РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)
13 декември 2018 година(*)
„Марка на Европейския съюз — Заявка за словна марка на Европейския съюз „upgrade your personality“ — Абсолютно основание за отказ — Липса на отличителен характер — Рекламен лозунг — Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001“
По дело T‑102/18
Martin Knauf, с местожителство в Берлин (Германия), за когото се явява H. Jaeger, адвокат,
жалбоподател,
срещу
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), за която се явяват R. Manea и A. Folliard-Monguiral, в качеството на представители,
ответник,
с предмет жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 18 декември 2017 г. (преписка R 1011/2017‑4) относно заявка за регистрация на словния знак „upgrade your personality“ като марка на Европейския съюз,
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),
състоящ се от: I. Pelikánová (докладчик), председател, P. Nihoul и J. Svenningsen, съдии,
секретар: E. Coulon,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 19 февруари 2018 г.,
предвид писмения отговор, подаден в секретариата на Общия съд на 30 април 2018 г.,
като взе предвид, че в триседмичния срок, считано от връчването на съобщението за приключване на писмената фаза на производството, главните страни не са поискали да се насрочи съдебно заседание, и като реши на основание член 106, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелствата по спора
1 На 15 август 2016 г., жалбоподателят, Martin Knauf, подава в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) заявка за регистрация на марка на Европейския съюз на основание Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1), изменен (заменен с Регламент (EC) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (OВ L 154, 2017 г., стр. 1).
2 Марката, чиято регистрация се иска, е словният знак „upgrade your personality“.
3 Стоките, за които се иска регистрация, спадат към класове 9 и 28 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и за всеки от тези класове отговарят на следното описание:
– клас 9: „Компютърни програми, записани; Компютърни програми [софтуер, които може да бъде прехвърлян върху друг носител]; Софтуер; Софтуер за игри; Софтуерни програми за видеоигри; Компютърни програми за обработка на данни; Софтуер за компютърни графики; Компютърен софтуер за игри във виртуална реалност; Софтуер за виртуална реалност; Оптични носители на данни, носещи записан софтуер; Предварително записани магнитни носители на данни; Касети за видеоигри; Видеоленти; Видео записи на лента“,
– клас 28: „Конзоли за игри“.
4 На 3 май 2017 г. проверителят отхвърля заявката за марка по отношение на всички стоки, посочени в точка 3 по-горе, с мотива че тя не съответства на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001). Той обаче не повдига възражение срещу посочената заявка по отношение на други стоки и услуги, спадащи към класове 9, 28 и 42. На 15 май 2017 г. жалбоподателят обжалва пред EUIPO решението на проверителя в частта, в която се отхвърля заявката.
5 С решение от 18 декември 2017 г. четвърти апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбата изцяло само на основание на член 7, параграф 1 буква б) от Регламент № 207/2009 (наричано по-нататък „обжалваното решение“). Той приема по същество, че словният знак „upgrade your personality“ има чисто хвалебствена и рекламна функция и не може да осъществява основната функция на марката, а именно да предостави информация за търговския произход. Този извод важи по отношение на всички стоки, за които е отказана регистрация.
Искания на страните
6 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да регистрира заявената марка.
7 EUIPO моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
По второто искане на жалбоподателя
8 С второто си искане жалбоподателят моли Общия съд да „регистрира заявената марка“.
9 EUIPO изтъква, че това искане трябва да се отхвърли като недопустимо.
10 В това отношение следва да се отбележи, че второто искане на жалбоподателя трябва да се тълкува като искане за изменение по смисъла на член 72, параграф 3 от Регламент 2017/1001, който гласи, че по жалбите срещу решенията на апелативните състави „Общият съд може да отмени или да промени оспорваното решение“.
11 Трябва да се припомни, че правомощието на Общия съд за изменение има за цел последният да приеме решението, което апелативният състав е трябвало да вземе в съответствие с разпоредбите на Регламент 2017/1001 (вж. в този смисъл решения от 12 септември 2007 г., Koipe/СХВП — Aceites del Sur (La Española), T‑363/04, EU:T:2007:264, т. 29 и 30, от 11 февруари 2009 г., Bayern Innovativ/СХВП — Life Sciences Partners Perstock (LifeScience), T‑413/07, непубликувано, EU:T:2009:34, т. 14—16 и от 9 септември 2011 г., Deutsche Bahn/СХВП — DSB (IC4), T‑274/09, непубликувано, EU:T:2011:451, т. 22).
