становището от 18 октомври 2017 г.“). На същата дата те подават искане за поверително третиране на някои от посочените данни по отношение на встъпилата страна.

26      На 14 ноември 2017 г. Комисията подава искане за поверително третиране на някои данни, които се съдържат в становището от 18 октомври 2017 г., по отношение на встъпилата страна.

27      На 22 ноември 2017 г. Комисията представя становище по становището от 18 октомври 2017 г.

28      На 15 декември 2017 г. встъпилата страна представя становище по становището от 18 октомври 2017 г. и по становището на Комисията.

29      На 27 април 2018 г. Общият съд приканва главните страни да отговорят — в рамките на процесуално-организационните действия — на няколко въпроса и да представят някои документи. Страните изпълняват това искане в определените им срокове. Те получават възможност да представят становище по отговорите на другата страна, което правят в определените за това срокове.

30      Жалбоподателите молят Общия съд:

–        да отмени обжалвания регламент в частта, в която се отнася до тях,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

31      Комисията, подкрепена от встъпилата страна, моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

32      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 4 юли 2018 г.

 От правна страна

 По допустимостта на становището от 18 октомври 2017 г.

33      Жалбоподателите представят становището от 18 октомври 2017 г. в описания по-долу контекст.

34      В заключителния етап от административното производство Комисията информира заинтересованите страни за наличието на техническа грешка. Тази грешка, допусната в някои показатели за вредата, причинена на промишлеността на Съюза, се състои в отчитането на някои експортни продажби на промишлеността на Съюза като продажби в Съюза. Ето защо Комисията коригира данните за продажбите в Съюза на промишлеността на Съюза и преразглежда данните относно други показатели, които са били повлияни косвено от техническата грешка.

35      В жалбата жалбоподателите поддържат, че Комисията не е направила всички корекции, наложени от поправката на техническата грешка.

36      В писмената си защита Комисията обяснява подробно, че техническата грешка е направена при въвеждането на някои числа — които се съдържат в електронна изчислителна таблица, създадена с помощта на софтуер за електронни таблици и приложена към отговорите на производител на Съюза на предоставения му въпросник — в специална електронна изчислителна таблица и че тази грешка не се е отразила на други показатели освен тези, които са били коригирани, тъй като другите показатели са изчислени в отделни електронни изчислителни таблици.

37      Според Комисията единствените показатели за вредата, които са били повлияни и преразгледани, са показателите, които са били автоматично свързани чрез формулите за изчисление, включени в тази специална електронна изчислителна таблица, с данните, засегнати от техническата грешка.

38      Комисията предлага — при спазване на разпоредбите на член 103 от Процедурния правилник — да предостави на Общия съд въпросните данни, които са поверителни по смисъла на член 29 от основния регламент, за да могат жалбоподателите да проверят основателността на обясненията, изложени в точки 36 и 37 по-горе.

39      В резултат на мярката за събиране на доказателства, разпоредена от Общия съд на 20 юли 2017 г., Комисията депозира в секретариата на Общия съд USB устройство, което съдържа поисканите данни. С решението, връчено на 14 септември 2017 г., и във връзка с посочената мярка за събиране на доказателства адвокатите на жалбоподателите са поканени, при условие че подпишат споразумение за поверителност, да се запознаят с документите, които се съдържат в това USB устройство, в помещенията на секретариата на Общия съд единствено с цел да проверят истинността на някои обяснения относно последиците от техническата грешка, дадени в писмената защита.

40      В становището от 18 октомври 2017 г., представено след запознаване с документите, жалбоподателите не оспорват истинността на тези обяснения, но твърдят, че в прегледаните документи са открили пет нови грешки, които потвърждавали някои от оплакванията им.

41      Комисията поддържа, като главно искане, че становището от 18 октомври 2017 г. е недопустимо, тъй като се отнася до въпроси, които нямат връзка с предмета на мярката за събиране на доказателства и с процесуално-организационните действия, предприети от Общия съд. При условията на евентуалност тя поддържа, че коригирането на грешките, посочени от жалбоподателите, по никакъв начин няма да промени анализа ѝ в обжалвания регламент.

42      Встъпилата страна, от която произхождат повечето от въпросните поверителни данни, по същество твърди, че основният регламент не позволява разкриването на поверителните данни, които едно предприятие е предоставило на институциите на Съюза в рамките на антисубсидийна процедура, без разрешението на това предприятие. При условията на евентуалност встъпилата страна иска да получи по-пълен от вече предоставения ѝ достъп до тези данни.

43      Най-напред, трябва да се констатира, че петте грешки, на които се позовават жалбоподателите в становището от 18 октомври 2017 г., не са свързани с техническата грешка, която стои в основата на мярката за събиране на доказателства и на процесуално-организационните действия, предприети от Общия съд, и следователно с предмета на тези мерки.

44      По-нататък, следва да се припомни, че основният регламент урежда подробно достъпа на заинтересованите страни до данните, събрани в рамките на антисубсидийно разследване. Той предвижда цялостна система от процесуални гаранции, които целят, от една страна, да позволят на заинтересованите страни да защитят надлежно интересите си, и от друга страна, да запазят при необходимост поверителността на информацията, използвана в хода на това разследване, и съдържа правила за съгласуване на тези две изисквания (вж. по аналогия решение от 30 юни 2016 г., Jinan Meide Casting/Съвет, T‑424/13, EU:T:2016:378, т. 96).

45      В това отношение член 29, параграф 1 от основния регламент установява принципа, че всяка поверителна по своя характер информация се третира като такава от органите, ако са посочени уважителни причини за това. Член 29, параграф 5 забранява по-специално Комисията да разгласява каквато и да е получена съгласно посочения регламент информация без специалното разрешение на лицето, което я е предоставило, ако това лице е поискало поверителност, както и да разгласява, освен при наличието на изрично предвидено изключение, по-специално вътрешните документи, подготвени от органите на Съюза.

46      Основният регламент съдържа и определен брой разпоредби, които позволяват да се съгласуват изискванията, свързани с правото на заинтересованите страни да защитят надлежно своите интереси, и изискванията, свързани с необходимостта от защита на поверителната информация. От една страна, достъпът на заинтересованите страни до информацията, която е достъпна съгласно член 11, параграф 7 и член 30 от основния регламент, е ограничен от поверителния характер на тази информация. От друга страна, член 29, параграфи 2—4 от основния регламент предвижда определен брой правила за спазването на поверителността на информацията, за да се запазят посочените права на заинтересованите страни.

47      В случая документите, които адвокатите на жалбоподателите са имали право да разгледат, съдържат само търговски данни на две от трите дружества, които в настоящия случай представляват промишлеността на Съюза. Става дума за поверителни данни по смисъла на член 29 от основния регламент, нещо, което страните не оспорват.

48      Следователно става дума за документи, чието разкриване жалбоподателите не могат да искат по силата на основния регламент. Достъпът до тези документи е бил предоставен — с решение на Общия съд, което стриктно описва този достъп, за да се гарантира спазването на правото на защита на жалбоподателите, както се посочва в мярката за събиране на доказателства и в процесуално-организационните действия, предприети от Общия съд — само на адвокатите на жалбоподателите, и то само за да могат да проверят последиците от допуснатата от Комисията техническа грешка.

49      Всъщност, от една страна, разпоредената от Общия съд мярка за събиране на доказателства е формулирана точно. Комисията е трябвало да предостави само данните, които са стриктно необходими, за да се провери истинността на някои обяснения относно причините за техническата грешка и нейните последици, дадени в писмената защита.

50      От друга страна, решението, връчено на страните на 14 септември 2017 г., е предвиждало като процесуално-организационно действие предоставянето на достъп до разглежданите данни само за да се гарантира спазването на правото на защита на жалбоподателите в рамките на настоящото производство във връзка с тези обяснения, а не за да се осигури информация на жалбоподателите отвъд гаранциите, предвидени в полза на заинтересованите страни в основния регламент, което би противоречало на зачитането на поверителността на данните. Впрочем трябва да се подчертае, че в рамките на административното производство правата на жалбоподателите са гарантирани от член 11, параграф 7 и членове 29 и 30 от основния регламент.

51      От гореизложеното следва, че положението по настоящия случай не може да се приравни на положение, при което Общият съд е решил — по силата на член 103, параграф 3 от Процедурния правилник и след извършване на предвиденото в параграф 2 от този член претегляне — да разкрие по принцип на главната страна данните или поверителните документи, предоставени от другата главна страна. Всъщност в случая Общият съд е предоставил на адвокатите на жалбоподателите специфичен достъп до електронните изчислителни таблици, използвани от Комисията за изготвянето на спорните показатели, единствено с цел да им позволи да проверят истинността на някои обяснения в писмената защита относно последиците от техническата грешка, и по-специално относно връзките, създадени в тези изчислителни таблици. Следователно жалбоподателите не могат да твърдят, че са имали общ достъп до нова информация, чието узнаване би им позволило да изтъкнат нови основания или оплаквания, които трябва да се считат за допустими съгласно член 84 от Процедурния правилник.

52      В това отношение трябва да се посочи и че самите жалбоподатели не са поискали от Общия съд да им предостави достъп до въпросните документи, така че да могат изцяло да разполагат с тях. Напротив, в репликата жалбоподателите изрично са поискали този достъп да им бъде предоставен единствено с цел да проверят истинността на някои обяснения в писмената защита относно последиците от техническата грешка.

53      Предвид изложените съображения становището от 18 октомври 2017 г. трябва да се отхвърли като недопустимо.

54      Следователно няма основание за произнасяне по искането на встъпилата страна, направено при условията на евентуалност, за получаване на пълен достъп до съответните данни.

 По същество

55      В подкрепа на жалбата жалбоподателите по същество излагат седем основания, изведени от различни нарушения на основния регламент, а именно:

–        първото, от нарушение на член 3, точка 1, буква а), подточка iv) от основния регламент, тълкуван във връзка с точка 1, буква а), подточка iii) от същия член — разпоредби, които по същество са идентични съответно с член 1.1 a) 1) iv) и член 1.1 a) 1) iii) от Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки, съдържащо се в приложение 1А към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО), подписано в Маракеш на 15 април 1994 г. (ОВ L 336, 1994 г., стр. 156, наричано по-нататък „Споразумението за СИМ“).

–        второто, от нарушение на член 10 от основния регламент и на правото на защита,

–        третото, от нарушение на член 4, параграф 1 и параграф 2, буква а) от основния регламент,

–        четвъртото, от нарушение на член 3, точка 2, член 6, буква г) и член 15, параграф 1 от основния регламент,

–        петото, от нарушение на член 8, параграфи 1, 2 и 5 от основния регламент, а в резултат на това и на член 15, параграф 1 от основния регламент,

–        шестото, от нарушение на член 8, параграфи 1, 2 и 4—7, член 9, параграф 1 и член 10, параграф 6 от основния регламент,

–        седмото, от нарушение на член 30, параграфи 4 и 5 от основния регламент и на правото на защита.

56      На първо място следва да се разгледат последователно второто и седмото основание.

 По второто основание, изведено от нарушаване на член 10 от основния регламент и на правото на защита

57      В рамките на второто основание, което се състои от две части, жалбоподателите твърдят, че като е включила в разследването DFP, въпреки че тази мярка не се споменава нито в административната жалба, въз основа на която е образувано разследването, нито в известието за започване на разследването, Комисията е нарушила член 10 от основния регламент и правото на защита на Jindal Saw.

58      В рамките на първата част жалбоподателите поддържат, че тъй като член 10, параграф 2, буква в) от основния регламент предвижда, че в административната жалба трябва да се посочи доказателство за съществуването на субсидия, а в случая не е било посочено такова доказателство по отношение на DFP, Комисията е трябвало да започне ново отделно разследване или въз основа на нова административна жалба, или служебно. Те добавят, че Комисията не може да си запази правото да разследва други субсидии, които евентуално се установят в хода на разследването, освен посочените в известието за започване.

59      В рамките на втората част жалбоподателите твърдят, че като е включила в разследването DFP, Комисията е нарушила правото на защита на Jindal Saw, тъй като то е било уведомено за предмета на това разследване едва в момента, в който е узнало окончателната информация, и следователно не е разполагало със същите срокове и предизвестия, за да представи становището си по DFP, с които е разполагало, за да представи становището си по другите аспекти на разследването.

60      Комисията, подкрепена от встъпилата страна, оспорва това основание по същество.

61      Що се отнася до първата част, трябва да се припомни, че съгласно член 10, параграф 1 от основния регламент за започването на антисубсидийно разследване по принцип е необходимо да се подаде административна жалба от името на промишлеността на Съюза. Съгласно член 10, параграф 2 от този регламент тази административна жалба трябва да съдържа достатъчно доказателства за съществуването на подлежаща на изравняване субсидия. Член 10, параграф 2, буква в) от посочения регламент се отнася до представянето на „доказателства за […] характера на въпросната субсидия“.

62      По същество жалбоподателите упрекват Комисията, че в нарушение на член 10, параграфи 1 и 2 от основния регламент е включила в разследването DFP, въпреки че за нея не се говори в административната жалба.

63      Това оплакване обаче не се подкрепя от фактите, тъй като DFP е спомената в жалбата. Всъщност в административната жалба жалбоподателят по административното производство цитира документи, издадени от индийското правителство, в които се говори както за данъка върху износа на желязна руда, така и за DFP, за да докаже, че целта на това правителство е да ограничи износа на желязна руда. Освен това жалбоподателят по административното производство цитира част от доклада на работната група относно стоманодобивната промишленост за дванадесетия петгодишен план, публикуван през 2011 г., съгласно който „[п]онастоящем износът на желязна руда от държавата се възпира чрез […] налагане на адвалорно износно мито от 20 % върху желязната руда и […] налагане на значително по-висока такса за железопътен превоз на товари от желязна руда, предназначена за износ“.

