Language of document : ECLI:EU:C:2016:418

Дело C‑470/14

Entidad de Gestión de Derechos de los Productores Audiovisuales (EGEDA) и др.

срещу

Administración del Estado
и

Asociación Multisectorial de Empresas de la Electrónica, las Tecnologías de la Información y la Comunicación, de las Telecomunicaciones y de los contenidos Digitales (AMETIC)

(Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Supremo)

„Преюдициално запитване — Интелектуална и индустриална собственост — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29/ЕО — Член 5, параграф 2, буква б) — Право на възпроизвеждане — Изключения и ограничения — Копиране за лично ползване — Справедливо обезщетение — Финансиране от държавния бюджет — Допустимост — Условия“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 9 юни 2016 г.

1.        Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29 — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество — Право на възпроизвеждане — Изключение за копиране за лично ползване — Справедливо обезщетение — Свобода на преценка на държавите членки — Цел — Закрила на притежателите на авторско право

(съображения 35 и 38 и член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 на Европейския парламент и на Съвета)

2.        Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29 — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество — Право на възпроизвеждане — Изключение за копиране за лично ползване — Справедливо обезщетение — Национална правна уредба, според която обезщетението се финансира от общия бюджет на държавата, без да има възможност за освобождаване на юридическите лица — Недопустимост

(съображения 4 и 9 и член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 на Европейския парламент и на Съвета)

3.        Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29 — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество — Право на възпроизвеждане — Изключение за копиране за лично ползване — Справедливо обезщетение — Самостоятелно понятие на правото на Съюза

(член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 на Европейския парламент и на Съвета)

1.        Вж. текста на решението.

(вж. т. 19—28)

2.        Член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска схема за справедливо обезщетяване за копиране за лично ползване, която се финансира от общия бюджет на държавата, поради което не е възможно да се гарантира, че разходите за това справедливо обезщетяване се понасят от ползвателите на копия за лично ползване.

От ясно формулирания текст на тази разпоредба всъщност следва, че изключението „копиране за лично ползване“ е замислено единствено в полза на физическите лица, които възпроизвеждат или имат възможност да възпроизвеждат произведения или други закриляни обекти за лично ползване и за цели, които нямат пряко или косвено търговски характер. От това следва, че за разлика от физическите лица, за които се отнася изключението „копиране за лично ползване“ при уточнените в Директива 2001/29 условия, юридическите лица в никакъв случай не могат да се ползват от това изключение, така че те нямат право да правят копия за лично ползване, без да са получили предварително разрешение от притежателите на права върху съответните произведения или обекти.

От друга страна, независимо че при сегашното състояние на правото на Съюза, държавите членки безспорно могат да въведат схема, по силата на която при определени условия юридически лица дължат таксата, предназначена да финансира предвиденото в член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 справедливо обезщетение, във всеки случай не би могло in fine тези юридически лица да останат реални длъжници по това задължение, и то независимо от това дали държавата членка, въвела изключението „копиране за лично ползване“, е създала схема за справедливо обезщетяване, финансирано посредством такса, или от общия ѝ бюджет.

При това положение схема за финансиране на справедливото обезщетяване от общия бюджет на държава членка, според която, от една страна, няма приходи, конкретно отредени за определени разходи, така че трябва да се приеме, че бюджетната позиция, предназначена за изплащане на справедливото обезщетение, се попълва от всички източници, записани в общия бюджет на държавата, и следователно също от всички данъкоплатци, включително и юридическите лица, и от друга страна, не съществува някакъв механизъм, който да дава възможност юридическите лица да поискат да бъдат освободени от задължението да допринасят за финансирането на посоченото обезщетение или поне да поискат то да им бъде възстановено, не може да гарантира, че разходите за това обезщетяване ще бъдат понесени in fine само от ползвателите на копия за лично ползване.

(вж. т. 29, 30, 36, 39 и 39—42 и диспозитива)

3.        Вж. текста на решението.

(вж. т. 38)