Language of document : ECLI:EU:T:2016:49

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (девети състав)

28 януари 2016 година(*)

„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Украйна — Замразяване на средства — Списък на лицата, образуванията и органите, спрямо които се прилага замразяването на финансови средства и икономически ресурси — Включване на името на жалбоподателя — Доказване на основателността на включването в списъка“

По дело T‑331/14

Mykola Yanovych Azarov, с местожителство в Киев (Украйна), за когото се явяват G. Lansky и A. Egger, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Съвет на Европейския съюз, за който се явяват J.‑P. Hix и F. Naert, в качеството на представители,

ответник,

подпомаган от

Република Полша, за която се явява B. Majczyna, в качеството на представител,

и от

Европейска комисия, за която се явяват S. Bartelt, D. Gauci и T. Scharf, в качеството на представители,

встъпили страни,

с предмет искане за отмяна, от една страна, на Решение 2014/119/ОВППС на Съвета от 5 март 2014 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна (ОВ L 66, стр. 26) и на Регламент (ЕС) № 208/2014 на Съвета от 5 март 2014 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна (ОВ L 66, стр. 1), и от друга страна, на Решение (ОВППС) 2015/143 на Съвета от 29 януари 2015 година за изменение на Решение 2014/119 (ОВ L 24, стр. 16) и на Регламент (ЕС) 2015/138 на Съвета от 29 януари 2015 г. за изменение на Регламент № 208/2014 (ОВ L 24, стр. 1), доколкото те засягат жалбоподателя.

ОБЩИЯТ СЪД (девети състав),

състоящ се от: G. Berardis (докладчик), председател, O. Czúcz и A. Popescu, съдии,

секретар: K. Andová, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 30 септември 2015 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1        Жалбоподателят г‑н Mykola Yanovych Azarov е министър-председател на Украйна от 11 март 2010 г. до 28 януари 2014 г.

2        На 5 март 2014 г. Съветът на Европейския съюз приема на основание член 29 ДЕС Решение 2014/119/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна (ОВ L 66, стр. 26).

3        Член 1, параграфи 1 и 2 от Решение 2014/119 предвижда следното:

„1.      Замразяват се всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи на, притежавани, държани или контролирани от лица, за които е установено, че са отговорни за присвояване на финансови средства на украинската държава, и от лица, отговорни за нарушения на правата на човека, и от физически и юридически лица, образувания или органи, свързани с тях, така както са посочени в списъка в приложението.

2.      Никакви финансови средства или икономически ресурси не могат да се предоставят пряко или непряко на разположение или в полза на посочените в списъка в приложението физически или юридически лица, образувания или органи“.

4        Правилата за прилагане на въпросните ограничителни мерки се съдържат в следващите параграфи от същия член.

5        На същата дата Съветът приема на основание член 215, параграф 2 ДФЕС Регламент (ЕС) № 208/2014 от 5 март 2014 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна (OВ L 66, стр. 1).

6        В съответствие с Решение 2014/119 Регламент № 208/2014 налага приемането на разглежданите ограничителни мерки и установява правила за прилагането им, по същество идентични с установените с посоченото решение.

7        Имената на лицата, за които се прилагат Решение 2014/119 и Регламент № 208/2014, са посочени в списък, който се намира в приложението към решението и в приложение I към регламента (наричан по-нататък „списъкът“) и съдържа по-специално основанията за включване на съответните лица в него.

8        Името на жалбоподателя фигурира в списъка със следната информация за идентифициране: „[М]инистър-председател на Украйна до януари 2014 г.“ и на следното основание:

„Лице, което е обект на разследване в Украйна за участие в престъпления във връзка с присвояването на украински държавни средства и незаконното им прехвърляне извън Украйна“.