12 Следователно допустимостта на искане Общият съд да измени решението на апелативния състав трябва да се преценява с оглед на правомощията, които са предоставени на последния с Регламент 2017/1001.
13 По жалба срещу решение на проверителя обаче апелативният състав не е компетентен да се произнесе по искане да регистрира марка на Европейския съюз (вж. в този смисъл определение от 1 февруари 2018 г., ExpressVPN/СХВП (EXPRESSVPN), T‑265/17, EU:T:2018:79, т. 18—24 и цитираната съдебна практика).
14 При това положение Общият съд съответно не е компетентен да разгледа искане за изменение на решението на апелативния състав в този смисъл (определение от 30 юни 2009 г., Securvita/СХВП (Natur-Aktien-Index), T‑285/08, EU:T:2009:230, т. 23).
15 От изложеното следва, че второто искане на жалбоподателя трябва да се отхвърли като недопустимо.
По първото искане на жалбоподателя
16 В подкрепа на искането си за отмяна на обжалваното решение жалбоподателят се позовава по същество на едно-единствено основание, изведено от нарушение на член 7, параграф 1 буква б) от Регламент 2017/1001. Той изтъква по същество, че в обжалваното решение апелативният състав е преценил неправилно конкретния отличителен характер на заявената марка.
17 Съгласно член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001 се отказва регистрация на марките, които нямат отличителен характер. В съответствие с установената съдебна практика марките, посочени в тази разпоредба, се считат за негодни да осъществяват основната функция на марката, а именно да установяват търговския произход на разглежданата стока или услуга, за да дадат възможност на потребителя, който придобива обозначената с марката стока или услуга, при едно последващо придобиване да направи същия избор, ако опитът му се окаже положителен, или да направи друг избор, ако опитът се окаже отрицателен (решения от 27 февруари 2002 г., Eurocool Logistik/СХВП (EUROCOOL), T‑34/00, EU:T:2002:41, т. 37 и от 15 септември 2009 г., Wella/СХВП (TAME IT), T‑471/07, EU:T:2009:328, т. 14).
18 Съгласно установената съдебна практика регистрацията на дадена марка, която се състои от знаци или означения, използвани, от друга страна, като рекламни лозунги, означения за качество или изрази, които приканват към закупуване на стоките или услугите, обозначени с тази марка, не е изключена сама по себе си поради подобно използване. Марка, която като рекламния лозунг изпълнява функции, различни от тези на марка в класическия смисъл, обаче е отличителна по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001 само ако може да се възприеме от самото начало като указание за търговския произход на посочените стоки или услуги, за да позволи на съответните потребители да разграничат, без риск да се объркат, стоките или услугите на притежателя на марката от тези с различен търговски произход (решения от 3 юли 2003 г., Best Buy Concepts/СХВП (BEST BUY), T‑122/01, EU:T:2003:183, т. 21 и от 15 септември 2009 г., TAME IT, EU:T:2009:328, т. 15).
19 За да се установи липсата на отличителен характер, e достатъчно семантичното съдържание на разглежданата словна марка да посочва на потребителя характеристика на стоката или на услугата, свързана с нейната пазарна стойност, която, без да е точна, носи информация от промоционален или рекламен характер, която съответният потребител възприема на пръв поглед по-скоро като такава, отколкото като указание за търговския произход на разглежданата стока или услуга (решения то 30 юни 2004 г., Norma Lebensmittelfilialbetrieb/СХВП (Mehr für Ihr Geld), T‑281/02, EU:T:2004:198, т. 31 и от 15 септември 2009 г., TAME IT, EU:T:2009:328, т. 16).
20 Съдът обаче е констатирал, че понякога една марка може да бъде възприемана от съответните потребители едновременно като рекламно послание и като указание за търговския произход на стоките или услугите. В този случай той е приел, че при положение че потребителите възприемат марката като указание за този произход, фактът, че тя едновременно, дори приоритетно, е схващана като рекламно послание, не влияе върху отличителния ѝ характер (решение от 21 януари 2010 г., Audi/СХВП, C‑398/08 P, EU:C:2010:29, т. 45).
21 Отличителният характер на една марка трябва да се преценява, от една страна, с оглед на стоките или услугите, за които се иска регистрация на марката, и от друга страна, с оглед на възприемането ѝ от съответните потребители, които представляват средните потребители на тези стоки или услуги (решения от 29 април 2004 г., Henkel/СХВП, C‑456/01 P и C‑457/01 P, EU:C:2004:258, т. 35 и от 15 септември 2009 г., TAME IT, EU:T:2009:328, т. 17).
