Жалба, подадена на 16 август 2018 г. от České dráhy a.s. срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 20 юни 2018 г. по дело T-621/16, České dráhy/Комисия
(Дело C-539/18 P)
Език на производството: чешки
Страни
Жалбоподател: České dráhy a.s. (представители: K. Muzikář и J. Kindl, advokáti)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Предмет
Жалба срещу решението, постановено от Общия съд на 20 юни 2018 г. по дело České dráhy/Комисия (T-621/16).
С това решение Общият съд отхвърля жалбата, подадена на основание член член 263 ДФЕС, с която České dráhy иска да бъде отменено Решение на Комисията C(2016) 3993 окончателен от 22 юни 2016 г. по преписка AT.40401 — Twins. Освен това Общият съд осъдил České dráhy да заплати съдебните разноски.
Искания на жалбоподателя
да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 20 юни 2018 г. České dráhy/Комисия, EU:T:2018:367;
да отмени Решение на Комисията C(2016) 3993 окончателен от 22 юни 2016 г. по преписка AT.40401 — Twins;
да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски, направени от České dráhy във връзка с дело T-621/16, както и разноските на České dráhy във връзка с производството по обжалване.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си České dráhy изтъква четири основания за отмяна.
1. Първо основание на жалбата: ако Съдът уважи жалбата на České dráhy по дело T-325/16, той трябва да уважи и настоящата жалба.
С жалбата си срещу решението на Общия съд от 20 юни 2018 г. České dráhy/Комисия по дело T-325/16, České dráhy иска от Съда да отмени изцяло решението на Комисията, с което тя разпорежда проверката, извършена в седалището на České dráhy през април 2016 г. Решението на Комисията от 22 юни 2016 г., чиято отмяна České dráhy иска в свързаното дело, било прието въз основа на документи, иззети по време на тази по-ранна проверка. Поради това, ако Съдът уважи жалбата на České dráhy по преписка T-325/16 (т.е. ако Съдът установи, че по-ранната проверка е била изцяло незаконосъобразна), той трябва да отмени и обжалваното решение на Комисията от 22 юни 2016 г.
2. Второ основание на жалбата: Общият съд не е разгледал дали документите, въз основа на които е разпоредена втората проверка, са били иззети в рамките на незаконосъобразната част от първата проверка, и решил, че първата проверка е разпоредена напълно законосъобразно.
Документите, въз основа на които е разпоредена втората проверка, са иззети при предходната (първата) проверка на Комисията в седалището на České dráhy. Със своето решение по дело T-325/16 Общият съд отменил частично решението, с което Комисията разпорежда първата проверка, но не и в частта относно предполагаемите цени, по-ниски от себестойността, по линията Прага-Острава. České dráhy счита, че документите, въз основа на които Комисията разпоредила втората проверка, са иззети в рамките на незаконосъобразната част от първата проверка (Комисията нямало да се натъкне на тях, ако бе извършила проверката само в рамките на законосъобразната част) и поради това те не можели да служат за основание за разпореждане на втората проверка. Тези въпроси не били разгледани от Общия съд.
3. Трето основание на жалбата: Общият съд разгледал въз основа на погрешни правни критерии въпроса дали документите, въз основа на които Комисията разпоредила втората проверка, са свързани с предполагаемите цени, по-ниски от себестойността, по линията Прага-Острава.
Общият съд изходил от погрешния правен критерий, че на практика всеки документ, открит в седалището на České dráhy, може да бъде свързан с преценката на предполагаемите цени, по-ниски от себестойността, на това дружество по линията Прага-Острава (според този правен критерий проверката на Комисията на предполагаемите цени, по-ниски от себестойността, е практически неограничена). Въз основа на този погрешен правен критерий Общият съд стигнал до извода, че Комисията е имала право при първата си проверка да изземе документите, въз основа на които впоследствие разпоредила втората проверка.
4. Четвърто основание на жалбата: решението на Общия съд е неправилно в частта относно съдебните разноски.
České dráhy твърди, че Общият съд е трябвало да уважи жалбата и също така да осъди Комисията да възстанови разноските по производството.
____________