9        На 6 март 2014 г. Съветът публикува в Официален вестник на Европейския съюз известие на вниманието на лицата, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Решение 2014/119 и Регламент № 208/2014 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Украйна (ОВ C 66, стр. 1). Според това известие „[з]асегнатите лица могат да отправят до Съвета искане, придружено от съпътстваща документация, за преразглеждане на решението за включването им в […] списъка“. С известието също така се обръща внимание на засегнатите лица „за възможността да оспорят решението на Съвета пред Общия съд […] съгласно условията, предвидени в член 275, втора алинея, и член 263, четвърта и шеста алинея от [ДФЕС]“.

10      Решение 2014/119 е изменено с Решение (ОВППС) 2015/143 на Съвета от 29 януари 2015 г. (ОВ L 24, стр. 16), влязло в сила на 31 януари 2015 г. Видно от член 1 от последното, член 1, параграф 1 от Решение 2014/119, отнасящ се до критериите за определяне на лицата, на които се налагат разглежданите ограничителни мерки, е заменен със следния текст:

„1.      Замразяват се всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи на, притежавани, държани или контролирани от лица, за които е установено, че са отговорни за присвояване на финансови средства на украинската държава, и от лица, отговорни за нарушения на правата на човека, и от физически и юридически лица, образувания или органи, свързани с тях, така както са посочени в списъка в приложението.

За целите на настоящото решение лица, за които е установено, че са отговорни за присвояване на финансови средства на украинската държава, включват лица, по отношение на които украинските органи провеждат разследване:

a)      за присвояването на украински публични финансови средства или активи или за съучастие в подобно деяние; или

б)      за злоупотреба със служебно положение от страна на лице на публична длъжност с цел получаване на неправомерна облага за себе си или за трето лице, като по този начин се причиняват загуби на украински публични финансови средства или активи, или за съучастие в подобно деяние“.

11      Регламент (ЕС) 2015/138 на Съвета от 29 януари 2015 г. за изменение на Регламент № 208/2014 (ОВ L 24, p. 1) изменя последния в съответствие с Решение 2015/143.

12      Впоследствие Решение 2014/119 и Регламент № 208/2014 са изменени с Решение (ОВППС) 2015/364 на Съвета от 5 март 2015 година за изменение на Решение 2014/119 (ОВ L 62, стр. 25) и с Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/357 на Съвета от 5 март 2015 година за прилагане на Регламент № 208/2014 (ОВ L 62, стр. 1). Решение 2015/364 изменя член 5 от Решение 2014/119, като, що се отнася до жалбоподателя, удължава до 6 март 2016 г. срока за прилагане на ограничителните мерки. Регламент за изпълнение 2015/357 съответно заменя приложение I от Регламент № 208/2014.

13      С Решение 2015/364 и Регламент за изпълнение 2015/357 името на жалбоподателя е оставено в списъка със следната информация за идентифициране: „[М]инистър-председател на Украйна до януари 2014 г.“ и на следното основание:

„Лице, по отношение на което се провежда наказателно производство от украинските власти за присвояване на публични финансови средства или активи“.

14      На 29 април 2015 г. жалбоподателят подава пред Общия съд нова жалба срещу Решение 2015/364 и Регламент за изпълнение 2015/357 (дело T‑215/15, Azarov/Съвет).

 Производство и искания на страните

15      На 12 май 2014 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд. Той подава и искане за разглеждане на делото по реда на бързото производство на основание член 76а от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г.

16      На 5 юни 2014 г. Общият съд отхвърля искането за разглеждане на делото по реда на бързото производство.

17      С молби, подадени в секретариата на Общия съд съответно на 28 август 2014 г. и 2 септември 2014 г., Европейската комисия и Република Полша искат да встъпят в настоящото производство в подкрепа на исканията на Съвета. С определения от 7 ноември 2014 г. председателят на девети състав на Общия съд допуска това встъпване. Република Полша представя изявление при встъпване, а жалбоподателят — становище по него в определения срок. Комисията се отказва от представянето на изявление при встъпване.