64      Освен това, както подчертава Комисията, жалбоподателите смесват схемата за субсидиране на доставката на желязна руда с конкретен инструмент, свързан с тази схема. Както административната жалба, така и известието за започване на разследване се позовават на факта, че индийското правителство е възложило или е разпоредило на частен орган да извършва дейност, като доставянето на желязна руда с високо съдържание на желязо срещу по-ниско от адекватното възнаграждение е споменато изрично. Следователно нито административната жалба, нито известието за започване се ограничават до данъка върху износа. Ето защо първата част от второто основание трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.

65      От гореизложеното следва, че втората част също не се подкрепя от фактите. Всъщност, като се има предвид, че в административната жалба се говори за DFP, Jindal Saw е знаело, преди изпращането на окончателната информация през декември 2015 г., че DFP е предмет на разглеждане като елемент от разглежданата схема за субсидиране.

66      Във всички случаи трябва да се отбележи, че всички доводи, изтъкнати от Jindal Saw пред Комисията в хода на административното производство, се отнасят до това дали като цяло ограниченията върху износа — независимо от тяхното точно естество — могат да представляват финансово участие.

67      Освен това и в становището си по окончателната информация Jindal Saw не прави разграничение между данъка върху износа и DFP, а отново излага доводи относно ограниченията върху износа като цяло. Следователно становището на Jindal Saw по ограниченията върху износа се отнася и до двете мерки, които в своята съвкупност съставляват разглежданата схема за субсидиране.

68      Поради това втората част от второто основание трябва да се отхвърли като неоснователна, а следователно и второто основание в неговата цялост.

 По седмото основание, изведено от нарушение на член 30, параграфи 4 и 5 от основния регламент и на правото на защита

69      По същество седмото основание се състои от две части.

70      В първата част жалбоподателите твърдят, че Комисията е нарушила член 30, параграф 4 от основния регламент и правото на изслушване на Jindal Saw, като не е му е предоставила редица данни, които то е поискало в две електронни писма от 1 февруари 2016 г.

71      Като се основават на съдебната практика, жалбоподателите подчертават, че когато институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка, спазването на правата, гарантирани от правния ред на Съюза, е от особено значение и че сред тези права е правото на надлежно изслушване. Не можела обаче да се изключи напълно възможността, ако Jindal Saw бе могло да изрази становище по поисканите от него данни за засегнатите от техническата грешка показатели за вреда и по разходите на промишлеността на Съюза, включително разходите за продажба, общите и административните разходи на дружествата за продажба на групата Saint-Gobain Pam, административната процедура да бе довела до различен и по-благоприятен за него резултат, при положение че преди това Комисията вече е променяла мнението си след представяне на становища на заинтересованите страни.

72      Във втората част жалбоподателите твърдят, че Комисията е нарушила член 30, параграф 5 от основния регламент, както и правото на изслушване на Jindal Saw, като не му е дала достатъчно време, за да представи становището си след съобщаването на изменените показатели за вреда. В това отношение те твърдят, че не може да се изключи напълно възможността, ако след съобщаването на изменените показатели за вреда Jindal Saw бе разполагало с изисквания от посочената разпоредба срок, то да бе успяло да представи по-подробно становище, което да накара Комисията да промени мнението си.

73      Комисията, подкрепена от встъпилата страна, оспорва това основание по същество.

74      Най-напред трябва да се посочи, първо, че когато заинтересованите от антисубсидийно разследване страни, а именно засегнатите производители износители, искат да получат достъп до информация относно фактите и съображенията, които могат да обосноват антисубсидийни мерки, за да защитят своите интереси, Комисията е длъжна да спазва някои принципи и процесуални гаранции.

75      В това отношение трябва да се приеме, от една страна, че член 30 от основния регламент установява някои подробни правила за упражняването на правото на изслушване на заинтересованите страни, което представлява основно право, признато от правния ред на Съюза. Член 30, параграф 2 предвижда правото на получаване на информиране относно съществените факти и съображения, въз основа на които се препоръчва налагането на окончателни изравнителни мита. Посоченият член предвижда също — в параграф 4, втора алинея — че когато Комисията възнамерява да приеме решение, като се основава на факти и съображения, различни от изложените по-рано, тя трябва да ги съобщи възможно най-бързо, а в параграф 5, че заинтересованите страни по принцип трябва да разполагат с минимален срок от десет дни, за да представят становището си, като този срок може да бъде по-кратък, когато става дума за допълнителна окончателна информация.

76      От друга страна, съгласно постоянната съдебна практика изискванията, свързани със зачитането на правото на защита, трябва да бъдат изпълнени не само в рамките на производства, които могат да приключат с налагане на санкции, но също и при процедури по разследване, предшестващи приемането на антисубсидийни регламенти, които могат да засегнат съответните предприятия пряко и лично и да породят неблагоприятни за тях последици. По-специално, при съобщаването на информация на заинтересованите предприятия в рамките на производство по разследване зачитането на правото на защита изисква заинтересованите предприятия да са имали възможност в хода на административната процедура да изложат надлежно своята гледна точка относно действителното настъпване и относимостта на твърдените факти и обстоятелства и относно приетите от Комисията доказателства в подкрепа на твърдението ѝ за наличие на субсидиране и на произтичащата от него вреда (вж. по аналогия решение от 16 февруари 2012 г., Съвет и Комисия/Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP, C‑191/09 P и C‑200/09 P, EU:C:2012:78, т. 76 и цитираната съдебна практика).

77      Макар безспорно зачитането на правото на защита да е от съществено значение в процедури по антисубсидийно разследване (вж. по аналогия решение от 16 февруари 2012 г., Съвет и Комисия/Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP, C‑191/09 P и C‑200/09 P, EU:C:2012:78, т. 77 и цитираната съдебна практика), наличието на нередовност, свързана с правото на защита, би могло да доведе до отмяна на регламент, с който се налага изравнително мито, само доколкото съществува възможност поради тази нередовност административното производство да е довело до различен резултат, засягайки по този начин конкретно правото на защита на заинтересованите страни (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 1 октомври 2009 г., Foshan Shunde Yongjian Housewares & Hardware/Съвет, C‑141/08 P, EU:C:2009:598, т. 107).

78      Трябва да се припомни обаче, че от заинтересованата страна не може да се изисква да доказва, че решението на Комисията е щяло да бъде различно, а само че такава хипотеза не е напълно изключена, след като посочената страна е щяла да осигури по-добре защитата си, ако не е било допуснато това процесуално нарушение (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 16 февруари 2012 г., Съвет и Комисия/Interpipe Niko Tube et Interpipe NTRP, C‑191/09 P и C‑200/09 P, EU:C:2012:78, т. 78 и цитираната съдебна практика).

79      Заинтересованата страна обаче трябва да посочи конкретно как е щяла по-добре да осигури защитата си, ако не бе допуснато посоченото процесуално нарушение, като не може единствено да твърди, че не е възможно да представи становище по хипотетични положения (вж. по аналогия решение от 1 юни 2017 г., Changmao Biochemical Engineering/Съвет, T‑442/12, EU:T:2017:372, т. 145 и цитираната съдебна практика).

80      Второ, трябва да се посочи, че в случая с окончателната информация Комисията е съобщила на заинтересованите страни всички факти и съображения, които счита за съществени и въз основа на които възнамерява да наложи изравнителни мита, включително данните за показателите за вреда и анализа на тенденциите, които доказват тези показатели. По-конкретно, от една страна, Комисията е посочила, че продажбите на промишлеността на Съюза са спаднали с повече от 6 % и че тази промишленост е изгубила около 2,5 % пазарен дял в един свиващ се пазар. От друга страна, Комисията е посочила, че ниската рентабилност, съчетана със спад на продажбите и пазарните дялове в Съюза, поставя промишлеността на Съюза в трудно икономическо и финансово положение, и е стигнала до заключението — въз основа на цялостния анализ на всички съответни показатели за вредата и като се вземе предвид трудното икономическо и финансово състояние — че промишлеността на Съюза е претърпяла съществена вреда по смисъла на член 8 от основния регламент.

81      Първото оплакване се отнася до нарушение, от една страна, на член 30, параграф 4, втора алинея от основния регламент, който трябва да се тълкува с оглед на параграф 2 от същия член, и от друга страна, на правото на защита поради непредоставянето на поисканата от Jindal Saw с две електронни писма от 1 февруари 2016 г. информация относно, първо, съобщаването на изменените, след откриването на техническата грешка, показатели за вреда, и второ, различни разходи на промишлеността на Съюза.

82      Що се отнася, на първо място, до непредоставянето на поисканата от Jindal Saw информация относно корекциите на показателите за вредата, причинена на Съюза, трябва да се отбележи, най-напред, че в писменото си съобщение от 28 януари 2016 г., с което Jindal Saw е информирано за някои корекции на показателите за вредата, причинена на промишлеността на Съюза, Комисията изрично е посочила кои показатели за вреда са били изменени след откриване на техническата грешка, а именно показателите относно, първо, общото потребление в Съюза, второ, пазарния дял на производителите износители, трето, пазарния дял на промишлеността на Съюза, и четвърто, продажните цени на тази промишленост. По-нататък, към това писмено съобщение е прикачено приложение, в което са възпроизведени съответните данни, представени под формата на диапазони на стойности както при окончателната информация. Накрая, в писменото съобщение Комисията изрично е посочила, че тези изменения не са довели нито до промяна на заключенията относно тенденциите, нито до промяна на окончателните заключения, съобщени преди това на заинтересованите страни.

83      От тези констатации следва, че сами по себе си измененията, направени от Комисията в резултат на корекцията на техническата грешка, не представляват съществени факти и съображения по смисъла на член 30, параграф 2 от основния регламент, тъй като не променят тенденциите, на които се основава оценката на вредата. Следователно основният регламент, и по-специално член 30, параграф 4, втора алинея, не задължава Комисията да информира Jindal Saw за посочените изменения, нито, a fortiori, да изпълни искането му за допълнителна информация по този въпрос. Следователно Комисията не е нарушила член 30, параграфи 2 и 4 от основния регламент.

84      Що се отнася, от друга страна, до твърдението за нарушение на правото на изслушване, трябва да се приеме, че в писменото си съобщение от 28 януари 2016 г. Комисията е предоставила всички необходими данни, за да може Jindal Saw да изрази мнението си относно измененията, направени в резултат на корекцията на техническата грешка, нещо, което впрочем Jindal Saw прави в първото си електронно писмо от 1 февруари 2016 г. В това отношение трябва да се отбележи също, че в производството пред Общия съд жалбоподателите не са представили никакво ново становище, което да се различава от вече представеното на Комисията на 1 февруари 2016 г. Следователно трябва да се констатира, че Комисията е приела обжалвания регламент, след като Jindal Saw е имало възможност да изложи всички полезни съображения, и че в рамките на настоящото производство жалбоподателите не са доказали, че Jindal Saw е могло да организира по-добре своята защита в хода на административната процедура.

85      Що се отнася, на второ място, до непредоставянето на информация за разходите на промишлеността на Съюза, трябва да се отбележи, че несъмнено би било израз на добра администрация от страна на Комисията да отговори на това искане, макар и само за да информира, че става въпрос за поверителни данни, до които не може да предостави достъп на Jindal Saw. Липсата на конкретен отговор на искането за информация обаче не води до нарушаване от Комисията на член 30, параграф 4, втора алинея от основния регламент, тълкуван с оглед на параграф 2 от този член, тъй като допълнителната информация, поискана от Jindal Saw, не представлява нови съществени факти и съображения.

86      Всъщност приетият на 18 септември 2015 г. в рамките на паралелното антидъмпингово разследване временен антидъмпингов регламент за същия продукт като разглеждания и за същите производители износители, в който е направена същата оценка на вредата за промишлеността на Съюза, вече показва, че за да изчисли рентабилността на промишлеността на Съюза, Комисията е взела предвид не само разходите за продажба, общите и административните разходи на производствените дружества на промишлеността на Съюза, но също и разходите на дружествата за продажба на промишлеността на Съюза. В това отношение съображение 92 от временния антидъмпингов регламент гласи, че „Комисията определи рентабилността на оказалите съдействие производители от Съюза, като изрази печалбата преди облагане с данъци от продажбите на подобния продукт за несвързани клиенти в Съюза като процент от оборота от тези продажби“ и че „[п]о-голямата част от продажбите на [подобния] продукт в Съюза са […] извършени чрез [дружества за продажба] на оказалите съдействие производители от Съюза, като [са били] взети предвид техните разходи и рентабилност“.

87      Фактът, че Jindal Saw не е забелязало или възприело правилно обхвата на тези обяснения, направени във временния антидъмпингов регламент и повторени в окончателната информация относно антисубсидийната процедура, а именно че разходите на дружествата за продажба на промишлеността на Съюза са били взети предвид при изчисляването на рентабилността на промишлеността на Съюза, не означава, че поясненията, направени от Комисията в това отношение по време на срещата от 28 януари 2016 г., представляват нови съществени факти и съображения. Следователно Комисията не е нарушила член 30, параграфи 2 и 4 от основния регламент в това отношение.

88      Фактът, че въпросната информация за отчитането на разходите на дружествата за продажба на промишлеността на Съюза при изчисляването на рентабилността на промишлеността на Съюза е била известна от 19 септември 2015 г. — датата на публикуване в Официален вестник на временния антидъмпингов регламент — показва също, че Jindal Saw е разполагало с необходимата информация, за да изложи надлежно становището си относно това изчисляване.

