Language of document : ECLI:EU:F:2011:97

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(пленум)


29 юни 2011 година


Дело F‑7/07


Marie-Thérèse Angioi

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Договорно наети служители — Покана за изразяване на интерес — Процедура за предварителен подбор — Изисквания относно езиковите познания — Дискриминация — Инциденти при провеждане на изпитите“

Предмет:      Жалба на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑жа Angioi иска отмяната на решението от 14 март 2006 г., с което в рамките на покана за изразяване на интерес с цел създаването на база данни на кандидати, които могат да бъдат наемани като договорни служители, Европейската служба за подбор на персонал решава да я изключи от по-нататъшно участие в тестовете за предварителен подбор поради незадоволителни резултати от първите тестове, предназначени да оценят нейната способност за словесно-логическо и математико-логическо мислене

Решение:      Отхвърля жалбата. Г‑жа Angioi и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски. Кралство Испания и Италианската република, встъпили страни, понасят направените от тях съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Договорно наети служители — Наемане на работа — Конкурс — Условия за допускане — Езикови познания — Избор на основен език

(член 82, параграф 3, буква д) от Условията за работа на другите служители)

2.      Право на Съюза — Тълкуване — Текстове, изготвени на различни езици — Разлики между текстовете на различните езици

3.      Длъжностни лица — Договорно наети служители — Наемане на работа — Конкурс — Условия за допускане — Езикови познания — Изискване за задоволителни познания по конкретен език — Обосноваване

(член 1г, параграфи 1 и 6 от Правилника за длъжностните лица; член 82, параграф 3, буква д) от Условията за работа на другите служители)

4.      Производство — Встъпване — Правно основание, което подпомаганата страна не може да изтъква — Недопустимост

(член 40, четвърта алинея от Статута на Съда; член 116, параграф 4 от Процедурния правилник на Общия съд; член 110, параграфи 3 и 4 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

5.      Длъжностни лица — Конкурс — Задължение на институциите на Съюза да осигурят на всички кандидати спокойно и редовно провеждане на изпитите

6.      Длъжностни лица — Обжалване — Обжалване на решение за изключване от конкурс поради незадоволителни резултати от тестовете за предварителен подбор

7.      Длъжностни лица — Конкурс — Конкурсна комисия — Отстраняване на кандидат поради незадоволителните му резултати от изпитите с избор от няколко отговора — Задължение за мотивиране — Обхват

(член 25, втора алинея от Правилника за длъжностните лица)

8.      Длъжностни лица — Конкурс — Конкурс по документи и изпит — Съдържание на изпитите — Въпроси с избор от няколко отговора — Право на преценка на конкурсната комисия — Съдебен контрол — Граници

(приложение ІІІ към Правилника за длъжностните лица)

9.      Европейска служба за подбор на персонал (EPSO) — Правомощия — Организиране на тестовете за предварителен подбор на договорно наети служители и отхвърляне на кандидатите, които не са издържали тестовете — Включване

(член 82, параграф 5 от Условията за работа другите служители; член 3, параграф 2 от Решение 2002/620 на Европейския парламент, на Съвета, на Комисията, на Съда на Европейските общности, на Сметната палата, на Икономическия и социален комитет, на Комитета на регионите и на Европейския омбудсман)

1.      По силата на член 82, параграф 3, буква д) от Условията за работа на другите служители договорно наетият служител може да бъде нает на работа само при условие че представи доказателства в частност за отлично владеене на един от езиците на Съюза.

Тази разпоредба обаче не ограничава езика, който кандидат за длъжност на договорно нает служител трябва да владее отлично, единствено до езика на държавата, на която той е гражданин, или в случай че кандидатът е гражданин на държава членка с повече от един официален език — този, на който е завършил образованието си.

(вж. точки 67 и 68)

2.      Необходимостта от еднакво прилагане и следователно от еднакво тълкуване на разпоредбите на правото на Съюза изключва възможността даден текст да се разглежда отделно на един от езиците, а напротив, изисква да се тълкува в зависимост както от действителната воля на неговия автор, така и от преследваната от този автор цел, в светлината по-специално на текстовете на другите официални езици на Съюза. Следователно, ако в сравнение с текстовете на други езици текстът на един от езиците е изолиран случай, текстовете на тези други езици трябва да се ползват с предимство.

(вж. точка 72)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 30 ноември 2009 г., Zangerl-Posselt/Комисия, F‑83/07, точка 49 и цитираната съдебна практика, обжалвано пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑62/10 P

3.      Езиковите изисквания, съдържащи се в член 82, параграф 3, буква д) от Условията за работа на другите служители, в случая отличното владеене на един от езиците на Съюза и задоволителното владеене на друг език на Съюза до степен, необходима за изпълнение на задълженията, представляват само минимални условия за назначаването на договорно наети служители. Следователно, когато нуждите на службата или на длъжността евентуално налагат това, администрацията може законосъобразно да уточни езика или езиците, чието отлично или задоволително владеене се изисква.

Въпреки че такова конкретно езиково изискване може да произтича от особения профил на работата, която трябва да извършва договорно наетият служител, то може да следва по-общо от съществуването на един или повече езици за вътрешна комуникация в рамките на институцията. Всъщност, след като институцията разполага с възможността, дори без да взема формално решение в този смисъл, да избере ограничен брой езици за вътрешна комуникация, при условие че този избор се основава на обективни съображения, свързани с нейни функционални нужди, от това следва, че тази институция може законосъобразно да изисква от служителите, които възнамерява да наеме на договор, езикови познания, които са свързани с тези езици за вътрешна комуникация.