18      На 19 декември 2014 г. Съветът представя на основание член 18, параграф 4, втора алинея от Указанията за секретаря на Общия съд мотивирано искане за това съдържанието на едно от приложенията към писмената дуплика да не бъде цитирано в документите по настоящото дело, до които е предоставен обществен достъп.

19      С изявление за изменение на жалбата, подадено в секретариата на Общия съд на 25 март 2015 г., жалбоподателят моли да бъдат отменени, доколкото го засягат, също така и Решение 2015/143 и Регламент 2015/138.

20      На 7 август 2015 г., след като изслушва страните, председателят на девети състав съединява на основание член 68 от Процедурния правилник на Общия съд настоящото дело с дело T‑332/14, Azarov/Съвет за целите на устното производство.

21      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 30 септември 2015 г.

22      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени Решение 2014/119 и Регламент № 208/2014, както и Решение 2015/143 и Регламент 2015/138, доколкото тези актове го засягат,

–        да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

23      Съветът, подпомаган от Комисията, моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да отхвърли изменението на жалбата по отношение на Решение 2015/143 и Регламент 2015/138 поради липса на компетентност или недопустимост,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

24      Република Полша по същество моли жалбата да се отхвърли.

 От правна страна

 По исканията за отмяна на Решение 2014/119 и на Регламент № 208/2014, доколкото засягат жалбоподателя

 По запазването на правния интерес на жалбоподателя

25      Както беше посочено в точки 12 и 13 по-горе, с Решение 2015/364 и Регламент за изпълнение 2015/357 е изменено основанието за включване на името на жалбоподателя в списъка и срокът за прилагане на ограничителните мерки е удължен, що се отнася до жалбоподателя, до 6 март 2016 г.

26      В становището си по изявлението за изменение на жалбата Съветът изразява съмнения, че за жалбоподателя продължава да е налице правен интерес от отмяната на Решение 2014/119 и на Регламент № 208/2014, доколкото тези актове го засягат, като оставя произнасянето по този въпрос на преценката на Общия съд.

27      Съгласно постоянната съдебна практика предметът на спора, също както и правният интерес на жалбоподателя, трябва да продължава да съществува до обявяването на съдебното решение, тъй като иначе няма да има основание за произнасяне по същество, а това предполага жалбата да може чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала (вж. решение от 6 юни 2013 г., Ayadi/Комисия, C‑183/12 P, EU:C:2013:369, т. 59 и цитираната съдебна практика).

28      Освен това от съдебната практика следва, че макар установяването на незаконосъобразността на обжалвания акт да не може само по себе си да поправи имуществена вреда или засягане на личния живот, то все пак може да възстанови доброто име на засегнатото лице или да представлява своеобразно поправяне на неимуществената вреда, която то е претърпяло вследствие на тази незаконосъобразност, и по този начин да обоснове запазването на правния му интерес (вж. в този смисъл решение от 28 май 2013 г., Abdulrahim/Съвет и Комисия, C‑239/12 P, Сб., EU:C:2013:331, т. 70—72).

29      В случая следва да се приеме, че както твърди жалбоподателят в изявлението за изменение на жалбата и в съдебното заседание, публичното му посочване, чрез включването на името му в списъка като лице, по отношение на което в Украйна се провежда наказателно производство за присвояване на публичини средства, може да навреди на доброто му име като политик и бизнесмен.

30      Следва да се посочи, че както подчертава жалбоподателят в съдебното заседание, обявяването на Решение 2014/119 и на Регламент № 208/2014 за незаконосъобразни би могло да е основание за последващо предявяване на иск за поправяне на вредите, претърпени поради тези актове през периода на тяхното прилагане, а именно от 5 март 2014 г. до 6 март 2015 г. (вж. в този смисъл и по аналогия решение Abdulrahim/Съвет и Комисия, т. 28 по-горе, EU:C:2013:331, т. 82).