89      Следователно първото оплакване трябва да се отхвърли като необосновано.

90      Що се отнася до второто оплакване, изведено от нарушение на член 30, параграф 5 от основния регламент, тъй като Jindal Saw не е разполагало със срок от десет дни или поне с достатъчен срок, за да представи становище относно измененията на някои показатели за вредата, трябва да се отбележи, че от тази разпоредба не следва, че Комисията е длъжна да предоставя срок на заинтересованите страни за представяне на коментари по всяко извършено от нея изменение в резултат на тяхното становище по окончателната информация. Такова задължение би съществувало само ако в писменото съобщение на Комисията от 28 януари 2016 г. се съдържаха съществени факти и съображения по смисъла на член 30, параграф 2 от основния регламент, което в случая не е така.

91      Във всички случаи трябва да се посочи, че в производството пред Общия съд жалбоподателите не са изложили други доводи относно корекцията на техническата грешка освен доводите, които Jindal Saw вече е изложило в първото си електронно писмо от 1 февруари 2016 г.

92      Следователно нищо не позволява да се приеме, че антисубсидийната процедура е могла да доведе до различен резултат, ако Jindal Saw бе разполагало с по-дълъг срок, за да представи коментарите си в това отношение.

93      Освен това може да се подчертае, че дори след като са се запознали — в рамките на разпореденото от Общия съд процесуално-организационно действие — с документите, в които евентуално се съдържат засегнати от техническата грешка данни, жалбоподателите не са изложили никакви нови доводи относно тази грешка, а са признали, че грешката не се нуждае от други корекции, освен от направените от Комисията и съобщени на Jindal Saw на 28 януари 2016 г.

94      Ето защо второто оплакване трябва да се отхвърли като неоснователно, а следователно и седмото основание в неговата цялост.

 По първото основание, изведено от нарушение на член 3, точка 1, буква а), подточка iv) от основния регламент

95      В рамките на първото основание жалбоподателите по същество оспорват, че разглежданите ограничения върху износа, а именно данъкът върху износа на желязна руда и DFP, представляват „финансово участие“ по смисъла на член 3, точка 1, буква a) от основния регламент, който по същество е идентичен с член 1.1 a) 1) от Споразумението за СИМ. Това основание се състои от две части.

–       По първата част от първото основание, изведена от прилагането на погрешен правен критерий за установяване на наличието на „упълномощаване“, както и от явни грешки в преценката

96      В рамките на първата част жалбоподателите изтъкват три оплаквания, като по същество поддържат, че Комисията е приложила погрешен правен критерий, за да стигне до извода, че индийското правителство е „упълномощило“ по смисъла на член 3, точка 1, буква а), подточка iv) от основния регламент индийските производители на желязна руда да доставят тази руда на националните производители на разглеждания продукт и освен това е допуснала някои грешки в преценката.

97      Най-напред трябва да се посочи, че по смисъла на член 3, точка 1, буква а) от основния регламент е налице „финансово участие“, когато правителството „упълномощава или възлага на частен орган да изпълнява една или повече от функциите, изброени в подточки i), ii) и iii), които обикновено се упражняват от правителството, като практиката в действителност не се отличава от практиките, които обичайно се следват от правителствата“.

98      От обжалвания регламент следва, че в рамките на настоящото дело става дума само за понятието „упълномощаване“, което не е определено в основния регламент.

99      Трябва да се посочи обаче, от една страна, че съгласно съображение 5 от основния регламент той има за цел по-специално „да се транспонират“ в правото на Съюза, „доколкото е възможно“, разпоредбите на Споразумението за СИМ, и от друга страна, че член 3 от основния регламент, озаглавен „Определение за субсидия“, и член 1 от това споразумение в голяма степен са идентични по своята формулировка и изцяло идентични по същество.

100    Макар съдилищата на Съюза все още да не са имали повод да тълкуват член 3, точка 1, буква а), подточка iv) от основния регламент, Органът за уреждане на спорове на СТО е прилагал многократно съответната разпоредба от Споразумението за СИМ.

101    В това отношение трябва да се посочи, че разпоредбите на основния регламент трябва да се тълкуват, доколкото е възможно, с оглед на съответните разпоредби от Споразумението за СИМ (вж. по аналогия решение от 11 юли 2017 г., Viraj Profiles/Съвет, T‑67/14, непубликувано, EU:T:2017:481, т. 88).

102    Така член 3 от основния регламент, който има за цел да приложи съдържанието на член 1 от Споразумението за СИМ, трябва да се тълкува, доколкото е възможно, в светлината на последната разпоредба.

103    Освен това, макар тълкуването на Споразумението за СИМ, дадено от Органа за уреждане на спорове на СТО, да не може да обвърже Общия съд при преценка на валидността на обжалвания регламент, няма пречка Общият съд да се позове на него, стига да става въпрос за тълкуване на разпоредби от основния регламент, които съответстват на разпоредби от Споразумението за СИМ (вж. по аналогия решение от 11 юли 2017 г., Viraj Profiles/Съвет, T‑67/14, непубликувано, EU:T:2017:481, т. 89 и цитираната съдебна практика).

104    С първото оплакване жалбоподателите по същество твърдят, че като е наложило ограничения върху износа, индийското правителство просто е упражнило своите общи регулаторни правомощия, и то не по начин, който да накара индийските производители на желязна руда да доставят тази руда на националните производители на разглеждания продукт на цена, по-ниска от адекватната. Конкретният ефект от ограниченията върху износа, по-специално по отношение на свободата при вземане на решения на индийските производители на желязна руда при определянето на тяхната търговска стратегия, бил неизвестен и несигурен.

105    Комисията, подкрепена от встъпилата страна, оспорва основателността на това оплакване.

106    Трябва да се посочи, че целта на член 3, точка 1, буква a) от основния регламент е да определи понятието „финансово участие“, така че от него да се изключат мерките на правителството, които не спадат към нито една от категориите, изброени в тази разпоредба. От тази гледна точка в член 3, точка 1, буква а), подточки i)—iii) от основния регламент са изброени конкретни положения, при които трябва да се счете, че е налице финансово участие на правителството, а именно прякото или непрякото прехвърляне на средства, нереализирането на държавни приходи или предоставянето на стоки или услуги. Член 3, точка 1, буква а), подточка iv) от основния регламент предвижда, че упълномощаването от правителството на частен орган да изпълнява една или повече от изброените типови функции е равнозначно на предоставянето от това правителство на финансово участие по смисъла на член 3, точка 1, буква а) от основния регламент.

107    От това следва, както посочва Комисията, че по същество член 3, точка 1, буква а), подточка iv), второ тире от основния регламент е разпоредба за недопускане на заобикаляне на правилата, която има за цел да гарантира, че правителствата на трети държави не могат да се освободят от правилата относно субсидиите, като приемат мерки, които привидно не попадат stricto sensu в приложното поле на член 3, точка 1, буква а), подточки i)—iii) от този регламент, но които на практика имат равностоен ефект.

108    Следователно, за да се гарантира изцяло полезният ефект на член 3, точка 1, буква а), подточка iv), второ тире от основния регламент, под понятието „упълномощаване“ по смисъла на тази разпоредба трябва да се разбира всяко действие на правителството, с което пряко или непряко се възлага на частен орган отговорността да изпълнява функция от типа на изброените в член 3, точка 1, буква а), подточки i)—iii) от посочения регламент.

109    В случая индийското правителство е въвело ограничения върху износа на желязна руда под формата на данък върху износа и на DFP. Трябва да се посочи обаче, че може да се определи достатъчно точно равнището, на което трябва да се фиксира увеличаването на износа на даден продукт, така че вече да не е икономически изгодно за националните производители да изнасят този продукт. По този начин чрез посочените ограничения индийското правителство може да постигне резултат, който на практика е същият като резултата, който то би постигнало, ако бе възложило пряко на индийските миннодобивни дружества да доставят желязна руда на вътрешния пазар.

110    За да установи наличието на финансово участие, Комисията извършва анализ, основан на петстепенен тест, установен в доклада на специалната група на Органа за уреждане на спорове на СТО, приет на 23 август 2001 г. по спора „Съединени щати — Мерки, третиращи ограниченията на износа като субсидии“ (WT/DS 194/R), за тълкуване на член 1.1 a) 1) iv) от Споразумението СМИ в контекста на ограниченията върху износа.

111    Въз основа на този анализ Комисията приема, в съображение 177 от обжалвания регламент, че индийското правителство е упълномощило миннодобивните дружества да изпълняват политиката му за създаване на сегментиран вътрешен пазар и да доставят желязна руда за местната черна металургия, в съображение 180 от този регламент, че всички индийски миннодобивни дружества трябва да се считат за частни органи, в съображение 219 от този регламент, че индийските миннодобивни дружества доставят желязна руда на вътрешния пазар срещу по-ниско от адекватното възнаграждение, в съображение 221 от същия регламент, че доставката на национални дружества на суровини, които се намират на националната територия, е функция, която обикновено се упражнява от правителството, и накрая, в съображение 225 от този регламент, че непряката намеса на пазара чрез ограничения върху износа е практика, „обикновено следвана от правителствата“.

112    Посредством посочения анализ, направен в съображения 135—229 от обжалвания регламент, Комисията установява, че чрез разглежданите ограничения върху износа индийското правителство се е опитало да получи от индийските миннодобивни дружества посоченото в член 3, точка 1, буква a), подточка iii) от основния регламент, а именно в случая доставянето на желязна руда на индийския пазар. Всъщност, вместо да закупува желязна руда и самò да я доставя на този пазар, индийското правителство е въвело система, за да накара индийските производители на желязна руда да доставят рудата на посочения пазар, чрез ограничения върху износа, които правят износа на желязна руда непривлекателен от търговска гледна точка.

113    Фактът, че индийското правителство е разработило и въвело такава система през 2007 г. и 2008 г., личи от различни елементи, посочени от Комисията в обжалвания регламент. Както се посочва в съображение 145 от този регламент, през 2005 г. в своя доклад („доклад „Dang“) експертна група, съставена от индийското Министерство на стоманодобивната промишленост, стига до извода, че за Индия е изгодно да запази, развива и използва предимството, състоящо се в гарантиран достъп до доставки на местна желязна руда.

114    Освен това от обстоятелствата, посочени в съображения 153, 157 и 158 от обжалвания регламент, е видно, че индийското правителство следи развитието на износа на индийска желязна руда и проверява дали разглежданите ограничения върху износа имат търсеният ефект, а именно доставянето на желязна руда на индийския пазар, като коригира периодично равнището на тези ограничения, и по-специално ставката на данъка върху износа на желязна руда, за да гарантира постигането на търсения ефект.

115    От съображение 158 от обжалвания регламент следва също, че докладът на работната група относно стоманодобивната промишленост за дванадесетия петгодишен план, изготвен през ноември 2011 г., доказва изричното намерение на индийското правителството да използва високи данъчни ставки за възпиране на износа на желязна руда, както и, ако е необходимо, да увеличи допълнително ставката на данъка върху износа и да разгледа възможността за въвеждане на допълнителни мерки.

116    Именно въз основа на тези съображения и предвид значителните първоначални инвестиции и високите постоянни разходи, които трябва да поемат индийските производители на желязна руда, Комисията заключава в съображение 169 от обжалвания регламент, че „[п]роизводителите на желязна руда се насърчават от [индийското правителство] да поддържат производството, за да осигуряват доставки за вътрешния пазар, макар и един рационален доставчик да би адаптирал производството си при ситуация, в която износът е предмет на възпиращи мерки“, а в съображение 171 от посочения регламент, чe производителите на индийска желязна руда следователно са упълномощени от правителството да предоставят стоки на потребители на желязна руда на вътрешния пазар, т.е. на производителите на стомана.

117    Следователно жалбоподателите погрешно твърдят, че индийското правителство се е намесило на пазара само в рамките на своите регулаторни правомощия и че ефектът от тази намеса е неизвестен и несигурен. Напротив, както е видно от точки 112—116 по-горе, разглежданите ограничения върху износа са били замислени и въведени с изричната цел да се осигури доставянето на желязна руда на индийския пазар, а впоследствие са били предмет на проследяване и актуализиране с оглед на постигането на тази цел. Освен това, както се уточнява в съображение 173 от обжалвания регламент, самото индийско правителство признава успеха на своята политика на целеви ограничения върху износа. Така, когато постоянният комитет по въглища и стомана на индийското Министерство на стоманодобивната промишленост иска да узнае — за нуждите на своя тридесет и осми доклад от 29 август 2013 г. — „до каква степен […] [приложимата към онзи момент] ставка на данъка върху износа на желязна руда [е] успяла да възпре износа на желязна руда и дали е необходимо тя да бъде преразгледана“, посоченото министерство отбелязва по-конкретно, че „е разглеждало редовно въпроса с [индийското] Министерството на финансите за налагане на подходящо износно мито върху желязната руда с цел ефективно възпиране на нейния износ и подобряване на наличието ѝ за местната черна металургия на достъпна цена“ и че „налагането на по-висок данък върху износа на желязна руда е в съответствие с политиката на [индийското] правителство“.

118    Освен това не може да се уважи доводът на жалбоподателите, че фактът, че през някои месеци от разследвания период цената на желязната руда на индийския пазар е била по-висока от цената на желязната руда на световния пазар, както и фактът, че след разследвания период Jindal Saw е внасяло използваната от него желязна руда, доказват, че разглежданите ограничения върху износа могат да дадат или да не дадат резултат в зависимост от обстоятелствата на пазара и от свободата на вземане на решение на участниците на пазара. Всъщност финансово участие на индийското правителство се изразява в самото доставяне на желязна руда. Фактът, че през някои месеци от разследвания период желязната руда се е продавала на по-висока цена на индийския отколкото на световния пазар, е въпрос, който не засяга наличието на такова финансово участие, а евентуално наличието на предимство. Както обаче подчертават самите жалбоподатели, трябва да се прави разлика между наличието на финансово участие и наличието на предимство. Освен това обстоятелството, че икономически оператор, който има право да се ползва от финансово участие, е избирал да не се ползва от него, само по себе си не оказва влияние върху наличието на това участие.

