ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(трети състав)

18 ноември 2015 година

Дело F‑73/15

FH

срещу

Европейски парламент

„Публична служба — Длъжностни лица — Искане за плащане на дневни надбавки — Мълчалив отказ, последван от решение за изричен отказ — Липса на жалба по административен ред срещу мълчаливия отказ — Потвърждаване с решението за изричен отказ — Погасяване — Явна недопустимост“

Предмет:      Жалба, подадена на основание на член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която FH по същество иска отмяна на решението на Европейския парламент от 8 юли 2014 г., отхвърлящо искането му за дневни надбавки

Решение:      Европейският парламент понася направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от FH.

Резюме

1.      Жалби на длъжностните лица — Предварително обжалване по административен ред — Мълчалив отказ, който не е оспорен в предвидения срок — Последващо изрично решение — Потвърждаващ акт — Преклудиране

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Съдебно производство — Съдебни разноски — Възлагане — Съобразяване на изискванията за справедливост — Осъждане на спечелилата делото страна да заплати съдебните разноски

(член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

1.      Член 91, параграф 3, второ тире от Правилника за длъжностните лица — предвиждащ, че „ако жалбата е била отхвърлена с изрично решение, след като веднъж вече е била отхвърлена с мълчалив отказ, но преди изтичането на срока за подаване на жалба, за обжалването започва да тече нов срок“ — не е приложим на етапа на искането, преди да е подадена жалба по административен ред. Всъщност тази специфична разпоредба, която се отнася до метода на изчисляване на сроковете за обжалване, трябва да се тълкува буквално и стриктно. Следователно постановяването на изричен отказ на искане, след като веднъж вече е било отхвърлено с мълчалив отказ, представлява акт с чисто потвърдителен характер, поради което не може да позволи на заинтересованото длъжностно лице да продължи досъдебното производство, като му предостави нов срок за обжалване по административен ред.

В този смисъл обжалване по административен ред три месеца след решението за мълчалив отказ на искането не може да бъде прието като редовно предварително сезиране на органа по назначаването, позволяващо продължаване на досъдебната процедура по жалбата.

Освен това, ако се приеме, че съобщаването с решение единствено на мотивите за отхвърляне на искане може да доведе до възобновяване на сроковете за обжалване, то за всеки немотивиран сам по себе си мълчалив отказ на администрацията по всяко време би могло да се отправи искане за мотивиране, позволяващо на длъжностните лица или на служителите да си осигурят нов тримесечен срок за обжалване по административен ред, считано от получаването на допълнителните мотиви, докато всъщност липсата на мотиви на решение по смисъла на член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица може, и дори трябва да бъде основание за обжалване по административен ред, позволяващо надлежното ѝ поправяне от администрацията с решението по жалбата.

(вж. т. 24, 25 и 28)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — определение от 17 ноември 2000 г., Martinelli/Комисия, T‑200/99, EU:T:2000:269, т. 11

Общ съд — решения от 7 юли 2011 г., Longinidis/Cedefop, T‑283/08 P, EU:T:2011:338, т. 72 и от 21 май 2014 г., Mocová/Комисия, T‑347/12 P, EU:T:2014:268, т. 35

Съд на публичната служба — определения от 8 юли 2009 г., Sevenier/Комисия, F‑62/08, EU:F:2009:88, т. 33 и от 22 април 2015 г., ED/ENISA, F‑105/14, EU:F:2015:33, т. 41

2.      По силата на член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба спечелилата делото страна може да бъде осъдена да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати част от или всички съдебни разноски на другата страна, ако това изглежда оправдано от поведението на спечелилата страна, включително преди образуване на съдебното производство. В това отношение възлагането на съдебните разноски в тежест на институцията може да бъде обосновано от неполагането на дължимата от нея грижа в досъдебното производство.

Тъй като, от една страна, е пропуснала срока от четири месеца по член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица за произнасяне по искането и едва след това е приела изрично решение за отхвърлянето му, и от друга страна, в изричното решение за отхвърлянето му не е обърнала внимание на жалбоподателя, че вече има постановен мълчалив отказ на искането и че от този момент е започнал да тече срокът от три месеца за обжалване по административен ред, институцията следва да бъде осъдена да понесе както направените от нея съдебни разноски, така и тези, направени от жалбоподателя.

(вж. т. 37—39)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — решение от 28 юни 2006 г., Le Maire/Комисия, F‑27/05, EU:F:2006:56, т. 53 и определение от 5 юли 2011 г., Coedo Suárez/Съвет, F‑73/10, EU:F:2011:102, т. 47