31      В това отношение, противно на поддържаното от Съвета, обстоятелството, че Решение 2014/119 и Регламент № 208/2014 не са вече в сила, тъй като са били изменени, ще се отнася до жалбоподателя, с Решение 2015/364 и с Регламент за изпълнение 2015/357, не е равносилно на евентуална отмяна от Общия съд на първоначално приетите актове, тъй като това изменение не представлява признание, че същите са незаконосъобразни (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 11 юни 2014 г., Syria International Islamic Bank/Съвет, T‑293/12, EU:T:2014:439, т. 36—41 и цитираната съдебна практика).

32      Ето защо следва да се приеме, че за жалбоподателя продължава да е налице правен интерес въпреки изменението, ще се отнася до него, на Решение 2014/119 и Регламент № 208/2014 с Решение 2015/364 и с Регламент за изпълнение 2015/357, срещу които впрочем е подадена нова жалба (вж. т. 14 по-горе).

 По основателността на исканията за отмяна на Решение 2014/119 и Регламент № 208/2014, доколкото засягат жалбоподателя

33      Жалбоподателят излага пет основания в подкрепа на жалбата си. Първото е нарушение на задължението за мотивиране. Второто е нарушение на основните права. Третото е злоупотреба с власт. Четвъртото е нарушение на принципа на добра администрация, а петото е явна грешка в преценката.

34      Общият съд счита за уместно да разгледа най-напред петото основание.

35      В подкрепа на петото основание жалбоподателят по същество изтъква, че ограничителните мерки по отношение на него са приети, без да са налице достатъчно солидни фактически основания за това.

36      Според жалбоподателя Решение 2014/119 и Регламент № 208/2014 са твърде лаконично мотивирани, що се отнася до включването на името му в списъка, като само е посочено, че в Украйна е разследван за участие в престъпления, свързани с присвояването на публични средства и незаконното им прехвърляне извън Украйна. Жалбоподателят изтъква по-специално, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката, тъй като очевидно е обосновал посоченото включване единствено с обстоятелството, че жалбоподателят е заемал политическа длъжност в Украйна, въпреки че в Украйна срещу него дори не се е водело наказателно разследване за участие в посочените престъпления. Освен това единственото посочено основание за това включване било неясно и общо, като не били изложени достатъчно конкретни твърдения за това кога, къде и как е участвал в извършеното на твърдените престъпления.

37      В репликата жалбоподателят оспорва довода на Съвета, че целта на разглежданите ограничителни мерки е да се попречи на незаконното използване на публични средства, тъй като, от една страна, мерките нямали превантивен ефект и от друга страна, такава цел при всяко положение не можела да обоснове включването на името на жалбоподателя в списъка. Изтъква също така, че писмото, изпратено на 3 март 2014 г. от кабинета на главния прокурор на Украйна до Върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (наричано по-нататък „писмото от 3 март 2014 г.“), не представлява достатъчно солидно фактическо основание.

38      В отговор на довод, изтъкнат от Република Полша в изявлението ѝ при встъпване, жалбоподателят твърди, че към момента на изпращане на писмото от 3 март 2014 г. не е било висящо каквото и да било производство поради присвояване на публични средства. Това се потвърждавало от писмата на кабинета на главния прокурор на Украйна от 8 юли и 10 октомври 2014 г. Всъщност в първото се посочвали други нарушения, а второто се отнасяло до производство, образувано едва след приемането на разглежданите ограничителни мерки.

39      Съветът възразява, че от съображенията на Решение 2014/119 и на Регламент № 208/2014, както и от общия контекст на приемането на тези актове следва, че с тях се е целяло по-специално утвърждаване и подкрепа на правовата държава, което включва оказване на помощ на украинските власти в борбата с корупцията и присвояването на държавни средства. Една от тези цели била да се попречи на незаконното използване на публични средства, по-специално от лица, които заемат или са заемали политически длъжности в Украйна.