119    Накрая, няма индикации, че разглежданите ограничения върху износа са били въведени за събиране на публични приходи, което потвърждава анализа, че с разглежданите ценови и данъчни мерки индийското правителство е искало да приложи политиката за доставяне на желязна руда на индийския пазар.

120    Следователно първото оплакване трябва да се отхвърли.

121    С второто оплакване жалбоподателите твърдят, че член 3, точка 1, буква a), подточка iv) от основния регламент трябва да се тълкува в смисъл, че е необходима по-активна роля на правителството, а не просто действия за насърчаване, за да може едно действие на това правителство спрямо лица или субекти на вътрешния пазар да се счита за „упълномощаване“ на частен орган да изпълнява определени функции по смисъла на тази разпоредба. В случая това правителство не било изиграло такава активна роля.

122    В това отношение жалбоподателите изтъкват, че когато разглежда въпроса дали подкрепата на индийското правителство за националните производители на разглеждания продукт действително представлява цел на определена правителствена политика, а не просто вторичен ефект от упражняване на неговите общи регулаторни правомощия, Комисията се основа на погрешен правен критерий. Всъщност тя трябвало да разгледа въпроса дали доставянето на желязна руда на тези производители от индийските миннодобивни предприятия е „непреднамерено“, или просто представлява „вторичен продукт от регулаторната дейност на правителството“, съгласно израза, използван в точка 114 от доклада на апелативния орган на Органа за уреждане на спорове на СТО, приет на 20 юли 2005 г. по спора „Съединени щати — Разследване във връзка с изравнителни мита за динамична памет с произволен достъп (DRAM) от Корея“ (WT/DS 296/AB/R).

123    Комисията, подкрепена от встъпилата страна, оспорва основателността на това оплакване.

124    Най-напред, що се отнася до довода на жалбоподателите, че индийското правителството не е играло по-активна роля, а просто е извършило действия за насърчаване, достатъчно е да се констатира, че като е приело разглежданите ограничения върху износа в конкретен контекст, който се характеризира с наличието на значителни първоначални инвестиции и на високи постоянни разходи, които не позволяват на индийските миннодобивни дружества да намалят производството си, това правителство е ограничило свободата на действие на тези дружества, като на практика е ограничило възможността им да решават на кой пазар да продават своите продукти.

125    Жалбоподателите не са изтъкнали никакъв довод по този въпрос, който да постави под съмнение анализа на Комисията. Всъщност обстоятелството, че индийското правителство е въвело и актуализирало разглежданите ограничения върху вноса, за да гарантира постигането на целта на тези ограничения, не може да се счита за просто насърчаване на националните производители на желязна руда. Напротив, тези действия на индийското правителство са накарали индийските производители на желязна руда да продават продуктите си на индийския пазар.

126    В това отношение трябва да се посочи, че макар обикновено упълномощаването да е формално, то може да бъде и неформално, като могат да съществуват и други средства, освен упълномощаването, били те формални или неформални, които правителствата могат да използват за тази цел, както е посочено в точка 110 от доклада на апелативния орган на СТО по спора „Съединени щати — DRAM“ (вж. т. 122 по-горе).

127    В случая обстоятелството, че индийското правителство е въвело ограничения върху износа на желязна руда и е актуализирало редовно тези ограничения, за да гарантира постигането на същия резултат, както ако то самото доставяше желязна руда на индийския пазар, представлява такова неформално упълномощаване. Следователно, като е установила този факт, Комисията всъщност е доказала, че индийското правителство е играло активна роля, която не може да се приравни на прости действия за насърчаване.

128    По този начин изглежда, че тезата на жалбоподателите, че индийското правителство се е ограничило просто до действия за насърчаване и не е играло активна роля, се основава на неточно тълкуване на обжалвания регламент.

129    Следователно второто оплакване трябва да се отхвърли.

130    С третото оплакване жалбоподателите изтъкват, че Комисията неправилно е анализирала въпроса дали ограниченията върху износа представляват „упълномощаване“ на частен орган да изпълнява една от функциите, посочени в член 3, точка 1, буква а), подточки i)—iii) от основния регламент, като се е основала само на реакциите на засегнатите предприятия и на въздействието на тези ограничения върху пазара. Всъщност според жалбоподателите, Комисията е трябвало да разгледа само конкретните мерки, предприети от индийското правителство, без да взема предвид въздействието им върху индийския пазар.

131    Комисията, подкрепена от встъпилата страна, оспорва основателността на това оплакване.

132    Тезата, която жалбоподателите поддържат в рамките на настоящото оплакване, също се основава на погрешно тълкуване на обжалвания регламент. Както е видно от точки 112—116 по-горе, Комисията не се е основала само на реакциите на предприятията, засегнати от ограниченията върху износа, и на въздействието на тези ограничения върху индийския пазар. Тя е анализирала действията на индийското правителство, както и връзката между изричната му политика и поведението на частните оператори. Всъщност конкретните мерки, приложени от индийското правителство, които са били взети предвид при извършването на този анализ, са не само правните актове за приемане на ограниченията върху износа, но и непрекъснатият надзор на пазара и анализ на въздействието на тези ограничения върху износа, както и последващите изменения на разглежданите ограничения върху износа, за да се гарантира постигането на преследваната цел. Следователно жалбоподателите погрешно твърдят, че Комисията е основала анализа си само на реакциите на засегнатите от тези ограничения предприятия и на въздействието на посочените ограничения върху пазара.

133    Доводите на жалбоподателите в това отношение, изведени от съдебната практика на Органа за уреждане на спорове на СТО, на която те се позовават общо в подкрепа на първата част от първото основание, не могат да поставят под съмнение изложените по-горе съображения. Всъщност фактите или правните въпроси в основата на трите спора, на които се позовават жалбоподателите, не са сходни с фактите по настоящото дело, поради което тези отношения не са релевантни в рамките на настоящото дело.

134    Така, първо, що се отнася до спора „Съединени щати — Ограничения на износа“ (вж. т. 110 по-горе), този спор се отнася до това дали законодателството на Съединените щати в областта на изравнителните мита — което, според Канада, приравнява регулаторните действия на правителството, ограничаващи износа на стока, тоест ограничението на износа, на „финансово участие“ по смисъла на член 1.1 a) 1) от Споразумението за СИМ — е съвместимо с последния член. Следователно този спор не се отнася до конкретни ограничения върху износа, разгледани в светлината на политически изявления относно целта да се осигури доставянето на разглеждания продукт на вътрешния пазар в подкрепа на определена промишленост.

135    Второ, що се отнася до доклада на специалната група на Органа за уреждане на спорове на СТО, приет на 16 ноември 2012 г. по спора „Китай — Изравнителни и антидъмпингови мита относно текстурирана плосковалцувана електротехническа стомана със зърнесто-ориентирана структура с произход от Съединените щати“ (WT/DS414/R), потвърден от доклада на апелативния орган, в който става дума за ограничения върху вноса чрез споразумения за самоограничаване, връзката между действията на правителството и твърдяното финансово участие не е сходна с връзката, установена в настоящия случай, що се отнася до вида на мярката и естеството на финансовото участие в този спор. Всъщност в това дело Китайската народна република счита, че споразуменията за самоограничаване, които ограничават вноса в Съединените щати на разглеждания продукт, са довели до прехвърляне на богатство от националните купувачи на този продукт към отрасъла на националната промишленост, който произвежда този продукт, което може да се счита за финансово участие по смисъла на член 1.1 a) 1) iv) от Споразумението за СИМ, като се има предвид въздействието на мярката върху частноправните субекти, изразяващо се в това, че ги кара да прехвърлят средства под формата на плащане на по-високи цени. Специалната група, създадена по този спор, приема, че обстоятелството, че една мярка на правителството — като една гранична мярка — е довела косвено до повишаване на цените на пазара, не може да обоснове извода, че с тази мярка правителството е упълномощило или възложило на частните купувачи да извършват директни прехвърляния на средства към промишления отрасъл, който продава стоката на съответния пазар.

136    Трето, що се отнася до доклада на специалната група на Органа за уреждане на спорове на СТО, приет на 16 януари 2015 г. по спора „Съединени щати — Изравнителни мерки върху вноса на някои продукти от Китай“ (WT/DS 437/R), този спор се отнася до член 11.3 от Споразумението за СИМ, който урежда разглеждането на доказателствата, представени от отрасъл на националната промишленост, за да се прецени дали те са достатъчни да обосноват започването на антисубсидийно разследване, в случая в Съединените щати.

137    Специалната група приема, че спорът се отнася до това дали разследващият орган е действал по начин, който е съвместим с членове 11.2 и 11.3 от Споразумението за СИМ, като е започнал антисубсидийно разследване въз основа на твърдение и на доказателства за наличието на финансово участие поради прилаганите от правителството на чужда държава ограничения върху износа и въздействието на тези ограничения върху цените на вътрешния пазар на тази държава. В този спор обаче, в административната жалба не е посочено нито едно доказателство за наблюдение и актуализиране на въпросните ограничения.

138    От гореизложеното следва, че като се има предвид ситуацията, разгледана от специалната група в посочения спор, изготвеният от нея доклад по принцип не е релевантен в рамките на настоящото дело, в което констатацията за наличието на упълномощаване на местните производители на желязна руда да доставят своите продукти на вътрешния пазар, се основава не само на самите ограничения върху износа и на наличието на специална политика за подкрепа на стоманодобивната промишленост, но и на набор от доказателства за непрекъснато актуализиране на мерките за постигане на преследваната цел.

139    Освен това жалбоподателите считат за погрешни изводите, направени от Комисията, от една страна, в съображение 186 от обжалвания регламент, относно въздействието на политиката на индийското правителство върху индийския пазар, където Комисията посочва, че тази политика води до „впечатляващо намаляване“ на обема на износа на желязна руда, докато всъщност в периода между налагането на ограниченията върху износа, а именно през 2007 г. и 2008 г., и 2015 г. индийското производство на желязна руда е намаляло повече от износа, и от друга страна, в съображение 190 от посочения регламент, където Комисията по същество посочва, че разглежданите ограничения върху износа са създали свръхпредлагане на желязна руда на вътрешния пазар в Индия, въпреки че през същия период свръхпроизводството е било намалено с повече от половината.

140    В това отношение, от една страна, трябва да се отбележи, че цифровите данни, които се съдържат в съображения 183 и 184 от обжалвания регламент, показват, че индийското производство на желязна руда е намаляло между 2007 г. и 2015 г. Това производство обаче винаги е било по-голямо в сравнение с потреблението на желязна руда през същия период, така че независимо от намаляването му производството винаги се поддържа на достатъчно равнище, за да задоволи вътрешното потребление, което съответства на целите, които индийското правителство преследва чрез въвеждането на разглежданите ограничения върху износа.

141    От друга страна, трябва да се отбележи, че вътрешното потребление на желязна руда нараства почти непрекъснато след въвеждането на посочените ограничения и че допълнителното потребление е свързано с произведената в Индия желязна руда, тъй като вносът на този продукт остава почти непроменен. Тъй като обаче през същия период производството на желязна руда е намаляло и предвид по-високите цени на националния пазар, фактът, че това увеличение на вътрешното потребление е поето изцяло от националния добив на желязна руда в Индия, изглежда парадоксален, тъй като, ако не е нарушен пазарът, предвид равнището на цените на желязната руда на световния пазар, за индийските производители на желязна руда би било по-рентабилно да изнасят своите продукти, отколкото да ги продават на вътрешния пазар.

142    Освен това жалбоподателите не са отчели факта, че както посочва Комисията в съображение 187 от обжалвания регламент, намаляването на вътрешното производство на желязна руда в Индия е резултат от съдебни решения за закриване на мини поради незаконната им експлоатация и поради извършването на нарушения в областта на околната среда в някои щати на Индия. Фактът, че свръхпроизводството на желязна руда в Индия — или, съгласно съображение 190 от обжалвани регламент, излишъкът на вътрешното производство в сравнение със сумата на вътрешното потребление и износа минус вноса — е намаляло в резултат на закриването на мини, не означава, че е погрешна констатацията на Комисията за наличие на свръхпроизводство на пазара, след като то е било налице през целия разглеждан период.

143    Следователно третото оплакване трябва да се отхвърли, а оттам и първата част от първото основание в нейната цялост.

–       По втората част от първото основание, изведена от смесване при прилагането на член 3, точка 1, буква а) от основния регламент на понятието „финансово участие“ по смисъла на тази разпоредба с понятието „предимство“ по смисъла на точка 2 от същия член

144    Жалбоподателите твърдят, че Комисията е нарушила член 3, точка 1, буква а), подточка iv) от основния регламент и е допуснала явна грешка в преценката, като е смесила понятието „финансово участие“ по смисъла на посочения член 3, точка 1 с понятието „предимство“ по смисъла на точка 2 от този член. В това отношение те поддържат, от една страна, че тези понятия обхващат два отделни правни елемента, които общо позволяват да се определи дали е налице субсидия, и от друга страна, че за да се установи наличието на финансово участие, не е необходимо да се прибягва до израза „по-ниско от адекватното възнаграждение“ в член 6, буква г) от основния регламент, който се отнася до изчисляването на ползата, предоставена на получателя на финансово участие. Следователно жалбоподателите критикуват факта, че в обжалвания регламент при анализа на твърдението, че правителството е „упълномощило“ индийските производители на желязна руда да доставят желязна руда на националните производители на разглеждания продукт, Комисията е засегнала единствено въпроса дали индийските производители на желязна руда са доставяли тази руда на националните производители на разглеждания продукт на „по-ниско от адекватното възнаграждение“, докато този въпрос имал значение само за установяването на това дали е била налице полза за получателите на твърдяното доставяне на стоки.

