РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)

20 януари 2016 година

Дело F‑61/15

Alessandro Proia

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Договорно нает служител — Възнаграждение — Надбавка за експатриране — Условия, предвидени в член 4, параграф 1, буква а) от приложение VII към Правилника за длъжностните лица — Предишно обичайно местопребиваване преди встъпване в длъжност — Период на обучение, последван от стаж и последователни трудови договори в държавата на местоназначението — Предполагаемо намерение на съответния служител да премести постоянния център на интересите си от началото на обучението си в държавата на местоназначението — Липса“

Предмет:      Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОAЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Proia иска да се отмени решението на Европейската комисия от 25 септември 2014 година, с което му се отказва право на надбавка за експатриране съгласно член 4, параграф 1, буква а) от приложение VII от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“)

Решение:      Отменя решението на Европейската комисия от 25 септември 2014 година, с което на г‑н Proia се отказва право на надбавка за експатриране съгласно член 4, параграф 1, буква а) от приложение VII от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз. Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски и се осъжда да понесе направените от г‑н Proia разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Възнаграждение — Надбавка за експатриране — Условия за предоставяне — Липса на обичайно местопребиваване или на основна професионална дейност в държавата членка на местоназначение през референтния период — Понятие за обичайно местоживеене —Спорадично и кратко отсъствие от посочената държава — Обстоятелство, което не засяга обичайния характер на местопребиваването

(член 4, параграф 1, буква a) от приложение VII към Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Възнаграждение — Надбавка за експатриране — Условия за предоставяне — Липса на обичайно местопребиваване или на основна професионална дейност в държавата членка на местоназначение през референтния период — Период на университетско обучение в държавата на местоназначение, последван от период на стаж или на заетост в същата държава — Намерение на заинтересованото лице да премести постоянния център на интересите си в тази държава по време на обучението си — Преценка a posteriori в светлината на фактите и обстоятелствата през периода на стаж или на заетост — Изключване

(член 4, параграф 1, буква a) от приложение VII към Правилника за длъжностните лица)

1.      Член 4, параграф 1, буква а) от приложение VII към Правилника трябва да се тълкува като възприемащ за критерий по отношение на предоставянето на надбавката за експатриране обичайното местопребиваване на длъжностното лице или съответния друг служител преди постъпването му на служба. В това отношение обичайното пребиваване е мястото, в което длъжностното лице или съответният друг служител е установил(о), с намерението да му придаде стабилен характер, постоянния или обичаен център на своите интереси, като се приема, че за определянето на обичайното пребиваване трябва да се отчитат всички съставляващи го фактически обстоятелства, и по-специално действителното местопребиваване на заинтересуваното лице. Длъжностното лице или съответният друг служител загубва правото на надбавката за експатриране единствено ако през целия референтен период е пребивавал обичайно или е упражнявал основната си професионална дейност в държавата по местоназначението си, като се приема, че спорадичните и кратки отсъствия не са достатъчни, за да изгуби пребиваването на жалбоподателя в държавата на местоназначение обичайния си характер.

(вж. т. 44 и 45)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — решения от 9 март 2010 г., Цветанова/Комисия, F‑33/09, EU:F:2010:18, т. 39, от 15 март 2011 г., Mioni/Комисия, F‑28/10, EU:F:2011:23, т. 22 и от 18 юни 2015 г., Pondichie/Комисия, F‑50/14, EU:F:2015:62, т. 34 и 35 и цитираната съдебна практика

2.      Единствено пребиваването в дадена държава с цел завършване на университетско образование, което по дефиниция е временно, не позволява да се предположи, че е налице намерение за изместване на обичайния център на интереси на съответното лице в тази държава. Не е изключено обаче престой като студент да представлява обичайно местопребиваване в същата държава, при условие че, като се вземат предвид и други релевантни факти, престоят доказва наличието на дълготрайни социални и професионални връзки на съответното лице с въпросната държава.

Така при период на обучение, последван от период на стаж и/или на заетост в същата държава, непрекъснатото пребиваване на заинтересованото лице може да породи, макар и оборима, презумпция за евентуално негово намерение да премести постоянния или обичайния център на интересите си, а следователно и обичайното си местопребиваване в тази държава.

Намерението обаче на заинтересованото лице да премести постоянния център на интересите си в тази държава през периода на обучение не може да се прецени a posteriori в светлината на фактите и обстоятелствата, които са настъпили след този период на обучение. Подобен подход всъщност би означавал да се игнорират фактическите обстоятелства, характеризиращи положението на заинтересованото лице по време на самото обучение. Следователно фактът, че заинтересованото лице е пребивавало обичайно в държавата на местоназначението си през периода на стаж или на заетост по никакъв начин не позволява да се направи с обратно действие изводът за преместване на постоянния център на интересите му, считано от периода на обучението му.

(вж. т. 49, 50 и 61)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — решения от 4 декември 2008 г., Blais/ЕЦБ, F‑6/08, EU:F:2008:160, т. 90, от 9 март 2010 г., Цветанова/Комисия, F‑33/09, EU:F:2010:18, т. 45, от 15 март 2011 г., Mioni/Комисия, F‑28/10, EU:F:2011:23, т. 31 и 32 и от 18 юни 2015 г., Pondichie/Комисия, F‑50/14, EU:F:2015:62, т. 39