РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)
16 септември 2013 година
Дело F‑46/12
Dagmar Höpcke
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Конкурс на общо основание — Обявление за конкурс EPSO/AST/111/10 — Невключване в списъка с резерви — Изискване да се състави текст с минимална дължина — Неспазване“
Предмет: Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑жа Höpcke иска да бъде отменено решението от 8 август 2011 г. на конкурсната комисия по конкурс EPSO/AST/111/10 да не я включи в списъка на издържалите този конкурс
Решение: Отхвърля жалбата. Г‑жа Höpcke понася наред с направените от нея съдебни разноски и тези на Европейската комисия.
Резюме
1. Длъжностни лица — Конкурс — Конкурсна комисия — Отхвърляне на кандидатура — Задължение за мотивиране — Обхват — Зачитане на тайната на разискванията
(член 25 от Правилника за длъжностните лица и член 6 от приложение III)
2. Длъжностни лица — Конкурс — Правила и съдържание на изпита — Право на преценка на конкурсната комисия — Съдебен контрол — Граници
(приложение III към Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Конкурс — Правила и съдържание на изпита — Методи за проверка — Право на преценка на конкурсната комисия — Съдебен контрол — Граници
(приложение III към Правилника за длъжностните лица)
1. Задължението за мотивиране на решението с неблагоприятни последици цели, от една страна, да предостави на заинтересованото лице информацията, която му е необходима, за да установи дали решението е обосновано, и от друга, да направи възможен съдебния контрол върху това решение. Що се отнася обаче до решенията на конкурсна комисия, това задължение трябва да бъде съгласувано със зачитането на тайната на разискванията на конкурсната комисия съгласно член 6 от приложение III към Правилника.
Предвид тайната на разискванията на конкурсната комисия съобщаването на оценките, получени на различните изпити, представлява достатъчно мотивиране на решенията на тази комисия. Освен това с оглед на широката свобода на преценка, която конкурсната комисия има при оценяването на резултатите от изпитите, когато излага мотиви за неуспеха на кандидат на определен изпит тя не е длъжна да уточни отговорите на същия кандидат, които са били счетени за недостатъчни или да разясни защо тези отговори са били счетени за недостатъчни. Освен това конкурсната комисия има право да излага коментари за резултатите на кандидата от общите изпити и да не прави това, що се отнася до специализираните изпити.
(вж. точки 37, 38, 40 и 44)
Позоваване на:
Съд — 4 юли 1996 г., Парламент/Innamorati, C‑254/95 P, точки 21—31
Първоинстанционен съд — 14 юли 1995 г., Pimley-Smith/Комисия, T‑291/94, точки 63 и 64; 19 февруари 2004 г., Konstantopoulou/Съд, T‑19/03, точка 34
Съд на публичната служба — 30 април 2008 г., Dragoman/Комисия, F‑16/07, точка 63 и цитираната съдебна практика
2. Конкурсната комисия разполага с широко право на преценка относно правилата за и подробното съдържание на изпитите, предвидени в рамките на даден конкурс. Съдът би могъл да упражнява контрол върху правилата за провеждане на даден изпит само доколкото е необходимо, за да се гарантира равното третиране на кандидатите и обективността на направения между тях избор. Съдът не следва също така да упражнява контрол върху подробното съдържание на изпита, освен ако то надхвърля рамките на посоченото в обявлението за конкурса или не е съотносимо с целите на изпита или конкурса.
С указанието на конкурсната комисия за един от изпитите — да се състави текст с минимален брой редове, което важи за всички кандидати и чиято цел е, от една страна, на кандидатите да се създадат еднакви изпитни условия и от друга, проверяващите да могат уеднаквено да прилагат обективни критерии спрямо сходни изпитни работи — трябва да се осигури равното третиране на кандидатите.
Този извод няма как да се опровергае с довода, че конкурсната комисия не уточнява нито шрифта, нито големината на знаците, които трябва да бъдат използвани, когато от гледна точка на шрифт и големина на знаците форматът на текста, определен от конкурсната комисия в предоставените на кандидатите в конкурса компютри, съответства на стандартен текст, в който са зададени еднакви настройки за всички кандидати. Ако някой от кандидатите промени тези настройки, конкурсната комисия лесно ще забележи това. При тези обстоятелства следва да се приеме, че така зададените настройки на компютрите са задължителни, че конкурсната комисия не е необходимо да дава указания относно шрифта и големината на знаците, които трябва да бъдат използвани, както и че кандидатите нямат право да променят тези настройки под страх от санкция.
Този извод не може да се опровергае и с довода, че конкурсната комисия не указва броя на отстъпите и на преминаванията на нов ред, когато — доколкото целта на въпросния изпит е да се оценят знанията по правопис, синтаксис и граматика — всеки кандидат е длъжен да направи така, че съставеният от него текст да бъде достатъчно дълъг и да съдържа поне определения минимален брой редове. Всеки кандидат трябва да се погрижи отстъпите и преминаванията на нов ред да не се правят на произволен принцип, за да увеличат изкуствено броя на редовете на съставения текст, а да са съобразени с изискванията при изготвянето на текста и да отчитат съгласуваността на този текст. Ето защо, когато конкурсната комисия проверява дали кандидатите са спазили указанието да се състави текст с минимален брой редове, тя следва да прецени направените от кандидатите отстъпи и преминавания на нов ред в светлината на критериите за проверка, които е определила преди изпитите и които са обхванати от тайната на разискванията.
(вж. точки 63—67)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — Konstantopoulou/Съд, посочено по-горе, точка 48
Съд на публичната служба — 28 март 2012 г., Marsili/Комисия, F‑19/10, точка 20
3. Във връзка с конкурса съдът на Съюза следва да упражнява контрол върху методите за проверка, избрани от конкурсната комисия при упражняване на широкото ѝ право на преценка, само доколкото е необходимо, за да се гарантира равното третиране на кандидатите и обективността на направения между тях избор.
(вж. точка 76)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — Konstantopoulou/Съд, посочено по-горе, точка 60; 26 януари 2005 г., Roccato/Комисия, T‑267/03, точка 49