Language of document : ECLI:EU:F:2014:91

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)


14 май 2014 година


Дело F‑11/13


Nicola Delcroix

срещу

Европейска служба за външна дейност (ЕСВД)

„Публична служба — Длъжностно лице — ЕСВД — Ръководител на делегация в трета страна — Преместване на длъжност в централата на ЕСВД — Предсрочно прекратяване на функциите като ръководител на делегация“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Delcroix по същество иска да се отмени решението за преместването му на длъжност в централата на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) в Брюксел (Белгия) и съответно за предсрочното му освобождаване от длъжността ръководител на делегацията на Европейския съюз в Република Джибути. Със същата жалба г‑н Delcroix иска ЕСВД да бъде осъдена да му изплати разликата между предишното му служебно възнаграждение и това, което получава след връщането му в централата

Решение:      Отменя решението, връчено с писмо от 8 март 2012 г., за преместването на г‑н Delcroix на длъжност в централата на Европейската служба за външна дейност и съответно за предсрочното му освобождаване от длъжността ръководител на делегацията на Европейския съюз в Република Джибути. Осъжда Европейската служба за външна дейност да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати съдебните разноски на г‑н Delcroix.


Резюме

1.      Длъжностни лица — Организация на службите — Назначаване на длъжност ръководител на делегация на Съюза — Преместване на длъжностното лице в централата в интерес на службата — Компетентен орган

(член 221 ДФЕС; член 5 от Решение 2010/427 на Съвета)

2.      Длъжностни лица — Принципи — Право на защита — Обхват

(член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз)

1.      От член 221 ДФЕС и член 5 от Решение 2010/427 за определяне на организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) следва, че делегациите са дипломатическите представителства на Съюза в съответствие с Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 18 април 1961 г. и се намират под ръководството на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, поради което решението за отзоваване на ръководител на делегация в централата не би могло като такова да е от компетентността на изпълнителния директор на Европейската служба за външна дейност и на директора по въпросите на човешките ресурси.

(вж. точка 25)


2.      Правото на защита е основен принцип на правото на Съюза, който изисква заинтересованото лице да получи възможност, преди да бъде издадено неблагоприятно за него решение, да изложи надлежно становището си по въпроса за наличието и релевантността на фактите и обстоятелствата, въз основа на които се взема това решение. За да може нарушението на правото на изслушване да доведе до отмяна на обжалваното решение, трябва освен това да се провери дали при липсата на това нарушение изходът на производството е можело да бъде различен. Да се приеме при такива обстоятелства, че компетентният орган би приел същото решение дори и след изслушване на заинтересованото лице, на практика би означавало напълно да се обезсмисли основното право на изслушване, закрепено в член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз, доколкото самото съдържание на това право предполага заинтересованото лице да има възможност да влияе върху съответния процес на вземане на решение.

(вж. точки 35, 42 и 44)


Позоваване на:

Съд — 10 юли 1986 г., Белгия/Комисия, 234/84, точка 27; 5 октомври 2000 г., Германия/Комисия, C‑288/96, точка 99; 9 ноември 2006 г., Комисия/De Bry, C‑344/05 P, точка 37

Общ съд — 14 септември 2011 г., Marcuccio/Комисия, T‑236/02, точка 115

Съд на публичната служба — 12 декември 2013 г., CH/Парламент, F‑129/12, точка 38