По съответните потребители
22 Апелативният състав правилно е констатирал — и това не се оспорва от страните — че стоките, за които е отказана регистрацията, са от областта на софтуера и видеоигрите и са предназначени главно за средния потребител и че тъй като заявената марка е съставена от думи от основния речников фонд на английски език и този език се използва обичайно в областта на информационните технологии, включително в Германия, следва да се вземат предвид англоезичните потребители в Европейския съюз, които не се ограничават до потребителите в Обединеното кралство и Ирландия.
По липсата на отличителен характер на заявената марка
23 Апелативният състав по същество приема, че словният елемент „upgrade your personality“ има чисто хвалебствена и рекламна функция и целта му е да се насърчи потребителят да използва стоките на жалбоподателя, за да се развива като личност. Като се има предвид, че лозунгът е насочен изключително към потребителя и че съдържа определени обещания, той не е годен да осъществи основната функция на марката, а именно да предостави информация за търговския произход.
24 В това отношение жалбоподателят изтъква, че заявената марка не е само хвалебствено и рекламно послание и че твърдението на апелативния състав, че от езикова гледна точка посочената марка не изисква тълкуване, е неправилно.
25 EUIPO оспорва доводите на жалбоподателя.
26 Жалбоподателят твърди, че поканата, която се съдържа в израза „upgrade your personality“, не е лесно разбираема. Според него понятието за личност, което обозначава всички индивидуални качества на едно лице, само по себе си е неутрално понятие и следователно в голяма степен подлежи на тълкуване. Като се има предвид принципната несъвместимост между понятието „upgrade“, което се използвало в смисъл на повишаване на техническото ниво, и едно живо същество с индивидуалните черти на неговия характер, имало концептуално противоречие в самата заявена марка. Следователно, доколкото съответните потребители били насърчавани да дадат свое собствено тълкуване на резултата, който трябва да се постигне, посоченият израз предполагал и извършването на самоанализ, за да може човек да осъзнае своите силни и слаби страни. Що се отнася по-специално до компютърните игри, жалбоподателят подчертава, че един играч може да стане по-добър в хода на играта и че този израз внушава, че подобен успех в играта ще се отрази и в реалния живот на съответните потребители. Той се позовава на други сходни марки, регистрирани от EUIPO. Накрая жалбоподателят изтъква, че апелативният състав не е посочил обективни причини, с които да се обоснове това, че заявената марка може да се регистрира за някои стоки и услуги, а за други не.
27 Трябва да се констатира, че доводите на жалбоподателя не могат да поставят под въпрос анализа на апелативния състав.
28 Първо, противно на твърдяното от жалбоподателя, посланието на заявената марка е лесно разбираемо. Всъщност лозунгът „upgrade your personality“ съдържа покана към потребителя да се усъвършенства или развива като личност с помощта на обозначените със заявената марка стоки, която покана евентуално се съпровожда с обещанието, че посочените стоки ще позволят или ще улеснят подобно усъвършенстване или развитие. Фактът, че са възможни нюанси в разбирането на лозунга, не означава, че значението му е неясно, неточно или двусмислено. По-специално фактът, че понятието за личност може да се тълкува по различни начини, не е пречка за потребителя да разбере посланието на лозунга според собственото си разбиране за това понятие.
29 Второ, фактът, че понятието „upgrade“ е от областта на информационните технологии, по никакъв начин не създава „концептуален конфликт“, както твърди жалбоподателят. Всъщност, от една страна, този термин понастоящем се използва в контекст, който значително надхвърля областта на информационните технологии, и от друга страна, трябва да се има предвид, че стоките, обозначени със заявената марка, са именно от областта на информационните технологии, така че използването на посочения термин изглежда естествено и не може да изненада съответните потребители.
30 Трето, не е необходимо да се разглежда въпросът дали, както твърди жалбоподателят, човешката личност не подлежи на усъвършенстване в технически смисъл (upgrade), тъй като това е лозунг с рекламен характер, чиято близост с действителността не е релевантен критерий за преценка. Всъщност потребителят е свикнал с рекламни съобщения, които изрично или мълчаливо му дават нереалистични обещания.