40      Следователно фактическите основания за включването на името на жалбоподателя в списъка били солидни и съобразени със съдебната практика. Всъщност едно от тях било писмото от 3 март 2014 г., с което Съветът бил уведомен, че се водят разследвания за участието на жалбоподателя в престъпления, свързани с присвояването на публични средства и незаконното им прехвърляне извън Украйна, което съответствало на основанията, изложени по отношение на жалбоподателя в Решение 2014/119 и Регламент № 208/2014.

41      Освен това по-строги изисквания можели да намалят ефективността на ограничителни мерки, наложени след присвояване на публични средства. Съветът счита, че трябва да се прави разлика между, от една страна, разследванията, които са в ход в Украйна и в рамките на които жалбоподателят би могъл, при спазване на украинските наказателно-процесуални разпоредби, да обори подозренията срещу него, и от друга страна, взетите на равнището на Европейския съюз ограничителни мерки, които се прилагат за определено време и са обратими. В този контекст присвояването на публични средства налагало спешни мерки в областта на замразяването на средства, тъй като в противен случай съществувала опасност тези средства да бъдат прехвърлени извън територията на Съюза и следователно вече да не бъде постигната целта на посочените мерки.

42      Изложените от Република Полша доводи по същество до голяма степен съвпадат с тези на Съвета. Република Полша счита в по-специално, че в случая Съветът е разполагал с конкретни доказателства за наличие на наказателно производство срещу жалбоподателя и че с оглед на доказателствата твърдените факти несъмнено са верни.

43      Следва да се напомни, че макар Съветът да разполага с широка свобода на преценка, що се отнася до общите критерии, които трябва да се вземат предвид при приемането на ограничителни мерки, ефективността на съдебния контрол, гарантиран от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, изисква при проверката на законосъобразността на съображенията, на които се основава решението за включването или оставянето на името на дадено лице в списък на лицата, обект на ограничителни мерки, съдът на Съюза да се увери, че това решение, което за посоченото лице е индивидуален акт, почива на достатъчно солидни факти. Това предполага проверка на фактическите твърдения в изложението на основанията на посоченото решение, така че съдебният контрол да не се свежда до преценка на абстрактната правдоподобност на посочените основания, а да обхване и въпроса дали тези основания или поне едно от тях, считано само по себе си за достатъчно, за да обоснове решението, са подкрепени от достатъчно точно изложени конкретни факти (вж. решение от 21 април 2015 г., Anbouba/Съвет, C‑605/13 P, Rec, EU:C:2015:248, т. 41 и 45 и цитираната съдебна практика).

44      В настоящия случай съгласно предвидения в член 1, параграф 1 от Решение 2014/119 критерий ограничителни мерки се вземат по отношение на лица, за които е установено, че са отговорни за присвояване на публични средства. Освен това, видно от съображение 2 от посоченото решение, Съветът е приел тези мерки „с цел утвърждаване и подкрепа на правовата държава […] в Украйна“.

45      Името на жалбоподателя е включено в списъка, на основание че той е „[л]ице, което е обект на разследване в Украйна за участие в престъпления във връзка с присвояването на украински държавни средства и незаконното им прехвърляне извън Украйна“. От това следва, че Съветът е приел, че срещу жалбоподателя се води предварителна проверка или предварително разследване за предполагаемото му участие в присвояване на публични средства, без (или без все още) да се е стигнало до формално повдигане на обвинение.

46      В подкрепа на основанието за включване на името на жалбоподателя в списъка Съветът се позовава на писмото от 3 март 2014 г., както и на други доказателства, които са последващи спрямо Решение 2014/119 и Регламент № 208/2014.

47      В първата част на писмото от 3 март 2014 г. се уточнява, че „украинските правоприлагащи органи“ са образували определен брой наказателни производства във връзка с престъпления, извършени от бивши високопоставени държавни служители, чиито имена се изброяват непосредствено след това и по отношение на които при разследването на посочените по-горе престъпления е установено, че са присвоили публични средства в големи размери и след това са ги прехвърлили извън територията на Украйна.