145    В подкрепа на тази част жалбоподателите се позовават на доклада на апелативния орган на Органа за уреждане на спорове на СТО, приет на 23 март 2012 г. по спора „Съединени щати — Мерки, засягащи търговията с големи граждански въздухоплавателни средства — втора жалба“ (WT/DS 353/AB/R), и на доклада на специалната група на Органа за уреждане на спорове на СТО, приет на 11 април 2005 г. по спора „Корея — Мерки, засягащи търговия с търговски плавателни съдове“ (WT/DS 273/R).

146    Комисията, подкрепена от встъпилата страна, оспорва основателността на тази част.

147    Най-напред, трябва да се посочи, че от съображения 181—219 от обжалвания регламент, които се съдържат в частта от този регламент, посветена на анализа на наличието на финансово участие, е видно, че Комисията е анализирала подробно развитието на индийския пазар на желязна руда. В съображение 190 от този регламент тя посочва, че „[н]езависимо от намаляването на производството на желязна руда индийският пазар показва наличие на постоянен и ирационален свръхкапацитет в сравнение със сумата, равна на вътрешното потребление и износа минус вноса“, което „е довело до свръхпредлагане на желязна руда на вътрешния пазар, както това се признава и цели от [индийското правителство]“. В съображение 192 от Регламента тя посочва, че „целта на данъка върху износа на желязна руда не е била да се спре изцяло износът, а той да бъде намален, като същевременно се повиши наличието на [тази руда] на вътрешния пазар“.

148    След тези констатации, в съображение 200 от обжалвания регламент Комисията посочва, че е анализирала евентуалното въздействие на свръхпредлагането на желязна руда в резултат на разглежданите ограничения на износа върху цената на желязната руда на вътрешния пазар в Индия.

149    От гореизложеното следва, че когато анализира наличието на финансово участие, едва след като констатира, че разглежданите ограничения върху вноса са довели до свръхпредлагане на желязна руда на индийския пазар, Комисията анализира, в допълнение на този анализ на пазара, и евентуалното въздействие на посочените ограничения върху цената на желязната руда на вътрешния пазар в Индия.

150    По-нататък, цялостният прочит на съображения 230—271 от обжалвания регламент, обединени под заглавието „Полза“, показва, че Комисията е направила задълбочен анализ на критерия за наличие на полза, който очевидно е извършен отделно от анализа ѝ за наличие на финансово участие, нещо, което жалбоподателите признават по време на устната фаза на производството в отговор на въпрос на Общия съд.

151    Освен това трябва да се посочи, че като се позовават на съдебната практика на Органа за уреждане на спорове на СТО, жалбоподателите използват цитати, извадени от техния контекст. Първо, що се отнася до доклада на апелативния орган по спора „Съединени щати — Мерки, засягащи търговията с големи граждански въздухоплавателни средства (втора жалба)“ (вж. т. 145 по-горе), трябва да се посочи, че в доклада си от 31 март 2011 г. формираната по това дело специална група (WT/DS 353/R) е счела за необходимо да създаде нов тест за проверка на това дали мерките, предмет на посоченото дело, представляват „финансово участие“ по смисъла на член 1.1 a) 1) i) от Споразумението за СИМ. Съгласно този нов тест трябва да се определи дали услугите, предоставяни в рамките на обществени поръчки, носят полза на този, който ги плаща (правителството), или на този, който получава плащането за услугите. След като прилага новия тест, специалната група стига до извода, че въпросните услуги носят полза на този, който получава плащането за тази доставка, а не на правителството, което ги плаща, и че по тази причина става дума за „финансово участие“ по смисъла на посочената разпоредба.

152    Във въпросното дело прилагането на този тест не позволява да се разграничи въпросът дали е налице финансово участие, от въпроса дали е налице полза, в резултат на което, ако се стигне до извода, че е налице полза за правителството, по дефиниция няма да е налице финансово участие, и обратното. По тази причина апелативният орган отхвърля прилагането на този тест, като приема, че при подхода на специалната група съществува опасност от обединяване на два отделни елемента на определението за субсидия по член 1.1 от Споразумението за СИМ.

153    Второ, в същия ред на мисли, по спора „Корея — Търговски плавателни съдове“ (вж. т. 145 по-горе), частите от доклада на специалната група по този спор, цитирани от жалбоподателите, се отнасят до ситуация, в която Съюзът е счел за доказателство за наличието на „упълномощаване“ или „възлагане“ от корейското правителство обстоятелството, че финансовите институции са участвали в преструктурирането на предприятия в затруднение, вместо да се опитат да увеличат своите приходи, по-специално чрез ликвидацията на тези предприятия. В този случай, доколкото твърдяното финансово участие се е изразявало в преструктуриране, е налице „полза“ само ако това преструктуриране не е извършено в съответствие с нормалните пазарни условия. Следователно не е било възможно оценката за наличие на финансово участие да се разграничи от оценката за наличие на предимство.

154    Освен това трябва да се констатира, че в случая — за разлика от положението, разглеждано по двата спора, на които се позовават жалбоподателите (вж. т. 145 по-горе) — фактът, че в анализа на Комисията за наличие на финансово участие не попадат съображенията относно въздействието, което ограниченията върху износа имат върху цените на индийския пазар, тоест съображения, чиято релевантност по отношение на анализа за наличие на финансово участие жалбоподателите оспорват, с нищо не би променил анализа на Комисията, че разглежданите ограничения върху износа предполагат увеличаване на доставката на желязна руда на индийския пазар, счетена от Комисията за равнозначна на доставка на желязна руда.

155    Следователно втората част от първото основание трябва да се отхвърли, а оттам и първото основание в неговата цялост.

 По третото основание, изведено от нарушение на член 4, параграф 1 и параграф 2, буква а) от основния регламент

156    В рамките на третото основание, което се състои от две части, жалбоподателите твърдят, при условията на евентуалност по отношение на първото основание, че Комисията е нарушила член 4, параграф 1 и параграф 2, буква a) от основния регламент, като е счела, че разглежданата субсидия е специфична. В това отношение те се позовават на доклада на апелативния орган на Органа за уреждане на спорове на СТО, приет на 25 март 2011 г. по спора „Съединени щати — Антидъмпингови и изравнителни мита върху някои продукти от Китай“ (WT/DS 379/AB/R).

–       По първата част от третото основание, свързана с неспецифичния характер на субсидия под формата на доставяне на желязна руда

157    В рамките на първата част от настоящото основание жалбоподателите твърдят, че желязната руда е първичен елемент на чугуна и стоманата — две суровини, които се използват широко в икономиката. Поради това в Индия било невъзможно да се определи и установи с точност броят на познатите и специфични предприятия или промишлени отрасли, които биха могли да се ползват от увеличаването на предлагането на желязна руда срещу по-ниско от адекватното възнаграждение на индийския пазар. Освен това в Индия от доставката на желязна руда се ползвала не само стоманодобивната промишленост, но и други важни промишлени отрасли като например циментовата промишленост, измиването на въглища и феросплавите.

158    Комисията, подкрепена от встъпилата страна, оспорва основателността на тази част.

159    От обжалвания регламент е видно, че Комисията е анализирала въпроса дали данъкът върху износа на желязна руда и DFP отговарят на третото и последно условие, необходимо, за да се установи наличието на подлежаща на изравняване субсидия, а именно техния „специфичен“ характер по смисъла на член 4 от основния регламент.

160    В това отношение в съображение 272 от обжалвания регламент Комисията отбелязва, че предвид стоките, до които се отнасят разглежданите мерки, от тези мерки се ползва само стоманодобивната промишленост, тоест конкретен промишлен отрасъл, и приема, че за да е специфична една субсидия, не е необходимо тя да бъде ограничена само до част от промишлеността. За разлика от някои други суровини като нефт, газ или вода, но подобно на дървения материал, желязната руда, и по-специално висококачествената желязна руда, не може да се използва в неограничен брой промишлени отрасли, а само в ограничен брой предприятия и промишлени отрасли, и по-специално в отрасъла за производството на тръби от пластичен чугун. В това отношение Комисията се позовава на доклада на апелативния орган на Органа за уреждане на спорове на СТО, приет на 19 декември 2014 г. по спора „Съединени щати — Изравнителни мерки върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от въглеродна стомана от Индия“ (WT/DS 436/AB/R).

161    Трябва да се посочи, подобно на Комисията, че въпросът, който е от значение, за да се определи дали ограниченията върху износа могат да бъдат „специфични“ субсидии по смисъла на член 4, параграф 2 от основния регламент, е не дали желязото и стоманата са широко използвани в икономиката като цяло, а дали желязната руда е широко използвана в икономиката като цяло.

162    Всъщност единствените предприятия, които са реализирали полза от ограниченията върху износа на желязна руда, са индийските предприятия, които използват желязна руда в производството надолу по веригата, а именно стоманодобивната промишленост. Фактът, че желязната руда е основен материал в стоманодобивната промишленост, не означава, че тя е основен материал и за индийската икономика като цяло, като например водата, петрола и газта, които се използват от неопределен брой промишлени отрасли и предприятия. Следователно желязната руда не може да се сравнява с тези суровини.

163    По-нататък, макар да е възможно от разглежданите ограничения върху износа да се ползват непряко предприятията надолу по веригата от стоманодобивната промишленост — потребители на желязо и стомана, доколкото тази промишленост е прехвърлила върху тези предприятия ползата от субсидирането на доставката на желязна руда, това не означава, че самата подкрепа за стоманодобивната промишленост може де се счете за специфична по смисъла на основния регламент.

164    Освен това фактът, че от субсидията се ползва цял промишлен отрасъл, не означава, че тя не може да се счита за „специфична“ субсидия по смисъла на член 4, параграф 2 от основния регламент. Всъщност съгласно самия текст на тази разпоредба една субсидия може да бъде специфична не само за едно предприятие, но и за „индустрия или група от предприятия или отрасли на индустрията“.

165    Що се отнася до довода на жалбоподателите, че са засегнати и други важни промишлени отрасли като например циментовата промишленост, измиването на въглища и феросплавите, трябва да се посочи, че този довод се основава на обикновени твърдения, без жалбоподателите да дават указания относно мащаба на потреблението на тези други промишлени отрасли, така че не може да се изключи възможността това потребление да е много ниско.

166    Във всички случаи в това отношение трябва да се отбележи, че в съответствие с доклада на специалната група на Органа за уреждане на спорове на СТО — приет по спора „Съединени щати — някои горещовалцовани плоски продукти от стомана от Индия“ (WT/DS 436/R), потвърден, що се отнася до специфичния характер, от доклада на апелативния орган по същия спор (WT/DS 436/AB/R) (вж. т. 160 по-горе), който също се отнася до мерките, приети от индийското правителство, относно желязната руда — субсидия за желязна руда може да се счете за специфична.

167    В своя доклад експертната група констатира, че „след като е [било] установено, че възможността за ползване на субсидията е [била] ограничена, тази субсидия е специфична по смисъла на член 2 [от Споразумението за СИМ]“ и че „ако тази възможност е ограничена поради факта, че само определени предприятия [са могли] да използват субсидирания продукт, субсидията е специфична“.

168    Ето защо трябва да се приеме, че в случая мерките на индийското правителство, които се отнасят само до желязната руда, са „специфични“ по смисъла на член 4 от основния регламент, което вече е било констатирано от Органа за уреждане на спорове на СТО по отношение на член 2 от Споразумението за СИМ. Следователно втората част от третото основание трябва да се отхвърли като необоснована.

–       По втората част от третото основание, свързана с неспецифичния характер на субсидия под формата на данък върху износа на желязна руда

169    В рамките на втората част от настоящото основание жалбоподателите твърдят, че в Индия съществуват множество данъци върху износа. Следователно промишлените отрасли, които могат да се ползват от политиката за подкрепа на отраслите надолу по веригата, за която се твърди, че води индийското правителство посредством ограничения върху износа, били безбройни. Следователно Комисията не можела да приеме, че разглежданите ограничения върху износа са специфични, без да анализира останалите данъци върху износа, които са в сила в Индия, и евентуалните действия на правителството във връзка с тези други данъци.

170    Комисията, подкрепена от встъпилата страна, оспорва основателността на тази част.

171    Трябва да се посочи, че втората част от това основание почива на твърдението, че в Индия съществуват данъци върху износа за много продукти. На първо място, трябва да се посочи, че разглежданите ограничения върху износа се състоят не само от данък върху износа, а от две мерки — данъка върху износа на желязна руда и DFP, и че тези две мерки са в изпълнение на политиката на индийското правителство за субсидиране на индийската стоманодобивна промишленост.

172    На второ място, дори да се предположи, че индийското правителство е предоставило множество субсидии въз основа на механизъм за целеви ограничения върху износа в подкрепа на различни промишлени отрасли, пак трябва да се приеме, че изискването за специфичност се прилага конкретно към всяка една от тези субсидии, а не към факта, че индийското правителство прибягва до субсидиите само в ограничени случаи.