31 От това следва, че семантичното съдържание на заявената марка посочва на потребителя характеристика на обозначените стоки, свързана с тяхната пазарна стойност, която, без да е точна, носи информация от промоционален или рекламен характер, която съответният потребител възприема на пръв поглед по-скоро като такава, отколкото като указание за търговския произход на разглежданите стоки по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 19 по-горе.
32 Следователно апелативният състав правилно е приел, че заявената марка е лишена от отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1 буква б) от Регламент 2017/1001 за всички стоки, за които заявката за регистрация е отхвърлена.
33 Доколкото жалбоподателят се позовава на обстоятелството, че EUIPO е регистрирала като марка словни знаци, сходни на заявената марка, а именно знаците „upgrade your life“, „upgrade your garden“ е „upgrade yourself“, трябва да се припомни, че решенията относно регистрацията на знак като марка на Европейския съюз, които апелативните състави на EUIPO приемат по силата на Регламент 2017/1001, спадат към упражняването на обвързана компетентност, а не на оперативна самостоятелност. При това положение законосъобразността на посочените решения трябва да се преценява единствено въз основа на този регламент, а не въз основа на практиката, установена с предходни решения (решения от 26 април 2007 г., Alcon/СХМП, C‑412/05 P, EU:C:2007:252, т. 65 и от 24 ноември 2005 г., Sadas/СХВП — LTJ Diffusion (ARTHUR ET FELICIE), T‑346/04, EU:T:2005:420, т. 71).
34 Макар с оглед на принципите на равно третиране и на добра администрация EUIPO да трябва да взема предвид вече постановени решения и с особено внимание да разглежда въпроса дали да се произнесе в същия смисъл, прилагането на посочените принципи все пак трябва да се съчетае със спазването на принципа на законност (решение от 17 юли 2014 г., Reber Holding/СХВП, C‑141/13 P, EU:C:2014:2089, т. 45; в този смисъл вж. също решение от 10 март 2011 г., Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП, C‑51/10 P, EU:C:2011:139, т. 73—75).
35 Следователно лице, което заявява регистрацията на даден знак като марка, не би могло да се позовава в своя полза на евентуално допусната неправомерност по отношение на друго лице, за да постигне постановяване на идентично решение (решение от 10 март 2011 г., Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП, C‑51/10 P, EU:C:2011:139, т. 76).
36 Освен това по съображения за правна сигурност, и по-точно за добра администрация, проверката на всяка заявка за регистрация трябва да бъде стриктна и пълна, за да се избегне неправомерната регистрация на марки. Тази проверка трябва да се извършва във всеки конкретен случай. Всъщност регистрацията на даден знак като марка зависи от специфични, приложими към фактическите обстоятелства на съответния случай критерии, целта на които е да се провери дали спрямо разглеждания знак не е приложимо някое основание за отказ (решение от 10 март 2011 г., Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП, C‑51/10 P, EU:C:2011:139, т. 77).
37 В конкретния случай се оказва, че настоящата заявка за регистрация попада, с оглед на някои от стоките, за които е била заявена, и с оглед на възприемането от заинтересования кръг потребители, в едно от основанията за отказ по член 7, параграф 1 от Регламент 2017/1001 (вж. т. 32 по-горе).
38 Накрая, жалбоподателят твърди, че апелативният състав не е посочил обективни причини, които да обосноват разликата в преценката извършена по отношение, от една страна, на стоки, за които апелативният състав е отказал да регистрира заявената марка, и от друга страна, на стоки, за които проверителят не е повдигнал възражение. Според жалбоподателя този пропуск е произволен.
39 В това отношение е достатъчно да се отбележи, че жалбата срещу решението на проверителя има за предмет само отказа на последния да регистрира заявената марка за някои стоки и че следователно неповдигането на възражение от проверителя по отношение на други посочени в заявката за регистрация стоки не е част от спора пред апелативния състав, нещо, което впрочем последният е обяснил в точка 9 от обжалваното решение. Следователно апелативният състав не е имал никакво основание да се произнася по причините, които обосновават неповдигането от проверителя на възражение относно някои стоки, нито по въпроса по какво стоките, за които проверителят не е повдигнал възражение, се различават от тези, за които той е отказал регистрация.
40 От изложеното следва, че единственото основание на жалбоподателя трябва да се отхвърли, а следователно и жалбата в нейната цялост.
По съдебните разноски
41 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на EUIPO.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) MartinKnauf понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).
Pelikánová | Nihoul | Svenningsen |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 13 декември 2018 година.
Подписи