Същевременно член 1г, параграф 1 от Правилника забранява изрично всякаква дискриминация, основана на езика, и съгласно параграф 6 от същата разпоредба, като се зачитат принципът на недискриминация и принципът на пропорционалност, всяко ограничение в тяхното прилагане трябва да бъде обосновано с обективни и разумни съображения и подчинено на законосъобразни цели от общ интерес в рамките на политиката за персонала.

Трябва да се приеме, че такава цел преследва поканата за изразяване на интерес с оглед на набирането на договорно наети служители за изпълнение на различни дейности в европейските институции, която ограничава избора на втори език до немски, английски или френски. Всъщност предвид значението на тези езици в институциите, в които договорно наетите служители трябва да изпълняват служебните си задължения, предвидените езикови изисквания са предназначени да гарантират, че служителите имат езикови познания във връзка с тези езици за вътрешна комуникация. Освен това, за разлика от длъжностните лица, предназначението на договорно наетите служители по принцип е да останат в институциите за ограничен период и поради това евентуалният недостиг на езикови познания на тези служители не може да се поправи чрез програми за обучение.

(вж. точки 89—92, 94, 95 и 97)

Позоваване на:

Съд — 4 март 1964 г., Lassalle/Парламент, 15/63, стр. 73 и 74; 15 март 2005 г., Испания/Евроюст, C‑160/03, със заключение на генералния адвокат г‑н Poiares Maduro, точки 49 и 56

Общ съд на Европейския съюз — 13 септември 2010 г., Испания/Комисия, T‑156/07 и T‑232/07, точки 65 и 75; 13 септември 2010 г., Италия/Комисия, T‑166/07 и T‑285/07, точки 81 и 93

4.      Встъпилата страна не е легитимирана да сочи довод, който е недопустимо да бъде изложен от подпомаганата страна. Такива са правните основания за наличие на незаконосъобразност, която не е могла да засегне интересите на подпомаганата страна.

(вж. точка 112)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 9 февруари 1994 г., Latham/Комисия, T‑3/92, точка 53

5.      По силата на принципите на добра администрация и равно третиране институциите са длъжни да осигурят на всички кандидати в конкурс възможно най-спокойното и редовно провеждане на изпитите. Въпреки това нередност, настъпила по време на провеждането на изпитите в рамките на конкурс, ще се отрази на законосъобразността на посочените изпити само ако е съществена и може да опорочи резултатите от тях. Когато е налице такава нередност, институцията ответник трябва да докаже, че тя не се е отразила на резултатите от изпитите.

(вж. точка 123)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 13 декември 2006 г., Neophytou/Комисия, F‑22/05, точка 60

6.      В подкрепа на искането си за отмяна на решението за изключването му кандидатът може да се позове ефективно на оспорването на общата достоверност на резултатите от тестовете за предварителен подбор, изпратени от Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) на кандидатите, само доколкото това оспорване би позволило да се докаже, че заинтересованото лице е изпълнило установените от EPSO условия за оценяване на тестовете за предварителен подбор, а именно достигането на определен минимум от правилни отговори на тези тестове.

(вж. точка 128)

7.      При липсата на особени обстоятелства администрация, която организира изпити за наемане на работа под формата на въпроси с избор от няколко отговора, изпълнява задължението си за мотивиране, като предоставя на кандидатите, които не са преминали успешно тези изпити, съотношението в процентно изражение на верните отговори и като представя отговора, който е трябвало да се даде на всеки от поставените въпроси, на отправилите искане в този смисъл. Положението може да е различно само в случай че в жалбата си по административен ред жалбоподателят оспорва конкретно относимостта на определени въпроси или обосноваността на възприетия като верен отговор и при условие че разликата между неговите резултати и прага за успеваемост е такава, че ако се предположи, че има основание да оспорва (което налага откриването от страна на съда на неточност във фактите), той би могъл да е сред кандидатите, преминали успешно въпросните изпити. Всъщност в такъв случай в отговора си на подадената по административен ред жалба администрацията следва да представи сведения в този смисъл, по-специално текста на поставените му по време на изпитите въпроси.

(вж. точка 138)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 11 септември 2008 г., Coto Moreno/Комисия, F‑127/07, точка 32

8.      Когато става дума за изпити под формата на въпроси с избор от няколко отговора, Съдът на публичната служба може да поставя под въпрос обосноваността на разпределянето на въпросите в зависимост от различни нива на трудност само въз основа на преглед на всички въпроси, който преглед той следва да направи само при наличието на множество индиции, създаващи впечатлението, че извършеното от организаторите разпределяне е опорочено от грешки, които излизат извън пределите на свободата на преценка, с която те се ползват.

(вж. точка 146)

9.      Съгласно текста на член 82, параграф 5, първо изречение от Условията за работа на другите служители, както и съгласно член 3, параграф 2 от Решение 2002/620 Европейската служба за подбор на персонал е компетентна да организира тестовете за предварителен подбор на договорно наети служители и да отхвърля кандидатурата на кандидатите, които не са преминали успешно посочените тестове.

(вж. точки 151 и 152)