48      Във втората част на писмото от 3 март 2014 г. се добавя, че „при разследването е установено, че и други високопоставени държавни служители от предишното управление са участвали в извършването на престъпления от същия вид“, и че се предвижда в най-кратки срокове те да бъдат уведомени за започването на това разследване. Имената на тези високопоставени държавни служители, един от които е жалбоподателят, също са изброени непосредствено след това.

49      Видно от преписката по делото, писмото от 3 март 2014 г. е единственото от представените от Съвета в настоящото производство доказателства, което предхожда Решение 2014/119 и Регламент № 208/2014. Следователно само това доказателство трябва да се има предвид при преценката на законосъобразността на тези актове.

50      Така следва да се прецени дали писмото от 3 март 2014 г. е достатъчно доказателство в подкрепа на извода, че за жалбоподателя е установено, „че [e отговорeн] за присвояване на финансови средства на украинската държава“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Решение 2014/119.

51      Макар, както подчертава Съветът, писмото от 3 март 2014 г. да е изпратено от висш съдебен орган на трета страна, а именно главния прокурор на Украйна, то съдържа само общи и неконкретизирани твърдения, свързващи името на жалбоподателя, наред с тези на други бивши високопоставени държавни служители, с разследване, което по същество било установило присвояване на публични средства. Всъщност писмото не уточнява кои от деянията, обект на неприключилото разследване на украинските власти, са установени, и още по-малко — че жалбоподателят е лично, макар и предполагаемо, отговорен за тях.

52      Вярно е, както изтъква Съветът, че съдът на Съюза счита във връзка с прилагането на ограничителни мерки, че за да се приеме дадено лице за отговорно за извършването на престъпление, не е задължително то да е било осъдено за това престъпление (вж. в този смисъл решения от 5 март 2015 г., Ezz и др./Съвет, C‑220/14 P, Сб., EU:C:2015:147, т. 72 и от 27 февруари 2014 г., Ezz и др./Съвет, T‑256/11, Сб., EU:T:2014:93, т. 57—61).

53      В случаите, разглеждани по делата, по които са постановени решенията, посочени в точка 52 по-горе, обаче поне е имало потвърдено от наказателен съд постановление на главния прокурор на съответната трета страна за запор на имуществото на жалбоподателите (решение Ezz и др./Съвет, т. 52 по-горе, EU:T:2014:93, т. 132). Следователно прилагането на ограничителни мерки по отношение на жалбоподателите по тези дела се е основавало на конкретни факти, с които Съветът се е бил запознал.

54      В настоящия случай се установява, от една страна, че Съветът не е разполагал със сведения относно конкретните деяния, в чието извършване жалбоподателят е упрекван от украинските власти, и от друга страна, че дори разгледано в контекста си, писмото от 3 март 2014 г., на което се позовава Съветът, не може да представлява достатъчно солидно фактическо основание по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 43 по-горе, за включване на името на жалбоподателя в списъка, по съображение че за него е било „установено, че [е отговорен]“ за присвояването на публични средства.

55      Независимо от стадия на предполагаемото производство срещу жалбоподателя, Съветът не е можел да му налага ограничителни мерки, без да знае какви са конкретните деяния по присвояване на публични средства, в чието извършване го упрекват украинските власти. Всъщност само ако тези деяния са му известни, Съветът би могъл да приеме, че те могат, от една страна, да бъдат квалифицирани като присвояване на публични средства и от друга страна, да са заплаха за правовата държава в Украйна, чието утвърждаване и подкрепа се цели с приемането на разглежданите ограничителни мерки, както беше напомнено в точка 44 по-горе.

