РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
22 ноември 2007 година
Дело F-109/06
Daniel Dittert
срещу
Комисия на Европейските общности
„Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Точки за предимство — Непълно лично досие — Пропускане на точки за предимство от електронното досие за повишаване, наречено „Sysper 2“ — Технически инцидент — Комитет по повишаване A* — Присъждане на брой точки, по-нисък от съдържащия се в предложението на йерархически горестоящия орган“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 ЕА, с която г‑н Dittert иска отмяната на решението на Комисията да му присъди определен брой точки за предимство, които са недостатъчни, за да позволят повишаването му на основание процедурата по повишаване за 2005 г., и на решението да не бъде повишен на основание посочената процедура по повишаване, както и на решението на органа по назначаването от 6 юни 2006 г., с което се отхвърля жалбата му
Решение: Отменя решението на Комисията, с което се присъждат определен брой точки за предимство, които са недостатъчни, за да бъде повишен на основание процедурата по повишаване за 2005 г. Отменя решението на Комисията, с което се установява списъкът на повишените длъжностни лица на основание процедурата по повишаване за 2005 г., публикувано в Informations administratives № 85‑2005 от 23 ноември 2005 г., доколкото не съдържа името на жалбоподателя. Комисията понася съдебните разноски на жалбоподателя, както и направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Система за повишаване, въведена от Комисията — Приключване на процедурата по повишаване с акт, който съдържа решение за установяване на списъка на повишените длъжностни лица и решение за определяне на точките, присъдени на длъжностните лица — Самостоятелни решения, които могат да се обжалват поотделно или заедно
(членове 45, 90 и 91от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите
(член 45 от Правилника за длъжностните лица)
1. В рамките на системата за повишаване, установена с вътрешна правна уредба на Комисията, при която окончателният акт, с който приключва процедурата по повишаване, е сложен по характера си, в смисъл че съдържа две отделни решения, а именно решението на органа по назначаването, с което се установява списъкът на повишените лица, и решението на посочения орган за определяне на общия брой на точките на длъжностните лица, на което се основава първото решение, като това решение за определяне на общия брой на точките представлява самостоятелен акт, който като такъв може да бъде предмет на жалба, а ако е необходимо — и на обжалване по съдебен ред в рамките на способите за обжалване, предвидени в Правилника.
Въпреки това длъжностно лице, което не е повишено поради твърдяно необосновано присъждане на определен брой точки, които са недостатъчни, за да се достигане прагът за повишаване, ще може да обжалва едновременно решението на органа по назначаването за определяне на общия брой точки и решението, с което се установява списъкът на повишените длъжностни лица. Макар тези два акта да могат наистина да бъдат правно разграничени и да бъдат предмет на отделни искания за отмяна, безспорно е, че в действителност те са тясно свързани в случай на отказ на повишаване, тъй като последният е задължително обвързан с общия брой точки, присъден на длъжностното лице по отношение на прага на повишаване.
(вж. точки 32 и 33)
2. В рамките на въведената от Комисията система за повишаване пропускането, в резултат на техническа грешка, на името на длъжностно лице от списъка за повишаване на неговата главна дирекция, който е изготвен по електронен път и се използва от главния директор за целите на присъждането на точки за предимство от генералната дирекция на длъжностните ѝ лица, представлява процедурен порок, който опорочава правилното протичане на процедура по повишаване. Въпреки това, за да може този процедурен порок да доведе до отмяната на взетото впоследствие решение за санирането му, с което на заинтересованото лице се присъждат точки за предимство, които обаче не са достатъчни за повишаването му, както и до отмяната на решението за приемане на списъка с повишените длъжностни лица, трябва да бъде установено, че при липсата на тази нередност в протичането на процедурата посочените решения биха могли да имат различно съдържание.
Такъв е случаят на неотчитането на положението на заинтересованото лице при формирането на точните намерения на главния директор на главната му дирекция в областта на присъждане на точките за предимство — ключов етап в процедурата по повишаване, без тази нередовност да е била надлежно коригирана чрез последващото присъждане на подходящ брой точки за предимство от комитета за повишаване, въпреки че това е било възможно. Подобна нередовност всъщност е от естество да навреди на интересите на съответното длъжностно лице и да опорочи процедурата по повишаване.
(вж. точки 91—95 и 102)
Позоваване на:
Съд — 23 април 1986 г., Bernardi/Парламент, 150/84, Recueil, стр. 1375, точка 28
Първоинстанционен съд — 23 ноември 1995 г., Benecos/Комисия, T‑64/94, Recueil FP, стр. I‑A‑257 и II‑769, точка 80; 9 март 1999 г., Hubert/Комисия, T‑212/97, Recueil FP, стр. I‑A‑41 и II‑185, точка 53; 13 юли 2000 г., Hendrickx/Cedefop, T‑87/99, Recueil FP, стр. I‑A‑147 и II‑679, точка 64