Language of document : ECLI:EU:F:2016:136

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)

24 юни 2016 година

Дело F‑142/11 RENV

Erik Simpson

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Публична служба — Връщане на делото на Съда на публичната служба след отмяна на решението му — Длъжностни лица — Повишаване в степен — Решение да не се предостави на жалбоподателя степента AD 9 след успешно издържан конкурс на общо основание за степен AD 9 — Задължение за мотивиране — Равно третиране — Явна грешка в преценката — Член 81 от Процедурния правилник — Явно неоснователна жалба“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Erik Simpson иска, от една страна, отмяната на решението от 9 декември 2010 г., с което Съветът на Европейския съюз е отхвърлил искането му да бъде повишен в степен AD 9 вследствие на успешно издържан конкурс на общо основание EPSO/AD/113/07, организиран за назначаването на началници на отдели със степен AD 9, по-конкретно с естонски език, в областта на писмените преводи, и на решението от 7 октомври 2011 г. за отхвърляне на неговата подадена по административен ред жалба, и от друга страна, осъждането на Съвета да поправи претърпените вреди, както и да заплати съдебните разноски

Решение:      Отхвърля жалбата. Г‑н Erik Simpson понася направените от него съдебни разноски съответно по дела F‑142/11, T‑130/14 P и F‑142/11 RENV, и се осъжда да понесе съдебните разноски, направени от Съвета на Европейския съюз по дело F‑142/11. Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски по дела T‑130/14 P и F‑142/11 RENV.

Резюме

Длъжностни лица — Равно третиране — Понятие — Граници

Различно третиране, основано на обективен и разумен критерий, пропорционално на преследваната с посоченото различно третиране цел, не представлява нарушение на принципа на равно третиране. Сред обективните и разумни критерии, които могат да обосноват различно третиране на длъжностните лица, е интересът на службата. Администрацията разполага с широко право на преценка, когато решава какви мерки да вземе в интерес на службата, така че съдът на Съюза, когато осъществява своя контрол за спазване на принципа на недопускане на дискриминация, трябва да се ограничи до проверка дали съответната институция не е направила произволно или явно противоречащо на интереса на службата разграничаване.

(вж. т. 46 и 47)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — решение от 16 март 2004 г., Afari/ЕЦБ, T‑11/03, EU:T:2004:77, т. 65

Съд на публичната служба — решения от 19 октомври 2006 г., De Smedt/Комисия, F‑59/05, EU:F:2006:105, т. 76, от 23 януари 2007 г., Chassagne/Комисия, F‑43/05, EU:F:2007:14, т. 91 и от 25 февруари 2010 г., Pleijte/Комисия, F‑91/08, EU:F:2010:13, т. 58 и цитираната съдебна практика