56      Освен това в случай на оспорване компетентният орган на Съюза е този, който трябва да докаже правилността на мотивите си по отношение на съответното лице, и не е нужно това лице да доказва отрицателен факт, а именно че тези мотиви са неправилни (решения от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, Сб., EU:C:2013:518, т. 120 и 121 и от 28 ноември 2013 г., Съвет/Fulmen и Mahmoudian, C‑280/12 P, Сб., EU:C:2013:775, т. 65 и 66).

57      С оглед на всичко изложено по-горе включването на името на жалбоподателя в списъка не отговаря на критериите за определяне на лицата, по отношение на които се прилагат ограничителните мерки, посочени в Решение 2014/119.

58      Ето защо жалбата следва да бъде уважена в частта, с която се иска отмяната на Решение 2014/119, доколкото то засяга жалбоподателя, без да е необходимо Общият съд да се произнася по останалите изтъкнати от последния основания, нито по искането му за извършване на процесуално-организационни действия.

59      По същите съображения трябва да бъде отменен Регламент № 208/2014, доколкото засяга жалбоподателя.

 По исканията за отмяна на Решение 2015/143 и на Регламент 2015/138, доколкото засягат жалбоподателя

60      С изявлението за изменение на жалбата жалбоподателят иска да бъдат отменени също така и Решение 2015/143 и Регламент 2015/138, като това искане по същество се основава на обстоятелството, че те изменят съответно член 1, параграф 1 от Решение 2014/119 и член 3 от Регламент № 208/2014.

61      В становището си по изявлението за изменение на жалбата Съветът изтъква, от една страна, че предвид член 275 ДФЕС Общият съд не е компетентен да разглежда жалба срещу Решение 2015/143, което е прието по-специално на основание член 29 ДЕС, и от друга страна, че включването на Регламент 2015/138 в актовете, чиято отмяна се иска, е недопустимо поради липса на процесуална легитимация на жалбоподателя. Освен това Съветът, подкрепян от Комисията, твърди, че молбата на жалбоподателя не съдържа никакво изложение на основанията по смисъла на член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз и член 44, параграф 1 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г.

62      Що се отнася, най-напред, до компетентността на съда на Съюза, следва да се напомни, че член 275, втора алинея ДФЕС изрично предвижда, че в отклонение от първата алинея на този член съдът на Съюза е компетентен „да се произнася по исковете, заведени при условията, предвидени в член 263, четвърта алинея [ДФЕС], относно контрола за законосъобразност на решенията, предвиждащи ограничителни мерки спрямо физически или юридически лица и приети от Съвета на основание глава 2 на дял V от [ДЕС]“. Така, противно на поддържаното от Съвета, тази разпоредба се отнася до всички решения на Съвета, които предвиждат ограничителни мерки спрямо физически или юридически лица и за които се прилага глава 2 на дял V от ДЕС, без да провежда разграничение между решенията с общо действие и индивидуалните решения. Тя по-специално не изключва възможността с изявление за изменение на жалба да се оспори — в подкрепа на искането за отмяна на индивидуална ограничителна мярка — законосъобразността на разпоредба с общо действие (вж. в този смисъл решение от 4 септември 2015 г., NIOC и др./Съвет, T‑577/12, обжалвано, EU:T:2015:596, т. 93 и 94).

63      Следователно, противно на изтъкнатото от Съвета, Общият съд е компетентен да прецени законосъобразността на Решение 2015/143, доколкото то изменя член 1, параграф 1 от Решение 2014/119.

64      Що се отнася, по-нататък, до възражението за недопустимост поради липса на процесуална легитимация на жалбоподателя, следва да се отбележи, че изменението на Решение 2014/119 и Регламент № 208/2014 с Решение 2015/143 и Регламент 2015/138 се изчерпва с изясняване на критериите за замразяване на средства по отношение на лица, отговорни за присвояването на финансови средства на украинската държава.

