ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

10 ноември 2009 година

Дело F‑70/07

Luigi Marcuccio

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Иск за обезщетение — Отвод за недопустимост — Явна недопустимост“

Предмет: Иск на основание членове 236 ЕО и 152 АE, с който г‑н Marcuccio в частност иска Комисията да бъде осъдена да заплати обезщетение за вредите, които той твърди, че е претърпял поради отказа ѝ да му изплати сумата на подлежащите на възстановяване съдебни разноски, които поддържа, че е направил по дело T‑176/04

Решение: Отхвърля като явно недопустими първото, второто, третото и шестото искане. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски във връзка с първото, второто, третото и шестото от исканията, включително разноските, които са направени в производството по дело T‑176/04 DEP.

Резюме

Производство — Съдебни разноски — Определяне — Предмет

(член 236 ЕО; член 92, параграф 1 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд; член 91 от Правилника за длъжностните лица)

Законодателят е въвел специално производство за определяне на съдебните разноски, в случай че страните спорят относно размера и вида на подлежащите на възстановяване разноски във връзка с решение или определение, с което Първоинстанционният съд е решил спора им и е присъдил разноските. Освен това посоченото специално производство за определяне на съдебните разноски, което е уредено в член 92, параграф 1 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, изключва възможността възстановяване на същите суми или на платени със същата цел суми да се иска по реда за реализиране на извъндоговорната отговорност на Общността. В този смисъл са недопустими искове на основание член 236 ЕО и член 91 от Правилника за длъжностните лица, които всъщност имат същия предмет като искане за определяне на съдебните разноски.

(вж. точки 16 и 17)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 11 юли 2007 г., Schneider Electric/Комисия, T‑351/03, Сборник, стр. II‑2237, точка 297