173    Следователно достатъчно е Комисията да анализира дали разглежданите мерки, и по-специално данъкът върху износа на желязна руда, представляват субсидии, като същевременно не е необходимо да анализира останалите данъци върху износа, налагани върху други продукти. Както посочва Комисията, всеки данък върху износа е установен самостоятелно, отнася се до различни продукти и може да облагодетелства различни икономически оператори, така че само конкретен анализ на всеки данък върху износа позволява да се установи дали той представлява специфична субсидия.

174    Във всички случаи жалбоподателите изобщо не са доказали, че разглежданите ограничения относно желязната руда са част от хоризонтална политика за подкрепа на всички индийски промишлени отрасли, които осъществяват дейност в секторите надолу по веригата от продуктите, предмет на сходни мерки.

175    Следователно втората част от третото основание трябва да се отхвърли като неоснователна, а оттам и третото основание в неговата цялост.

 По четвъртото основание, изведено от нарушение на член 3, точка 2, член 6, буква г) и член 15, параграф 1 от основния регламент

176    Четвъртото основание, което се състои от две части и което също както третото основание е повдигнато при условията на евентуалност спрямо първото основание, се отнася до преценките в обжалвания регламент за наличие на полза.

–       По първата част от четвъртото основание, изведена от нарушение на член 3, точка 2 и на член 15, параграф 1, втора алинея от основния регламент

177    За може да се анализира тази част, трябва да се припомни, че член 3 от основния регламент предвижда, че се счита, че съществува субсидия, ако са изпълнени условията в точки 1 и 2, а именно ако е налице „финансово участие“ от страна на правителството в държавата на произход или износ и ако по този начин е реализирана „полза“. Членове 6 и 7 от посочения регламент уточняват условията за изчисляване на „ползата“ за получателя. Накрая, член 15, параграф 1, втора алинея от същия регламент предвижда, че не се налагат изравнителни мерки по-специално ако бъде доказано, че субсидиите вече не носят полза на съответните износители.

178    В рамките на първата част жалбоподателите формулират две оплаквания. В първото оплакване, изведено от нарушение на член 3, точка 2 от основния регламент, те изтъкват, най-напред, че направеното от Комисията изчисление на ползата показва, че през пет от дванадесетте месеца на разследвания период Jindal Saw е плащало по-високо от адекватното възнаграждение за закупената от него желязна руда в смисъл, че е плащало цена, която е по-висока от цената за сравнение, използвана от Комисията. Освен това маржът на субсидията бил намалял след разследвания период, така че, ако се направи актуализирано изчисление, то най-вероятно щяло да покаже „отрицателна полза“. Поради това жалбоподателите считат, че Комисията не е трябвало да приема, че е Jindal Saw е реализирало полза.

179    Комисията, подкрепена от встъпилата страна, оспорва основателността на това оплакване.

180    В това отношение трябва да се посочи, че от самия текст на член 5 от основния регламент следва, че размерът на подлежащите на изравняване субсидии трябва да се изчисли чрез ползата за получателя, „ако се установи, че такава съществува през разследвания за субсидиране период“. От това следва, че при оценката на ползата трябва да се вземе предвид целият разследван период. Това по-специално означава, че когато, както в случая, става дума за финансово участие, свързано със стоки с променливи цени, от значение е дали е реализирана полза през разследвания период като цяло, а не дали е реализирана полза във всеки момент от този период. Всъщност от посочения регламент изобщо не следва, че за да може да се счете за субсидия, разглежданата мярка трябва продължително време да носи полза. Следователно в случая от определящо значение е дали изчисляването на ползата за целия разследван период показва наличието на положителен марж на субсидията в полза на Jindal Saw, както е посочено в съображение 265 от обжалвания регламент.

181    Отново поради факта, че цените на желязната руда са променливи, обстоятелството, че едно по-ново изчисление може да покаже, че в даден момент разглежданото финансово участие вече не носи полза на индийските производители износители, също е без значение за преценката на законосъобразността на обжалвания регламент, тъй като трябва да се вземе предвид само ползата, реализирана през разследвания период.

182    Следователно трябва да се заключи, че обжалваният регламент правилно е основан на констатацията, че Jindal Saw е реализирало полза през разследвания период от разглежданото финансово участие, поради което първото оплакване е неоснователно.

183    Във второто оплакване, изтъкнато при условията на евентуалност, жалбоподателите твърдят, че Комисията е нарушила член 15, параграф 1, втора алинея от основния регламент и е допуснала явна грешка в преценката, като е наложила изравнителни мерки, тъй като Jindal Saw не получило предполагаемата субсидия, понеже след разследвания период то е внасяло почти изцяло закупуваната от него желязна руда, като Комисията била проверила това обстоятелство. Така въз основа на изводите си за разследвания период Комисията не трябвало да приема, че Jindal Saw ще получи субсидия в близко бъдеще, след като към момента на налагане на изравнителните мерки не е била налице каквато и да било субсидия.

184    Що се отнася до перспективата Jindal Saw да се снабдява отново от индийския пазар, Комисията не била доказала, че равнището на цените на желязната руда на световния пазар е основната причина, поради която Jindal Saw вече не купува желязна руда в Индия, и че повишаването на цените на световния пазар ще го накара да купува отново желязна руда от индийския пазар. В това отношение жалбоподателите посочват, че Jindal Saw е трябвало да плати транспортни разходи за внасяната от него желязна руда, за да закара рудата до фабриката, което означавало, че вносът на желязна руда на цена франко борд (FOB) Австралия бил по-скъп от снабдяването от индийския пазар. Освен това Комисията не можела да изключи възможността за намаляване на цените на световния пазар в близко бъдеще.

185    Що се отнася до приложимостта в случая на член 15, параграф 1, втора алинея от основния регламент, жалбоподателите посочват, че приложното поле на тази разпоредба, и по-специално на втората от предвидените в нея хипотези, не се ограничава до случаите на „еднократна, неповтаряща се субсидия“, както твърди Комисията. В това отношение те се позовават на доклада на специалната група на Органа за уреждане на спорове на СТО, приет на 17 декември 2007 г. по спора „Япония — Изравнителни мита относно чипове за динамични памети за четене и запис с произволен достъп от Корея“ (WT/DS 336/R).

186    Комисията, подкрепена от встъпилата страна, оспорва основателността на това оплакване.

187    Съгласно член 15, параграф 1, втора алинея от основния регламент не се налагат изравнителни мерки, ако бъде доказано, че субсидиите вече не носят полза за съответните износители.

188    В случая, предвид естеството на разглежданото финансово участие, ползата, реализирана от него поради плащането на по-ниска от адекватната цена за доставянето на желязна руда, може да варира по размер, дори временно да престане да съществува, тъй като на практика тази полза зависи от цените на желязната руда на световния пазар, представляван от австралийския пазар, които са променливи. Трябва да се констатира обаче, че от своя страна ограниченията върху износа, в които се изразява това финансово участие, са постоянни. Ето защо евентуалното изчезване на ползата в определен момент по никакъв начин не е показателно за бъдещото ѝ съществуване. Следователно би било непоследователно да се спре налагането на изравнителни мита, поради това че в момента, в който те се наложат, едно движение на „адекватните“ цените би довело до временно изгубване на ползата, която е била законно установена за разследвания период.

189    Всъщност, както подчертава Комисията, докато продължават да съществуват правилата, с които се установяват разглежданите ограничения върху износа, не може да се изключи възможността в близко бъдеще международните цени да се увеличат отново в отговор на колебанията в международното търсене и предлагане на желязна руда или индийските цени да спаднат, в резултат на което отново да е налице полза.

190    Противно на твърдяното от жалбоподателите, докладът на специалната група по спора „Япония — чипове за динамични памети за четене и запис с произволен достъп“ (вж. т. 185 по-горе) не подкрепя тяхната теза. Всъщност този спор се отнася до еднократни неповтарящи се субсидии и въпросът, който се поставя, е дали тези субсидии продължават да произвеждат действие към момента на налагане на изравнителни мерки. Както е отбелязала специалната група, няма основание да се приеме, че разследващият орган е длъжен да извърши ново разследване към момента на налагането на тези мерки, за да се потвърди запазването на субсидирането, за което е установено, че съществува по време на разследвания период, което би противоречало на самата цел на използването на съответни периоди, обхванати от разследването.

191    Що се отнася до въпроса дали, както твърдят жалбоподателите, Комисията трябва да докаже, от една страна, че равнището на цените на желязната руда на световния пазар и на индийския пазар представлява основната причина, поради която Jindal Saw е престанало да се снабдява с желязна руда в Индия, и от друга страна, че увеличението на цените на желязната руда на световния пазар би накарало Jindal Saw отново да закупува използваната от него желязна руда от индийския пазар, трябва да се отбележи, че безспорно Комисията трябва да докаже, че една субсидия съществува по време на разследвания период. Ако обаче след този период получателят твърди, че субсидията вече не съществува или поне че тя вече не му носи полза, тежестта на доказване се обръща.

192    Следователно, ако, както в случая, предприятието твърди, че няма за цел да се снабдява със суровината на най-добрата възможна цена, което противоречи на всякаква икономическа логика, то трябва най-малкото да представи убедителни обяснения, за да докаже този факт, нещо, което жалбоподателите не са направили, тъй като не са посочили по каква причина Jindal Saw би се отказало да се снабдява от индийския пазар, в случай че поради разглежданите ограничения върху износа цените на желязната руда на този пазар отново слязат под равнището на цените на световния пазар.

193    Предвид тези съображения второто оплакване от първата част от четвъртото основание също трябва да се отхвърли като неоснователно, а оттам и първата част в нейната цялост.

–       По втората част от четвъртото основание, изведена от нарушение на член 3, точка 2 и член 6, буква г) от основния регламент, а в резултат на това и на член 15, параграф 1, трета алинея от същия регламент

194    В рамките на втората част от четвъртото основание, която се състои от три оплаквания, жалбоподателите твърдят, че като е изчислила неправилно ползата, за която се твърди, че е получена от разглежданото финансово участие, Комисията е нарушила член 3, точка 2 и член 6, буква г) от основния регламент, а в резултат на това и член 15, параграф 1, трета алинея от посочения регламент.

195    Както бе припомнено в точка 177 по-горе, член 3 от основния регламент предвижда, че се счита, че съществува субсидия, ако е налице „финансово участие“ от страна на правителството и ако по този начин е реализирана „полза“. Членове 6 и 7 от посочения регламент уточняват условията за изчисляване на „ползата“ за получателя.

196    Що се отнася до финансовото участие, състоящо се в доставянето на стоки от правителството, член 6, буква г) от основния регламент по същество предвижда, че това доставяне носи полза, ако е извършено срещу по-ниско от адекватното възнаграждение.

197    Същата разпоредба определя приложимите правила, когато в държавата на предоставяне не са налице пазарни условия, които могат да се използват като подходяща база за сравнение при определяне на адекватното възнаграждение за разглеждания продукт. В такъв случай параметрите и условията, които преобладават в засегнатата държава, се коригират на основата на действителни разходи, цени и други фактори, които са на разположение в засегнатата държава, с подходяща по размер корекция, която отразява нормалните пазарни параметри и условия, или се използват параметрите и условията, преобладаващи на пазара на друга държава или на световния пазар, които са достъпни за получателя.

198    В случая от съображения 230 и 231 от обжалвания регламент е видно, че Комисията установява наличието на полза за получателите, като изчислява, първо, среднопретеглената покупна цена на желязната руда, закупена през разследвания период от двамата индийски производители износители на разглеждания продукт, оказали съдействие при разследването. Тази среднопретеглена покупна цена е изчислена по месеци, в съответствие с доставките на рудата от мината до фабриката в Индия. Тя включва транспортните разходи, изчислени въз основа на средната стойност на транспортните разходи на тези двама производители износители. Средната покупна цена се основава на цените и количествата, указани в справката за фактурите за направените сделки, представени от двамата индийски производители, с някои корекции, счетени за подходящи (вж. съображения 232, 254, 257 и 260 от посочения регламент), по-специално по отношение на средните транспортни разходи, за да може да се установи средната покупна цена на желязната руда, доставена на входа на фабриката.

199    Второ, за да може да установи — чрез сравнение — дали е налице полза, Комисията определя подходяща референтна цена. За тази цел, след като установява, че всички сделки на индийския пазар са засегнати от разглежданите ограничения върху износа на желязна руда и че не е възможно да се определи какви биха били покупните цени на този пазар при липсата на такива ограничения, Комисията решава да вземе като база за сравнение параметрите и условията, преобладаващи на пазара на друга държава или на световния пазар, които са достъпни за получателя, в съответствие с член 6, буква г), втора алинея, подточка ii) от основния регламент (вж. съображения 235—240 от обжалвания регламент).

200    В случая Комисията решава да се позове на цените в Австралия, което не се оспорва в рамките на настоящото дело. Тъй като не разполага с цените франко мината в Австралия и като има предвид, че индийските цени включват транспортните разходи от мината до фабриката, Комисията счита за целесъобразно да включи и транспортните разходи, които би трябвало да заплати австралийският купувач на желязна руда, за да транспортира рудата от мината в Австралия, така че сравнението да се извърши на едно и също ниво на търговия, но тъй като въпросните данни също липсват, тези разходи са заменени с транспортните разходи от мината до пристанището (вж. съображение 241 от обжалвания регламент).

201    Трето, въз основа на това Комисията сравнява „[средната покупна цена] на желязната руда на вътрешния пазар в Индия, докарана от индийска мина до фабрика в Индия“ (но не разтоварена във фабриката), със „[средната покупна цена на желязната руда на вътрешния пазар в Австралия], докарана от мина до пристанище“ (но не разтоварена в пристанището) (вж. съображение 255 от обжалвания регламент). Според нея разликата между тези две покупни цени, умножена по количествата желязна руда, закупени по време на разследвания период и използвани за производството на разглеждания продукт, представлява „икономията“ за индийските производители на този продукт, които са закупували желязна руда на индийския пазар с изкривени цени в сравнение с цената, която те биха платили при липсата на тези изкривявания. Тази обща сума представлявала ползата, предоставена на индийските производители от индийското правителство по време на разследвания период (вж. съображения 258, 259 и 261 от посочения регламент).

