РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)
12 октомври 2010 година
Дело F-49/09
Eberhard Wendler
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Длъжностни лица — Пенсия за осигурителен стаж°— Изплащане на пенсията — Задължение за откриване на банкова сметка в държавата по пребиваване — Свободно предоставяне на услуги — Абсолютна процесуална предпоставка°— Принцип на равенство“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н°Wendler, бивше длъжностно лице на Комисията, иска отмяната на решението, с което му се разпорежда да съобщи на Комисията координатите на банкова сметка в държавата му по пребиваване, за да може по тази сметка да се изплаща неговата пенсия за осигурителен стаж
Решение: Отхвърля жалбата на жалбоподателя. Жалбоподателят понася, освен направените от него съдебни разноски, и съдебните разноски на Комисията. Съветът на Европейския съюз, встъпила страна в подкрепа на становището на Комисията, понася направените от него съдебни разноски.
Резюме
Длъжностни лица°— Пенсии°— Пенсия за осигурителен стаж°— Плащане
(член 17 от приложение VII и член 45, трета алинея от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица)
Пенсионираните длъжностни лица и активно заетите длъжностни лица се третират по различен начин във връзка с изплащането на дължимите им суми. Всъщност, докато в прилагане на член°45, трета алинея от приложение VIII към Правилника всички плащания в полза на пенсионирания служител, който пребивава в държава членка, задължително се изплащат в банка в държавата по пребиваване, еквивалентното правило за активно заетите длъжностни лица, съдържащо се в член 17, параграф 1 от приложение VII към Правилника, че дължимите суми на активно заетите длъжностни лица се изплащат в мястото на упражняване на функциите, от своя страна допуска две форми на смекчаване. От една страна, член 17, параграф 2 от приложение VII към Правилника предвижда възможността активно заетото длъжностно лице да накара своята институция да превежда в друга държава членка част от възнаграждението му, а именно размера на надбавката за образование, действително получавана за дете на издръжка, посещаващо учебно заведение в тази друга държава членка, и сумите, съответстващи на редовните плащания в полза на всяко друго лице, което пребивава в тази друга държава членка и по отношение на което длъжностното лице докаже, че има задължения по силата на решение на съдебен орган или на компетентен административен орган. От друга страна — и независимо от така предоставените възможности от член°17, параграф°2 от приложение VII към Правилника,°— същият член°17 в параграф°4 предоставя на активно заетото длъжностно лице правото да поиска редовно превеждане на дължимите му суми, без прилагането на какъвто и да било корекционен коефициент, до друга държава членка, различна от тази, където длъжностното лице упражнява своите функции, като размерът на този превод не може да надвишава 25°% от основната му заплата.
Тази разлика в третирането между пенсионирани длъжностни лица и активно заети длъжностни лица не би могла обаче да породи незаконосъобразна дискриминация, доколкото тези две категории длъжностни лица се намират в обективно различно положение. Всъщност, докато пенсионираните длъжностни лица могат свободно да изберат държавата си по пребиваване, активно заетите длъжностни лица са задължени по силата на член°20 от Правилника да пребивават на мястото, където са назначени на работа, или на такова разстояние, което да не ги възпрепятства да упражняват функциите си. Затова с изключение на тези, чието местоназначение съответства на държавата членка, на която са граждани, активно заетите длъжностни лица по презумпция имат връзки с поне две различни държави членки°— по-конкретно държавата членка, на която са граждани, и държавата членка по тяхното местоназначение. Напротив, пенсионираните длъжностни лица не могат да се ползват от такава презумпция, тъй като разполагат със свободен избор относно мястото си на пребиваване, дори ако по силата на личен избор може да пребивават в държава членка, различна от тази, на която са граждани, и да се ползват, ако са се пенсионирали преди 1°май 2004°г., от корекционния коефициент, отнасящ се до тази държава на пребиваване.
(вж. точки 43 и 44)