65      Решение 2015/143 и Регламент 2015/138 не посочват поименно жалбоподателя и не са приети след пълен преглед на списъците на лицата, по отношение на които са наложени ограничителни мерки. Всъщност тези актове се отнасят единствено до общите критерии за вписване, които се прилагат към обективно определени положения и пораждат правни последици спрямо категории лица и образувания, посочени общо и абстрактно, а не до включването на името на жалбоподателя в списъка. Следователно те не засягат жалбоподателя нито пряко, нито лично и е недопустимо, както изтъква Съветът, той да иска отмяната им с изменение на жалбата си (вж. в този смисъл решение от 6 септември 2013 г., Bank Refah Kargaran/Съвет, T‑24/11, Rec, EU:T:2013:403, т. 50).

66      Освен това измененията на общия критерий за вписване, направени с Решение 2015/143 и Регламент 2015/138, са без значение за преценката на законосъобразността на включването на името на жалбоподателя в списъка, което Съветът е извършил с оглед на единствения критерий, посочен в член 1, параграф 1 от Решение 2014/119 (вж. т. 44 по-горе).

67      Като се има предвид всичко изложено по-горе, жалбата следва да се отхвърли като недопустима в частта, с която се иска отмяна на Решение 2015/143 и Регламент 2015/138, без да е необходимо произнасяне по другото направено от Съвета и Комисията възражение за недопустимост.

 По действието във времето на частичната отмяна на Решение 2014/119

68      Съветът счита, че за да се гарантират правната сигурност, както и съгласуваността и единството на правния ред, ако Общият съд отмени Решение 2014/119, доколкото то засяга жалбоподателя, неговите правни последици трябва да се запазят на основание член 264, втора алинея ДФЕС до момента, в който ще породи действие частичната отмяна на Регламент № 208/2014.

69      Жалбоподателят оспорва тези доводи.

70      Следва да се напомни, че Решение 2014/119 е изменено с Решение 2015/364, което заменя списъка, считано от 7 март 2015 г., и удължава, що се отнася до жалбоподателя, срока за прилагане на ограничителните мерки до 6 март 2016 г. При тези изменения името на жалбоподателя е оставено в списъка на ново основание (вж. точки 12 и 13 по-горе).

71      Следователно към настоящия момент на жалбоподателя е наложена нова ограничителна мярка. Поради това отмяната на Решение 2014/119, доколкото то засяга жалбоподателя, не води до отпадане на името му от списъка.

72      Ето защо не е необходимо да се запазват правните последици от Решение 2014/119, доколкото то засяга жалбоподателя.

 По съдебните разноски

73      Съгласно член 134, параграф 2 от Процедурния правилник, когато има няколко загубили делото страни, Общият съд взема решение по разпределянето на съдебните разноски.

74      След като в настоящия случай Съветът е загубил по направеното с жалбата искане за отмяна, той следва да бъде осъден, в съответствие с поисканото от жалбоподателя, да заплати съдебните разноски във връзка с това искане за отмяна. След като жалбоподателят е загубил по направеното с изявлението за изменение на жалбата искане за отмяна, той следва да бъде осъден, в съответствие с поисканото от Съвета, да заплати съдебните разноски във връзка с това искане за отмяна.

75      Освен това съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Ето защо Република Полша и Комисията ще понесат направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (девети състав)

реши:

1)      Отменя Решение 2014/119/ОВППС на Съвета от 5 март 2014 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна и Регламент (ЕС) № 208/2014 на Съвета от 5 март 2014 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна, в частта им относно г‑н Mykola Yanovych Azarov.

2)      Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)      Осъжда Съвета на Европейския съюз да понесе, освен своите съдебни разноски, и съдебните разноски на г‑н Azarov във връзка с искането за отмяна, направено с жалбата.

4)      Осъжда г‑н Azarov да понесе, освен своите съдебни разноски, и съдебните разноски на Съвета във връзка с искането за отмяна, направено с изявлението за изменение на жалбата.

5)      Република Полша и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски.

Berardis

Czúcz

Popescu

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 28 януари 2016 година.

Подписи


* Език на производството: немски.