202    Четвърто, за да определи процента на субсидията за всеки индийски производител, оказал съдействие при разследването, в приложение на член 7, параграф 2 от основния регламент Комисията сравнява така определения общ размер на субсидията с общия оборот на разглеждания продукт през разследвания период, като приема, че чрез субсидията е предоставена полза за цялото производство на разглеждания продукт, а не само за производството, предназначено за износ (вж. съображение 262 от обжалвания регламент). Така Комисията определя процента на субсидията за Jindal Saw на 3,91 % (вж. съображение 271 от обжалвания регламент).

203    В първото си оплакване жалбоподателите изтъкват, че Комисията е нарушила член 3, точка 2 и член 6, буква г) от основния регламент, тъй като е определила ползата, предоставена на Jindal Saw, без да се основава на реалните разходи, посочени от последното под формата на „цена на разтоварената стока“, която включва покупната цена на желязната руда и транспортните разходи от мината до фабриките му в Индия. Според жалбоподателите Комисията не може да използва средната покупна цена с включен „стандартен среднопретеглен транспортен разход от мината до фабриката“ в Индия.

204    Комисията, подкрепена от встъпилата страна, твърди, че това оплакване е неоснователно, като изтъква, от една страна, че целта на изчисляването на средна покупна цена на желязната руда в Индия — с включени транспортни разходи, изчислени въз основа на средните транспортни разходи на двамата индийски производители износители, оказали съдействие при разследването — е да се определи каква би била цената на желязната руда с произход от която и да било мина в Индия, и от друга страна, че при сравнение с подходяща референтна цена извън Индия използването на всеки друг метод би довело до отчитане на изкуствена полза или вреда за тези производители износители в зависимост от техните действителни логистични разходи и от разстоянието между фабриките им и мините, от които се снабдяват с желязна руда.

205    Следователно в случая трябва да се установи дали Комисията законосъобразно е констатирала наличието на полза за всеки от двамата индийски производители износители, оказали съдействие при разследването, като е взела предвид средна покупна цена на желязната руда в Индия, в която не са включени действителните транспортни разходи на всеки от тези производители износители, а „стандартен среднопретеглен транспортен разход“, изчислен въз основа на посочените от тях транспортни разходи.

206    За да определи дали член 6, буква г) от основния регламент трябва да се тълкува в смисъл, че за да изчисли ползата, Комисията трябва да вземе предвид, когато са известни, индивидуалните цени, платени от всеки производител износител, или че може да изчисли тази полза въз основа на средна цена, в която са включени транспортни разходи, равни на средната стойност на разходите на оказалите съдействие при разследването производители износители, трябва да се анализират съдържанието, контекстът и целта на тази разпоредба.

207    Най-напред, трябва да се посочи, че член 6 от основния регламент е озаглавен „Изчисляване на ползата за получателя“. Терминът „получател“, използван в единствено число, се среща отново в уводното изречение на този член. Освен това от израза „ползата за получателя“ следва, че наличието на полза трябва да се установи по отношение на конкретно физическо или юридическо лице. От това следва, че ползата трябва да се установи и изчисли за всеки получател поотделно в зависимост от неговото положение.

208    По-нататък, от член 5 от основния регламент следва, че член 6 от този регламент установява ръководни принципи за изчисляване на размера на субсидията чрез „ползата за получателя“. Тези ръководни принципи се отнасят до финансовите участия, предоставени под формата на дялови участия, заеми, гаранции по заеми, както и под формата на доставяне на стоки или услуги и закупуване на стоки от правителството. Съгласно тези ръководни принципи налице е полза, ако получателят е получил финансово участие при по-благоприятни от пазарните условия.

209    Що се отнася по-специално до предоставянето на стоки, член 6, буква г) от основния регламент предвижда, че е налице полза само ако „предоставянето е извършено срещу по-ниско от адекватното възнаграждение“, „[като] адекватността на възнаграждението се определя в зависимост от преобладаващите пазарни условия за въпросния продукт или услуга в държавата на предоставяне или покупка, включително цена, качество, наличност, възможности за маркетинг, транспортиране и други условия на покупката или продажбата“.

210    От тази формулировка следва, че за да се определи „ползата“, трябва да се направи сравнение и че, тъй като целта на това сравнение е да се прецени дали платената цена е адекватна с оглед на нормалните пазарни условия в държавата на предоставяне, при извършването му трябва да се вземат предвид всички компоненти на разходите, които получателят трябва да заплати, за да получи предоставената от правителството стока. Всъщност „полза“ за получателя е налице само ако благодарене на финансовото участие на правителството той се намира в по-добро положение отколкото без такова участие. Така от тази разпоредба следва, че използваният от Комисията метод за изчисляване на ползата трябва да позволи, доколкото е възможно, да се отчете действителната полза за получателя.

211    Трябва да се приеме обаче, че методът, който Комисията използва в случая в обжалвания регламент, се отклонява от тази цел. Всъщност той не позволява на Комисията да провери дали действително е предоставена полза на всеки от тези производители износители и дали конкретен производител износител действително се е намирал в по-добро положение в резултат на финансовото участие на правителството отколкото без такова участие. По този начин, като взема предвид индивидуалните средни транспортни разходи на тези двама производители износители, Комисията не може да изключи възможността един от тях да не получава полза по-специално тъй като неговите действителни транспортни разходи са такива, че заличават всяка полза от изгодната цена на самия продукт.

212    От член 3, параграфи 1 и 2 от основния регламент следва, че може да се счете, че съществува субсидия за производител износител само когато едно финансово участие на правителството действително предоставя полза на този производител износител.

213    От това следва, че предвид неговото съдържание, цел и контекста, в който се вписва, член 6 от основния регламент не може да се тълкува — в случай като този по настоящото дело, когато има само трима индийски производители износители и двама от тях оказват съдействие при разследването — в смисъл, че Комисията може да изчисли ползата за всеки от двамата производители износители, оказали съдействие при разследването, въз основа на средната покупна цена, в която са включени транспортни разходи, равни на средната стойност на разходите на тези двама производители износители, а не въз основа на действително платените от всеки от тях цени, в това число действителните транспортни разходи.

214    При тези обстоятелства трябва да се посочи, че не е изключено такова изчисляване на индивидуалната полза да е могло да доведе до констатацията, че Jindal Saw не е получило полза от налагането на разглежданите ограничения върху износа и че следователно — предвид изискванията по член 3 от основния регламент — не е била налице субсидия за този производител износител в резултат на тези ограничения.

215    Доводите на Комисията не могат да поставят под съмнение този извод.

216    Това се отнася, първо, за довода, че използването на приложения метод е обосновано от необходимостта от съпоставяне на една референтна цена, изчислена въз основа на усреднена стойност, с друга цена, която също е средна.

217    Фактът, че съгласно член 6, буква г), подточка ii) от основния регламент Комисията е трябвало да използва референтна цена извън Индия, по никакъв начин не означава, че тя трябва да изчисли средната покупна цена на желязната руда в Индия от която и да било мина в Индия.

218    Всъщност основният регламент не провежда никакво разграничение по отношение на изчисляването на ползата в хипотезите, в които Комисията трябва да прибегне до прилагането на тази разпоредба.

219    В това отношение не може да се приеме доводът, изтъкнат от Комисията в отговор на въпросите, поставени от Общия съд в рамките на процесуално-организационните действия, че използването в член 6, буква г) от основния регламент на израза „преобладаващи условия“, от една страна, и на израза „условията, [които] преобладават“, от друга страна, изрази, които се съдържат съответно в първа алинея и във втора алинея, подточка ii) на посочената буква г), означава, че не е задължително референтната цена да се отнася до конкретното положение на производителя износител, а може да се свърже с преобладаващите пазарни условия. И в двата случая въпросните изрази се отнасят до референтната цена, която трябва да бъде определена, а не до цените, заплащани от получател на финансово участие, изразяващо се в доставяне на стоки, които трябва да бъдат сравнени с референтната цена, за да се установи дали получателят действително получава по-добра цена от цената, която би могъл да получи на пазара без намесата на правителството. От тези изрази обаче изобщо не следва, че само цените, заплащани от получателя, които отразяват „преобладаващите пазарни условия“ или „условията, преобладаващи на пазара“, трябва да се вземат предвид, за да се определи дали получателят е платил по-ниска от адекватната цена, за да придобие доставяните от правителството стоки.

220    Второ, както изтъкват жалбоподателите, използването в рамките на проверката за наличие на евентуална полза за всеки производител износител на действително направените от него транспортни разходи, изчислени въз основа на действителните му логистични разходи и разстоянието между неговите фабрики и мините, от които се снабдява с желязна руда, не води до изкуствена полза или вреда. Всъщност без твърдените субсидии всеки производител износител би имал същата полза или загуба, тъй като би понесъл същите транспортни разходи.

221    Трето, от доклада на апелативния орган по спора „Съединени щати — въглеродна стомана, Индия“ (вж. т. 160 по-горе) не следва, че Комисията е длъжна да направи сравнение въз основа на една-единствена средна цена за индийските производители износители.

222    От доклада на апелативния орган по този спор обаче следва, че разследващият орган трябва да може да коригира референтната цена, така че тя да отразява пазарните условия. Всъщност в посочения спор избраната от разследващия орган референтна цена е отразявала начин на доставка, който се е отнасял само до много малък брой сделки в държавата на предоставяне и който следователно не е отразявал обичайните разходите за доставка на въпросната стока. Апелативният орган е приел, че при това положение методът, използван от разследващия орган за изчисляване на „ползата“, трябва да позволява коригирането на референтната цена, така че тя да отразява разходи за доставка, които се доближават във възможно най-голяма степен до обичайните разходи за доставката на въпросната стока в държавата на предоставяне. Трябва да се констатира, че тези съображения по никакъв начин не са пречка Комисията да определи две референтни цени в положение като това в настоящия случай, когато има само двама производители износители, които не използват непременно един и същи начин на доставка, което би ѝ позволило да направи сравнение въз основа на покупната цена, с включени — за всеки производител износител — действително направени от него транспортни разходи.

223    От гореизложените съображения следва, че Комисията е констатирала наличието на полза за „Jindal Saw в резултат на разглежданите ограничения върху износа в нарушение на член 6, буква г) от основния регламент.

224    В случая, както следва от констатацията в точка 214 по-горе, тази грешка може да е довела до извода, че Jindal Saw е реализирало полза в резултат на налагането на разглежданите ограничения върху износа, без да е налице такава полза.

225    Всъщност, както е видно от отговорите на Комисията от 25 май 2018 г. на писмените въпроси на Общия съд, действително направените от Jindal Saw транспортни разходи са по-високи от разходите, които Комисията е взела предвид като средна стойност и е включила в изчисляването на средната покупна цена на желязната руда в Индия. Тази разлика в транспортните разходи означава, че цената, на която Jindal Saw се е снабдявало с желязна руда на индийския пазар, в действителност е по-висока от средната покупна цена, използвана от Комисията, за да определи размера на възнаграждението, и това неизбежно е оказало влияние върху ползата, която е била предоставена на този производител износител.

226    При тези обстоятелства трябва да се приеме, че посочената грешка може да постави под въпрос законосъобразността на обжалвания регламент, като обезсили целия анализ на Комисията относно самото съществуване на субсидия, поради което Комисията не е обосновала законосъобразно извода си, че трябва да се наложи изравнително мито върху вноса на разглеждания продукт, произвеждан от Jindal Saw (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 25 октомври 2011 г., Transnational Company „Kazchrome“ и ENRC Marketing/Съвет, T‑192/08, EU:T:2011:619, т. 119 и цитираната съдебна практика).

227    Ето защо трябва да се уважи първото оплакване от втората част от четвъртото основание, без да е необходимо да се разглеждат второто и третото оплакване от тази част, изведени от нарушение съответно на член 3, точка 2 и на член 6, буква г) от основния регламент, тъй като Комисията неправилно е избрала произволно някои елементи от разходите за доставка на Jindal Saw за изчисляването на стандартните средни транспортни разходи, и на член 15, параграф 1, трета алинея от същия регламент, тъй като Комисията е фиксирала изравнителното мито на равнище, което надхвърля субсидиите, подлежащи на изравнителни мерки.

 По петото основание, изведено от нарушение на член 8, параграфи 1, 2 и 5 и на член 15, параграф 1, трета алинея от основния регламент

228    В рамките на петото основание, което трябва да се разгледа, тъй като може да доведе до по-широка отмяна на обжалвания регламент, жалбоподателите твърдят, че Комисията не е направила извода си за наличие на вреда за промишлеността на Съюза въз основа на достоверни доказателства и обективен анализ. Те поддържат, че при анализа на въздействието на субсидирания внос върху цените на подобен продукт на промишлеността на Съюза, и по-специално при определянето на подбиването на цената на разглеждания продукт в сравнение с подобен продукт на тази промишленост, Комисията не е сравнила цените на едно и също ниво на търговия, нито на адекватно ниво на търговия, в нарушение на член 8, параграфи 1 и 2 от основния регламент.

229    Според жалбоподателите Комисията е използвала изводите, направени от изчисляването на подбиването на цената на разглеждания продукт, за да определи вредата за промишлеността на Съюза, да констатира причинно-следствена връзка между вноса на този продукт и посочената вреда и да изчисли маржа на вредата. Така грешките в изчисляването на подбиването оказали влияние върху тези други елементи на обжалвания регламент. По-специално поради определянето на прекалено висок марж на вредата изравнителното мито, така както е определено в този регламент, надхвърляло размера, който би бил достатъчен, за да се заличи вредата, причинена на промишлеността на Съюза, в нарушение на член 15, параграф 1, трета алинея от основния регламент.

230    Комисията, подкрепена от встъпилата страна, оспорва това основание по същество. Тя изтъква, че доводите на жалбоподателите не са прецизни. Освен това, противно на твърдяното от жалбоподателите, подбиването било изчислено чрез сравняване на цените на едно и също, и то адекватно, ниво на търговия.

231    Комисията подчертава, че основният регламент не определя начина, по който трябва да се изчисли подбиването, и че съдебната практика също не установява конкретна методика за изчисляването му.

232    Комисията припомня също, че всички данни, които са използвани, за да се изчисли подбиването на цените, са били предоставени от заинтересованите страни.

233    Освен това Комисията поддържа, че от основния регламент, както се тълкува в съдебната практика, не следва, че изчисляването на подбиването трябва да се основава на реални цени, така че да се отчетат действителната конкуренция на пазара и гледната точка на клиентите, както поддържат жалбоподателите.

234    Накрая, Комисията изтъква, че при всички положения подбиването на цената на разглеждания внос е само един от показателите за наличие на съществена вреда за промишлеността на Съюза, че констатациите за подбиването по отношение на другия индийски производител износител, оказал съдействие при разследването, не са били оспорени и че анализът на причинно-следствената връзка между този внос и вредата за промишлеността на Съюза се основава не само на съображения относно цените, но и относно обемите, като сами по себе си последните могат да съставляват достатъчна основа, за да се заключи, че е налице причинно-следствена връзка.

235    В рамките на настоящото основание жалбоподателите твърдят именно че Комисията е допуснала грешки при изчисляването на подбиването на цената, които представлявали нарушение на член 8 от основния регламент и засягали валидността на обжалвания регламент.

236    Трябва да се посочи, че съгласно член 8, параграф 1 от основния регламент определянето на вредата се основава на преки доказателства и включва обективна оценка, от една страна, на обема на субсидирания внос и влиянието на субсидирания внос върху цените на пазара на Съюза за подобни продукти, и от друга страна, на последиците от този внос за промишлеността на Съюза.

237    Що се отнася по-специално до влиянието на субсидирания внос върху цените, член 8, параграф 2 от основния регламент предвижда задължението да се провери дали е налице значително подбиване на цената посредством субсидирания внос в сравнение с цената на подобен продукт на индустрия на Общността, или дали този внос оказва по друг начин значителен натиск върху цените или възпрепятства значителното увеличаване на цените, което би настъпило при други обстоятелства.

238    В основния регламент не се съдържа определение на понятието за подбиване на цената и не се предвижда метод за изчисляването му.

239    В съответствие с член 8, параграфи 1 и 2 от основния регламент изчисляването на подбиването на цената на разглеждания внос се извършва, за да се установи наличието на вреда за промишлеността на Съюза в резултат на този внос, и се използва, по-общо, за да се оцени тази вреда и да се определи маржът на вредата, тоест нивото на заличаване на вредата. Задължението за извършване на обективен анализ на влиянието на субсидирания внос, установено в член 8, параграф 1, налага да се направи обективно сравнение между цената на разглеждания продукт и цената на подобен продукт на промишлеността на Съюза при продажби на територията на Съюза. За да се гарантира обективно сравнение, цените трябва да се сравняват на едно и също ниво на търговия. Всъщност сравнение между цените, получени на различни нива на търговия, тоест без да се включват всички разходи, свързани с нивото на търговия, което следва да се вземе предвид, неизбежно ще даде изкуствени резултати, които не позволяват да се извърши точна оценка на вредата за промишлеността на Съюза. Такова обективно сравнение е условие за законосъобразността на изчисляването на вредата за промишлеността на Съюза (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 17 февруари 2011 г., Zhejiang Xinshiji Foods и Hubei Xinshiji Foods/Съвет, T‑122/09, непубликувано, EU:T:2011:46, т. 79 и 85).

240    Съгласно съображение 293 от обжалвания регламент в случая маржът на подбиване е изчислен по следния начин:

„Комисията определи подбиването на цените по време на разследвания период въз основа на данните, предоставени от производителите износители и от промишлеността на Съюза, като сравни:

a)      среднопретеглените продажни цени за всеки вид на продукта на производителите от Съюза за несвързани клиенти на пазара на Съюза, коригирани на равнище франко завода; както и

б)      съответните среднопретеглени цени за всеки вид на продукта, внасян от оказалите съдействие индийски производители, за първия независим клиент на пазара на Съюза, установени на база CIF (стойност, застраховка и навло), със съответните корекции за разходите след вноса“.

241    От съображение 382 от обжалвания регламент следва, че цените, посочени в съображение 293, буква б) от този регламент, съответстват на експортната цена, така както е конструирана в рамките на антидъмпинговата процедура.

242    Освен това в съображение 301 от обжалвания регламент Комисията стига до извода, че по отношение на разглеждания продукт, произвеждан от Jindal Saw и продаван в Съюза, е налице подбиване на цените с 30,9 % на среднопретеглена основа, тоест че цените, на които Jindal Saw продава този продукт в Съюза, са с 30,9 % по-ниски от цената на подобен продукт на промишлеността на Съюза.

243    Така от съображение 293 от обжалвания регламент става ясно, че цените са били сравнени на едно и също ниво на търговия, а именно като се вземат предвид цените на равнище франко завод за продажбите на промишлеността на Съюза и цените CIF за продажбите на Jindal Saw. След въпроси, зададени от Общия съд в рамките на процесуално-организационните действия, Комисията посочва обаче, че в действителност за целите на това сравнение са били взети предвид, от една страна, що се отнася до промишлеността на Съюза, или цените франко завода на производителя, когато той е продавал директно на независими клиенти, или цените франко завода на дружествата за продажба, и от друга страна, що се отнася до Jindal Saw, цените CIF, съответстващи на експортната цена, така както е конструирана при определянето на дъмпинговия марж в рамките на паралелната антидъмпингова процедура, като са били отчетени различни корекции, предназначени по-специално да покажат експортната цена на разглеждания продукт преди участието на дружествата за продажба на Jindal Saw.

244    В това отношение Комисията поддържа, че продажбите, които се извършват от дружествата за продажба на промишлеността на Съюза, трябва да се считат за продажби, „еквивалентни на франко завод“, така че те правилно са били отчетени като продажби „франко завода“ на подобен продукт на промишлеността на Съюза при изчисляване на подбиването. Следователно цените действително били сравнени на едно и също ниво на търговия.

245    Тази теза не може да се приеме.

246    Въпреки че в съображение 293 от обжалвания регламент и по време на съдебното заседание Комисията посочва, че за да направи сравнението, е взела предвид цените на промишлеността на Съюза на етап „франко завод“, в действителност тя е сравнила продажните цени за първите несвързани клиенти на промишлеността на Съюза с цените CIF на Jindal Saw.

247    Тъй като обаче за цена на подобен продукт на промишлеността на Съюза Комисията е използвала продажните цени за първите несвързани клиенти, изискването за сравняване на цените на едно и също ниво на търговия я задължава да ги сравни — и по отношение на продуктите на Jindal Saw — с продажните цени за първите несвързани клиенти.

248    Освен това трябва да се констатира, че продажбите на продукти, които не се извършват пряко от производителя, а чрез дружества за продажба, предполагат наличието на разходи и на марж на печалба за тези дружества, така че цените, на които те продават на несвързани клиенти, по принцип са по-високи от цените, на които производителите извършват преки продажби на такива клиенти. Следователно цените, практикувани от дружествата за продажба, не могат да се приравнят към цените, практикувани от производителите.

249    Следователно, когато при изчисляване на подбиването, за да сравни цените, е извършила посоченото в точка 244 по-горе приравняване — на цените, на които дружествата за продажба продават на несвързани клиенти, към цените, на които производителите извършват преки продажби на такива клиенти — само по отношение на подобния продукт на промишлеността на Съюза, Комисията е взела предвид за този продукт увеличена цена, която следователно е неблагоприятна за Jindal Saw, което извършва по-голямата част от продажбите си в Съюза чрез дружества за продажба и чието положение се различава в това отношение от положението на другия производител износител, оказал съдействие при разследването.

250    Освен това, противно на поддържаното от Комисията, от решение от 30 ноември 2011 г., Transnational Company „Kazchrome“ и ENRC Marketing/Съвет и Комисия (T‑107/08, EU:T:2011:704), не следва, че по отношение на разглеждания продукт Комисията е била длъжна да вземе предвид цените на равнище пускане в свободно обращение, което в случая би съответствало на цената CIF за продуктите на индийските производители износители.

251    Всъщност от точки 62 и 63 от това решение е видно, че по това дело Общият съд е приел, че цените, които е трябвало да се използват, за да се изчисли подбиването, са цените, договорени с независимите клиенти, а именно цените, които тези клиенти са могли да вземат предвид, за да решат дали да купуват продуктите на промишлеността на Съюза или продуктите на разглежданите производители износители, а не цените на един междинен етап.

252    От гореизложените съображения следва, че тъй като, за да определи цената на подобния продукт на промишлеността на Съюза, Комисията е взела предвид цените по продажбите, реализирани от свързаните с основния производител на Съюза дружества за продажба, а за да определи цената на разглеждания продукт, произвеждан от Jindal Saw, не е взела предвид продажните цени на дружествата за продажба на Jindal Saw, не може да се приеме, че подбиването на цените е било изчислено чрез сравняване на цените на едно и също ниво на търговия.

253    Както следва от точка 239 по-горе обаче, сравняването на цените на едно и също ниво на търговия представлява условие за законосъобразността на изчисляването на подбиването на цената на разглеждания продукт. Следователно трябва да се счете, че начинът, по който Комисията е изчислила подбиването на цената в рамките на обжалвания регламент, противоречи на член 8, параграф 1 от основния регламент.

254    Ето защо жалбоподателите с основание оспорват изчисляването на подбиването на цената на продуктите на Jindal Saw.

255    От гореизложените съображения следва, че грешката, допусната от Комисията при изчисляването на подбиването на цената на разглеждания продукт по отношение на продуктите от Jindal Saw, е довела до това, че е било отчетено подбиване на посочената цена, чийто размер, и дори наличие, не са надлежно установени.

256    В съображение 338 от обжалвания регламент Комисията подчертава значението, което отдава на обстоятелството, че е налице подбиване на цената. В съображения 339 и 340 от този регламент тя приема, че продажбата на разглеждания продукт на цени, значително по-ниски от прилаганите от промишлеността на Съюза, предвид подбиването на цената с над 30 %, обяснява, от една страна, увеличаването на обема на продажбите и на пазарния дял на посочения продукт, и от друга страна, невъзможността промишлеността на Съюза да увеличи обема на продажбите си на пазара на Съюза до равнище, което може да осигури устойчива печалба. В посоченото съображение 340 тя констатира също, че вносът на цени, значително по-ниски от цените на промишлеността на Съюза, е понижил значително цените на пазара на Съюза, а това на свой ред е попречило на увеличаването на цените, което би настъпило при липсата на посочения внос, и стига до извода, че посоченият внос на цени, които подбиват значително цените на промишлеността на Съюза, и вредата, понесена от промишлеността на Съюза, съвпадат по време.

257    От посочените в точка 256 по-горе съображения на обжалвания регламент е видно, че подбиването, така както е изчислено в този регламент, е в основата на заключението, че вносът на разглеждания продукт е причинил вредата на промишлеността на Съюза. В съответствие с член 1, параграф 1 и член 3, параграф 6 от основния регламент обаче наличието на причинно-следствена връзка между субсидирания внос и вредата за промишлеността на Съюза е необходимо условие за налагането на изравнително мито.

258    Освен това, както поддържат жалбоподателите в третото оплакване от настоящата част, не може да се изключи, ако подбиването на цената бе изчислено правилно, да бе установено ниво на маржа на вредата за промишлеността на Съюза, което е по-ниско от размера на субсидията. В съответствие с член 15, параграф 1, трета алинея от основния регламент обаче при наличието на такава хипотеза сумата на изравнителното мито трябва да се намали с процент, който би бил достатъчен, за да се заличи вредата.

259    Следователно настоящото основание, което трябва да се уважи, засяга преценки, които представляват необходима основа за налагане на изравнително мито върху вноса на разглеждания продукт, произвеждан от Jindal Saw, поради което този регламент следва да се отмени в частта, в която се отнася до него, в съответствие с припомнената в точка 226 по-горе съдебна практика, без да е необходимо да се разглежда шестото основание.

 По съдебните разноски

260    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на жалбоподателите съгласно техните искания.

261    По силата на член 138, параграф 3 от Процедурния правилник Общият съд може да реши встъпила страна, различна от посочените в параграфи 1 и 2 от същия член, да понесе направените от нея съдебни разноски. При обстоятелствата в настоящия случай следва да се постанови, че встъпилата страна ще понесе направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (първи разширен състав)

реши:

1)      Отменя Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/387 на Комисията от 17 март 2016 година за налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на тръби от пластичен чугун (наричан също сферографитен чугун) с произход от Индия в частта, в която се отнася до Jindal Saw Ltd.

2)      Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски на Jindal Saw и Jindal Saw Italia SpA.

3)      Saint-Gobain Pam понася направените от него съдебни разноски.

Pelikánová Valančius Nihoul

Svenningsen       Öberg

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 10 април 2019 година.

Подписи

Съдържание

*      Език на производството: английски.